Жълтениче: лечебни свойства и противопоказания

Жълтеничето заема огромни пространства. То е непретенциозно и се приспособява добре към всякакви условия на живот. Затова растението отдавна е причислено към плевелите. Но малцина са се замисляли, срещайки по пътя си гъсталаци от жълтениче, че тази трева е способна буквално да спаси живота на всеки човек с болно сърце. Не случайно в народа са нарекли този природен лечител с такива гръмки имена: сърдечник, бърза помощ, спасителна трева, сърдечна броня. В превод от гръцки официалното име на жълтеничето също звучи като «изцеляващ» или «спасяващ», сякаш потвърждавайки уникалните възможности на това скромно на вид тревисто двугодишно растение.

В древни времена билкарите специално ходели в гората, за да отберат най-добрите екземпляри от растението. След това го сушели, а после приготвяли отвари и настойки, с които лекували нерви и сърдечни болести. На народните лекари помагал опитът, който се предавал от поколение на поколение.

Съвременните медици повече вярват на научните факти. Учените са изучили доста добре жълтеничето и са направили извода, че растението наистина притежава лечебна сила. Днес спасителната трева специално се отглежда при спазване на всички правила на агротехниката, за да осигури фармацевтичната индустрия с ценна растителна суровина. Нека научим повече за химическия състав и лечебните свойства на жълтеничето, какви лекарствени форми могат да се приготвят от него по народни рецепти, какви съществуват противопоказания за употреба на билката.

Химичен състав

Природата обича да изненадва човека с неочаквани изненади. Именно такова удивително събитие за научния свят беше подробното изследване на жълтеника. Изглежда, плевел, който расте навсякъде, просто по логиката на нещата не може да притежава такъв сложен химичен състав. Учените не една година са работили, за да съставят пълен списък на отделните елементи и съединения, които са концентрирани в листата, стъблото и други части на това незабележително растение. Действително, наборът от компоненти, които съдържа жълтеникът, впечатлява с многообразието си. В състава на растението присъстват:

1. Гликозидите – това е основната ценност на лечебната билка. Най-високата концентрация се отбелязва в семената на растението. В жълтеника са отделени 13 вида вещества от тази група, но по-голямата част от състава се пада на веществата ерикридин и еризимин. Трябва да припомним, че гликозидите изпълняват най-важната работа: регулират съкратителната способност на сърдечния мускул. Също така те притежават доста силни диуретични свойства.
2. Органичните киселини контролират метаболизма, участват в процеса на синтез на аминокиселини, почистват тъканите и регулират мастния обмен. Тези съединения се справят отлично с възпалителните прояви. В жълтеника тази мисия се изпълнява от група в състав аскорбинова, лимонена, ябълчена и още няколко киселини от този ред.
3. Мастните киселини отговарят за липидния обмен и процесите на синтез. Дори незначително нарушение на процеса води до сериозни дисфункции на нервната система, защото мазнините са основният материал на нервните тъкани и клетъчните мембрани.
4. Флавоноидите са спечелили репутацията на мощни природни антиоксиданти.
5. Горечите се съдържат в жълтеника в голямо количество. Тези вещества нормализират киселинността на стомашния секрет и повишават апетита, което от своя страна подобрява храносмилането. Освен това горечите стимулират производството на жлъчка.
6. Глюкозата се счита за универсален източник на енергия. Това е един вид автономна „електроцентрала“, която снабдява с енергия всяка клетка и поддържа протичането на всички биохимични процеси.
7. Минералните елементи в надземната част са представени от цяла група: хром, желязо, цинк, калций.
8. Етеричните компоненти се съдържат предимно в семената.

Това е интересно! По съдържание на гликозиди жълтеникът превъзхожда многократно момината сълза и напръстника. Тези вещества присъстват в цялата надземна част на двугодишното растение, но най-много са в съцветията и плодовете. Затова за производство на лекарства жълтеникът се събира за суровина в периода на цъфтеж.

