Враново око: лечебни свойства и противопоказания

В онези семейства, където от поколения има традиция всеки сезон да ходят в гората за гъби и горски плодове, от малки знаят: ако видиш листата и зрънцето на враново око – подмини, не го пипай, защото това растение е отровно. Толкова отровно, че дори насекомите го избягват, затова то никога не е изядено или повредено от вредители.

Химичен състав

Учени-ботаници са изследвали врановото око във всички подробности и отдавна са установили, че неговата опасност е свързана преди всичко с това, че в плодовете и коренището се намират гликозидите паридин и паристифин, които проявяват изразено невротоксично действие, оказващи отровно въздействие върху нервната тъкан, като я разрушават. В същото време в разумна предписана доза те са способни да помагат в борбата с новообразуванията, да премахват всякакви нарушения на кръвотока, нормализирайки състава на кръвта и нейната плътност, да се борят с гъбична инфекция и възпалителни процеси.

В състава на растението също има стероидни сапонини, чиято роля е да потискат развитието на патогенни микроорганизми, и много полезни вещества флавоноиди, които оказват благоприятно влияние върху капилярните стени, укрепвайки ги и нормализирайки дейността на сърдечния мускул.

В списъка на полезните съставки на врановото око – кумарини, които способстват за разреждане на кръвта и предотвратяват образуването на тромби, както и пектини – вещества, които позволяват да се поддържа нормална микрофлора на червата.

Също така в растението има набор от органични киселини, благодарение на участието на които в поддържането на киселинно-алкалния баланс на човешкия организъм функционира имунната система, храносмилателният тракт, всяка клетка на тялото, което подобрява общото състояние и самочувствие на човека, повишава неговия жизнен потенциал. Приблизително същата роля играе и витамин С, който се съдържа в много количество в билката.

Как изглежда и къде расте

Врановото око е многогодишно растение. Коренището му се простира далеч встрани, без особено да се задълбочава в почвата (ботаниците наричат този вид корен пълзящ). Всяка пролет коренът разширява експанзията си на прилежащата територия, давайки все нови издънки. Въпреки широкия обхват на площта, от корена израства един-единствен стрък – прав, ребрест, но гладък, без власинки.

В горната част на изправеното стъбло с височина от 10 до 40 cm се образува мутовка – тоест място, от което на едно ниво израстват четири доста широки листа, разположени равномерно по окръжност и ясно по двойки един срещу друг, като кръст. Листата са издължени, овални, със заострен връх, дължината им е около 10 cm. Въпреки че врановото око принадлежи към класа на еднодолните растения, за които е характерно надлъжно разположение на жилките на листа, то има мрежести жилки.

От центъра на този своеобразен кръст от листа се издига невисок и не много дебел цветонос, на който е разположено незабележимо цвете с зеленикав цвят, състоящо се от два реда тесни, много подобни на венчелистчета чашелистчета. Във външния ред те са зелени, дълги около 4 cm, във вътрешния – по-дребни, жълто-зелени. Като цяло цветето наподобява по форма звезда с остри лъчи. Растението цъфти от края на май и началото на юни до първите дни на август, след което върху него се образува едро лъскаво зрънце, заради което врановото око е получило името си. Първоначално то е червено, а с узряването придобива наситено черен цвят със сиво-синкав налеп.

Диаметърът на кръглото зрънце е 1 cm, вътре в него има четири гнезда-камери, в които се намира голямо количество семена. Ако плодът се смачка, пръска сок и веднага се усеща характерна тежка миризма. На вкус зрънцето също е неприятно, кисело-горчиво е. Узрява през август и по външен вид прилича на синя боровинка или на боровинка, затова е важно да научим децата да различават отровното растение и да не пипат външно привлекателното, но смъртоносно опасно зрънце. Именно в него е най-голямата концентрация на отровни вещества, стъблата и листата са по-слабо токсични.

