Водна леща: лечебни свойства и противопоказания

През лятото по езерцата и в затоците на малките мързеливи рекички повърхността е покрита с плътен зелен килим. Той се люлее бавно под вятъра и неохотно се разстъпва пред гъските, навлезли във водата. Грижовните стопани със сак изгребват зелената маса и с колички я карат до птичите дворове, където хранят с нея патиците. С такава храна те растат 1,5 пъти по-бързо. Малцина се замислят, че водната леща е подходяща не само за птича храна, а крие в себе си немалко полезни свойства, използвани в народните рецепти. Билкарите отлично ги познават и през лятото задължително отделят част от времето си за събиране и заготовка на този полезен продукт.

Как изглежда и къде расте

Ако разгледате едно растение внимателно, ще откриете, че то се състои от листна пластинка, от която надолу тръгва белезникав корен, а отстрани се развиват нови израстъци под формата на същото такова листенце. С времето те достигат нужния размер и се отделят от майчиното растение. Така става размножаването и разрастването на колонията от водна леща. Тя принадлежи към семейство Ароидни и живее няколко години. Цъфтеж може да се види много рядко, дребните невзрачни цветчета почти не се забелязват на зеления фон.

Представители на вида се срещат във всички страни, с изключение на най-северните зони. В солена вода те не оцеляват и се разпространяват само в сладководни водоеми. Особеност на растението е, че за растеж и развитие то не се нуждае от контакт с почва; всичко необходимо добива чрез фотосинтеза, като поглъща полезни вещества през малките полупрозрачни плаващи корени.

Първите растения започват да се развиват още при +6 градуса, а основната маса се появява само когато температурата на въздуха достигне +24–28. Водната леща не понася слани и загива веднага.

Природата е дарила водната леща с уникална възможност успешно да преживее студа. През есента в състава на листата се натрупва голямо количество нишесте и се образува пъпка-турион. Тъй като новообразуванието е много по-тежко от водата, то плавно се спуска на дъното и спокойно зимува, като отново се издига към повърхността, щом температурата стане комфортна.

Имайте предвид: При развъждане на водна леща в декоративни езера, премахването ѝ ще бъде много трудно. Тя е много жизнена и бързо израства отново.

Понякога растението се отглежда в аквариум, където бързо запълва горния слой и става допълнителен източник на витамини за рибите, които с удоволствие го изяждат или събират от долната страна на листата малки частици от утаен фураж.

Видове

Понастоящем са известни 14 разновидности, разпространени от тропиците до северните региони. Не е изключено с времето да бъдат открити нови видове. На територията на Русия най-разпространени са 4 вида.

1. Дребната водна леща има диаметър на листо от 2,5 до 6 мм. Тя се размножава много бързо. Едно растение, още преди да се е отделило напълно от майчиното, вече само произвежда ново растение. То притежава поразително ниво на жизнеспособност. При краткотрайно изваждане от водата то изсъхва, но ако е престояло на въздух за кратко, оживява отново, щом бъде върнато в обичайната си среда. Строежът му е примитивен. От центъра на листната петура надолу се спуска коренче с удебеление на края. По дължина то е 4–5 пъти по-голямо от листото и изпълнява ролята на снабдител с храна и стабилизатор, като не позволява на водната леща да се преобърне на вълната.
2. Водната леща триделна лесно се разпознава по външния си вид – тя не се разделя на майчини и дъщерни, а се сплита в единна мрежичка, която се задържа точно под водната повърхност. За зимата също се крие на дъното на водоема.
3. Гърбавата водна леща има интересен строеж. Допълнителна плаваемост ѝ придава малка въздушна камера, разположена в пазвата на листото и разсечена от прегради. Външно тя прилича на едрочест поролон. В състава на всяко растение има голямо количество протеин при минимални показатели на фибри. Тя се смята за отлична добавка към традиционните фуражи, като леко ги превъзхожда по хранителност, и влиза в дажбата на водоплаващите птици. Интересно е, че наличието на водна леща във водоема го предпазва от загниване. Това качество се използва чрез заселване на гърбавия вид в аквариуми и езера, където в промишлен мащаб се отглежда риба.
4. Обикновеният многокоренник се отличава от останалите видове по наличието на няколко коренчета на едно растение. Останалите характеристики са много сходни.