Как изглежда и къде расте

В ботаническо отношение жълтеникът се счита за примитивно растение. Принадлежи към семейството на Кръстоцветните. В дивата природа се броят повече от 200 вида, но лечебни свойства притежават само два сорта: разклонен и левкойов жълтеник.

1. Външни характеристики. Жълтушникът достига височина не повече от 80 см, но най-често може да се срещне растение с височина 30–40 см. През първата година от живота се формира розетка с листа, а след една година активно се развива стъблото, образувайки допълнителни клони. Цветът на стъблото зависи от вида. Листата на жълтушника са линейни, с продълговата форма.
2. Периодът на цъфтеж започва през май. По това време растението се покрива с красиви малки цветчета с ярко жълт оттенък, събрани в грозд.
3. Плодовете започват да се формират през юни, и този процес продължава през цялото лято. Зрялата шушулка, покрита отвън със светли власинки, достига дължина 5–7 см. Вътре всеки плод е изпълнен с мънички кафеникаво-жълти семена.
4. Ареал на разпространение. Географията на обитаване на жълтушника не е ограничена до конкретна зона. Растението се среща в евразийската част на континента, особено големи площи двугодишното растение заема в Монголия и Казахстан, чувства се комфортно в Кавказ и Крим. Жълтушникът обича да се настанява по краищата на горите, край реки, в степта. Нерядко може да бъде видян по планински склонове. Най-комфортните условия за тревата са върху песъчливи и глинести почви.

Видове

Както вече беше отбелязано, от официалната медицина са признати и вписани в справочниците само два вида жълтушник: разклонен или сив и левкойнов. Въпреки че общите характеристики по основните параметри съвпадат, съществуват някои различия. Ще се спрем подробно на особеностите на тези два вида жълтушник.

Сивият жълтушник има добре развита коренова система, а името си е получил поради сиво-зеления цвят на стъблото. Този вид се отличава с разклонено стъбло и височина до 90 см. Често се среща по краищата на пътища, в гъсти храсталаци, на сухи ливади.

Събирането на суровина от този вид се извършва само през втората година от живота на растението. Прясно събраният материал се отличава с високо съдържание на гликозиди, поради което се използва за производството на силно действащи препарати за лечение на стенокардия, различни видове аритмия и хипертонична болест.

Левкойновият жълтушник е едногодишно растение, достигащо до 120 см височина. Той също често украсява крайпътните ивици, обича да се настанява в полето и край реките. Ярко зеленото стъбло при представителите на този вид не е толкова разклонено, колкото при сродния вид, но съцветията имат по-наситен жълт цвят. Освен това, първоначално съцветието приема форма на щит, а по-късно се трансформира в грозд. Именно при левкойновия жълтушник образуването на плода се разтяга почти до 3 месеца. При него плодът е по-едър, шушулката се отличава с четириръбеста форма.

Левкойновият жълтушник се счита за отровно растение поради твърде високата концентрация на гликозиди. Този вид се използва не само за приготвянето на сърдечни препарати, но и за производството на средства за кашлица и диабетични медикаменти, тъй като подобрява производството на инсулин. От левкойновия жълтушник се приготвят външни средства за лечение на гнойни рани.

Както виждаме, при двата различни вида трева жълтушник, въпреки разликата, има много общо. Често тези две растения живеят съседно, поради което събирането им се извършва по едно и също време.

Полезно е да знаете! Проведените изследвания доказаха, че средствата, получени от жълтушника, превъзхождат по ефективност известния препарат «Строфантин». Но те са по-малко токсични от своя аналог.