Врановото око предпочита да заема сенчести места, обича влажни глинести почви, богати на хумус, именно с това се обяснява основното му местообитание – широколистни и смесени гори. Но растението се адаптира добре и към иглолистни гори, където почвата е подкиселена от иглолистна постеля. Врановото око се среща и по бреговете на езера и реки, в оврази, по горски поляни, в подлесъка, в храсталаците и дори в лесостепта. Растението се размножава чрез семена, които вятърът и особено птиците могат да разнасят на много големи разстояния.

В природата съществуват няколко разновидности на врановото око. Така обикновеният четирилистен расте навсякъде в горите от Централна Европа до Камчатка и азиатския регион. Той предпочита по-умерен климат, а метеорологичните условия на Южна Европа, регионите на Средиземноморския бряг, както и страните от Азия и Северна Америка са неблагоприятни за неговото развитие. На територията на Русия врановото око не се среща само в региони с доста суров климат – в Чукотка и Ямало-Ненецки окръг.

В блатистите места на Поволжието, Кавказ и Западен Сибир се среща враново око, наречено непълнолистно, а в Хималайските планини се е заселила разновидност, наречена многолистна, като тези растения имат не четири, а от осем до десет листа.

На територията на Русия също се срещат (макар и рядко) екземпляри от вранско око с пет и дори шест листа. Те се наблюдават в Далечния изток – в засенчени места, на подкислени влажни почви в гори и дерета. Тук семената на обикновеното четирилистно растение са били донесени от прелетни птици, но поради спецификата на климата те са се трансформирали в нови, сега съществуващи разновидности.

Събиране и съхранение

Тревата на вранското око започват да събират от началото на лятото, когато растението тъкмо започва да цъфти. Именно през този период то е най-подходящо за лечебни цели. Когато отиват за лекарствена суровина, билкарите максимално защитават тялото и очите от допир с листата и от попадане на сок върху кожата и лигавиците, способен да предизвика раздразнение и дори леко изгаряне. Облеклото се носи плътно, с дълги ръкави и закопчаващи се маншети, като се допълва с ръкавици и предпазни очила.

Растението се реже с остър нож точно до корена и се поставя в засенчено, скрито от слънцето помещение, където вентилацията работи добре или има течение. Набраната суровина се разстила на тънък слой върху хартия и от време на време се обръща, за да изсъхне равномерно.

Изсъхналата трева се поставя в платнени торбички или в достатъчно плътни хартиени пакети. Върху торбичката или пакета задължително се пише какво растение се намира в него и се посочва, че то е отровно.

Прибирането на плодовете се извършва в периода, когато те са напълно узрели. За това говори цветът им – гъсто черен, със сиво-синкав налеп. Плодовете могат да се сушат при същите условия като зеленината, или да се ускори процесът на сушене с помощта на електрическа сушилня. Също така плодовете се замразяват във фризер. Но и в двата случая върху пакетите или контейнерите трябва да се посочи името на съдържанието с уточнение за наличието на отрова.

Корените не се вземат, те са неподходящи за употреба в лечебни цели, тъй като предизвикват силна интоксикация на организма.

Лечебни свойства на врановото око

Официалната медицина не използва средства на основата на вранското око поради високата токсичност на растението. Народните лечители също са много внимателни и предпазливи при предписването и препоръчването на лечебни състави на негова основа. Основно билкарите използват способностите на растението да предизвиква повръщане и да оказва слабително действие.

Освен това от древни времена знахарите с отвари от вранско око намаляват интензивността на спазмите, причинени от разстройства на нервната система, лекуват възпалено гърло, мигрена, прилагат при сърдечни недъзи, съпроводени с повишаване на сърдечната честота. По-свободно се прилагат средства от вранско око външно: лекуват гнойници, язви, циреи, гнойни обриви, поставят върху рани след ухапване от бясно куче (задължително след всички предписания, инжекции и ваксинации, направени в официални лечебни заведения). За целта използват сок от растението, каша, водни отвари или спиртни тинктури. При това всяка препоръка и всяка рецепта за употреба задължително са съпроводени с наставление: да се използва изключително под контрола на лекар.

