Трева мокрица: лечебни свойства и противопоказания

Мокрица – непретенциозно тревисто растение, което има и други названия. Наричат я още сърдечна трева, канареечна трева, птича мента, мокрец, топтун и гръжник. В много райони тази разпространена трева има собствено, различно от приетото в ботаниката, название. Растението принадлежи към семейство Карамфилови, в научната класификация го наричат звездица средна (Stellaria media). Далеч не всички знаят, че непретенциозната тревичка е ядлива, притежава лечебни свойства и съдържа полезни за организма вещества.

Химичен състав

Растението съдържа витамини, киселини, микроелементи. Съдържанието на аскорбинова киселина, според данни от различни източници, варира от 65 до 114 мг. В зеленината има много тритерпенови сапонини. Това са безазотисти органични съединения, притежаващи повърхностноактивни свойства. Надземната част на тревата мокрица е богата на провитамин А (каротин), съдържанието му достига 23 мг. В стъблата и листата има синапинова киселина и витамин Е (токоферол). Растението е също богато на витамини В1 и В2, в зеленината се съдържат никотинова киселина и рутин, сложни органични съединения:

• алкалоиди;
• липиди;
• растителен восък;
• гама-линоленова киселина;
• фитонциди;
• етерични масла;
• дъбилни вещества;
• флавоноиди.

Тревата мокрица акумулира значително количество микроелементи (селен, йод, желязо, силиций, магнезий, кобалт, фосфор), натрупва много калий и цинк.

Как изглежда и къде расте

Звездицата – едногодишно растение, което живее само 4 седмици. Но тъй като това растение се размножава бързо, за летния сезон успяват да се сменят 3–4 поколения. Земята на мястото на разрастване на колонията е покрита със зелен килим до падането на снега. В южните региони, където отрицателните температури са рядкост, мокрицата се размножава целогодишно.

Как изглежда

Врабчовите чревца са ниски растения. Тънкото стъбло, покрито с едноредни власинки, достига до 10 см на височина. Власинките растат по междувъзлията на стъбълцето. Листата на врабчовите чревца са сочни, яркозелени, овални (яйцевидни), с остър връх. Долните листа растат на дръжки, което им позволява да се изтеглят нагоре и да получават повече светлина. Горните са разположени непосредствено върху стъблото. Листата растат едни срещу други.

Врабчовите чревца цъфтят с дребни бели цветчета. На фона на гъстата листна зеленина те изглеждат като звездички, откъдето идва и ботаническото название на тази трева – „звездица“. Цветчетата се появяват бързо, веднага след появата на листата. Първите цветчета могат да се видят през май, а периодът на цъфтеж завършва през август.

Продължителността на цъфтежа и плододаването зависи от климатичните условия на региона. Дългите цветни дръжки завършват с бяло венче, състоящо се от силно разсечени, разделени венчелистчета. Всяко цвете има от три до пет дълги тичинки с пурпурни, тъмночервени прашници. Плодникът има 3 стълбчета, а завръзът на бъдещата кутийка се образува в горната част.

Врабчовите чревца се опрашват от пчели и други насекоми, но ако това не се случи, настъпва самоопрашване. Това растение е медоносно. Плодовете представляват дребни кафяви кутийки (с кръгла или елипсовидна форма). Семената на растението са много дребни, с бъбрековидна форма.

Интересно е, че през зимата врабчовите чревца не изпадат в период на покой. Така през есента снегът покрива зелени растения, обсипани с цветове. През пролетта, скоро след топенето на снега, цъфтежът продължава, кутийките узряват и изпускат семената си във все още студената земя. В същото време биолозите не откриват никакви особености, които да предотвратяват смъртта на врабчовите чревца при минусови температури, както се случва и с другите тревисти растения.

Плододаването продължава през целия период, в който температурите са над нулата. На едно растение узряват до 2500 семена. Сухото семе запазва кълняемостта си в продължение на 2–5 години. Врабчовите чревца се размножават бързо не само със семена, но и вегетативно, от корените.

