Шишарки от хмел: лечебни свойства и противопоказания

Хмелът при много хора се асоциира с пивоварството. Но всъщност обикновеният хмел е още и лечебно растение, като неговите уникални свойства са били известни още в древността, но едва наскоро те са потвърдени от научни изследвания.

Ботаническо описание на растението

Научното наименование на обикновения хмел е Humulus lupulus L., това е многогодишно тревисто растение, което от ботаническа гледна точка представлява увивна лиана. Хмелът притежава мощно и силно разклонено пълзящо коренище, с дебели корени, които бързо се разрастват. Подземната част на тази лиана прекрасно зимува и като цяло може да расте на едно място до 20 години.

Надземната част представлява покрити с малки закривени шипове едногодишни леторасти с четириръбеста форма. Те израстват до 3–6 м. Леторастите растат много бързо. За денонощие стъблото може да нарасне с 20 см. Леторастите са покрити с грапави листенца с жлези.

Хмелът е двудомно растение, тоест срещат се мъжки и женски индивиди. И цветовете по тях са различни. Шишарките от хмел са именно цветовете, които се формират по женските растения (а не съплодия, както мнозина са свикнали да смятат). Тези плътни шишарки средно се състоят от не по-малко от 20 цвята (а понякога те наброяват до 60 броя). В долната част на тези шишарки има лупулинови жлези, в които се съдържат горчиви вещества (за тях ще стане дума по-долу).

При мъжките растения няма шишарки, а само съцветия под формата на безлистни метлици. Интересно е, че много често за промишлени нужди се отглеждат само женски растения. Това е необходимо, за да не се опрашват те и по тях да не се появяват плодове. Работата е там, че появата на плодове намалява стойността на хмела, тъй като по неговите шишарки в такива случаи намалява количеството на лупулиновите жлези.

Къде расте хмелът и как се използва

Обикновеният хмел в дивата природа е широко разпространен в Европа и Северна Америка, среща се и в някои региони на Африка. А в Централна Азия го има много малко. В природата хмелът често расте край реки и в степи, както и в горски зони. Но в днешно време е много по-лесно да се намерят неговите културни разновидности.

Хмелът се отглежда в промишлени мащаби в почти всички европейски страни, Мексико и САЩ. През дългите векове са изведени множество сортове на това растение. Те се различават по оттенъка на стъблото, времето на цъфтеж и зреене, както и по съдържанието на горчивини в шишарките. Хмелът може да се култивира и в условията на частен парцел – изисква плодородна почва и защита от северни ветрове, но като цяло отглеждането му не трябва да създава особени трудности.

На парцела хмелът като увивно растение често се използва в ландшафтния дизайн – изглежда добре по склонове, стълбове на беседки и перголи. Шишарките на хмела се използват широко в хранително-вкусовата промишленост, и то не само в пивоварната, но и в хлебопекарната – там от тях се изработват течни дрожди за някои видове хляб. В състава на шишарките на хмела влизат дъбилни вещества – те предотвратяват вкисването на получените от него напитки и продукти.

А в миналото шишарките на хмела често са използвани за боядисване на тъкани, докато от дългите му стъбла са правели влакно, от което по-нататък са изработвали въжета и груба зебла.

Химичен състав

Шишарките на хмела съдържат уникални вещества – например лупулин и други хмелови киселини. Химичният им състав е доста разнообразен. В него влизат:

1. Полифенолни съединения, включително и флавоноиди, които притежават антиоксидантна и противовъзпалителна активност.
2. Фитохормони, основно – естрогеноподобни вещества.
3. Етерично масло със светложълт цвят, което само по себе си притежава доста сложен химически състав. Основните му действащи вещества са мирцен и мирценол, които имат приятен аромат. Също така в него присъстват естери на оцетната и мравчената киселина, линалоол, гераниол и т.н.
4. Горчивини (или смолисти вещества). Общо в състава на шишарките влизат около 90 съединения от този род, включително лупулин, хумулон и други. В състава на шишарките на хмела може да има до 26% горчивини, тяхното количество зависи от конкретния сорт.
5. Витамини от групата В, които оказват положително въздействие върху състоянието на нервната система и активират обменните процеси.
6. Витамин PP, който благотворно влияе върху състоянието на съдовете.
7. Аскорбинова киселина, която също е антиоксидант, а освен това – укрепва имунната система.
8. Алкалоидоподобно вещество – това е хумулин.
9. Голямо количество соли на желязо, калий и калций, които участват в много жизненоважни биохимични процеси в човешкия организъм.

Именно с наличието на тези вещества са обусловени лечебните свойства на хмела. Например, флавоноидите, както и витамините C и PP, укрепват съдовете и оказват противоязвено действие. Горчивините благотворно влияят върху храносмилателните процеси. Полифенолните съединения неутрализират негативното действие на свободните радикали и забавят окислителните процеси, които биха могли да доведат не само до преждевременно стареене, но и до развитие на различни възпалителни процеси и дори атеросклероза и растеж на тумори от различен вид.

Събиране и съхранение

В медицински цели се използват главно шишарките от хмел, т.е. съцветията на женските растения. Брането им в повечето региони се извършва през септември, когато съцветията вече трябва да са завършили растежа си – тогава по тях се забелязват първите признаци на пожълтяване. Счита се, че именно в това време концентрацията на горчивини и по-специално на лупулин достига своя максимум. Не бива да се отлага прибирането, тъй като има риск пожълтелите шишарки да започнат да се разпадат, което ще доведе до загуба на част от лупулина.

Хмелът се бере единствено на ръка. Шишарките се откъсват заедно с дръжките. Сушенето им става при стайна температура, в добре проветриво помещение, като се разстилат върху хартия (но не върху вестници, за да не попие печатарското мастило) или върху светъл плат. Може да се сушат и на открито, но само на сянка. Целият процес отнема няколко дни. Готовият материал се съхранява в хартиени торбички, за да не се изпаряват ароматните вещества, при нормална влажност, в шкаф, далеч от слънчевите лъчи. Под въздействието на ултравиолетовите лъчи започват окислителни процеси, възниква неприятна миризма, дължаща се на разграждането на някои вещества, влошава се вкусът, но най-важното – суровината доста бързо губи лечебните си свойства.

Лечебни свойства на шишарките от хмел

Фармакологичните свойства на шишарките от хмел са много разнообразни. По-специално препаратите на тяхна основа:

1. Притежават противовъзпалителни свойства.
2. Ускоряват регенерацията на тъканите.
3. Нормализират състоянието на кръвоносните съдове и подобряват показателите на кръвта.
4. Оказват диуретичен ефект (неговата интензивност до голяма степен се определя от сорта на хмела).
5. Увеличават производството на стомашен сок, без да повишават неговата киселинност.
6. Ускоряват метаболизма.
7. Предотвратяват развитието на цироза на черния дроб (така действат горчивите хмелни киселини), като цяло растението притежава хепатопротективни свойства, предпазвайки този орган и от негативното въздействие на алкохола.
8. Притежават антисептични свойства. Съдържащите се в шишарките горчивини възпрепятстват развитието на някои гъбични култури и унищожават други, също така те действат пагубно на много грамотрицателни бактерии и дори на някои киселоустойчиви микроорганизми. Впрочем, сами по себе си отварите от шишарки не могат да заменят антибиотиците, получени по промишлен начин, но усилват тяхното действие.
9. Оказват седативно въздействие върху ЦНС (за това отговаря не само горчивината лупулин, но и други компоненти на етеричното масло). Обаче успокояващият ефект на това растение не е твърде силен, още повече че той се дължи и на летливия алкохол, а неговата концентрация се усилва след сушене постепенно, достигайки максимум едва в края на срока на съхранение. Затова за усилване на седативното действие шишарките от хмел често се използват в комбинация с други растения, например валериана.
10. Притежават спазмолитичен ефект, включително благотворно действат върху мускулатурата на червата.