Хомеопатите използват по-широко средства, приготвени от враново око. Както е известно, хомеопатията лекува недъзи с малки, почти микроскопични дози от вещества или силно разредени препарати. Междувременно тя няма никакво отношение към официалното здравеопазване, хомеопатите се считат за представители на нетрадиционната медицина.

От прясната зелена част се изготвя хомеопатично средство, използвано за облекчаване на невралгични болки на лицето, главата, при чести възпаления на гърлото и ларинкса. Същото средство се прилага с цел да се снеме потрепването на клепачите при конюнктивит. Курсът на лечение с такива средства обикновено е дълъг.

Хомеопатите твърдят, че на човешкия организъм няма да се причини никаква вреда, ако растението се употребява в разумна дозировка. Малкото количество пиридин и паристифин, които влизат в състава на листата и плодовете, в стомаха успешно се разрушава под въздействието на солната киселина и ензимите. Освен това, хомеопатите акцентират вниманието, че трябва да се употребяват растения, събрани именно по време на цъфтежа, тъй като през този период в листата и стъблата се съдържа най-малко количество отровни вещества. От тях се получават добри лечебни тинктури и отвари.

В лечебни цели се използват способностите на врановото око да оказва успокоително действие върху нервната система, да снема спазми от различен произход, да лекува възпалителни процеси, да проявява диуретичен ефект. Растението оказва положително действие върху кръвоснабдителната система, разреждайки кръвта, подобрявайки нейната микроциркулация и преминаването ѝ през меките тъкани, като същевременно ускорява заздравяването на рани.

От прясно откъснато растение се приготвят препарати, с които се лекуват сърдечни проблеми – като аритмия, по-специално тахикардия, или учестено сърцебиене. Прилагат се средства от враново око при голяма група заболявания на дихателните органи, които имат простуден характер – ангини, ларингити и тонзилити, възпаления на околоносните синуси – синузити и гайморити, както и при бронхити. Дори при такова сериозно заболяване като туберкулоза, хомеопатите предписват средства от това растение.

Разстройства и различни нарушения на слуха също влизат в списъка на заболяванията, при които врановото око е ефективно. В същия списък са силни болки, появили се на фона на неврит, с такива проблеми лечебните състави от растението също се справят. Тук се проявява неговото седативно действие, което се използва също за лечение на психосоматични и психични разстройства, облекчаване на състоянието при нервни тикове, настройване на работата на жлезите с вътрешна секреция и възстановяване на нормалния баланс на хормоните.

При грамотна употреба растението подобрява работата на храносмилателния тракт, нормализира апетита, снема отоци на краката, облекчава ревматичните болки.

За лечение на всеки проблем се използва препарат в неговата специфична дозировка, в необходимата степен на разреждане. Лечението трябва задължително да протича под наблюдението на лекар хомеопат. Самостоятелното предписване и употреба на средства от врана око е категорично забранено! Злоупотребяването с прием на такива препарати и превишаване на дозата не се препоръчва, възможно е отравяне.

Враново око в народната медицина

Най-често врана око с лечебна цел се настойва на водка или спирт, такива състави знахарите препоръчват за облекчаване на главоболие, възстановяване на нормалния сън, подобряване на състоянието при сърдечни заболявания. Спиртовите състави лекуват и кожни проблеми: рани и язви, те са способни да премахнат болките в ставите и да премахнат възпалителните процеси в тях, да премахнат мускулни спазми и да успокоят нервната система.

За лечение на рани

За да се справите с трудно заздравяващи рани, трябва да вземете толкова плодове, колкото в смачкано състояние да покрият болното място изцяло. Смачкайте плодовете, с получената маса намажете загноялата рана, ожулване, гнойно обривче или пъпки. За лечение е достатъчно да прилагате средството веднъж дневно.

Сок против главоболие

Сокът помага като средство за спешна помощ при мигрена и главоболие, несвързано с повишаване на налягането. Болката ще отшуми, ако намажете слепоочията с сок. За получаване на течното лекарство се използват както плодовете, така и зеленината, която преди изстискване трябва да се доведе до кашесто състояние в блендер.

