Вербейник: лечебни свойства и противопоказания

Тревистото растение вербейник е получило името си, защото листата му много приличат на върба. В народа го наричат още ранева трева, ливаден чай, змийски корен, монетарник.

Химичен състав

В резултат на изследвания е установено, че в химичния състав на вербейника има много полезни за човешкия организъм вещества.

Дъбилни вещества, танини и флавоноиди са известни със своите противовъзпалителни свойства и способността да зарастват рани. Танините, органичните киселини (аскорбинова, силициева, хлорогенова, кафеена), лактоните и сапонините нормализират работата на храносмилането, като привеждат в ред стомашно-чревния тракт.

Витамините, които влизат в състава на растението, повишават имунните сили на организма и способността му да се противопоставя на бактериални и вирусни инфекции. Особено високи са тези способности на витамин С, който се съдържа в големи количества във вербейника по време на цъфтежа му. Освен това витамините, заедно с целия комплекс вещества, съдържащи се във вербейника, изпълняват антиоксидантна функция, включително минерали и антоциани. Благодарение на тяхното присъствие се нормализира процесът на обмяна на веществата.

Споменатите вече антоциани и флавоноиди имат още една важна роля – те притежават способността да повишават еластичността на съдовите стени и да спират налепването на холестерол върху тях. По-специално за това отговарят флавоноидите кемпферол и кверцетин, както и неговият гликозид рутин (или витамин Р) и още един компонент на вербейника – силицият.

Аргининът, който влиза в състава на растението, притежава широк спектър от действия. Той е способен да регенерира тъкани, да поддържа почистването на бъбреците и черния дроб, работата на нервната и сърдечно-съдовата система, да стимулира синтеза на инсулин.

Как изглежда и къде расте

Вербейникът е тревисто растение, което може да бъде както едногодишно или двугодишно, така и многогодишно. Той е способен да достигне до 2 м височина и дълго – до два месеца и половина – да цъфти с жълти цветове, събрани във високи съцветия-метлици, благодарение на което е получил още едно прозвище в народа – жълтоглавник.

Всъщност вербейникът може да се среща не само с жълти, но и с бели или розови цветове, но все пак най-често те са точно жълти. Всяко цвете поотделно прилича по форма на камбанка с пет зъбчета и същия брой скрити в нея тичинки.

Вербейникът цъфти от юни до август, след което през август-септември узряват плодовете – кутийки с яйцевидна или кълбовидна форма.

Листата на растението могат да бъдат издължени, ланцетовидни, с равен цял ръб, яйцевидни. Те са разположени на стъблото едно срещу друго – и по двойки, и по 3, и дори по 4. Горната повърхност на листата е гладка, долната – опушена. Стъблата са основно прави, изправени, към върха леко разклонени. Но има видове с пълзящи стъбла.

Повечето представители на лизимахията растат на територията на Северното полукълбо, най-голямото им видово разнообразие се среща в северноамериканските региони и в страните от Източна Азия. Но отделни видове понасят отлично природните условия на Южното полукълбо: виреят в страните от Южна Америка и заемат площи на юг от Африка. Много широко разпространена е лизимахията на територията на Беларус. В Русия могат да се срещнат 8 вида от растението, то се заселва по цялата територия на страната, основно там, където климатът е умерен, въпреки че са забелязани негови храсталаци в Кавказ и в Крим.

Лизимахията предпочита да расте на слънчеви влажни места: покрай реки, около езера и водоеми, на добре овлажнени, но не заблатени ливади, по краищата на горски ивици. Предпочита торфена почва, при благоприятни условия се разпространява бързо и е способна да се превърне в агресор, завладявайки нови територии.

Благодарение на ефектния си външен вид, продължителния период на цъфтеж и непретенциозността си, тя се хареса на градинарите, които с удоволствие украсяват с нея своите крайградски парцели.

Видове

Днес се наброяват почти 150 вида лизимахия, включително природни и култивирани.

Най-разпространената и най-широко използвана за лечебни цели е обикновената лизимахия. Тя расте и в Европа, и в азиатските страни, и в Русия, и в северната част на Африка. Обича влажна почва, не се страхува от застой на вода в почвата, градинарите дори са се приспособили да я отглеждат в малки водоеми в градините, засаждайки я на дълбочина около 10 см. Отличава се с ланцетовидни листа, израства до 1 м височина. Този вид лизимахия сред пчеларите се смята за добър медонос.

