Водна лилия: лечебни свойства и противопоказания

Ботаниците наричат водната лилия с красивото име «нимфеа». Романтично! Веднага си представяме как нимфа – прекрасно приказно създание – играе на брега на водоем, чиято водна повърхност е покрита с великолепни, приличащи на лилия цветове. Народът е измислил на водната лилия не по-малко красиво име – русалски цвят. Въпреки че нимфеята е непретенциозна и се среща почти навсякъде, днес това растение е вписано в Червената книга, тъй като се изтребва безмилостно от хората.

Химичен състав

1. В коренището се съдържа голямо количество хранителни вещества: нишесте, захар и белтък.
2. Следващите важни компоненти на корена на водната лилия са дъбилните вещества (те, между другото, присъстват още в листата и семената). За самото растение те са необходими, тъй като предотвратяват гниенето на коренището, което е напълно възможно поради постоянното намиране във водата. На човешкия организъм дъбилните вещества са полезни по няколко причини. Те помагат в борбата с храносмилателни разстройства, диария и дисбактериоза, умеят да потискат размножаването на микроби и да извеждат от организма токсини и шлаки, включително и след радиационно облъчване. Също така имат кръвоспиращи и противовъзпалителни способности.
3. За очистване на организма работи и съдържащата се в корените на растението гума, а присъстващите в него винена и галова киселина с природни антиоксиданти спомагат за подобряване на обменните процеси в организма. Смолите стимулират укрепването на имунитета, помагат в борбата с възпаленията и участват в настройването на работата на дихателната и сърдечно-съдовата система.
4. В цветовете и листата се съдържат много флавоноиди, чийто спектър на действие е доста широк – от съдоукрепващ и имуномодулиращ до антиканцерогенен, хипоалергенен и антиоксидантен.
5. Освен това водната лилия съдържа редица вещества, които позволяват тя да бъде причислена към опасните растения. Това са гликозиди и алкалоидът нимфеин. От една страна, неконтролираната им употреба води до отравяне, което се изразява в нарушения на работата на нервната и сърдечно-съдовата система. От друга страна, в терапевтична доза гликозидите могат да премахнат тахикардията, да подобрят кръвообращението и да възстановят сърдечната дейност. Алкалоидите в препоръчани дози се използват за обезболяване, спиране на кръвотечение, повишаване на тонуса на организма, лечение на нервни заболявания и болести на сърцето и кръвоносните съдове.

Как изглежда и къде расте

Коренището на водната лилия е дебело, бяло на цвят с черни «насечки». То се разпростира по повърхността и вътре в дънните отлагания, като се прикрепя към тях с дълги и тънки, но здрави коренчета. Стъбло при растението няма, листата и цветоносите растат направо от корена.

Листата на растението приличат на сърце, те са доста плътни, имат наситенозелен цвят и плуват в разпънато хоризонтално положение по водната повърхност. Широчината на листата може да варира от 25 до 35 см.

Нимфеята цъфти от началото до края на лятото, цветовете ѝ са доста големи, в разтворен вид могат да достигнат 20 см в диаметър. Разположени са също върху водната повърхност.

Цветовете са пищни, махрови поради големия брой венчелистчета с овална форма и заострени връхчета. В природата основно се среща водна лилия с бял като сняг цвят, която постепенно към центъра придобива жълтеникав оттенък, а в самата среда са разположени жълто-златисти тичинки. Нежният, но устойчив аромат на нимфеята може да се разпространява на територията около езерото или вира, в който расте.

Плодът на водната лилия има овална форма и прилича на малко гърненце, откъдето идва и името на растението. Плодът узрява изцяло под водата, там той се отваря и освобождава семена, покрити с гъст хлъзгав слой, благодарение на който се задържат на повърхността. Постепенно този слой се размива, семената набъбват, тежат и бавно се спускат на дъното на водоема, където покълват и започват да растат.

Нимфеята расте в езера и вирове със стояща вода или в тихи заливи на бавно течащи реки на дълбочина не повече от 2 м. В природната среда може да се срещне във всички страни на планетата, с изключение на полярните и субполярните региони. Цветопроизводителите са създали множество водни лилии в различни цветове, които се използват в ландшафтния дизайн и украсяват декоративни водоеми.

Видове

Водната лилия впечатлява с разнообразието от нюанси и цветове, които съществуват в природата. Към днешна дата съществуват около 50 разновидности на това цвете.