Волфия безкоренова не е типична за нашата страна; бе открита в река Москва. Има предположение, че там е попаднала като аквариумен обитател. Отличава се от другите по елементарния си строеж и липсата на корен.

Най-често се среща дребната водна леща, тя се преплита с гърбавата, и от брега е трудно да се различи кой точно вид е заселил езерото.

Събиране и съхранение

Всички видове притежават лечебни свойства. Няма нужда да се събират отделно, няма и определено време, когато свойствата на растението са максимално засилени. За нея се тръгва на лов през цялото лято, включително и топлите есенни дни.

Важно: събирайте водна леща само в екологично чисти водоеми.

За удобство на процеса се вземат сакче на дълга дръжка и кофа. Събраният материал се измива в 3–4 води, старателно се отстраняват страничните примеси и се оставя да се отцеди излишната влага. Получената маса се разстила на тънък слой върху хартия или памучен плат. За сушене се избира засенчено, добре проветриво място. Преките слънчеви лъчи разрушават фините структури, като намаляват няколко пъти лечебните свойства на растението.

Химичен състав

В листата на водната леща се съдържа цял комплекс полезни вещества:

• витамини A, C, E, B, PP;
• дъбилни вещества;
• органични киселини;
• протеини;
• фибри;
• полизахариди;
• аминокиселини;
• флавоноиди;
• фосфор;
• калций;
• магнезий;
• кобалт;
• ванадий;
• мед;
• бром.

При това те се намират във форми и съединения, които лесно се усвояват от организма почти без остатък.

Лечебни свойства на водната леща

Това растение, разбира се, не е женшен, но от него има определена полза. На първо място се използват хранителните му свойства – прах от изсушената суровина се добавя към готови ястия за лечение и профилактика на анемия. Такава добавка се дава на деца, които трудно наддават на тегло или на хиперактивни малчугани, които се нуждаят от значително повече енергия, отколкото получават с храната. Също така водната леща притежава:

• жаропонижаващо;
• жлъчогонно;
• общоукрепващо;
• обезболяващо;
• имуностимулиращо действие.

Почти няма противопоказания за употребата ѝ, не предизвиква алергии, усвоява се добре и не провокира развитие на затлъстяване.

Водната леща в народната медицина

Водната леща се използва в няколко направления – от нея се приготвят настойки, отвари, използва се като компреси и хранителна добавка. Тя влиза в състава на рецепти, облекчаващи симптомите на кожни заболявания, патологии на сърдечно-съдовата и пикочно-половата система. Настойките се използват като антихелминтно и общоукрепващо средство. Добри резултати дава лечението с водна леща при конюнктивит, нарушения на стомашно-чревния тракт, ревматизъм, подагра и алергични реакции. Добавянето на водна леща към храната възвръща мъжката сила, увеличава физическата издръжливост и спомага за концентрацията на вниманието.

Водната леща се прилага в изсушен и пресен вид. Тя влиза в състава на отвари, мехлеми и тинктури. Изборът на лекарствена форма зависи от характера на заболяването и индивидуалните реакции на организма.

Псориазис и витилиго

За приготвяне на средството се използва водна леща и добър цветен мед в пропорция 1:1. Прясна водна леща в количество от 1 кофа се измива и изсушава, след което се стрива на фин прах. Получената маса се смесва с меда и се оформят малки топчета с тегло 2 g. Препоръчва се използване на аптечни везни за определяне на точната дозировка. Топчетата се изсушават на сенчесто и хладно място и се поставят в плътно затворен буркан. Съхраняват се в хладилник на рафта за зеленчуци. Лечението се провежда 3 пъти дневно в продължение на шест месеца. След това се прави почивка от 60 дни и се продължава със следващия курс. За постигане на пълно излекуване ще са необходими 5–6 години.