Дъбравната лизимахия в дивата природа вирее в Европа. Расте около водоеми и езера, покрай реки и дори се изкачва нагоре в планините и се среща в субалпийския пояс. Този вид не израства над 30 см, а листата му са много по-широки и по-едри от тези на обикновената. Цветовете са разположени не в съцветия, а поотделно и се характеризират с високи цветни дръжки. Месецът на начало на цъфтеж на дъбравната лизимахия е май.

Гроздовидната лизимахия, или кизляк, предпочита да се заселва право във водата, близо до брега, или на самия край на брега. Израства до 60 см. Тичинките са толкова дълги, че стърчат от чашката, поради което цветовете изглеждат пухкави.

Точковата лизимахия е типичен обитател на гористи местности в западна и централна Европа. Листата й имат форма на широк ланцет. Тя цъфти сравнително недълго – около месец. При точковата лизимахия има два най-популярни сорта – Александър и Златен Александър. И двата се отличават с кантове по ръба на листа: при първия сорт те са бели, при втория – златисти на цвят.

Върбейникът гъстоцветен произхожда от Китай и е пренесен от цветопроизводители в други области. За дата на неговото раждане се смята 1992 г., когато се появяват първите сведения за него. Има много красиви цветове – жълти с червено петно. Листата на гъстоцветния върбейник са много сочни, богати, яркозелени. Най-голям интерес сред градинарите предизвикват следните му сортове:

1. Лиси – характеризира се със сферични съцветия.
2. Аутбек Сансет – за този сорт е характерна жълта ивица върху тъмнозелените листа.
3. Персийски килим – зелените му листа са пронизани от червени жилки.
4. Персийски шоколад – този сорт има пурпурни листа, които през есента не изсъхват.

Върбейник момина сълза (клетровиден) в естествени условия расте в Приморски край на Русия. Името си получава поради външното сходство на коренището с това на момината сълза. Стъблата израстват само до 20 см, на върховете им има съцветия-класове със същата дължина, съставени от дребни чисто бели цветове. Върбейникът момина сълза цъфти късно, в последните дни на юни, и цъфти само от 2 до 3 седмици. През 90-те години този вид става чест гост в частните градини. По-често от другите могат да се срещнат следните му сортове:

1. Лейди Джейн – общата височина на растението (заедно със съцветието) може да достигне 60–90 см.
2. Гейша – това е пъстролистен сорт, листата му са обградени по краищата с ивица с бежово-кремов цвят.

Върбейник монетовиден – в Япония, страните от Северноамериканския континент и Европа расте по краищата на блата, реки или езера, в заливни ливади, но може да понася засенчване в горички. Това е многогодишно почвопокривно растение с полегнали стъбла. Дължината на стъблото е малка – около 30 см. Времето му на цъфтеж зависи изцяло от това колко слънце попада върху растението: на добре осветени места цветовете се разтварят от края на май, на засенчени – по-късно. Най-разпространеният сорт – Ауреа, се характеризира със зеленикаво-жълти листа.

Върбейник пурпурен (ресничест) – обитател на Северна Америка, но се култивира и в Русия. Това е красиво растение с височина не повече от половин метър. Има необикновено красиви листа – широки, виненочервени на цвят. Цъфти късно – през август.

Родина на върбейника черно-пурпурен е Гърция. Името си получава поради съцветията с форма на клас, съставени от дребни цветчета с гъст тъмновишнев цвят. Най-разпространеният му култивиран сорт е Божоле. Започва да радва собственика с цъфтеж от края на юли.

Върбейник ефимерен вирее в Европа, в югозападните ѝ региони. Растението се характеризира с устойчивост на замръзване, отличава се с бърз растеж и може да достигне 1 м височина. Това е едно от най-старите култивирани растения, в градините се отглежда от XIX век.

Събиране и съхранение

Върбейникът се събира, когато цъфти. За целта трябва да се избере сухо, слънчево време, часът от деня – към обяд, когато росата е изсъхнала. По-добре е да не се вземат растения край пътища или населени места. За да не се съмнявате в екологичната чистота на суровината, трябва да се отиде на горска поляна, в ливадите, край езеро или кариера.