Бяла водна лилия
Тя е заела цялата територия на Евразия, не са редки и водните ѝ колонии в Африка. Тази водна лилия е голяма, с листа с диаметър около 35 см, както и внушителни цветове, достигащи до 20 см в диаметър, а цветът им е леко млечен. Растението има здрава и упорита коренова система, която се простира по дънната повърхност, но прониква в тинята с удължените си израстъци. Коренът достига дължина до 65 см.

Под повърхността на водата стъблата растат на голям храст, затова едно растение водна лилия може да се разположи доста свободно и да заеме много място в езеро или вир.

Бялата нимфея цъфти три седмици, като последователно пуска една бяла водна лилия след друга.

Водна нимфея
По външните си признаци водната нимфея прилича на бялата водна лилия. Листата, които плуват по повърхността, са средно големи, а листата под водата са дребни. Кремавите неедри цветове с ярко жълта среда лежат на повърхността на водното огледало на водоема. Фармакологията използва водната нимфея.

Синя нимфея
Смята се, че този вид се е появил един от първите, има и други имена – египетски лотос, или египетска лилия. Тази водна лилия е започнала да се разпространява по света от Нил, най-голямата африканска река, първо из самата Африка, след това се е разпространила в Тайланд и Индия. Листата ѝ са доста широки – около 35 см, по тях доста ясно се виждат мощни жилки. На техния фон цветовете ѝ, не по-големи от 20 см, създават впечатление за дребновати. Нюансите на венчелистчетата в едно цвете могат да бъдат както небесносини, така и лилави, метличиносини и ярко сини.

Червена нимфея
На цветето ѝ е присъща оригинална и красива окраска – от гъсто розово до чисто червено. Цветовете са неедри, с диаметър от 12 см, излъчват нежен устойчив аромат. Коренът лежи в почвата не дълбоко. Той е разклонен, от основното стъбло излизат още няколко допълнителни. Яркозелените месести сочни листа достигат до 25 см в диаметър.

Тигрова нимфея
Името си е получила поради неравномерната окраска на тъмнозелените листа, шарка от червеникавокафяви и кафяви петна, които напомнят тигрови ивици. Кореновата система, както при всички водни лилии, е мощна, добре развита. Ботаниците смятат, че родината на този вид водна лилия е гореща Африка, затова това е един от най-взискателните към топлина разновидности на нимфеята, не понася студена вода, бързи течения и замръзвания. Цветовете ѝ са бели или леко кремави, компактни.

Виктория Регия, или амазонска нимфея
Този вид водна лилия има най-впечатляващ размер. Нейният цвят в напълно разцъфнал вид достига 35 см, като от началото на цъфтежа до края той придобива все нежни нюанси – започвайки от снежнобял до чисто розов. Цъфти веднъж годишно и се разтваря само през нощта. Ароматът на Виктория Регия е доста устойчив, запомнящ се. На огромния лист на водната лилия – до 2 м в диаметър – спокойно може да легне тийнейджър, и листът с обърнати нагоре краища ще издържи теглото му, без да потъне.

Виктория Регия е открита сравнително наскоро – през XIX век в басейна на река Амазонка. Днес тя се култивира в различни страни по света, включително и в Русия.

Жълта нимфея
Жълтата нимфея е многогодишно растение, което зимува добре в средния пояс. Кореновата система на растението е добре развита, корените са разположени дълбоко в почвата. Листата, разположени под водата, са дребни, отличават се с неравен ръб и са разположени на скъсени дръжки.

Листата, които плават на водната повърхност, имат яйцевидна форма, с диаметър до 20 см. Цветовете с диаметър 17 см отвън имат зелен нюанс, а отвътре са жълти. Такава водна лилия цъфти дълго – от юни до септември.

Събиране и съхранение

Народните лечители за приготвяне на лечебни състави използват всички части на водната лилия – от коренището до семената.

Коренищата започват да се приготвят, когато растението навлиза в периода на цъфтеж. Въпреки че най-голямото количество хранителни и полезни вещества се натрупва по-близо до есента. При събирането им от дъното на водоема не трябва да се взема всичко напълно, значителна част от корените трябва да се остави, за да не изчезне напълно нимфеята. Обикновено, за да се извади лекарствената суровина от дъното, се използват дълги куки.

Извадените от дъното коренища трябва да се почистят от малките тънки коренчета, да се измият и нарежат на малки парчета, които след това да се разположат под навес, на течение, но така, че слънчевите лъчи да не попадат върху лекарствената суровина. Едновременно с това могат да се приготвят цветовете и пъпките. За пъпките трябва да се отиде преди седем часа сутринта, докато още не са успели да се разтворят. Цветовете е най-добре да се използват веднага пресни, но ако има голяма необходимост, те могат да се изсушат при същите условия като корените – на сянка и на течение.