Събиране и съхранение

Събирането на жълтушника за лечебни цели може да започне в началото на периода на цъфтеж, преди цветовете да се разтворят напълно. При това трябва да се спазват следните правила:

1. Събирането на растителния материал се извършва денем, след като росата изсъхне.
2. Надземната част се отрязва на разстояние 15 см от земята.
3. Всеки екземпляр внимателно се преглежда, тъмните листа и участъци от стъблото се отстраняват. След това тревата се нарязва на фрагменти.
4. За сушенето се разстила върху хартия или се използва тава за тази цел.
5. Всеки ден суровината се обръща, за да не се допусне появата на мухъл.
6. Позволява се сушенето на суровината във фурна при температура 50–60°C, също така за тази цел може да се използва електросушилня.
7. Добре изсушеният материал най-добре се съхранява в картонена кутия или хартиени торби. Помещението, където се съхранява ценната суровина, трябва да бъде хладно и редовно да се проветрява. Срокът на годност на приготвения по всички правила материал е 1 година.
8. Събирането на семената се извършва след пълното узряване на шушулките. Плодовете трябва да се берат внимателно, тъй като шушулките при невнимателно движение бързо се отварят, а семената самопроизволно се изсипват на земята.

Важно! Разклоненият вид жълтушник основно се използва в свеж вид, тъй като при сушене лечебните свойства изчезват.

Лечебни свойства на жълтеничето

За първи път жълтушникът е бил щателно изследван още през 1940 година от учените М. Варлаков и Н. Вершинин от Томския медицински институт. Резултатите показаха, че гликозидите, съдържащи се в растението, действат меко, като подобряват съкратителната способност на миокарда. Освен кардиотоничното действие, такива препарати проявяват и седативен ефект. Благодарение на проведените изследвания се появиха такива известни лекарства като Кардиовален, Еризимин. Тези медикаментозни средства от много десетилетия се използват за лечение на тежки сърдечни патологии.

Популярни са домашните средства, приготвени по народни рецепти. Ако обобщим всички лечебни свойства на жълтушника, в този списък си струва да се включат следните действия:

• понижава кръвното налягане;
• нормализира коронарния кръвоток;
• премахва усещането за дискомфорт, което е постоянен спътник на сърдечните патологии;
• премахва признаците на диспнея (усещане за липса на въздух);
• намалява нуждата на сърдечния мускул от кислород;
• премахва отоците;
• намалява честотата на сърдечните съкращения.

Но, освен прякото въздействие върху работата на сърцето и кръвоносните съдове, препаратите с жълтушник демонстрират още цял ред полезни ефекти:

• противовъзпалителен;
• антисептичен;
• раназаздравяващ;
• отхрачващ;
• спазмолитичен;
• жлъчегонен;
• антиоксидантен.

Този допълнителен комплекс от полезни свойства разширява спектъра на възможностите на растението. Тоест то може да се използва не само за премахване на проблеми на сърцето, но и за решаване на други задачи.

Показания за приложение на лечебна билка
Веднага искаме да припомним, че всяко самолечение, особено когато става въпрос за здравето на сърцето, винаги е свързано със сериозни рискове. Като се има предвид сложният състав на билката желтушник, рисковете нарастват многократно. Поради това всякакви, дори и най-чудодейните рецепти на билкари, могат да се използват само след консултация с лекар. И още един момент: всички народни средства са допълнение към основното лечение. Като усвоите тези два основни момента, може да подберете рецепта, която ще помогне за подобряване на общото състояние на пациентите, ако при тях са диагностицирани следните заболявания:

• сърдечна недостатъчност;
• пороци на митралната клапа;
• мерцателна аритмия;
• миокардит;
• исхемична болест на сърцето;
• ревматоиден порок на сърцето;
• бронхиална астма;
• туберкулоза;
• диспнея;
• патологии на стомашно-чревния тракт;
• мигрени;
• отоци с различен произход;
• варикозно заболяване;
• нарушения на опорно-двигателния апарат;
• диабет.

При стриктно спазване на правилата за приготвяне на лекарства от билката желтушник, домашното лечение ще бъде добра помощ дори при тежки форми на изброените по-горе патологии.