Къде расте

Врабчовите чревца обичат кисели почви и виреят добре на открити места и на полусянка. Това растение е широко разпространено в Северна Америка и в умерения пояс на Евразия. Може да се срещне по влажни поляни, покрай пътища, по ниските брегове на реки и езера, на териториите на сметища. То е плевел, който завладява занемарени участъци в градини, паркове и зеленчукови градини. Не обича пустинни области и високопланински райони; там растението не се среща.

Събиране и съхранение

За лечебни и козметични цели се събира надземната част на тревата. Това се прави в сухо време, от май до август, но най-добре е събирането да се извърши през последния пролетен месец. По това време растението е пълно със сили, а нежната зеленина е изпълнена със сокове.

Суровината се отрязва с остри ножици или с нож. Прясно набраните врабчови чревца са сочни, а зеленината им е преситена със сокове. Затова тревата първо се оставя на слънце за поне 4–6 часа. След това се суши без достъп до пряка слънчева светлина, под навес, на тавана или на верандата.

Тревата се разстила на тънък слой и често се обръща. Температурата на околната среда не трябва да надвишава 40–45 градуса. Ако се използва сушилня за зеленчуци и плодове, трябва да се избере най-щадящият режим. В резултат на сушенето теглото на свежата трева намалява с 80%.

Изсушената суровина се съхранява в картонена кутия, хартиена торба, торбичка от памучен или ленен плат. Пластмасови съдове, полиетиленови торбички не са подходящи, тъй като без достъп на въздух може да се появи неприятна миризма, а ако са останали остатъци от влага, суровината ще се покрие с плесен. Максималният срок на съхранение на суха мокрица – 1 година (според други източници – до 2 години).

Лечебни свойства на тревата мокрица

Органичните вещества и микроелементите, съдържащи се в надземната част на растението, са полезни при много заболявания. Мокрица:

• оказва антисептичен и противовъзпалителен ефект;
• обезболява и успокоява;
• нормализира метаболизма;
• повишава имунитета:
• стеснява капилярите и спира кръвоизливите;
• оказва регенериращо действие и тонизиращ ефект;
• разрежда храчките и действа като отхрачващо средство.

Лечебните свойства на мокрицата се признават както от официалната, така и от народната медицина. В аптеките се продава суха суровина от мокрица, опакована в кутии с малък обем. Там също е посочено при кои заболявания е полезна тази билка.

Средствата, приготвени от суха суровина, се използват при заболявания на сърдечно-съдовата система (хипертония, исхемия, ВСД от хипертоничен тип, стенокардия и болки в сърцето с различна етиология). Производителите препоръчват мокрицата като лечебно растение за нормализиране на работата на сърцето. Мокрицата действа ефективно при отоци, свързани със сърдечна недостатъчност.

Като допълнение към медикаментите билката се назначава при цироза на черния дроб, хроничен хепатит, холецистит (жлъчнокаменна болест), патологии на стомаха и червата.

Антисептичните свойства на билката позволяват да се предпише отвара или настойка при бактериално увреждане на бъбреците, цистит, пиелонефрит, включително хронична форма. Мокрицата облекчава състоянието при бъбречнокаменна болест.

Мокрицата като общоукрепващо средство се назначава при отпадналост, слабост, анемия, бавен метаболизъм, неврастения. При епидемия от простудни заболявания мокрицата може да се пие като средство, поддържащо имунната система, като източник на микроелементи, полезни киселини и витамини. Напитка от суха и прясна суровина е показана при недостиг на витамин С и скорбут. Отварите се назначават като омекотяващо средство при суха кашлица, като бактерицидно и успокояващо – при бронхити и туберкулоза.

Препаратите от мокрица са полезни за нормализиране на работата на щитовидната жлеза. По предписание на лекар отварите и настойките се използват вътрешно при повръщане с кръв, забавяне на менструация, отоци, свързани с бъбречни заболявания, а външно – за лечение на възпаления на кожата, включително акне (пъпки). При хемороиди се прилагат като вътрешно и външно средство.

Средствата на основа на мокрица успокояват нервната система. Те се предписват на деца при епилепсия и гърчове. Мокрицата не оказва отрицателно въздействие върху кърмещите майки. Бременните жени, преди да се лекуват с мокрица или да я използват в храната, трябва да говорят с лекаря си.