С приготвянето на листата проблеми обикновено няма: те могат да се режат от пролетта до студената есен. Суровината се суши под покрив, в помещение с добра вентилация.

Семената лесно могат да се съберат от повърхността на езерцето или езерото и след това да се сушат при непроменени условия: на сянка.

Всеки вид лекарствена суровина – корени, листа, цветове и семена – се съхранява в отделен хартиен пакет в сухо помещение; при такива условия те запазват лечебните си качества в продължение на две години.

С какво се различава водната лилия от лотоса

Външно и двете растения са прекрасни – и лотосът, и водната лилия. Водната лилия обединява цяла група (над половин стотина разновидности) растения от семейство Нимфееви, растящи във вода. Лотосът има само два вида – жълт и орехоносен.

Най-забележимата разлика е в листата и цветовете. При водната лилия те лежат хоризонтално на повърхността на водата, докато лотосът бодро и доста високо над водата държи своите издигащи се листа и цветове.

По форма на листата тези две растения също се различават: при водната лилия те са плоски, с равен ръб, а при лотоса имат форма на плитка купичка с вълничка по ръба на среза.

Като цяло различни са и цветовете. При нимфеята венчелистчетата са по-тесни, отколкото при лотоса, те са повече, поради което всеки цвят изглежда пълен. А още при лотоса, за разлика от водната лилия, има голяма, забележима семенна кутийка.

Ако сравняваме местата на произрастване на растенията, трябва да се отбележи, че водната лилия има практически навсякъде. Лотосът в сравнение с нея е истински аристократ, на който за нормален живот са нужни особени условия – дълго топло лято и много слънчева светлина. Затова на територията на Руската федерация той може да се срещне в Астраханска област и водния басейн на Каспийско море.

Особености на отглеждането

Тъй като водната лилия е необикновено красива, напълно разбираемо е желанието на всеки градинар да отгледа в своя парцел такова чудо. За това не е трудно да се създадат благоприятни условия.

Опитните градинари препоръчват, за да избегнете разочарования, да не пестите и да купувате посадъчен материал в добри, проверени магазини за градинари или от надеждни, добре познати цветовъди.

Нимфеята трябва да се сади през лятото, когато времето се е затоплило. По-добре е да се засажда не в почвата на водоема, а в голяма саксия, за да може през есента лесно да се извади и растението да се прибере за зимуване. В малък водоем не е нужно да се вкореняват много растения.

За засаждане е по-добре да се купи специална почвена смес. Ако такава не се намери в продажба, на дъното на съда за засаждане може да се насипят 4–5 см торф и не по-малко от 10 см чимова земя, смесена с пясък. Точката на растеж не бива да се заглублява в почвата. По време на засаждането към корените на нимфеята трябва да се прилепят топчета от глина, в която са примесени минерални торове. Те ще подхранват растението през целия сезон. Като горен слой в саксията за засаждане да се насипе чакъл, за да не изплува съдът. Саксиите да се потопят на дъното на водоема: джуджестите сортове трябва да растат на дълбочина 50 см, останалите – 1 м и по-дълбоко. Но за да започне растението да расте по-бързо, до появата на първите листенца да се остави на плиткото.

За да расте нимфеята нормално, не са нужни особени усилия. Важно е да не се допусне прекалено буйно разрастване на листата, защото от това цветовете могат да станат по-дребни. На всяко растение трябва да се оставят не повече от три листа, а останалите да се откъсват. Водоемът трябва да се чисти всеки сезон. През есента, след като нимфеите се приберат за зимуване, водата се източва, стените на водоема се изстъргват от налепите, измиват се, а през пролетта в него се налива чиста вода.

Нимфеята боледува рядко, тъй като има много здрав имунитет. Насекоми също рядко я нападат. Но в горещините в малки водоеми със застояла вода може да се появи бръмбар, наречен нимфеен листояд. Ларвата му изяжда листата на растението. Вредителят трябва да се събира на ръка, а повредените листа да се отстраняват. По-добре е да не се използват химически средства за защита, тъй като те убиват всичко живо във водата.

Нимфеята може да бъде нападната и от листна въшка. Тя не само разваля листата, но и погубва цветовете – първо влошава външния им вид, а след това дори предизвиква ранното им прецъфтяване. Начинът за борба с нея е един – отмиване на вредителя с вода.

