Щъркелов клюн: лечебни свойства и противопоказания

Щъркеловата човка се счита за един от най-разпространените видове плевелна растителност. Тя заема огромни площи по пустеещи места, сметища, горски покрайнини. Невзискателната към условията на живот трева се чувства удобно в градини и ниви, където се отглеждат зърнени култури. Напълно разбираемо е, че такова агресивно поведение на щъркеловата човка кара летовниците да предприемат мерки за премахване на зеления „окупатор“. Но, насочвайки всички сили за борба с това растение, те не се замислят, че този симпатичен плевел може да бъде ценно лекарство.

Билкарите отдавна знаят за лечебните възможности на журавелника, както често наричат щъркеловата човка. Уникалният състав на това непретенциозно растение е наситен с витамини и цял комплекс от други полезни елементи. Въз основа на билката могат да се приготвят отвари, мехлеми и запарки. Простите лекарствени форми в домашни условия ще помогнат да се укрепи общото здраве и да се излекуват много болести.

Химичен състав

Обикновеното чапле се отнася към диворастящите видове едногодишни треви от семейство Здравецови. Съставът на растението представлява добре балансирана формула от вещества, принадлежащи към различни химични групи. При това високоактивните биологични съединения, които представляват ценност за здравето на човека, се съдържат във всички части на растението. Заслужава да се отбележат следните важни компоненти:

• аскорбинова киселина;
• витамин К;
• флавоноиди;
• мастни масла
• органични киселини;
• сапонини;
• смоли;
• дъбилни вещества;
• комплекс от минерални елементи;
• каротини;
• въглехидрати.

Съставът на различните части на тревистото растение се различава по съдържание и концентрация на полезни вещества. Така, по-голямата част от витамините и органичните киселини са съсредоточени в стъблото и листата, а основните мазнини съставляват основната част от състава на семената. Комбинацията от всички изброени елементи осигурява тяхното тясно взаимодействие помежду им. Благодарение на тази синергия, човешкият организъм получава максимална полза от състави, приготвени по народни рецепти.

Как изглежда и къде расте

Ботурче цикутово е широко разпространено в дивата природа. Срещат се едногодишни и двугодишни видове. В зависимост от зоната на растеж тревата се нарича по различен начин: гребенки, игленик, див морков, сврачи игли. Популярни и други местни имена на дивото растение, но във всяко от тях се отразява конкретна особеност на ботурчето.

Въпреки привързаността си към дивия начин на живот, ботурчето е добър медонос. Затова в периода на цъфтежа му пчелите се вият над гъсталаците на ботурчето, старателно събирайки ценен нектар.

Външни характеристики

1. Коренът с форма на пръчка наистина напомня морков, покрит с влакънца.
2. Стъблото се разклонява в самата основа, на височина достига не повече от 60 см.
3. Перастите листа са покрити с влакнест мъх и имат прилистници.
4. Простите цветове на растението често са оцветени в лилави, розови или пурпурни тонове. На общия фон се забелязват тъмни жилки. Те са събрани в сенниковидно съцветие по 3–8 броя. Периодът на цъфтеж на игленика продължава от май до есента.
5. Плодовете, които узряват към средата на есента, по форма наподобяват глава на щъркел с масивен клюн. Оттук и толкова необичайно за растението име. Семето отвън е покрито с твърди редки влакна.

Ареал на разпространение

Ботурче се среща на цялата територия на Евразия, растението се е установило в Америка и Австралия. Предпочита песъчливи почви, затова често образува гъсталаци около частни къщи, покрай пътища, в градини.

Интересен факт: нерядко ботурче обикновено се бърка с геран на Роберт. Но, въпреки известно външно сходство, тези два вида растения се различават: при герана има ярък неприятен аромат и по-едри в сравнение с ботурчето листа.

Видове

Ботурче обикновено е типичен представител на едноименния род, включващ около 130 подвида. В основата си това са всички диви видове, разпространени в природата. Само шест сорта от това видово разнообразие са култивирани и се отглеждат с декоративна цел. Трябва да се отбележи, че видовете ботурче, използвани за оформяне на ландшафта, се отличават със същата непретенциозност и устойчивост на външната среда, както техните диворастящи роднини. Сортове, търсени в декоративното цветарство:

1. Ботурче на Рейхард (дубровниковидно) от своя страна се подразделя на два подвида: «Розеум» и «Алба». Това е най-популярният сорт, който цветарите смятат за еталон заради ефектните външни данни. Наистина нежните светлорозови или бели цветчета на този вид с ярки бордови ивици по венчелистчетата изглеждат много красиво на фона на околната зеленина.
2. Корсиканският сорт на декоративния аистник привлича с компактност и изразителни съцветия, които върху кадифето на сивата зеленина изглеждат огромни.
3. Каменистият сорт за първи път започва да се отглежда в Испания. Това топлолюбиво растение образува твърда възглавница от листа, поради което в сравнение с други видове изглежда по-малко приветливо. Но испанецът има продължителен период на цъфтеж, което радва градинарите. Всяко венчелистче от изящните цветове е украсено със сложен модел от розови и черешови жилки, а цялата композиция е допълнена от ярки виолетово-мастилени петна.
4. Златистият аистник расте бавно. Този сорт има два вида цветове: мъжки и женски, които външно напомнят нарциси.
5. Татарският аистник се отличава с ярък външен вид: сочно-зелени ажурни листа образуват въздушна възглавница, върху която в пурпур блестят съцветия. Това дантелено растение винаги привлича вниманието на цветарите.
6. Аистникът от сорт Манескави е храстовидно растение от пиренейски вид, което достига на височина до 50 см, а на диаметър – не повече от 60 см. Компактните форми на този сорт позволяват на дизайнерите да създават оригинални цветни композиции.

Събиране и съхранение

Билкарите винаги се интересуват от събирането на аистник, тъй като лечебните състави на негова основа притежават универсални свойства. Като растителна суровина се извършва събиране на цялата надземна част на растението, с изключение на семената. Зрелите плодове, както и корените, много по-рядко се използват за приготвяне на лекарствени препарати. Правилата за събиране на материала от тревата аистник са стандартни:

1. Събирането на суровината се осъществява по време на активния цъфтеж на аистника. Най-добре за тази цел да се отдели втората половина на деня, за да изсъхне росата по тревата.
2. Стъблото внимателно да се отреже заедно с листата на нивото на прикоренната розетка.
3. Сушенето по естествен начин трябва да се извършва на сенчесто място, най-добре под навес или на открита тераса. Може да се суши тревата в помещение с добра вентилация или да се използва за тази цел специален апарат.
4. В процеса на сушене редовно да се разбърква растителната маса, за да се предотврати увреждане на ценната суровина от плесен.
5. Готовият материал да се разпредели в хартиени пакети или платнени торбички.
6. В този вид сушеният аистник да се съхранява до две години, ако през целия този срок суровината се намира на сухо и хладно място.

Семената се събират след пълното им узряване, а корените се изкопават след края на вегетационния период. Тези растителни части също се подлагат на апаратно сушене при температурен режим не по-висок от 50 градуса или се сушат по естествен начин.

Лечебни свойства на щъркеловия клюн

Аистникът не е включен в официалния списък на лечебните билки, поради което в официалната медицина не се използва. Въпреки това лекарите не отричат лечебните свойства на това растение и охотно го препоръчват на пациентите си в допълнение към основната терапия. Наистина, традиционните лекарствени форми с участието на аистника се отличават с широк спектър на действие. В списъка на основните терапевтични ефекти са:

• стягащо;
• кръвоспиращо;
• успокояващо;
• отхрачващо;
• противовъзпалително;
• антисептично;
• противоспазматично.

Вековната практика на прилагане на настойки и отвари от полезното растение е доказала способността на чапката да укрепва структурата на кръвоносните съдове, намалявайки тяхната пропускливост. Препаратите, приготвени от изсушената надземна част на билката, проявяват изразено кръвоспиращо действие, поради което често се използват в народната медицина за спиране на кръвотечения.

Умереното успокоително действие прави растението полезно за хора в напреднала възраст, които често страдат от безсъние. Концентрираните настойки и отвари се прилагат като средство за външна обработка.

Всички изброени възможности на диворастящата чапка позволяват да се използва при лечението на следните патологии:

• простудни заболявания и грип;
• бронхит и други възпалителни процеси на дихателните органи;
• повишено газообразуване;
• патологии от гинекологичен профил;
• хемороиди;
• диатеза при деца;
• гърчови състояния;
• тонзилит;
• стенокардия;
• нарушения на съня;
• стоматити;
• конюнктивити;
• инфектирани рани и фурункулоза.

В миналото знахари и баби са лекували уплаха при деца и уроки с помощта на настойки от чапка. Въпреки че днес подобна практика рядко се прилага, такива възможности на растението също трябва да се вземат предвид.