Трева мокрица в народната медицина

Списъкът на болестите, които народните лекари лекуват с помощта на мокрица, е много по-широк от списъка на официалната медицина. Народните целители лекуват с мокрица десетки заболявания – възпалителни, инфекциозни, кожни, неврологични, гинекологични, очни. Тази трева се използва и в сложни смеси. В днешно време лечението с билки активно допълва схемите за приемане на медицински препарати.

При остеохондроза

За намаляване на възпалението и болката се правят компреси. За целта се приготвя настой (или отвара) от суха мокрица, може да се използва и прясна мокрица.

За приготвяне на отвара за компрес се взема половин чаша суха трева, поставя се в литрова тенджера и се залива с вряла вода. Сухата суровина може да се замени с прясна, в този случай ще са необходими една и половина чаши листа и стъбла. След това съдът се поставя на котлона, ври 5–6 минути, се маха, увива се в дебела кърпа и се оставя да къкри поне 4–5 часа. Утайката се изцежда в марля. Средството се добавя в лечебни вани или се използва за компрес. Памукът се потапя в отварата, поставя се върху ставата, отгоре се покрива с полиетилен или гумена мушама и кърпа. Компресът се държи поне половин час.

Напитката от мокрица е предназначена за прием вътрешно. Приготвя се ежедневно. В 200-грамова чаша се поставя лъжица сушена мокрица, налива се вряла вода и се затваря с плътен капак. След 5 минути чаят е готов. Средството се изпива на 2 приема, сутрин и вечер, по половин чаша.

Компрес от прясна, току-що набрана мокрица – ефективно средство срещу болки и хронично възпаление при остеохондроза. Тревата се разтрива в хаванче до отделяне на сок. След това се поставя в марля (един слой), обвива се ставата и се покрива с платнена салфетка. Компресът се затопля с дебела кърпа и се държи около час. Процедурата се препоръчва да се прави през ден, преди лягане.

При увреждане на роговицата

Стъблата и зеленината от прясна мокрица се поставят в 200-грамова чаша до горе, налива се вряла вода и се довежда до кипене на водна баня. Настоят се охлажда и се прецежда няколко пъти през плат, за да не попаднат във водата едри частици от тревата. Средството се капва в очите 4–5 пъти на ден. Промиването не се препоръчва, тъй като може допълнително да се увреди роговицата. Със същия препарат се промиват очите при конюнктивит, хронично възпаление на клепачите (блефарит).

При лечение на пукнатини по петите

На крака се обува чорап и се посипва под петата пресни листа от звездчатка. Това трябва да се направи сутрин. След това се обуват удобни обувки. Зеленината при ходене се изтърква, а сокът прониква в ороговелия слой и пукнатините. Кожата се дезинфекцира, започват процеси на регенерация и възстановяване. Вечерта чорапът се сваля, зеленината се отстранява и краката се измиват със сапун. За през нощта петата се намазва с масло от облепиха или с мазен козметичен крем. Кожата се покрива с хартиена салфетка и се обува чист чорап за през нощта. Лечението продължава няколко дни, докато пукнатините заздравеят.

Диуретично и противовъзпалително средство

Настой, приготвен от суха билка (супена лъжица за 250-грамова чаша), се пие като диуретично средство при отоци, като противовъзпалително средство при цистит и пиелонефрит. Суровината се довежда до кипене без водна баня.

Настой се пие три пъти дневно, по 70–80 мл. Напитката е за предпочитане да се приема преди хранене. Отварите и настоите, приготвени с същото количество съставки, са ефективно средство при запек, метеоризъм и колики.

При натъртвания и други травми

Строшената зеленина от звездчатка се използва при разтягане на връзки, натъртвания, синини. Кашата или нарязаната на дребни парченца зеленина се поставя върху засегнатото място и се превързва леко с плат. Компресът отпуска мускулите, намалява отока и облекчава болката. Не трябва да се поставят листа от звездчатка върху дълбоки рани, тъй като в суровината, неподложена на топлинна обработка, може да има бактерии.

За усилване на лактацията

Звездчатката съдържа вещества, които усилват производството на кърма. Препоръчително е да се използва прясна зеленина. От листата и стъблата се изцежда сок.