Проведените изследвания показаха също, че шишарките от хмел влияят положително не само на липидния, но и на водния обмен.

За жени

Освен горепосочените свойства, шишарките от хмел интересуват жените заради способността на това растение да лекува гинекологични заболявания и дори да увеличава гърдите. Работата е там, че в тези шишарки в голямо количество присъства хормоноподобно вещество – фитоестроген 8-ПН. То се използва за производство на лекарствени препарати и различни козметични средства. Веществото действа по същия начин като женския хормон естроген.

Както изглежда, това негово действие обяснява способността на шишарките от хмел да увеличават гърдите. В народната медицина за тази цел се използва отвара – 1 с.л. шишарки от хмел (можете да ги купите в аптеката) на чаша вода. Средството се довежда до кипене и се оставя на слаб огън за 10–12 минути. След това напитката се оставя в съд със затворен капак за 6–8 часа. Готовото средство се пие два пъти на ден половин час преди хранене по 1/2 чаша. Продължителността на курса е най-малко 2–3 седмици. След изтичането на този срок ще се забележат първите резултати.

Смята се, че при прием на тази отвара може за относително кратък период от време да се увеличат гърдите с 1–2 размера. Но трябва да се разбере, че шишарките от хмел не са най-безобидното средство; те имат редица противопоказания и предварително трябва да се консултирате с лекар, тъй като наддаването на тегло е едно от най-леките последствия от предозиране на такава отвара, а в най-лошия случай приемът ѝ може да доведе до хормонален дисбаланс. Лекарят най-вероятно ще ви насочи за изследвания и ако нивото на естроген е и без това високо, шишарките от хмел ще бъдат противопоказани.

Сравнително наскоро бяха проведени изследвания, които показаха, че в шишарките от хмел се съдържа вещество, наречено ксантохумол. При варене на бира то образува метаболити. Последните притежават противотуморна активност. Тези метаболити се образуват и в процеса на храносмилане. Основното им свойство е способността да намаляват синтеза на естроген и да предотвратяват развитието на злокачествени новообразувания в млечните жлези. Ксантохумолът пречи на размножаването на раковите клетки и предотвратява появата на метастази.

За мъже

За представителите на силния пол хмелът като лечебно растение представлява интерес най-вече с антибактериалните и противовъзпалителните си свойства (благодарение на това шишарките могат да се използват за лечение на простатит и уретрит).

Изследванията установиха, че флавоноидите, съдържащи се в шишарките от хмел, потискат развитието на злокачествени тумори на простатата. Освен това, описаният по-горе ксантохумол оказва инхибиращо действие върху раковите клетки, тоест забавя развитието на подобни новообразувания.

Успокояващите свойства на шишарките от хмел ги правят полезни при силен стрес и неврози, на които днес са изложени повечето мъже. Освен това, седативното действие на това растение се използва при лечение на преждевременна еякулация. В същото време отварата от шишарки от хмел спомага за производството на тестостерон, което позволява да се нормализира ерекцията.

Фитохормоните, които се съдържат в шишарките на хмела, помагат за спиране на косопада, а също така ефективно се борят с някои заболявания на отделителната система.

По време на бременност

Тъй като шишарките на хмела съдържат фитоестрогени, а хормоналното ниво на бъдещите майки по време на бременност претърпява силни промени, не трябва да се приемат препарати на основата на шишарки от хмел през това време. Това се отнася и за периода на кърмене. Причината е, че естрогените потискат производството на мляко.

За деца

Препаратите на основата на шишарки от хмел са противопоказани за деца в ранна възраст. Като цяло е по-добре да не се дават на бебета на възраст до три години, освен ако потенциалната полза от това растение не надвиши възможните неблагоприятни последици. Някои специалисти смятат, че препаратите на основата на шишарки от хмел изобщо не трябва да се прилагат при деца.

