Зимолюбка: лечебни свойства и противопоказания

Зимолюбка – трева, известна с лечебните си свойства. Растението се използва в нетрадиционната медицина над 1400 години, освен това е обект на изучаване от фармацевтичната наука. Използва се за създаване на биологично активни добавки и растителни препарати. Могат да се приготвят лекарства от зимолюбка и у дома, важно е да се знае за какво е полезна и как да се използва правилно.

Химичен състав

Лечебните свойства на зимолюбката са резултат от богатия ѝ състав, в който присъстват над 30 органични и неорганични съединения. Зимолюбката зонтична е лидер сред представителите на рода по концентрация на антиоксиданти. Именно те притежават изразена противоракова ефективност, подмладяващи свойства и възстановителен потенциал. Но в състава на тревата има още полезни вещества, които имат терапевтично значение:

• органични киселини (галова, салицилова);
• феноли;
• естери;
• тритерпеноиди;
• гликозиди и сапонини;
• горчивини – урсон и други;
• дъбилни вещества;
• рутин;
• витамини от група В;
• калиеви съединения;
• магнезий;
• никел;
• желязо;
• мед.

Наличието на всички изброени компоненти в състава на тревата е факт, потвърден от лабораторни анализи и изследвания. Всички изброени вещества имат висока концентрация, поради което са способни да влияят на човешкия организъм.

Как изглежда и къде расте

Зимолюбката е род растения, които растат в горската зона, предимно в Северното полукълбо. Това растение се отглежда изкуствено в много други региони. Родът включва множество разнообразни видове, но сред всички останали специалистите по билколечение отделят зимолюбката зонтична. Ботанически характеристики на растението:

1. Развита пълзяща коренова система.
2. Височина на растението – около 20–25 см.
3. Листата на растението са вечнозелени, кожести и плътни, оцветени в наситено зелено, ланцетовидни, разположени на стъблата в редуващ се ред.
4. Съцветия от 5–8 увиснали неголеми цветчета. Цветчетата са с бяло-червен или розоват оттенък.

Зимолюбката се отличава с продължително цъфтене и може ефективно да се размножава чрез семена. Но все пак растението се размножава много по-добре вегетативно. Ето защо, ако е необходимо пресаждане, можете да нарежете резници или коренови издънки и да засадите растението в градината си. Почвата трябва да е с неутрално pH. Мястото за засаждане трябва да бъде на полусянка. Зимолюбката обича влага, но не търпи застой на вода в корените, които от това започват да гният.

Видове

Родът Зимолюбка е представен от няколко десетки разновидности, сред които не всички могат да се използват за лечебни цели. За терапевтично ценен вид се смята зимолюбката зонтична. Но има и други разновидности, чийто състав е практически идентичен. Разликата е само в това, че зимолюбката зонтична съдържа всички активни компоненти в значителна концентрация, поради което именно тя от многообразието видове е избрана от специалистите в областта на фитотерапията като лечебно растение.

Освен зимолюбката зонтична, в този род растения има още два представителя, които притежават идентичен състав, макар и по-рядко да се използват в народната медицина.

1. Зимолюбка японска – аналогично растение, срещащо се предимно в Азия, където се цени високо заради своите противоракови свойства.
2. Зимолюбка метличеста – разпространена е повсеместно в страните на Северното полукълбо, популярна е в горската зона на Америка.

Тези разновидности на зимолюбката виреят основно в естествена среда. Но има възможност да се отглеждат в изкуствено създадени условия. За целта е необходимо да се избере подходящо засенчено място с плодородна глинеста почва. Желателно е да се избере място на полусянка. Нерядко зимолюбката се отглежда в стайни условия, но тя е доста взискателна в грижите и не търпи преполиване. Саксиите с такова растение не трябва да се поставят на первази, които са обърнати към слънчевата страна. Излишъкът на ултравиолетови лъчи може да навреди на растението.

Всички тези видове зимолюбка са били използвани още от древността за лечение. Зимолюбката зонтична става популярно лечебно растение още благодарение на индианците, които са й приписвали магически свойства, тъй като не са могли да обяснят по това време изразените ѝ терапевтични способности.