В хаванче се счуква зеленината, поставя се в парче марля и се изцежда течността в чаша. След това се добавят няколко лъжици течен мед. За усилване на лактацията на жените се препоръчва три пъти дневно да приемат по една чаена лъжица от средствата.

През зимата за активизиране на производството на кърма се приготвят чайове и настои от изсушена билка (чаена лъжица на чаша). Напитката е добре да се подслади с мед.

При катаракта

От листата и стъблата на звездчатката се изцежда сок, след което се филтрира през няколко слоя марля или през плат, докато изчезнат парченцата зеленина. Сокът се нагрява до 90 градуса, като е най-добре да се прави на водна баня. Течността не трябва да се довежда до кипене. Едновременно с това се подготвя съд за съхранение. Стъклената бутилка и гумената запушалка се варят в продължение на 15 минути. Стъкленият съд може също да се калцинира във фурната. Сокът се излива в съда, запушалката се затваря. Веднъж или два пъти дневно сокът се капва в очите със стерилна пипета (по 2–3 капки).

При псориазис

Сушената звездчатка се счуква в хаванче до прахообразно състояние, след което се смесва с разтопена пилешка мазнина или с вазелин. Мазта се нанася на тънък слой върху засегнатата от псориазис кожа. Средството се съхранява в хладилник.

При псориазис помага настой за прием вътрешно. Пресно изцеденият сок се смесва с медицински спирт или обикновена водка (в равни количества). Пие се по една чаена лъжица три пъти дневно, преди лека закуска, обяд и вечеря.

Ревматизъм и подагра

Сок, смесен с мед, може да облекчи състоянието при ревматични болки и подагра. Половин чаша прясно изцеден сок се смесва с мед (една супена лъжица). Средството се изяжда за един ден, на 4 приема. При тези заболявания е полезно да се правят компреси от цели листа на мокрица, но по-добре да се приготви каша от зеленината.

Отхрачващо средство

За разреждане и отделяне на храчки е полезен напиток от звездчатка. Половина супена лъжица суха трева се поставя в половинлитров съд и се запарва с вряла вода. Напитъкът се разделя на две порции и се пие средството два пъти на ден. За подобряване на вкуса е добре да се добави малко шипка.

Нощно напикаване при деца

Народните лекари смятат, че звездчатката лекува детски енурез. Зелена мокрица или запарена сушена суровина се изсипва в чорапи и се обуват за през нощта. Тревата оказва успокояващо действие, детето ще спи спокойно и постепенно ще се избави от напикаването.

Жлъчегонно средство

Зеленият сок от мокрица е добро жлъчегонно средство. Приготвя се през лятото. Събраните листа се измиват старателно и се нарязват. За това подходящи са месомелачка или чугунен хаван с пестик. Зеленината се прехвърля в марля и се изцежда течността. Сокът не трябва да се пречиства до прозрачност, напитката не изисква термична обработка. За нормално отделяне на жлъчка се пие сок три пъти на ден, преди ядене, по 40–50 мг. Средството се съхранява в хладилник не повече от един ден.

Лечение на ерозия

Ерозията на маточната шийка се лекува с концентриран разтвор от зелени листа. В пресен сок от мокрица (0,5 чаши) се добавя същото количество вряла вода, сместа се довежда до кипване, малко се охлажда и се прецежда. В течността се накисва памучен тампон и се поставя за през нощта. Процедурата се провежда в продължение на 5 дни, след което се прави седмична почивка и курсът се повтаря.

За отслабване

С бавния метаболизъм свързват наднорменото тегло. Освен физически упражнения и диета, се препоръчва вземане на вани с билки, които ускоряват обмяната на веществата. За това се приготвя силен отвар (една и половина чаши суха трева на литър вода). Суровината се изцежда, средството се излива във вана, пълна с вода.

Видове лечебни състави

Термичното въздействие върху сушена или прясна трева помага да се извлекат полезните вещества от растението. Методите за приготвяне на отвар, настой, чай позволяват да се правят лекарствени средства от мокрица през цялата година.