Лечебни свойства на водната лилия

Официалната медицина използва нимфеята. Тя е включена в сложна многокомпонентна билкова смес „Здренко“, която се прилага за лечение на анациден гастрит и папиломатоза на пикочния мехур.

Благодарение на веществата, влизащи в състава на растението, то има противовъзпалително, стягащо и антибактериално действие, може да понижи температурата, да спре кръвта, да намали болката, да понижи кръвното налягане, да успокои и да предизвика сън. Освен това на нимфеята са присъщи слабително действие, жлъчегонен и пикочогонен ефект.

Водната лилия в народната медицина

Народната медицина използва нимфеята доста широко. В списъка на болестите, при които лечителите предписват средства на нейна основа, освен баналната настинка, има и по-сериозни – като туберкулоза, тумори, хепатит, диария и дизентерия.

Водната лилия спасява и от заболявания на отделителната и половата система – бъбреци, пикочен мехур (включително от цистит), гонорея, препоръчва се при бели. При кожни проблеми водната лилия също помага добре, по-специално с нея се лекуват гнойни рани, абсцеси, язви, циреи и фурункули, а също така се премахват възпаления на епидермиса. Растението се използва за премахване на конвулсии от различен произход, разстройства на нервната система, по-специално от неврози, невралгии, с негова помощ се извеждат от депресивни състояния.

Водната лилия помага за премахване на зъбни и ревматични болки, използва се в козметологията за лечение на пърхот и подобряване на състава на косата, избелване на кожата и изсветляване на лунички.

Народните лечители използват за приготвяне на лекарствени състави коренищата и цветовете на бялата водна лилия, като всяка лекарствена форма има определено предназначение. Така от цветовете се приготвят отвари, които се използват като помощно средство при лечение на жълтеница, а също и като слабително. С настой от листенцата се бори безсънието, използва се за облекчаване на състоянието по време на треска. С отвара от коренището се лекуват бъбреци и пикочен мехур, използва се за по-бързото заздравяване на загноени драскотини и рани, а също и като лечебно и профилактично средство срещу косопад.

Успокояваща настойка

Загрейте половин литър вода до кипене и залейте с нея 2 супени лъжици листенца от водна лилия. Оставете да се накисва в продължение на 50–60 минути, след това филтрирайте. Настоят да се използва като успокояващо и приспивателно средство. Препоръчителната дневна норма – 4 пъти след хранене по 30 мл. Курсът на лечение е разчетен за един месец.

Отвара при висока температура

За 400 мл вода ще е необходима една супена лъжица листенца. Залейте лечебното растение с вряла вода и оставете на водна баня, за да се задуши сместа за четвърт час. Свалете отвара и оставете настрана за още половин час. Прецедете, когато леко изстине, и приемайте по 100–120 ml, ако се повиши висока температура.

При сърдечна слабост

Смесете по равно листенца от водна лилия и зрели плодове от глог. Вземете една супена лъжица от получената лекарствена смес и я залейте с 300 ml вряла вода. Оставете за 3 часа, за да се настои добре. Филтрирайте и пийте два пъти на ден по 50 ml, продължете лечението от 21 до 30 дни.

При кожни възпаления

Залейте с половин литър вряла вода 3 супени лъжици нарязани листа от водна лилия, оставете за накисване в продължение на половин час. Филтрирайте течността и намокрете с нея мека памучна кърпа или марля, като я сгънете на няколко слоя. Поставете тъканта върху болното място за около 20 минути. Това средство е ефективно не само при възпаления на кожата, но и при гнойни обриви. Ако повтаряте процедурата от 3 до 5 пъти на ден, заздравяването ще стане доста бързо.

При болки в мускулите

Запарете с малко количество вряла вода цветовете на водната лилия (3 супени лъжици) и оставете под затворен капак, за да набъбнат. След това ги завийте в памучна кърпа или марля и поставете върху проблемното място. Дръжте компреса от половин час до час.

«Горчичници» при настинка

За да направите „синапени компреси“, коренът на водната лилия трябва да се смели. Свежите корени могат да се поставят директно в блендер, а изсушените първо се запарват в гореща вода. Получената каша поставете върху памучен плат и приложете на гърба или в предната част на гръдния кош. Добър ефект ще има, ако към кашата за „синапения компрес“ добавите мед. Покрийте масата първо с полиетиленово фолио или восъчна хартия, а след това се завийте с одеяло или топъл шал. Загрявайте пациента с помощта на такова средство не по-малко от час, а следите от него (сок, капки мед) след това измийте от кожата.