За лечебни цели става цялата зеленина на растението. Затова с ножица, остър нож или дори със сърп, какъвто са използвали още бабите, отрязват стъблото на около 5–6 см от земята. След това билките се преглеждат, като внимателно се отстраняват сухи, скъсани, изядени от насекоми или потъмнели фрагменти, след което се нарязват на малки парченца с дължина от 5 до 7 см и се измиват. Измитата суровина се разпределя върху чиста хартия или марля на сянка на течение. Температурата на въздуха при това трябва да бъде не по-ниска от 24–25 градуса, иначе тревата няма да изсъхне, а ще изгние. Ако времето е хладно, по-добре е да се изсуши върбейникът в електрическа сушилня.

Готовата изсъхнала суровина се разпределя в картонени кутии, хартиени торбички или торбички от памучен плат. В този вид лечебното растение може да се съхранява до две години.

Може да се приготви сок от върбейник. След измиване на зеленината оставете водата да се отцеди от нея, след това я смелете в блендер до състояние на каша и изстискайте през марля, сгъната на 4–6 слоя. Сокът може да се сложи в хладилник, но повече от два месеца няма да се запази там, а във фризера ще остане полезен в продължение на няколко години.

Лечебни свойства на вербейника

Установено е, че лечебните средства, приготвени от върбейник, благоприятно въздействат върху кръвоносната система, тъй като правят кръвоносните съдове по-еластични и не позволяват на холестеролните плаки да се отлагат върху тях, помагат да се контролира проходимостта на съдовете.

Препаратите на основата на лечебното растение (и дори просто смляна до прахообразно състояние изсушена суровина) се препоръчват при порязвания, изгаряния, ожулвания, тъй като притежават кръвоспиращо, заздравяващо рани и стягащо действие. Стягащото действие се използва и при лечение на диария.

Жлъчегонното и противоспазматичното свойства на лечебното растение са приложими за регулиране работата на черния дроб, жлъчните пътища и стомашно-чревния тракт. За тези цели по-често се използва не зелената част на растението, а коренищата. В тези случаи помагат и обезболяващите способности на върбейника. С негова помощ се обезболяват и болните стави – компреси, лапи и апликации се поставят при ревматизъм, травми, натъртвания, разтежения и изкълчвания.

Освен това, върбейникът притежава антисептични свойства, поради което приготвените от него препарати могат да се прилагат за лечение на влажна кашлица, гаргара при ангина, както и за справяне със стоматологични проблеми – ранки и язвички при стоматит. Настойките и отварите не само лекуват възпалителни процеси, но и премахват неприятния дъх от устата. Антисептичните и кръвоспиращите свойства на растението се използват и в гинекологията.

Наличието на голямо количество витамин С помага на човешкия организъм да се възстановява по-бързо не само след простуда и ОРВИ, но и придава сили след продължителни изтощителни вътрешни болести, премахва слабостта и подобрява настроението. Витамин С добре предотвратява скорбут, а също така върбейникът може да се използва за лечение на началните стадии на това заболяване.

Вербейник в народната медицина

Върбейникът отдавна се използва от представители на тибетската и китайската медицина, които наследяват от своите най-мъдри предшественици дълбоки и древни традиции на лекуване. Разбира се, те за своите лечебни смеси използват онези редки видове растения, които растат в техните местности.

Но и в нашата страна народните лечители разбират от лечение с билки, но в техния арсенал е върбейникът обикновен. Той е най-широко разпространеният по целия свят, но лечебният ефект от приложението му не е по-лош.

Народната медицина се е научила да лекува с помощта на върбейника млечница, ревматизъм, да освобождава от екзема и дерматит, да заздравява външни загноили рани, драскотини, изгаряния, да спира кръвотечение, да облекчава ставна болка, да помага при стоматит и пародонтоза, да подобрява храносмилателния процес. Отбелязано е, че това лекарствено растение облекчава болка и отоци при ухапвания от насекоми и решава още много други проблеми: успокоява раздразнените нерви и помага да се нормализира сънят, да се понижи кръвното налягане, повдига настроението и укрепва имунитета.