Събиране и съхранение

Събирането и подготовката на зимолюбката са много удобни, тъй като това може да се прави три пъти годишно. Това растение дава обилен цъфтеж три пъти през цялото лято. Срокът зависи от климатичните особености на региона, в който вирее зимолюбката. Като правило, цъфтежът настъпва през втората половина на всеки летен месец. В региони с по-топъл и мек климат цъфтежът може да продължи до края на септември. Именно в тези периоди, когато тревата активно разтваря пъпките си, може да се пристъпи към събиране.

За подготовка се използват почти всички части на растенията, но трябва да се знае нещо за особеностите на всяка от тях.

1. Цветовете, събрани в периода на пика на цъфтежа, съдържат в себе си максимална концентрация на активни компоненти.
2. Билката (листа и стъбла) се отличава с по-ниска концентрация на терапевтично значими компоненти.
3. Коренището натрупва маса от ценни вещества, но в процеса на сушене и съхранение по-голямата част от тях се изпарява, затова е по-добре да се извършва събиране на билката и съцветията.

За да се съберат и приготвят съцветията, е необходимо да се отрежат, да се разстелят върху хоризонтална повърхност парче чиста естествена тъкан и да се изсушат далеч от слънчева светлина.

Може да не се събират отделно билката и съцветията, а да се отрежат растенията под корен, като се оставят 2–5 см надземна прикоренова част. В такъв вид растенията могат да се оставят да съхнат върху разстлана чиста хартия или плат. След като билката напълно изсъхне, тя трябва да се постави в херметични съдове за съхранение или в платнени торбички. Ето основните правила за съхранение:

1. В помещението, където се съхранява растителната суровина, не трябва да има влага.
2. Важно е билката да се съхранява на място, където няма резки чужди миризми.
3. Максималният срок на съхранение е 3 години.
4. Ако по билката се появи мухъл или тя започне да излъчва неприятна миризма, е забранено да се използва като лекарствена суровина.

Мнозина смятат, че най-доброто място за съхранение на билки е кухнята. Но е важно да се разбере, че в кухнята може да се съхранява лекарствена суровина само ако се намира в затворени херметично стъклени буркани. В противен случай парите, температурните колебания и чуждите миризми значително ще съкратят срока на съхранение.

Лечебни свойства на зимолюбката

Зимолюбката е фармакопейно растение, признато в Германия и Съединените американски щати. Освен това, в нетрадиционната медицина нейните лечебни свойства също се използват широко. Благодарение на богатия състав, тази билка е способна да произвежда в човешкото тяло изразени терапевтични ефекти без опасни странични действия и вреда за здравето. Специалистите по фитотерапия, както и учените, изследващи състава и фармакологичните свойства на растителната суровина, са успели да открият 12 лечебни ефекта на зимолюбката.

1. Благодарение на съдържанието на горчивинки и органични киселини, зимолюбката е способна да разтваря и извежда от организма камъни в бъбреците. Билката може да се прилага само в ранните стадии на бъбречнокаменна болест, тъй като освен способността да раздробява камъни, тя притежава диуретичен ефект.
2. В състава на билката влизат уникални горчивинки, които притежават хепатопротекторно действие, защитават чернодробните клетки и ги пречистват. Те стимулират производството на жлъчка, пречистват и допринасят за постепенното разрушаване на камъни в жлъчния мехур.
3. Поради наличието на горчивинки и естери, зимолюбката също стимулира производството на храносмилателни ензими, подобрява храносмилането и повишава усвояемостта на храната.
4. Зимолюбката влияе благотворно на здравето на бъбреците, притежава антибактериален и противовъзпалителен ефект. Приемът на настойка от билката в състава на комплексна терапия при инфекции на отделителната система дава добри резултати.
5. Зимолюбката помага при мигрена и съдови спазми. Тя е способна да балансира кръвното налягане, да отпуска, да премахва спазмите и да ускорява възстановяването на нервната тъкан.
6. Зимолюбката притежава способност да заздравява язви и дълго незарастващи рани, независимо от тяхното местоположение. Тя ускорява белезирането на следоперативни конци, помага при язвена болест на стомаха и трофични язви.
7. Благодарение на антисептичното, антибактериалното и противовирусното си действие, зимолюбката дава резултати при различни инфекциозни заболявания на кожата, очите и лигавиците.
8. Тази билка е мощен стимулатор на функционирането на имунната система. Тя спомага за бързо възстановяване при различни бавно протичащи възпалителни процеси, подкрепя организма след тежки заболявания, като ускорява неговото възстановяване.
9. Растението се прилага при ставни заболявания и притежава лек обезболяващ ефект, частично замества и допълва лечението с нестероидни противовъзпалителни препарати.
10. Зимолюбката активира възстановителните процеси при заболявания на белите дробове и бронхите с инфекциозна етиология, използва се при лечението на всички форми на туберкулоза като допълнение към антибиотичната терапия.
11. Билката е ефективна при захарен диабет, а също така е мощно профилактично средство. Тя нормализира нивото на кръвната захар и частично възстановява чувствителността на клетките към инсулин.
12. Растението притежава способност да стимулира процесите на кръвообразуване, пречиства лимфната система.