Ако кашата е направена от пресен корен, по този начин можете да лекувате не само настинка, но и да облекчавате състоянието при радикулит, като повтаряте процедурата, докато болката в гърба премине.

Изплакване против пърхот

Пърхотът може да се лекува с отвара от венчелистчета на водна лилия, които първо трябва да се намачкат. Загрейте вода (400 мл) до кипене, залейте с нея лечебната билка и варете около петнадесет минути; след като изстине, прецедете. Изплаквайте косата след измиване с обичайния шампоан. Той не само избавя от пърхот, но и облекчава възпалението на кожата.

Видове лечебни състави

Запарка

За приготвянето на запарка ще са необходими цветя и листа от бяла водна лилия. Двете съставки трябва да се смелят, да се вземат по една супена лъжица и да се изсипят в термос, след което лечебното растение се залива с 0,5 литра вряла вода. Дръжте състава с водна лилия в термоса през цялата нощ, а на сутринта го прецедете. Ще се получи прекрасно средство за грижа за кожата: можете да се борите с луничките, да изсветлите тена и да лекувате акне. Бършете лицето със запарката от 2 до 3 пъти на ден.

Настойка

Тинктурата от корен на бяла водна лилия се прави в пропорция 1:10, тоест за половин литър водка са нужни 50 грама нарязана лечебна суровина. Оставете състава да престои 14 дни без достъп на слънчеви лъчи, като разклащате бутилката ежедневно. Прецедете и приберете за съхранение на тъмно и хладно място.

Това средство се препоръчва при комплексна терапия на тумори, като особено добри резултати показва при лечение на слезката. Схемата на лечение е: три пъти дневно по 20 капки, независимо от приема на храна.

Отвара

За да приготвите многофункционална отвара, ще са необходими 5 грама изсушен и смлян корен от бяла водна лилия. Изсипете го в чаша, в която сте сварили една чаша вода. Поставете чашата на водна баня, задръжте я 20 минути след завиране, свалете и оставете да изстине. Прецедете след изстиването. Такава отвара се препоръчва за вътрешен прием при неврози. Разделете течността на две порции и приемете едната вечерта, а другата – сутринта. Курсовият прием е 21 дни.

Външно съставът се прилага под формата на компреси, ако кожата е изгоряла на слънце или са получени термични изгаряния, както и за лечение на пукнатини по кожата и загноили се драскотини. Трябва да навлажните мека тъкан с отварата и да я поставите върху болните места, като държите компреса не по-малко от 15 минути. Процедурата трябва да се повтаря от 3 до 6 пъти за денонощие.

Противопоказания за употреба

Лечебните средства на основата на водна лилия трябва да се прилагат с повишено внимание, тъй като тя съдържа отровни вещества. Преди вътрешна употреба е необходимо да се консултирате с лекар и в никакъв случай да не превишавате препоръчителната доза.

Забранена е както вътрешната, така и външната употреба на водна лилия при деца, бременни жени и майки, които кърмят.

Тъй като съставите от водна лилия имат способността да понижават кръвното налягане, хипотониците не могат да ги приемат. Също така е възможна индивидуална непоносимост както към цялото растение, така и към отделните му компоненти.

Интересни факти за водната лилия

1. Изследванията на древни вкаменелости свидетелстват, че водната лилия е едно от най-ранните цъфтящи растения.
2. Водната лилия има интересна особеност: затваряйки се през нощта, тя може да се спусне под водата, където възстановява свежестта си преди следващия ден.
3. Нашите предци са забелязали, че поведението на водната лилия зависи пряко от времето. Ако рано сутрин цветовете се отворят – времето обещава слънце през целия ден, ако тя се покаже изпод водата не по-рано от девет часа, трябва да се очаква дъжд, а ако изобщо не излезе на повърхността – непременно предстои проливен дъжд.
4. Водната лилия може да бъде заместител на отделни хранителни продукти. Нейните коренища са богати на нишесте и могат да се използват както за неговото производство, така и за производство на брашно, като за целта чрез накисване трябва да се извлекат дъбилните вещества. А ако се изпекат семената на водната лилия, те напълно могат да станат заместител на кафето.
5. Водната лилия, или нимфея, е получила името си благодарение на древногръцка легенда, която разказва как една нимфа, влюбена безответно, се хвърлила във водите, където изчезнала завинаги и се превърнала в прекрасен цвят.
6. При древните славяни водната лилия задължително влизала в състава на любовни отвари като компонент.

Снимка на водна лилия