Лечителите предписват отвари, настои и настойки, прясно изцеден сок от върбейник, при настинка препоръчват чай. Всички тези лекарствени форми са добри – всяка за определено заболяване. Главното е да не забравяте преди започване на приема на средствата да се консултирате с лекуващия лекар.

За конюнктивит

Изцедете 2 лъжици сок, разредете го с преварена вода в същото количество и капвайте в двете очи 2 пъти на ден, докато не настъпи оздравяване. Със същите тези капки можете да лекувате запушен нос при настинка.

За почистване на черния дроб

За да почистите черния дроб, да се освободите от токсини и шлаки, трябва да приготвите настойка с водка: 2 големи супени лъжици с връх билка смесете с чаша добра водка и оставете да престои в тъмен стъклен съд от 7 до 10 дни. Прецедете и пийте преди обяд и вечеря, като накапете в чашка 20 капки и долеете с вода догоре.

Срещу хепатит и чернодробни заболявания

Трябва да приготвите екстракт от 50 г изсушени коренища. Да се държи в 500 мл добра, изпитана водка за 2 седмици в тъмно хладно помещение. Приемайте в продължение на до 10 дни, преди закуска, обяд и вечеря, по 20 капки, разредени в 50 мл вода.

При проблемно храносмилане

За отстраняване на проблеми в процеса на храносмилане, облекчаване на стомашни заболявания и освобождаване от запек, лечителите предписват настой. Изсушената билка (около една чаена лъжичка) се залива с 250 мл вряла вода и се оставя под капак за 50–60 минути. Пийте еднократно – 50 мл на ден. Това средство помага също при анемия, артрит и като изплакване при стоматит, гингивит и пародонтоза.

Чай при простуда

Този чай може да се пие, а също така с него е полезно да се гаргаризира при ангина. 60 г суха зеленина от растението се запарва с литър току-що завряла вода и се настойва като обикновен чай.

За подобряване на кръвообращението

Това средство подобрява кръвоносните съдове и служи за профилактика на атеросклероза. Трябва да се смели в кафемелачка 10 г изсушено коренище от върбейка, да се запари в термос с вряла вода в количество 250 мл и да се изчака 40–45 минути. Да се прецеди и пие в продължение на 2 седмици по 50–70 мл преди всяко хранене. Може да се накисне в топъл лечебен състав плътна памучна кърпа и да се постави върху кожа, засегната от екзема или дерматит. Процедурата да се повтаря сутрин и вечер.

Срещу мокра кашлица

2 супени лъжици изсушена зеленина от върбейка се заливат с 500 мл вряла вода и се оставят да се накиснат за 20–25 минути. Наведнъж да се изпие чаша от запарката, като се добави лъжица мед. По-добре е да се приема вечер, преди лягане.

Срещу разтежения и артрит

Да се наберат пресни листа от върбейка, да се изплакнат и се смелят в блендер. Получената каша се нанася върху памучна кърпа и се поставя за 30–40 минути върху болната става. Средството помага за облекчаване на състоянието при артрит, ревматизъм, натъртвания и разтягания.

При млечница

Да се приготви състав за промивка: да се накиснат на водна баня в продължение на 20–25 минути 2 супени лъжици суха трева от върбейка, залети с 500 мл вряла вода. Да се прецеди и да се прави промивка при млечница два пъти дневно. Курсът на лечение е една седмица. Средството, приготвено по тази рецепта, е ефективно срещу отоци, ако се пие от 4 до 5 пъти на ден независимо от храненията.

За спиране на кръвотечение

За намаляване на менструалното кръвотечение помага запарка, приготвена от една супена лъжица изсушени листа от върбейка и малка чаша вряла вода, с която се залива лечебното растение и се оставя да кисне 6 часа. Да се прецеди и изпие полученият състав на два приема – сутрин и вечер. Курсът на прием е една седмица.

При главоболие

По време на настинка или грип често мъчи главоболие. За да се отървете от него, трябва да се запари състав от по 2 супени лъжици изсушен върбейка, аптечна лайка и розмарин. Билките се смесват и се заливат с 400 мл вряла вода. Да се приема след охлаждане и прецеждане. Полученият състав се разделя на 2 порции – за дневен и вечерен прием.