Можете да използвате този метод не по-често от веднъж дневно, при хипертония този препарат е забранен.

Тинктура за главоболие

За да лекувате мигрена и да направите пристъпите по-редки и по-слаби, трябва да приготвите лечебен състав от половин литър водка и 10 плода. Сместа се прибира за 2 седмици в шкаф, след което се прецежда. Преди лечение капнете в 50 мл вода 25 капки от получената тинктура и приемайте по 3 пъти дневно. Курсът на лечение е 3 седмици.

Слабително средство

В половин литър водка накиснете 50 г стъбло на растението, предварително нарязано на малки парченца. Приберете състава на място, недостъпно за слънчева светлина за 3–4 седмици, след което прецедете. Съхранявайте тинктурата в хладилник, лечебният състав се приготвя непосредствено в деня на употреба. В чаша вода разтворете 2 чаени лъжички тинктура. Изпийте състава в рамките на 24 часа, приемайки по една супена лъжица на всеки 2–3 часа.

При сътресение на мозъка

Вземете 4 супени лъжици каша от плодовете на врана око, изсипете ги в половин литър водка и приберете на тъмно място за 10 дни, след което филтрирайте и приемайте три пъти дневно по 5 капки в продължение на една седмица.

При възпаления на очите

Вран око може да се използва от народните лечители не само като самостоятелно растение, но и като компонент на билкови смеси. За да лекуват възпалителни заболявания на очите, те приготвят смес от взети в равни части червена детелина, цветове от ливадна здравец, метличина, плодове от черемуха, зеленина от враново око и прострел. Една супена лъжица от получената лечебна смес се залива с чаша вряла вода и се оставя да се накисва за един час, след което се напояват памучни дискове с настойката и се поставят върху очите, като се правят компреси. Лекувайте се до пълно оздравяване.

За облекчаване на спазми

200 мл спирт се смесват в стъклен съд с 2 г суха приготвена билка. Лечението може да започне след една седмица на утаяване на средството. Преди прием една супена лъжица от тинктурата се разрежда със същото количество вода. Тази смес се пие на всеки 2 часа през деня. Ако спазмите са силни, интервалът между приемите може да се намали до един час, но общото количество средство не трябва да надвишава една чаша на ден. Времето за лечение е една седмица.

При ларингити

Вземат се 30 г изсушена и стрита на прах зеленина от враново око, изсипват се в 400 мл загрята до кипене вода и се поставят на водна баня, където се държат след завиране за 20 минути. Сваля се, охлажда се и се прецежда през кърпа или марля, сгъната на 6–8 слоя. Пие се 3 пъти на ден – преди закуска, обяд и вечеря – по 30 мл (или 2 супени лъжици). Съхранявайте средството в хладилник и го приемайте на курс не по-дълъг от една седмица – точно толкова време ще се запазват лечебните му свойства.

Съставът, приготвен по тази рецепта, е подходящ също за лечение на тахикардия и нервни разстройства, както и за тяхната профилактика.

Видове лечебни състави

Не забравяйте: самостоятелно да си назначавате лечение с препарати от това лекарствено растение е забранено. Опасността се крие във възможно предозиране, и дори термичната обработка не намалява опасността, защото отровните вещества от растението не изчезват. Резултат от предозиране могат да бъдат сериозни проблеми със сърцето и кръвоносните съдове, потискане на дишането и нервната система.

За приготвяне на лекарствени състави – отвари и тинктури – обикновено се взема прясна зеленина, макар че в отделни случаи – и изсушена билка. Също така билкарите препоръчват като суровина плодове.

Отвара

Залива се с чаша (350 мл) току-що завряла вода една супена лъжица изсушени, леко натрошени листа от враново око. Покрива се сместа с чинийка и се поставя на водна баня. Държи се над врялата вода 5–7 минути, сваля се и се оставя да се накисва за 25–30 минути, след което задължително се прецежда. Вътрешно се прилага в хомеопатични, малки дози. За приготвяне на компреси напоява се със отвара марлена салфетка и се поставя върху проблемното място, например върху трудно зарастващи рани или язви.