Водната леща може да се използва и за малки деца, страдащи от тези кожни заболявания, но за тях се приготвя отвара от 1 супена лъжица суровина и чаша вода. След кипване сместа се държи на котлона не повече от 3 минути. След това се отстранява върху дървена дъска или поставка, като се покрива тенджерата с кърпа и се оставя да престои поне час. Прецеденото средство се дава на деца над 1 година по 1 супена лъжица 4 пъти на ден.

За външно приложение се приготвя мехлем, състоящ се от 9 супени лъжици суха суровина и 10 g разтопено масло. Двата компонента се разбъркват старателно до получаване на хомогенна маса и се съхраняват на хладно място, като се намазват засегнатите участъци от кожата. Същото средство е ефективно за омекотяване на носа по време на ринит. При отит турундите, напоени с мехлема, облекчават болковите усещания и спират възпалителния процес.

Глаукома

При това заболяване се препоръчва комплексна терапия, включваща лекарствени средства, насочени към спиране на разрушителните процеси, и билкови смеси за поддържане на имунитета. Водна инфузия се приготвя само от прясна водна леща. За да не се прекъсва лечението, за зимния период предварително се запасете с тинктура от билката на водка. За приготвяне се вземат 2 супени лъжици с връх сушена водна леща и чаша водка. Сместа се настоява 4 дни, съхранява се на тъмно място, далеч от слънчеви лъчи и отоплителни уреди, приема се по 10 ml 3 пъти на ден, като предварително се разбърква в 1/4 чаша вода.

Нефрит

Диуретичното и противовъзпалително действие на водната леща се усилва от семената на репей. Това средство се използва в сух вид с голямо количество вода. Сушената натрошена водна леща и семената се вземат в равни пропорции, смесват се и се приемат по 1 чаена лъжичка преди всяко хранене, най-малко 20 минути преди това. Курсът е 30 дни.

Трябва да се вземе предвид: Първите признаци на подобрение настъпват едва след 2-3 седмици прием на средството, тъй като то има кумулативен ефект.

Не се препоръчва за деца под 5 години.

Алергия

Най-често тя се проявява по време на цъфтежа на растенията. Но не можете да прекарате цялото лято затворени в апартамента, лишавайки се от радостите на общуването с природата. Тя самата предлага просто и ефективно средство за борба с алергични реакции с лека и умерена степен. При бърз оток на дихателните пътища водната леща няма да помогне, ще трябва да се обърнете към силни лекарства. За премахване на леките симптоми и неприятните усещания, свързани с алергията, е достатъчно да залеете 1 супена лъжица водна леща с чаша вряла вода и да я оставите да престои 1 час в термос. Инфузията се приема по 100 ml 4 пъти на ден преди хранене.

Импотентност

Аптечните средства дават бърз, но краткотраен ефект, имайки цял списък от противопоказания и странични ефекти. Един от тях е отрицателното въздействие върху сърдечно-съдовата система. Сушената водна леща постепенно възстановява загубените функции, без да наврежда на останалите системи на организма. За лечение е достатъчно да изядете сутрин по 2 чаени лъжички от сместа от прах от водна леща с мед. За удобство можете да оформите от тези съставки топчета с размер 1 см.

Билкова смес за лечение на възли на щитовидната жлеза

Ендокринната система трудно се поддава на лечение, тъй като е трудно да се поддържа балансът на хормоналната продукция. Често такива проблеми водят до операция. За да се избегне хирургическа намеса, се препоръчва да се използват в комплексното лечение билкови смеси, които действат меко и щадящо, без да нарушават работата на жлезата. За съставянето на сместа ще са необходими по една част от:

• водна леща;
• бабини зъби;
• зюзник;
• теменужки;
• корен от репей;
• звездица;
• от бял равнец.

Билките се смилат и се смесват. Отварата се приготвя от 1 с.л. от сместа и чаша вода. Първо суровината се залива и се оставя за час. След това се поставя за 20 минути на водна баня. Охладената отвара се прецежда и се долива с преварена вода до първоначалния обем. Приема се през деня на три равни порции. След 2 месеца задължително трябва да се направи ехография и да се направят изследвания. След 14-дневна почивка курсът се провежда отново. За затвърдяване на положителната динамика ще са необходими около шест месеца.