Спиртът дава възможност да се получи препарат с по-дълъг срок на съхранение. Алкохолът в продължение на няколко седмици се насища с полезни вещества, съдържащи се в растителната суровина. Получава се концентриран препарат. Средства с дълъг срок на съхранение се получават при приготвяне на масло със зеленина от мокрица.

Запарка

Настойка наричат средство, приготвено от пресни листа и стъбла или сушена трева мокрица. Суровината се отмерва според рецептата, изсипва се в съд и се запарва с току-що кипнала вода. Съдът се поставя на водна баня и водата в голяма тенджера се довежда до кипене. След известно време съдът с настойката се сваля от котлона и се охлажда. По този начин се приготвят настойки за вътрешен прием и външно приложение. Концентрацията на разтвора зависи от предназначението на препарата.

В народната медицина не винаги се използва водна баня. Настойката просто се довежда до кипене на котлона и се сваля или се вари известно време.

Настойка

Тинктурите се правят на спирт или водка. Медицинският спирт при необходимост се разрежда с преварена дестилирана или обикновена вода. Със спирт се заливат сушени или пресни листа и стъбла. Ако се вземе суха суровина, съдът се пълни на една четвърт, а ако са зелени листа – пълнят буркана догоре. Тинктурата се затваря с херметичен капак и се оставя за 3–4 седмици на тъмно място, при температура 18–22 градуса, след което се поставя в хладилник. Корените на мокрицата не се използват при приготвянето на тинктури.

Отвара

Отварата се различава от настойката само по времето на изчакване във водна баня. При приготвяне на настойки запарването на банята продължава не повече от 10 минути, или външната тенджера просто се довежда до кипене.

Отварите са по-концентрирани, приготвят се по-дълго. Варенето в банята достига до половин час. В отварата (в сравнение с настойката) концентрацията на полезни вещества е по-голяма.

Чай

Чаят се приготвя, като просто се запарва суровината с вряла вода. Съдът се затваря херметично и се оставя за няколко минути. Така се приготвят общоукрепващи и тонизиращи чайове. Може да се запарва както зелена, така и суха трева.

Масло

Билково масло може да се направи, като се вземе за основа зехтин, рициново, слънчогледово, соево и пресни зелени листа от мокрица. Ако искате да приготвите ароматно средство, подходящи са масла от аптеката — прасковено, розово, облепихово, лавандулово или друго.

Листата и стъблата на мокрицата се нарязват на парчета с размер 3 mm и се прехвърлят в малък стъклен буркан, който предварително се стерилизира. Със зеленина се пълни целият съд (почти до гърлото). Суровината се залива с масло, като се пълни бурканът до ръба. Съдът се покрива с капак и се оставя да се накисва на тъмно място за 2–3 седмици. В стаята се поддържа температура не по-ниска от плюс 15 и не по-висока от плюс 25 градуса. Веднъж на 2 дни бурканчето се разклаща, без да се отваря.

Средството се счита за готово след 3–4 седмици, след което съдът се отваря, маслото се прецежда през марля, тревата се отстранява. Но може и да не се прецежда, а да се оставят парченцата трева в маслената основа. Готовото средство се прибира за съхранение в хладилник. Такова масло се използва за разтривки при болки в ставите, при кожни заболявания.

Приложение в козметологията

Органичните киселини, витамини и микроелементи позволяват да се използва звездчатка в козметиката. Така цинкът помага за почистване на кожата от акне, пърхот, лекува инфекциозни поражения на кожата. Витамин С засилва обменните процеси. Витамин Е оказва подхранващо, подмладяващо, регенериращо действие. За козметични цели се използват компреси, отвари, вани и измивания.

Лечение на акне

За лечение на акне и други пъпки се използват отвари и настойки с различна концентрация. Чаша пресни зелени листа (или половин чаша суха мокрица) се запарват, след което на водна баня се довеждат до кипене и се охлаждат. С това средство може да се измивате, да изтривате кожата на лицето или да правите компреси.

Ако има акне по гърдите и гърба, средството се добавя във ваната. За лечение на акне отварата и настойката се приемат и вътрешно, по една супена лъжица три пъти дневно.