Благодарение на такъв обширен списък от лечебни свойства и огромен потенциал, зимолюбката чадърна влиза в състава на много лечебни и профилактични билкови смески.

За жени

Особено влияние зимолюбката оказва върху женския организъм, тъй като е в състояние да хармонизира производството на хормони и да поддържа баланс. Зимолюбката дава резултати при лечение на онкологични заболявания на женската репродуктивна система. Също така билката се прилага при лечение на следните женски заболявания:

• аднексит;
• ерозия на шийката на матката;
• кисти и други разновидности на доброкачествени новообразувания;
• нарушения на менструалния цикъл.

Още в древността акушерките във всяко селище са съхранявали зимолюбката в аптечките си, тъй като това растение е притежавало способността бързо да спира маточни кръвоизливи и да ускорява възстановяването на родилките в случай на усложнени раждания. И днес зимолюбката се използва в състава на растителни препарати, като по ефективност не отстъпва на водния пипер.

За мъже

За мъжкото здраве зимолюбката се използва като отделна лекарствена суровина и в състава на билкови сбирки. Това растение като цяло благоприятно влияе върху мъжкия организъм, а също така оказва профилактично и терапевтично влияние върху репродуктивната система.

Лечебните свойства на зимолюбката, особено значими за мъжете:

1. Подкрепа на функционирането на простатната жлеза, профилактика и лечение на онкологични заболявания на този орган.
2. Стимулиране на производството на хормони, отговорни за либидото и репродуктивната функция.
3. Лечение на инфекции на пикочните пътища.
4. Удължаване на репродуктивния период и профилактика на ранна импотентност.

Освен това, мъжете, които се занимават с тежък физически труд и спорт, могат да приемат зимолюбката чадъровидна. Настойката от това растение помага бързо да възстанови силите и да повиши издръжливостта в спорта.

За деца

На деца под 12 години е категорично забранено използването на растителни суровини от зимолюбка, тъй като това може да се отрази негативно на физическото развитие и да доведе до сериозни алергични реакции. На деца над 12 години са разрешени настойки на основата на зимолюбка, но само след консултация с лекар или фитотерапевт, тъй като при неправилно дозиране съществува повишен риск от развитие на странични ефекти.

За деца над 12 години зимолюбката чадъровидна е не по-малко полезна, отколкото за възрастни. Това растение може да се приема както за профилактика, така и за лечение на следните детски заболявания:

• цистити, бъбречни заболявания;
• стоматит;
• стрептококови и стафилококови заболявания на кожата;
• следоперативни състояния;
• понижен имунитет.

Също така, в състава на комплексната терапия, билката може да се прилага за поддържане на нормално състояние при захарен диабет тип II при деца.

При отслабване

Зимолюбката е растение, способно да активира метаболизма, затова се използва за борба с наднорменото тегло. Благодарение на способността си да очиства организма от токсини, билката не само ускорява процеса на премахване на излишната маса, но и допринася за оздравяване.