Лапи

Приготвя се от нарязана свежа маса, варена 2–3 минути във вряла вода. След това водната леща се размачква, увива се в памучен плат и се използва за облекчаване на болки в ставите, хемороиди и ухапвания от насекоми.

Инфузия и тинктура

Водната леща не обича продължително топлинно въздействие, затова за приготвяне на лекарствени средства се опитват да я запарят веднага с вряла вода и да я покрият с кърпа или да я смесят със спиртна течност.

Характеристика на настоя е краткият срок на годност. Той се съхранява само денонощие, след което губи полезните си свойства. Най-добре е да се приготвя преди употреба и в малки количества. Той има малко ограничения за употреба, като средството може да се дава на деца и бременни след консултация с лекар.

Тинктурите се отличават с по-дълъг процес на приготвяне, но и ще се съхраняват на тъмно и хладно място почти година. За приготвяне ще е необходима 1 ч.л. на 50 мл водка или спирт, разреден до 45%. Може да се използва двоен дестилат. Средството се накисва за седмица, след това се прецежда и се съхранява в плътно затворен буркан или бутилка. Не трябва да се замразява или загрява. Дозировката за прием е 20 капки, честота – 3 пъти дневно. Прилага се при лечение на:

• онкология;
• бронхиална астма;
• витилиго;
• алергии.

В чист вид не трябва да се пие, задължително трябва да се разреди в 1/3 чаша топла вода.

Тинктурата е полезна също при хронични отоци, катар на горните дихателни пътища, хрема, копривна треска, дефицит на йод и желязо, авитаминоза, малария и захарен диабет.

Водната леща в кулинарията

Съвременните магазини впечатляват с изобилие от продукти. Жалко, че в първите редове на много продукти в списъка на съставките са оцветители, стабилизатори и подобрители на вкуса. Ползата от подобни лакомства е съмнителна, но вредата е голяма. Витамините също е по-добре да се получават не под формата на таблетки, а да се създава вътрешен запас от натурални продукти.

Водната леща се използва като хранителна добавка. Тя няма изразен вкус и е почти незабележима в общата комбинация, но ползата от нея е много по-голяма, отколкото от натриев глутамат.

Интересно: По хранителна стойност водната леща е сравнима с бобови, зърнени и листна салата.

Не е необходимо да се отглежда, тя сама се размножава чудесно, понякога покривайки напълно водната повърхност на малки водоеми без силно течение. Сушената водна леща е полезна като подправка за борш. Пресните листа се добавят в супи, салати, от тях се прави витаминозно масло.

Зелена супа от киселец и водна леща

Основата е пилешки бульон, към него се добавят 2–3 ситно нарязани картофа, 5–6 пресни шампиньона, предварително изпържени в растително масло, и задушен лук. Зелените се добавят 3–4 минути преди готовност. Сервира се в полупорционни чинии, подправя се със заквасена сметана.

Витаминен салат

Съдържа кисело зеле, водна леща, варени картофи, кромид и зелен лук, чеснови стръкове, копър. За дресинг е подходящо олио. Готовата смес се поръсва с яйце, настъргано на едро ренде.

Зелено масло

Използва се за приготвяне на сандвичи. 2 супени лъжици прясна водна леща се варят 5 минути, прекарват се през месомелачка и се смесват с омекнало масло. Сместа има приятен салатен цвят и нежен вкус, повишава имунитета и апетита.

Противопоказания за употреба

Забелязано е, че при емоционално нестабилни хора водната леща провокира прекомерна раздразнителност, а при вегето-съдова дистония може да предизвика рязко свиване на кръвоносните съдове. По време на бременност и кърмене е по-добре да не се експериментира. Индивидуалната непоносимост и алергия също са в списъка на противопоказанията.

Водната леща крие в себе си множество възможности, които още не са напълно проучени, тя е полезна, а събирането ѝ е много лесно. Основното е да се избягват промишлените райони и да се отиде на места далеч от заводи и пътища. В изсушен вид растението може да се закупи в аптека.

Снимка на водна леща