Полезно да знаете: В древни времена са добавяли чапка към фуража за овце. Тогава такава добавка се е смятала за много полезна за здравето на животните. А с прах от изсушената билка са поръсвали рани при домашния добитък.

Щъркеловият клюн в народната медицина

В китайската медицина чапката днес се използва много активно. Жителите на Поднебесната добавят изсушени части от растението в чайове. Нашите български билкари също проявяват напълно разбираем интерес към този представител на диворастящите билки. Използвайки опита на предишни поколения лечители, те създават нови растителни смеси с участието на чапката. Народната медицина днес се опира на научна доказателствена база, защото съставът и свойствата на отделните видове лечебни растения са установени чрез изследвания.

За практическо приложение в домашната терапия представяме няколко варианта на изпитани от времето рецепти.

Запарка при епилептични припадъци

Често пристъпът на епилепсия възниква спонтанно. Затова такива болни се нуждаят изключително много от бързи и адекватни действия на околните хора. Разбира се, предлаганото средство не може напълно да излекува от такова сериозно заболяване, но значително да облекчи състоянието на човека след пристъп е напълно способно.

1. Вземете 1 с.л. суха чапка, залейте с чаша вряла вода.
2. Увийте съда с настойката с кърпа.
3. След два часа прецедете готовата настойка.

Вземете ¼ с.л. от настойката, добавете към нея точно 20 капки спиртна настойка от корен на ангелика. Този препарат можете свободно да закупите в аптека или да приготвите самостоятелно по схемата: на една част изсушени корени от ангелика вземете 10 части водка.

Забележка: Тази лесна за приготвяне рецепта ще помогне на хората, страдащи от епилепсия, ще намали честотата на пристъпите. За целта препаратът трябва да се приема на курсове от 3–4 седмици, след което да се прави същата почивка.

Средство за лечение на ангина

Настойката, приготвена от 1 с.л. счукан сух щъркелов клюн и 0,3 л вряла вода, премахва болката и успокоява възпаленото гърло. Разтворът трябва да се настоява добре, за да бъде лечението резултатно. Затова е най-добре да се приготви вечерта, а сутринта да се прецеди старателно. С получения разтвор се гаргаризират гърлото и устната кухина при стоматологични проблеми 4–5 пъти на ден. За една процедура са достатъчни 100 мл от настойката.

Лечебни вани

Такива процедури помагат за премахване на негативните прояви на диатеза при деца, а при възрастни – раздразнителност и нервно напрежение. Първо се приготвя концентрирана отвара от обикновен щъркелов клюн в съотношение: на 50 г суха суровина 0,5 л вода. След смесване на основните съставки разтворът трябва да се вари 20 минути, след което да се прецеди и излее в напълнената вана. Продължителността на водната терапия е 15 минути.

Мехлем

Приготвянето на това външно средство няма да отнеме много време. За мазта са необходими:

• Щъркелов клюн изсушен – 2 с.л.
• Вътрешен жир – половин чаша.

Как се приготвя мазта:

1. Тревата се смила до прахообразно състояние.
2. Посочените съставки се смесват, след което се разтапят на водна баня.
3. Сместа се оставя за 4 дни, а след това отново се разтапя.
4. Още неизстиналата смес се прецежда и се пресипва в буркан.
5. Мазта се съхранява в хладилник, а при необходимост се обработват гнойни рани и циреи за ускоряване на тяхното узряване.

Стомашна запарка

Това средство помага за облекчаване на болки в стомаха при обостряне на гастрит или язвена болест. За приготвяне на лечебната напитка 15 г суха трева от здравец се запаряват с чаша вряла вода. Разтворът се настоява поне 6 часа, след което се прецежда. Лекарството се приема стриктно на гладно по 1–2 с.л. Честота на приема – 3–4 пъти.

Кръвоспиращо средство

Приготвената по тази рецепта настойка се препоръчва да се приема при маточни кръвотечения и обилна менструация. Също така може да се пие като успокоително средство.

Последователност на приготвяне на лекарството:

1. 2 ч.л. суха суровина се заливат с 200 мл вряла вода.
2. Разтворът се настоява в продължение на 8 часа.
3. Прецедената настойка се приема на всеки 6 часа по 60 мл.

Средство за лечение на възпалени очи

За това лекарство са необходими цветовете на щъркеловия клюн. 1 с.л. пресни или изсушени съцветия се заливат с вряла вода (200 ml). Сместа се поставя на водна баня и се държи 15 минути на слаб огън. След топлинната обработка отварата трябва да се настоява още 45 минути. След това трябва да се прецеди и да се използва за промиване на очите. Също така приготвеният по този начин отвар е подходящ за компреси при екзема и за обикновено измиване на лицето.