Ефективността на билката при отслабване се дължи на факта, че тя притежава следните свойства:

1. Активира храносмилателния процес и чрез стимулиране на производството на ензими го прави по-ефективен.
2. Ускорява метаболитните процеси, като влияе върху скоростта на изгаряне на мазнините.
3. Стимулира извеждането на токсини и шлаки.
4. Притежава диуретичен ефект, благодарение на което бързо извежда излишната течност от организма.

За намаляване на теглото зимолюбката се използва самостоятелно или в състава на смеси като чай. Днес фармацевтичните компании произвеждат диетични добавки, в чийто състав влиза суровина от това растение.

Зимолюбка в народната медицина: рецепти

Да се използва целият лечебен потенциал на растението може само при правилен подбор на рецепти, съобразно диагнозата, както и като се спазват препоръките относно продължителността на курса.

1. При диабет трябва да се приема водна настойка от билката след всяко хранене. Настойката е добре да се приготвя веднага за целия ден – 1,5 супени лъжици на 500 мл вряла вода. Да се пие по 100 мл на прием.
2. При онкологични заболявания е желателно да се използва спиртна настойка по 20 капки 3 пъти на ден. Продължителността на курса на лечение е 3 месеца, но на всеки 20 дни трябва да се прави малка почивка.
3. При инфекциозни заболявания на кожата приемът на зимолюбка се осъществява вътрешно и външно. Външно могат да се правят компреси и да се промиват язвите с настойка. Вътрешно се приемат 3 пъти на ден по 20 капки спиртна настойка, преди хранене.
4. При стоматит е необходимо да се използва водна настойка за изплакване на устната кухина 5–6 пъти на ден. Настойката се приготвя с щипка сода, като се заливат 1 чаена лъжичка сухи цветове с 200 мл вода.
5. При нисък имунитет пийте настойка от зимолюбка и ехинацея, като запарвате 2 супени лъжици от билката в 500 мл вода. Приемайте по 100 ml 2 пъти на ден в продължение на три седмици.
6. При туберкулоза запарвайте в термос 2 супени лъжици от билката с 400 мл вряла вода. Пийте по 50 ml 3 пъти дневно.
7. При язви и кръвотечения пийте преди ядене по 150 ml топла отвара. На водна баня варете 5 минути 3 супени лъжици от суровината в 1 литър вода.
8. При простатит използвайте настойка с водка по 1 супена лъжица 2 пъти дневно.
9. За храносмилателната система при язвена болест на стомаха, холецистит и панкреатит приемайте спиртна настойка по 30 капки 3 пъти дневно. Продължителността на курса е не повече от 30 дни, а след това трябва да последва същата пауза.
10. За отделителната система подходящ е само воден настой, не се препоръчва използването на средства със спирт. Трябва да пиете настойка 4 пъти дневно при цистит по 50 ml. При хронични бъбречни заболявания се препоръчва да започвате всеки ден с чай, в чийто състав има тази билка.
11. При женски заболявания, както и при нарушения на менструалния цикъл, приемайте настойка на основата на шишарки от хмел и зимолюбка, смесени в съотношение 1:1. На една супена лъжица от суровината вземете 400 ml вряла вода, като е най-добре да настоявате в термос.
12. При кръвотечения използвайте спиртна настойка по следната схема. Първи ден – 5 пъти по 20 капки. Втори ден – 3 пъти по 20 капки. Трети ден – 2 пъти по 20 капки. На четвъртия и петия ден приемайте по 20 капки сутрин. Ако няма резултат на третия ден и кръвотечението не спира, не отлагайте – важно е да се обърнете към лекар, тъй като при голям обем кръвозагуба има риск за живота и здравето.

Тези, които желаят да се лекуват и оздравеят с помощта на зимолюбка, трябва да преминат предварителен преглед на организма, за да изключат наличието на противопоказания. Също така е важно при хронични заболявания да съгласуват приема на растителни средства със своя лекуващ лекар. По възможност също така се консултирайте със специалист по фитотерапия, за да разработите оптимална схема на терапия.