Рецепта за отпусната кожа

В топла отвара от мокрица се накисва салфетка с отвори за очите и устните и се поставя върху лицето. Отгоре се поставя дебела суха кърпа. Компресът се държи 20–25 минути, след което се измива с топла вода без сапун и кожата се намазва с мазен козметичен крем. Процедурата се прави два пъти седмично.

Витаминен крем за лице и ръце

Зелените листенца на растението се смилат на месомелачка или в хаван, допълнително се размачкват с ръце за отделяне на сок. Към получената зелена паста се добавя прасковено масло, купено от аптеката. Може да се замени с обикновен козметичен или бебешки крем. Масата се разбърква добре и се разбива, след което се прехвърля в чист пластмасов съд и се поставя в хладилник за една седмица. Кремът с мокрица омекотява, почиства и подхранва кожата, лекува пукнатини и дребни ранички.

Рецепта за подхранване и подмладяване на кожата

Една трета от чаша пресни листа от мокрица се нарязват, добавят се една чаена лъжичка мед и същото количество гъст крем. Масата се разбърква добре и се нанася върху лицето за 20–25 минути. След приключване на процедурата маската се отмива с топла вода и върху кожата се нанася хидратиращ крем.

Рецепта за подхранване на косата

Средството се приготвя вечерта, за да се използва сутринта (или обратно). Сухата билка мокрица се изсипва в термос и се залива с току-що кипнала вода. Затваря се капакът и се оставя за 12 часа. След измиване на косата с шампоан, косата се изплаква с настойката от термоса. При редовно използване на такъв изплакващ препарат косата ще стане здрава, гладка и блестяща. Тази настойка лекува себорея и възпаления на скалпа, като се изтриват зачервените и сърбящи места.

Трева мокрица в кулинарията

Мокрицата няма резлив вкус и мирис, може да се съчетава с много продукти. Билката се добавя към салати, омлети, плънка за баници, напитки от горски плодове и билки, предястия и основни ястия, съчетава се със зеленчуци и плодове.

Пролетна салата

За приготвянето на майска салата са необходими:

• 2 варени яйца;
• връзка зелена мокрица;
• същото количество листа от полско глухарче;
• 50 г сирене (най-добре подхожда моцарела);
• връзка зелен лук.

За да не горчат листата на глухарчето и да омекнат, те се попарват с вряла вода. Мокрицата, глухарчето и перата от зелен лук се нарязват на ситно. Яйцата се режат на малки кубчета, сиренето се нарязва на парчета или се настъргва на едро ренде. Съставките се смесват в дълбока купа, посоляват се и се разбъркват. Салатата се овкусява с неподсладено кисело мляко или сметана. По желание може да се добави малко захар.

Подправка с чесън

Мокрицата ще помогне да се направи необичайна зелена подправка. На готвача ще са необходими:

• 100 г паста от хрян;
• 3 средни скилидки чесън;
• връзка мокрица.

Билката се прекарва през месомелачка, чесънът се настъргва на ситно ренде. Съставките се смесват старателно, при необходимост се добавя сол. Подправката ще допълни вкуса на месни ястия и супи.

Омлет със зеленина и мокрица

За приготвянето на ястието са необходими:

• 2–3 яйца;
• връзка зелена мокрица (около 150 г);
• малка глава лук;
• няколко клончета магданоз и копър;
• растително или топено масло.

Лукът се нарязва на ситно и се запържва леко в масло. Мокрицата се попарва с вряла вода, нарязва се на парчета и се добавя към лука. След минута се добавят нарязаният магданоз и копър, тиганът се затваря с капак и ястието се оставя да се задушава за 2 минути. Яйцата се разбиват, добавя се малко мляко или вода и се залива зеленината. Омлетът по време на приготвянето може да се разбърка или да се изпече като един блин.

Зелена паста за сандвичи

За 3–4 сандвича са необходими:

• 100 г листа от мокрица;
• 30–40 г чесън;
• 20 г зелен магданоз;
• 100 г масло;
• бахар или черен смлян пипер и сол.

Чесънът се претрива или се пресова през преса за чесън, мокрицата и магданозът се прекарват през месомелачка. Чесънът и зеленината се слагат в купа, добавя се размекнатото масло и продуктите се разбиват добре. Пастата се намазва върху хляб. Може да се използва и бяла франзела, и черен ръжен хляб. Пастата се съхранява в хладилник.