Видове лечебни състави

За използване на върбейка като лечебно средство може да се приготвят запарки, капки за очи и капки за хрема, отвари, тинктури и да се запари чай. Може просто с изсушена и стрита на прах лечебна суровина да се поръсват порязвания, рани, ожулвания и изгаряния.

Запарка

Самостоятелно у дома може да се приготви запарка от върбейка. За целта в малка тенджерка или чаша с капак се заливат 0,5 л вряла вода с 2 супени (с връх) лъжици суха трева. Оставя се да кисне един час, след което се прецежда и пие. Ако мъчи кашлица, боли глава, запарката се приема по една супена лъжица три пъти дневно. Това средство помага също за премахване на запек, за избавяне от скорбут и анемия.

Настойка

За да възстановите силите след продължително боледуване, можете да приемате тинктура на водка. За целта 2 супени лъжици пресен върбейник залейте в бутилка от тъмно стъкло с 200 мл качествена водка, затворете добре и приберете в шкаф, далеч от слънчеви лъчи. Можете от време на време да изваждате бутилката и да я разклащате. След една седмица извадете от шкафа, прецедете и пийте четири пъти дневно, като приемате по 15–20 капки наведнъж.

С такава тинктура е полезно да се измиват мръсни рани или ожулвания.

Отвара

За да приготвите отвара от върбейник, трябва да залеете сухия върбейник с вряща вода. На 40 г лечебна суровина вземете 400 мл течност. Поставете на водна баня за половин час. Свалете, охладете до стайна температура и прецедете. Пийте по 100 мл преди закуска и вечеря. Помага за укрепване на имунитета, успокояване на кашлицата и премахване на главоболие.

С топлата отвара можете да правите компреси, ако ви болят ставите или ви боли натъртена ръка или крак, като поставите за около 3 часа на болното място и го завийте с шал или вълнена кърпа.

Приложение в козметологията

Тъй като върбейникът притежава антисептични и ранозаздравяващи свойства, с негова помощ могат да се премахват различни кожни възпаления. Съставите на основата на това полезно растение могат също да овлажнят кожата, да направят вида ѝ по-здрав и привлекателен. Полезни са и за косата, тъй като с негова помощ можете да я укрепите и да се отървете от косопада. Средствата от върбейник стимулират растежа на косата, а ако ги използвате систематично, можете да постигнете косите да станат красиви и блестящи. За тези цели най-често се използват отвара или настойка. Можете да добавяте по 2–3 капки сок, изцеден от билката, в балсама за коса, който обикновено използвате. Ефектът ще бъде забележим още след третото или четвъртото измиване на косата.

Тоник за лице

За приготвянето на тоник първо трябва да направите настойка: с 200 мл гореща вода залейте 2/3 супена лъжица натрошена суха билка върбейник. Оставете настойката да престои, докато достигне стайна температура. Прецедете настойката и изтривайте лицето с нея вечер, преди сън. Помага при гнойни възпаления, обрив и раздразнение.

Целебни кубчета

Сокът, изцеден от зеления върбейник, разредете с вода: на една част сок вземете 5 части преварена вода. Разбъркайте, изсипете във формички за лед и приберете във фризера. Използвайте за изтриване на лицето при необходимост. Кожата ще се насити с витамини, тенът ще се подобри.

Балсам за изплакване на коса

Пригответе отвара от върбейник: с половин литър вряща вода залейте в тенджерка 2 супени лъжици билка – суха или прясно набрана. Поставете на водна баня за половин час, свалете и изчакайте да изстине до стайна температура. Прецедете и разредете получената отвара с вода в съотношение 1:1. Измийте косата с шампоан, изплакнете го и изплакнете косата с лечебната настойка от върбейник.

Противопоказания за употреба

Както при всяко лекарствено растение, върбовката има редица ограничения. Не трябва да се използва от хора, страдащи от разширени вени, тромбоза, както и от тези с повишена съсирваемост на кръвта. На пациенти с високо кръвно налягане и склероза на кръвоносните съдове са забранени състави на нейна основа.

Освен това, е напълно възможна индивидуална непоносимост към растението.

Преди да започнете лечение с целебни състави от върбовка, трябва задължително да поговорите по тази тема с вашия лекуващ лекар и да получите от него съответните препоръки.

Снимка на върбовка