Видове лечебни състави със зимолюбка

Можете да приготвяте лекарства от зимолюбка в домашни условия, но за това е важно да знаете пропорциите, както и правилата за приготвяне. Няма нищо сложно в това – рецептите са прости, не изискват познаване на каквито и да е фармацевтични технологии. За лечение и профилактика са достатъчни само основните лекарствени форми, които можете да приготвите със собствените си ръце.

Запарка

Водният настой от растителна суровина е най-простата и най-бързата за приготвяне лекарствена форма. Недостатъкът на настоите е, че не могат да се съхраняват дълго. Но това не е проблем, тъй като всеки ден можете да приготвите нова порция, като следвате следната инструкция:

• Изсипете 2 супени лъжици от билката в чист съд;
• залейте с вряла вода (500 ml);
• оставете да се настои под капак за 1 час.

След един час задължително трябва да прецедите настойката, защото при по-дълго настойване ще стане твърде силна. Можете да приготвяте и в термос, тогава трябва да вземете не 2 лъжици от суровината, а 1,5, резултатът ще бъде същият.

Настойка

Спиртовата тинктура се приготвя с чист медицински спирт. На 100 мл спирт трябва да вземете 1 супена лъжица сухи съцветия. Настоявайте в затворен съд, на тъмно място. Срок – 14 дни. Съхранявайте такава тинктура в хладилник не повече от 2 години.

Може да приготвите водкова тинктура. На 0,5 л водка трябва да вземете 5 супени лъжици растителна суровина – съцветия и билка. Настоявайте 21 ден. След това тинктурата на водка трябва да се прецеди, да се излее в чиста бутилка и да се съхранява в хладилник. Ако по време на съхранение тинктурата стане мътна или се появи утайка, по-добре е да я прецедите отново.

Отвара

За отвара се използват листа и съцветия. Тази лекарствена форма е най-добре да се приготвя на водна баня – залийте 2 супени лъжици суровина с 400 мл вода, варете 10–15 минути, след това охладете и прецедете. Отварът може да се съхранява в хладилник не повече от 3 дни.

Чай

Чаят от зимолюбка е този вариант на лекарствена форма, който е по-подходящ за профилактични цели, отколкото за лечение. Причината е по-ниската концентрация на активни вещества. Чаят се приготвя така:

• Изсипете 1 чаена лъжица суровина в чаша;
• залейте с 250 мл вряла вода;
• настоявайте, без да затваряте с капак.

Може да приготвите концентриран настой в чайник за запарване, да го разлеете в чаши и да го разредите с гореща вряла вода. Чаят има приятен цветист аромат, успокоява и отпуска. За вкус при консумация може да добавите мед или малко количество захар.

Приложение в козметологията

Билката зимолюбка влиза в списъка на растенията, които активно са използвани за красота и здраве на кожата, укрепване и подобряване на косата. Активните вещества, които се съдържат в нея, способстват за бърза регенерация на клетъчно ниво, нормализират pH баланса и същевременно подобряват кръвоснабдяването на тъканите. Зимолюбка е подходяща за решаване на следните козметични проблеми:

• лющене на кожата;
• загуба на еластичност;
• съдови звездички по лицето и бузите (купероза);
• акне;
• тъмни кръгове под очите.

За косата зимолюбка се използва като възстановяващо средство при силен косопад и ранно оплешивяване. Също така е ефективно прилагането на настойка за изплакване на изтощена, увредена и чуплива коса.

Компреси за тъмни кръгове и съдови звездички

За компреси се използва отвар, приготвен по класическа рецепта. Необходимо е да почистите кожата, да навлажнете парче бинт в топлия отвар и да го поставите върху проблемните участъци. Процедурата трябва да се прави вечер, а след нея да нанесете овлажняващ крем. За премахване на тъмни кръгове под очите можете да използвате памучни дискове – навлажнете ги в отвара, поставете ги върху клепачите и починете 10–15 минути.

Подмладяващ лосион

Оптималният начин да използвате цялата лечебна и подмладяваща сила на зимолюбка е приготвянето на лосион на основата на тази билка. За целта първо трябва да направите спиртова тинктура по класическа рецепта, а от нея – лосион, който по ефективност не отстъпва на много професионални продукти за грижа за кожата. Съставки:

• 2 супени лъжици сок от алое дървовидно;
• 50 мл спиртова тинктура от зимолюбка сенникова;
• 50 мл отвара от зимолюбка.