С какво е полезно жълтеничето при отслабване

Искаме да обърнем внимание, че научни изследвания за ползата от билката желтушник в процеса на отслабване не са провеждани. Но общите свойства на това растение позволяват да се заключи, че приготвените на негова основа състави ще способстват за отслабване. Опитът от домашна употреба на спасителната билка показва, че приемът на 100 мг (0,1 г) прах 20 минути преди хранене в продължение на месец е помогнал на някои жени да свалят 4 кг за един курс. И такъв резултат не предизвиква изненада, тъй като съдържащите се в растението органични киселини разграждат добре мастните отлагания. Нека разгледаме какви още процеси в организма на желаещия да отслабне човек задействат компонентите на лечебното растение:

1. Способността да поддържа нормално ниво на захар притъпява чувството на глад.
2. Като диуретик, растението извежда излишната течност и предотвратява появата на отоци.
3. Препаратите с желтушник нормализират работата на черния дроб и панкреаса.
4. Високото кръвно налягане е постоянен спътник на затлъстяването, а желтушникът привежда в норма показателите на кръвното налягане.

Препоръчително е да се консултирате с лекар преди началото на приема на желтушник за отслабване. Ако специалистът одобри този метод, по време на лечебното отслабване трябва да се спазват няколко прости правила:

1. Не трябва да се съвместява приемът на препарати от спасителната билка с алкохол, мазни и пържени храни.
2. Сухият прах трябва да се приема строго в посочената дозировка, като се запива с малко количество чиста вода.
3. Между курсовете е необходимо да се спазват двуседмични паузи.

Полезно! Освен в медицинската област, желтушник се използва активно в козметологията. Отварите на негова основа помагат за укрепване на косата и премахване на пърхота.

Жълтеничето в народната медицина

Официалната медицина винаги се отнася положително към допълнителните методи на лечение по народни рецепти. Разбира се, специалистите оценяват полезните свойства на една или друга растителна суровина, опирайки се на научна доказателствена база. В това отношение тревата на жълтушника е извън конкуренция, защото нейното изучаване е извършвано от най-добрите местни учени. Затова, след консултация с лекуващия лекар, може да се подбере една от предложените по-долу народни рецепти.

Сърдечна отвара

Това средство помага да се нормализират сърдечните функции и да се подобри магистралното кръвообращение. Практически веднага след приема на отварата се изравнява честотата на пулса, изчезва тахикардията. Същевременно отварата от жълтушник по тази рецепта помага да се справите с отоците, причинени от сърдечно заболяване.

Как се готви:

1. 2 ч.л. суха трева се заливат с чаша вряла вода.
2. Поставете разтвора на водна баня.
3. След 10 минути отварата се сваля и леко се охлажда.
4. Преди употреба напитката се прецежда.
5. Допълва се първоначалният обем чрез доливане на обикновена преварена вода.
6. Отварата се приема по 1 с.л. до 4 пъти.

Универсална рецепта за настойка

А тази рецепта си заслужава да се запомни за тези, които имат лош сън и постоянно скача налягането. Средството ще помогне да се справите със силна кашлица при бронхит и нарушение на бъбречната функция. За сърцето също е полезно да се изпие курс от напитка, приготвена по тази проста схема:

Взема се ½ ч.л. сух растителен материал и се запарва в чаша като обикновен чай. За да придобие напитката лечебна сила, трябва да се настои 2 часа. Полученият разтвор се прелива в буркан и се поставя в хладилник. Приема се такова лекарство три пъти дневно по 1 с.л. Минималният курс на лечение за постигане на терапевтичен ефект е 2 месеца.

Настойка на водка

Това също е един от вариантите на универсални средства на основата на трева от жълтушник. За приготвяне на лекарството ще са необходими 250 мл водка с добро качество и 40 г трева. Може да се вземе свеж растителен материал или изсушен. В стъклен съд двата компонента се смесват, след което се поставят на тъмно място за настойване. Срокът на изчакване е 14 дни. Но всеки ден бурканът трябва да се разклаща, за да се активизират компонентите на състава на тревата. След прецеждане готовата тинктура се приема по 10–20 капки. Но това количество лекарство трябва задължително да се разреди в чаша вода. Повече от три месеца подред не трябва да се пие тинктурата. По-добре е да се направи почивка от месец, а след това отново да се поднови домашното лечение.