Забележка: такава отвара може да се използва за компреси при ухапвания от комари.

Средство при подуване на корема

На тези, които постоянно страдат от повишено образуване на газове, определено трябва да запомнят тази рецепта. Вземете 2 ч.л. суха трева от аистник и я залейте с чаша вряла вода. Лекарството е най-добре да се приготвя вечер, защото след няколко часа концентрацията на активните вещества в него става максимална. Преди употреба прецедете запарката и задължително изтискайте растителната суровина. Приемайте лекарството по 125 мл след хранене, за да предотвратите метеоризма.

Тинктура за лечение на хемороиди

На една част суха трева от аистник са необходими 10 части водка или спирт. Настоявайте препарата на стайна температура в продължение на 10 дни. След това прецедете разтвора, а готовата настойка поставете в хладилника за още три дни. Това средство е подходящо за лечение на хематоми, хемороиди и за измиване на рани.

Освен за приготвяне на запарки и отвари, младите листа от аистник в някои азиатски страни се добавят в салати. Вкусът на зеленината на това диво растение напомня на магданоз. Тревата може да се използва и в домашната козметика, както и за решаване на някои битови задачи:

1. Например, от пресен аистник в някои страни все още се получава натурално зелено багрило.
2. За да се запазят семената на динята, преди съхранение те трябва да се смесят с прах от трева на аистник.

Видове лечебни състави

Както се вижда от посочените по-горе рецепти, тревата от аистник може да се счита за универсална суровина за приготвяне на най-популярните в народната медицина лекарствени форми. За лечение на различни патологии се използват свои пропорции, които трябва стриктно да се спазват. Вариантите на такива препарати са много, но сред тях има класически рецептури.

Запарка

Това противовирусно средство ще облекчи състоянието при грип и респираторни инфекции, а също така ще подхожда за подобряване на общото състояние при преумора.

Алгоритъм на действие:

1. Залийте 2 ч.л. изсушен аистник с охладена преварена вода (1 чаша).
2. Настоявайте сместа 8 часа.
3. След това време прецедете разтвора.
4. Приемайте по 50 мл от запарката до 4 пъти до подобрение на състоянието.

Настойка

По тази рецепта може да се приготви настойка за лечение на рани, акне и гнойничета.

Начин на приготвяне:

1. В буркан изсипете 15 г суха трева от аистник.
2. Растителната суровина залейте с 0,2 л водка.
3. Настоявайте 12 часа, след това прецедете разтвора.
4. С настойката измивайте раните, но може да се използва и за гаргара при възрастни пациенти.

Отвара

По класическата рецепта, отвара от трева на аистник се приготвя по следния начин:

1. Смесете 10 г суха суровина и 200 мл гореща вода.
2. Поставете съда със сместа на слаб огън.
3. Варете сместа 5 минути.
4. Когато отварата изстине, я прецедете.
5. Приемайте на гладно по 1–2 ч.л.

Противопоказания за употреба

Разбира се, лечебните свойства на аистника при правилна употреба ще са от полза за състоянието на болния човек, което ще ускори оздравяването. Но не трябва да забравяме, че всеки растителен препарат може да предизвика обратно действие. Аистникът също, освен плюсове, има ограничен списък от минуси. Абсолютни противопоказания за използване на този вид растение с лечебна цел са следните състояния:

• бременност;
• период на кърмене;
• детска възраст до три години;
• варикозна болест;
• стабилна хипертония;
• захарен диабет тип 1;
• тромбофлебит;
• индивидуална непоносимост;
• повишена съсирваемост на кръвта.

Също така се забранява приемът на състави с аистник след прекаран инфаркт и при исхемична болест на сърцето. В случай на предозиране може да се наблюдават повръщане, гадене, воднисти изпражнения. В подобна ситуация ще са необходими мерки за премахване на интоксикацията: промивка на стомаха и прием на няколко таблетки активен въглен. Ако състоянието на болния не се стабилизира, ще е необходима хоспитализация.

Запознаването с обикновения аистник доказва, че в природата няма нищо излишно. Всяко стръкче и диво цвете крие в себе си полезни свойства. Тайните на лечебните растения са били добре познати на нашите предци. Затова такива полезни растения, като аистника, в онези древни времена са били верни помощници на хората.

Снимка на щъркелов клюн