Мехлем

За лечение на язви може да се правят компреси с отвара от растението или да се приготви мехлем. За лечение на язви изстискайте сок от зелената част на растението и го смесете с произволен аптечен мехлем, използван за лечение на инфекциозни и гнойни рани, например с ихтиолов. Пригответе порция лекарство за еднократна употреба и го нанасяйте веднъж дневно. Обикновено еднократен курс от седмица е достатъчен.

Настойка

1. От листа. За приготвяне на спиртна тинктура са необходими 10 г пресни листа от враново око. Те се нарязват и се заливат с половин чаша спирт. Времето за настояване е една седмица. Настоявайте, както всяко друго лечебно растение на спирт, в бутилка от тъмно стъкло, като разклащате ежедневно. След това прецедете и съхранявайте на тъмно и хладно място. Използвайте средството само силно разредено, в пропорция една супена лъжица на чаша вода. Тинктурата се препоръчва, ако нервен тик на лицето или клепача не ви дава мира. В течение на денонощието трябва да пиете не повече от 200 мл от разтвора в разреден вид.
2. От плодове. За да приготвите тинктура, трябва да залеете 10 зърна (не повече!) с половин литър хубава водка. Зърната стават както пресни, така и сушени или замразени. Настоявайте средството поне 14 дни на тъмно място. Разклащайте съда с тинктурата ежедневно. Приемайте, като силно разреждате с вода: на 50 мл вода – 20 капки тинктура. Това е дневната норма, разделете я на три приема. Лекарството не се разрежда предварително, ежедневно приготвяйте нова порция. Средството се прилага при разстройства на нервната система и нарушения в работата на сърцето. Курсовият прием е 3 седмици. Ако има нужда от по-нататъшно лечение, приемът на средството да се продължи не по-рано от 10 дни.

Какво ще стане, ако изядете враново око

Въпреки силната отровност на растението, ако случайно се изяде зрънце или дори 2–3, нищо страшно няма да се случи. Да, неприятно е, но не е смъртоносно. Да се вдига паника е рано, трябва да се приемат няколко таблетки активен въглен и състоянието ще се подобри.

Но по-голямо количество зърна, изядено едновременно, например 8–10 броя, ще се прояви много скоро. Още след час ще настъпят признаци на силно отравяне, тъй като в храносмилателната система е започнало всмукване на вредни вещества в кръвта.

Противопоказания за употреба

1. Първото и най-важно правило е, че може да се лекува с препарати на основата на растението само след обсъждане на този въпрос с лекар, като стриктно се спазват неговите препоръки както по отношение на дозировката, така и по отношение на режима на приложение.
2. Категорично забранено е врановото око за бременни, за жени, които кърмят дете, както и за деца.
3. Хипертонията, еднократното повишено кръвно налягане и безсънието – това също са противопоказания за лечение с враново око.
4. Не могат да се прилагат препарати от това растение на пациенти, страдащи от заболявания на бъбреците и отделителната система, както и на тези, които са склонни към алергични реакции.

Симптоми на отравяне

Ако поради невнимание се изядат няколко зърна от враново око, скоро ще се появят признаци на отравяне.

Ще се появи силно, дори неудържимо повръщане, ще възникне диария, придружена от киселини и силни болки в корема, в областта на стомаха. В устата може да има усещане за парене, преглъщането ще е болезнено и затруднено. В слепоочията ще започне силна болка, ще се появи силен световъртеж, дори е възможна загуба на съзнание. Ще се повишат телесната температура и кръвното налягане, ще се появят признаци на нарушение на дишането и работата на сърцето и съдовата система – тахикардия, нарушение на сърдечния ритъм. Ако отравянето е силно – може да се стигне до нарушение на координацията на движенията, нарушение на речевата дейност, гърчове, до пълна парализа и спиране на сърдечната дейност. Ако се изядат 15–20 зърна, смъртта е много вероятна, но дори и човек да оцелее, може да остане за цял живот парализиран.