Зеленчукова яхния

За приготвянето на ястието са необходими:

• картофи;
• морков;
• тиквичка;
• чушка;
• зеле;
• кромид лук.

Тези съставки се вземат в равни количества. На готвача са му нужни още:

• зеленина от мокрица;
• перо от зелен лук;
• листенца босилек.

В дълбок тиган се слагат нарязаните на кубчета зеленчуци, заливат се с вода и се задушават под капак до полуготовност. След това се добавят кромид лук, запържен в масло. Добавят се нарязаната мокрица, босилек и зелен лук.

Как да се отървете от мокрица в градината

С мокрицата е трудно да се борите, въпреки че тази трева има рехава, слаба коренова система. Многобройните тънки коренчета растат само в горния слой на почвата. Растението трудно се изкоренява. То се размножава бързо, гъсталаците стават все по-гъсти и в края на сезона тревата ще се размножи и ще намали добива от градинските растения няколко пъти.

Мокрицата се размножава добре в кисела почва, затова намаляването на киселинността е ефективен метод за борба с този плевел. През пролетта в почвата се внасят натрошен тебешир, дървесна пепел, доломитово брашно, които са много ефективни за разкисляване на почвите. А добавянето на дървени стърготини, иглолистни клонки, торф, паднали листа от ябълка и слива, напротив, ще увеличи киселинността.

Киселинността на почвата се намалява с разтвор на сода бикарбонат. На една кофа се разтваря половината от 500-грамов пакет. Ако мокрицата е завладяла градинските пътеки, ще помогне готварска сол. С нея се посипват участъците, които трябва да се почистят от плевела. За градината и огорода този начин е неприемлив, тъй като много растения, храсти, цветя не растат на засолена почва.

По време на плевене не трябва да се коси мокрицата, а да се изкопава с корените и да се изхвърля от участъка. Останалите в земята корени много бързо ще пуснат ростки и земята отново ще се покрие със зелен килим от плевел.

От покълване на семената, паднали в почвата, помага дълбоко разрохване. Семената могат да покълнат, ако са на дълбочина 5–10 мм, при преместване на по-голяма дълбочина те няма да поникнат.

Помага и мулчиране с фолио. За сигурен резултат трябва да се вземе черно фолио, да се притисне с насипана отгоре пръст, а краищата да се заровят.

Плевелът може да бъде унищожен с хербициди. Препаратите Торнадо, Round up, «Агрокилер» унищожават цялата растителност. Те се прилагат през есента, когато е прибрана цялата реколта. Химикалите «Гезагард», «Миура», «Лазурит» унищожават само плевелните треви.

Народните начини за борба с плевелите допускат използването на киселинна смес, в чийто състав влизат:

• оцетна киселина и вода (по 2 чаши);
• лимонена киселина (пакетче 10 г);
• спирт (30 г);
• течен сапун (половин чашка).

Съставките се смесват и с помощта на пулверизатор се пръскат листата на звездчатката. Съставът действа като фабричен хербицид, но кореновата система се запазва. Дъждовете ще отмият киселините и мокрицата бързо ще се върне на мястото си.

Мокрицата успешно се измества от културни многогодишни растения. За борба с плевела се засаждат цветя и ниски храсти. Мокрицата ще изчезне, ако на киселата почва се засадят аквилегия, ястребова билка, кентрантус и други култури.

Противопоказания за употреба

Лечебните средства на основа на билката мокрица не трябва да се прилагат при индивидуална алергична реакция към растението. Звездчатката понижава добре кръвното налягане, затова средствата от тази билка са полезни за хипертониците, но са противопоказани при хипотония. При проблеми със стомаха и червата, гастрити, язва е необходимо да се консултирате с лекар. Консултацията е необходима също за бременни жени, бебета и деца в ранна възраст.

Малките бели цветове на звездчатката не се разтварят в дъждовно време. Народната примета казва, че ако венчетата не са се разтворили от сутринта, денят ще бъде дъждовен. Това растение много го обича домашната птица, с удоволствие го ядат дори папагали.

Снимка на билката мокрица