Средство срещу сърдечни болки

Начинът на приготвяне на тази тинктура е аналогичен на предишния вариант, но с тази разлика, че този състав е по-концентриран. Също така трябва да се приема при поява на определена симптоматика, а именно болки в областта на сърцето, нарушение на ритъма, задух. Съотношението на основните съставки се определя така: в съда първо се изсипва суха трева, така че да покрие дъното на буркана. Отгоре се излива толкова водка, колкото нивото на течността да бъде с дебелината на пръст над линията на тревата. След двуседмично настойване средството се прецежда. Пие се по 20 капки, разредени с вода, при силни пристъпи.

Настойка с жълтениче за външно приложение

От получения по тази рецептура разтвор можете да правите лапи и компреси или да го използвате за разтриване, например на болни стави.

Необходими съставки:

• Кора от един среден лимон.
• Спирт – 0,5 л.
• Сушен жълтурник (сив) – 30 г.
• Прополис – 20 г.

Всички изброени съставки се смесват в един съд, след което получената смес се оставя за 2 седмици на тъмно място. Готовото лекарство се съхранява в съд от тъмно стъкло. Процедурите е най-добре да се извършват през нощта, защото компресът трябва да се държи 1,5–2 часа.

Средство срещу пристъпи на астма

При приготвянето на лекарството по тази рецепта се използват различни пропорции на двете основни съставки:

• Жълтурник – 30 г.
• Водка – ¼ л.

Както и в предишните рецепти, което, разбира се, е традиционно за приготвяне на тинктури, съставките се смесват в един съд, а след това се поставят на тъмно място за настойване за срок от 3 седмици.

Приемайте средството около четвърт час преди хранене. Единичната доза е 10 капки. Тинктурата задължително се разрежда с вода. Тази рецепта може да се използва за лечение на пристъпи на стенокардия.

Квас на Болотов

Тази методика е разработена от известния лекар Б. Болотов, а се основава на способността на ферментативните напитки с лечебни билки да активизират протичането на биохимичните процеси в човешкия организъм. За приготвянето на лечебния отвар са подходящи всякакви полезни растения, но в този случай в рецептурата ще фигурира билката жълтурник. Същността на приготвянето на напитката се състои в това, че заедно с растителния препарат се използва млечнокисел продукт. Това може да бъде заквасена сметана, суроватка, кисело мляко. Изброените продукти играят роля на закваска. И така, за квас с жълтурник трябва да вземете по 1 ч.л. захар и заквасена сметана и 50 г растителна суровина.

Следва да действате по следната схема:

1. Сварете 3 л вода, охладете я до стайна температура.
2. Поставете в течността всички съставки.
3. Поставете съда със сместа на топло, за да ферментира напитката, както е редно за кваса. Процесът на ферментация трябва да продължи 2 седмици.
4. През цялото време квасът периодично се разбърква с дървена лъжица.
5. Когато квасът е готов, пийте по половин чаша преди всяко хранене, около половин час преди това. Освен това всеки път попълвайте първоначалния обем течност и добавяйте 1 ч.л. захар.

Квасът на Болотов ще помогне на болните да се възстановят по-бързо след прекаран инфаркт, трябва да се пие при стабилна стенокардия, аритмия, отоци. Заедно с лечебния квас се препоръчва да се приема по 0,1 г сух прах от жълтурник, за да се стимулира производството на инсулин от панкреаса.

Лечебни вани

Такива процедури ще донесат полза не само на пациенти със сърдечни проблеми, но и на напълно здрави хора. Преумората и напрежението се отразяват отрицателно на състоянието на нервната система, а това се отразява на работата на сърцето. Не случайно е разпространен изразът, че всички болести идват от нервите. В това твърдение се крие истински смисъл, защото в човешкия организъм всичко е взаимосвързано. За лечебната водна процедура трябва да се приготви концентриран настой или отвара от жълтурче, а след това да се излее в напълнена с вода вана. Продължителността на един сеанс е 10–15 минути. Обикновено положителен резултат се забелязва веднага след първата процедура: сърдечният ритъм се изравнява, състоянието на нервната система се стабилизира, безсънието изчезва.