В такава ситуация трябва незабавно да извикате линейка на пострадалия, а докато тя пристигне, да го напоите с разтвор на сода (за целта в един литър вода изсипете непълна чаена лъжичка сода, или 5 г, и я разбъркайте). Ако нямате сода под ръка, можете просто да дадете да изпие голямо количество вода – най-малко три чаши за възрастен, изчислението на течността за дете зависи от възрастта – от 150 мл за всяка година от живота му. Важно е да се промие стомахът от съдържанието.

Като неутрализиращи токсините средства пациентът може да приеме активен въглен, Ентеросгел, Полисорб, Смекта или Полифепан.

За да се спре всмукването на отровните вещества от лигавиците, трябва да напоите пострадалия с растително масло (1–1,5 супени лъжици), мляко, белтъци от кокоши яйца или отвара от нишесте.

Смученето на парченца лед може да облекчи паренето в устата и да успокои гаденето. При силна диария е необходимо да се даде на пострадалия препарат Регидрон, за да се избегне обезводняване.

Когато пристигне линейката, лекарят ще приложи препарат за подобряване на сърдечната дейност, а за по-бързото извеждане на токсините и привеждане на организма в норма – разтвор на глюкоза, витамини, хепатопротектори, диуретици.

Интересни факти

1. Гарвановото око може да расте само в добра питателна почва, поради което служи като показател за плодородието и качеството на земята. Но дори и на най-оптималните почви растението предпочита самостоятелно растене и рядко образува малобройни – не повече от десетина представители – групи.
2. За произхода на името на растението разказва интересна легенда. Уж в стара гора, в хралупата на вековен дъб, живял побелял, преклонна възраст вещер със своя верен гарван. Магьосникът дарил мъдрата птица със способности да предсказва бъдещето и я научил да страни от хората. Когато магьосникът умрял, гарванът кръжеше над гората, денем предсказвайки предстоящи събития, а нощем, скърбейки за отишлия си приятел, разпиляваше големи сълзи, на мястото, където те падаха, израстваше растение с едра тъмна ягода.
3. Освен общоприетото наименование, врановото око още се нарича вълчи очички и мечи ягоди – също поради приликата със зениците на хищници. Синкавият налеп по плодовете дава на растението името „кукувичи сълзи“. А за произхода на името „кръст-трева“ има две версии. Според първата е наречено така, защото листата на тревата растат едно срещу друго – тоест кръстосано. Втората версия е по-зловеща, но и с нея не може да се спори: този, който изяде отровното враново око, има една перспектива – надгробна плоча с кръст върху нея.
4. През Средновековието врановото око се е смятало за магическо растение, способно да размагьоса човек, ако е бил омагьосан.
5. В средата на XIV век и по-късно, когато в Европа бушуваше бубонна чума, плодът на врановото око непременно се носеше в джоба, зашиваше се в шева на дрехата, от него се правеше висулка и се окачваше на врата. Хората бяха убедени, че така ще се предпазят от чумата, като за целта плодовете трябваше да се съберат задължително в периода от 15 август до 8 септември.
6. По време на експерименти с животни учените забелязаха сходство в действието на настойка от враново око с действието на гликозидите на момина сълза, когато след забавяне на сърдечния ритъм той доста скоро се ускорява.
7. Тибетската медицина използва средства, приготвени на основата на враново око, за да помогне на хора с фрактури – тревата ускорява срастването на костите.
8. Плодовете на врановото око са неприятни и на вкус, и на мирис; някои хора дори изпитват остри пристъпи на главоболие и силно гадене от неговия „аромат“. По същата причина животните не само не ги ядат, но дори не ги опитват, затова и отравянията при домашния добитък са изключително редки, в изключителни случаи – когато тревата се загуби в купа сено. А птиците кълват плодовете на това растение много и с удоволствие, без да изпитват никакъв дискомфорт. Вреда за тях от това няма.
9. Възрастта на врановото око лесно се определя по издънката: всяка година тя се увеличава с един сегмент, наречен членче. Колко членчета – толкова години на растението.

Снимка на враново око