Всички съставки трябва да се смесят, след което лосионът се пресипва в чист съд с капак. Използвайте продукта за избърсване на кожата на лицето 2 пъти на ден. Не бързайте да нанасяте овлажняващ крем след употребата на продукта – оставете активните съставки да попият, за което са необходими поне 5–10 минути.

Балсам за коса

За да приготвите балсам за коса, вземете 1 супена лъжица от билката, залейте я със 100 мл вряла вода и я оставете да се запари под капак. Когато течността изстине, я прецедете, добавете 2 супени лъжици овесено брашно и същото количество ябълков оцет. Разбъркайте всичко, втрийте получената каша в кожата на главата, оставете я за 1 час и след това измийте. Повтаряйте процедурата всяка седмица.

Настойка за акне

При акне може да се използва силна спиртна тинктура, която трябва да се нанася локално – върху всяка пъпка или цирей. Лекарството се приготвя от 100 мл спирт и 2 супени лъжици растителна суровина. Лекарството трябва да престои на тъмно и хладно място поне 2 седмици. След това тинктурата се прецежда и се налива в бутилка с плътна капачка за съхранение. Средството при акне може да се използва по два начина:

1. Намокрете памучен тампон в тинктурата и намажете възпалените пъпки. Повтаряйте процедурата 3 пъти на ден. Пъпките ще изчезнат бързо, а кожата ще се възстанови. Зимолюбката бързо облекчава възпалението и сърбежа.
2. Ако освен акне се наблюдава и силно запушване на порите, е необходимо да се добавя спиртна тинктура към водата за парна баня на лицето. Парата ще отвори порите, а активните компоненти на растението ще нормализират секрецията на кожните жлези, ще премахнат патогенната микрофлора и ще предпазят кожата от възпаления.

Зимолюбката може да се използва и в тандем с други видове лечебни растения. За косата билката може да се смеси със запарка от коренище на репей и листа от коприва. При акне зимолюбката може да се комбинира с живовляк и жълтениче.

Протривания с кубчета лед

За поддържане на тургора на кожата и повишаване на нейната еластичност е добре да се използват кубчета лед, приготвени от запарка от зимолюбка. За приготвянето на козметичен лед вземете 1 супена лъжица от билката, залейте я със 150 мл вода и я оставете да престои. Когато запарката напълно изстине, трябва да я прецедите. Залейте формата за замразяване на кубчета лед с вряла вода, за да унищожите болестотворните бактерии. Със замразените кубчета лед се разтривайте всяка сутрин и вечер след измиване на лицето, преди нанасяне на овлажняващ или подхранващ крем.

Противопоказания за употреба

Употребата на билката е категорично забранена при индивидуална непоносимост. При поява на каквито и да е симптоми на алергия, дори и слабо изразени, е необходимо незабавно да се преустанови употребата на билковите средства. Но това не са всички противопоказания. Лекарствата, които съдържат зимолюбка, могат да бъдат опасни, ако се приемат при следните заболявания и състояния:

• бременност;
• кърмене (може да се използва само след консултация с лекар);
• тромбоза;
• тромбофлебит;
• запек;
• хемороиди;
• хипертония;
• безсъние.

Освен това зимолюбката има и странични ефекти, ако се употребява безконтролно и в прекомерни количества. Чести нежелани реакции:

• гадене;
• замайване;
• главоболия;
• слабост;
• загуба на апетит.

Ако възникнат такива последствия, временно трябва да се откажете от употребата на лекарственото растение. Ако в рамките на 2–3 дни страничните ефекти не преминат, трябва да се обърнете към лекар.

Зимолюбката е ефективно лекарствено растение, което се използва за профилактика и терапия на заболявания. Нейната потенциална полза може да се оцени само при липса на противопоказания, както и като следвате препоръките относно приготвянето на лекарствени средства и дозировката.

Снимка на зимолюбка