Видове лечебни състави

Фармакологичните свойства на жълтурчето са описани в много справочници. Растителната суровина е търсена във фармацевтичната промишленост и народната медицина. На базата на правилно подготвена растителна суровина могат да се приготвят лечебни настои и отвари, които след това се използват при различни патологични прояви за вътрешен прием и външни методи на лечение. Основното предимство на домашните лекарства е, че схемата за тяхното приготвяне е много проста. Нека да дадем като пример начините за изготвяне на най-популярните лекарствени форми.

Запарка

Класическата рецепта за настой от жълтурче е подходяща за лечение на хипертония, асцит, неврологични заболявания. Но, разбира се, основното предназначение са сърдечните патологии.

Последователност на приготвяне:

1. Първа стъпка: вземете 0,5 ч.л. растителна суровина, изсипете я в чаша и я залейте с вряла вода.
2. За по-добро накисване покрийте съда с капак, а след това го увийте с кърпа.
3. След двучасово накисване прецедете настая.
4. Пийте по 1 с.л. на гладно.

Настойка

За основата на тинктурата е добре да се купува само качествена водка. Домашно приготвеният самогон не е подходящ за тази цел, но пречистен спирт може да се използва. И така, на 80 г сухо жълтурче вземете цяла бутилка водка. В съд (за предпочитане тъмно стъкло) смесете двата компонента. Оставете лекарството на тъмно за точно 2 седмици. Всеки ден разклащайте буркана или бутилката. Преди прием разреждайте определеното количество тинктура с вода. За възрастен човек оптималната доза за един прием е 20 капки. Приготвената по тази рецепта тинктура ще помогне при пристъпи на астма и стенокардия.

Отвара

Това е успокояващо средство, което ще помогне при стресови ситуации или силно възбуждение да нормализира работата на сърцето, а същевременно да успокои нервите. Последователността на действията е следната:

1. Изсипете в голяма чаша 1/2 л преварена вода.
2. Добавете 1 ч.л. билка жълтурче.
3. Поставете сместа на водна баня. Не допускайте кипене на състава, той трябва само да къкри на слаб огън.
4. След 10 минути свалете отварата и я оставете да се настоява.
5. След това прецедете и доведете количеството течност до първоначалния обем.
6. Приемайте до 4 пъти по 1 с.л.

Противопоказания за употреба

За токсичните свойства на жълтугата свидетелства фактът, че при кравите след консумацията ѝ се наблюдава силна интоксикация. Затова към употребата на препарати с участието на това нееднозначно растение трябва да се подхожда с изключителна предпазливост. Особено повишено внимание трябва да се проявява при определянето на дозировката. В конкретния случай дори само няколко излишни капки могат да доведат до сериозни последици за здравето.

Абсолютни противопоказания за лечение с препарати, съдържащи жълтуга, са следните заболявания и състояния:

• бременност;
• период на кърмене;
• детска възраст;
• миокардит в остра фаза;
• ендокардит;
• тежка форма на кардиосклероза;
• напреднал атеросклероз.

Превишаването на препоръчаната дозировка може да предизвика рязко спадане на артериалното налягане и аритмия.

Симптоми на предозиране:

• обща слабост;
• повишено слюноотделяне;
• гадене и повръщане;
• силни главоболия;
• брадикардия;
• ниско кръвно налягане.

При такава клинична картина трябва незабавно да се прекрати приемът на препарати с жълтуга и да се потърси медицинска помощ в лечебно заведение.

Ефективността на жълтугата е доказана, затова днес тя се използва доста активно в медицината. Но тъй като растението е включено в списъка на токсичните, а получените от него препарати са силнодействащи лекарства, използването му в домашни условия трябва да става много внимателно.

Снимка на жълтугата