Шишарки от хмел в народната медицина

В народната медицина шишарките от хмел се използват от дълбока древност. Съществуват старинни арабски трактати, които препоръчват да се използва тази лекарствена суровина като жлъчегонно средство, а също и за почистване на кръвта. Като се има предвид диуретичният ефект, който способства за извеждането на токсините от организма, трябва да се отбележи, че източните лекари са били прави относно действието на хмела. А известният европейски лекар Парацелз е смятал, че хмелът е отлично средство при стомашни заболявания – и съвременната наука също е доказала, че е бил прав.

В народната медицина на различни страни се препоръчва да се приемат шишарки от хмел при епилепсия, различни неврологични нарушения (включително неврастения, безсъние, главоболие, невралгия). Съцветията на това растение се използват и като средство срещу сърдечносъдови заболявания – например при аритмия, кардионевроза, сърдечна недостатъчност. Хмелът облекчава отоците, помага за нормализиране на артериалното налягане.

В старината в Русия шишарките от хмел са използвани за лечение на жълтеница. В действителност обаче това заболяване е с вирусен произход и растението не може да премахне причината му (то е ефективно само при бактериални инфекции). Така че шишарките от хмел при хепатит не заместват медикаментозното лечение, включващо съвременни препарати. Но те влияят благотворно на черния дроб, поради което могат да станат част от комплексната терапия.

Настойки и отвари от шишарки от хмел се използват и при лечение на гинекологични заболявания, при това както с възпалителен характер, така и свързани с нарушение на хормоналния баланс. Например, в периода на менопаузата, когато настъпва намаляване на производството на естроген, шишарките от хмел могат да заменят хормоналната терапия. Също така препаратите на тяхна основа се препоръчват от народната медицина при нарушения на менструалния цикъл.

От шишарки от хмел се правят средства и за външно приложение. Това са отвари, настойки и мехлеми, които помагат при изгаряния, гъбични заболявания на кожата, гнойни рани и дори краста.

По този начин шишарките от хмел се използват както за лечение, така и за профилактика на заболявания. Като спектърът им е доста широк, както беше показано по-горе. По-долу ще бъдат дадени конкретни рецепти. Например, шишарките от хмел се прилагат:

1. При разстройства на ЦНС, придружени с повишена възбудимост, както и при епилепсия. В такива случаи се използва или настойка от шишарки, приготвена по описаната по-долу рецепта, или по-слабо концентриран хмелов чай – 1 ч. лъжица сух материал на чаша вряла вода. Ако се пият по 2 чаши от такъв чай на ден, той ще действа като леко успокоително. Ако се изпие чаша чай вечер, тя ще помогне срещу безсъние.
2. Срещу простуда и заболявания, придружени с кашлица. На ден се пият по 2 чаши чай, приготвен по описаната по-горе рецепта. Срещу кашлица са ефективни и разтривания на гърдите с етерично масло, получено от шишарки на хмел, или с растително масло, настояно на тази суровина.
3. При подагра пресни или изсушени шишарки от хмел се смилат и се стриват с краве масло или друга мазнина, която може да се използва за медицински цели. Получава се мехлем, с който се мажат болните стави. Той не премахва причините за подаграта, които се състоят в нарушаване на солевия обмен, но облекчава болката и възпалението. Също така при подагра и ревматизъм са показани вани на основата на настойка или отвара от шишарки на хмел. Вземат се не повече от 15 минути.
4. При екзема се прави настойка от шишарки на хмел, като се приготвя на водна баня – взима се 1 с. лъжица суровина на чаша вряла вода и се загрява в продължение на 20 минути на слаб огън, като се постави съдът с тази течност в тенджерка с вода. След това средството се охлажда, прецежда се и от него се правят компреси, като се намокрят памучни дискове, които после се прилагат върху проблемните участъци на кожата.
5. При морска болест се пие чай от хмел – една чаша на ден ще бъде достатъчна, трябва да се пие малко по малко, на малки глътки.
6. При главоболие се приготвя отвара на основата на комунига и шишарки на хмел. За целта се взима по 1 ч. лъжица от всеки компонент на 1,5 чаши вряла вода. Средството се довежда до кипене отново, настоява се в продължение на час, филтрира се, а след това се пие преди закуска, обяд и вечеря по 70 мл.
7. При възпалителни заболявания на бъбреците се приготвя настойка. Взима се 1 с. лъжица изсушени шишарки, смилат се, заливат се с 1 л вряла вода и се загряват на водна баня в продължение на 15 минути. Получава се средство със слаба концентрация, което се приема по 70 мл три пъти на ден, непосредствено преди ядене, като се запива с чаша вода. Трябва да се има предвид, че настойката действа като диуретик.
8. При лечение на гастрит с понижена киселинност и възпалителни заболявания на жлъчния и пикочния мехур настойката се приготвя така – взима се 1 с. лъжица шишарки на чаша вряла вода, след това средството се загрява на водна баня в продължение на 15–20 минути, без да се довежда до кипене. След това настойката се сваля от огъня, охлажда се, прецежда се и се приема по 50 мл два пъти на ден (но само не вечер – предвид диуретичния му ефект).
9. При невралгия се прави настойка: смила се 1 с. лъжица изсушени шишарки от хмел, заливат се с 0,5 л вряла вода и се оставят за час в затворен съд. След това готовото средство се прецежда и се приема по 100 мл преди всяко хранене.
10. При болка в гърба, причинена от остеохондроза и други патологии на гръбначния стълб, както и при натъртвания, се приготвя следната отвара. Вземате 1 с.л. суха суровина, заливате я с 200 мл току-що завряла вода и я оставяте на водна баня за още 15 минути. Не трябва да пиете този настой. От него приготвяйте компреси, които поставяйте върху проблемните зони. Дръжте компреса, докато изстине.
11. При алергия се приготвя средството по следния начин – вземате 2 ч.л. изсушени шишарки на чаша вряла вода, след това, без да довеждате до кипене, просто ги затопляте на слаб огън в продължение на 10–15 минути, оставяте ги, докато изстинат до приемлива температура, след което прецеждате и приемате 3–4 пъти на ден по 50–70 мл.
12. При заболявания на черния дроб вземате 2 с.л. сок, получен от пресни шишарки от хмел, смесвате го с 200 мл гореща вода и същото количество преварено мляко и пиете по 1 чаша от средството на ден. През зимата сокът може да се замени с настой от шишарки от хмел – 2 с.л. натрошена суровина на същото количество вода и мляко. Настоявайте средството в продължение на 7–8 часа, най-добре като го оставите в термос за през нощта.

А най-простото фитотерапевтично средство на основата на шишарки от хмел се получава дори без затопляне и приготвяне на настои и отвари. За да се справите с безсънието, достатъчно е да поставите изсушени шишарки от хмел в ленена торбичка и да я поставите в спалнята вместо саше. Успокоителният ефект се постига благодарение на съдържанието на лупулин и валерианова киселина. Такова средство могат да използват тези, на които е противопоказано да пият отвара.

Някои народни рецепти предлагат да се напълнят с шишарки от хмел възглавнички, предназначени директно за сън – но така организмът ще получи прекалено голяма доза етерично масло.

Видове лечебни състави

В народната медицина се прилагат различни видове средства на основата на шишарки от хмел – това са настои, отвари и мехлем. Изборът на конкретния вариант зависи основно от това, срещу кое точно заболяване ще се използва.

Запарка

Тази лекарствена форма често се използва за борба с безсънието или за лечение на неврологични заболявания. Рецепти съществуват много. Най-простият вариант е следният – вземате 20 г натрошени шишарки на 0,4 л вряла вода и настоявате за 2 часа. След това прецеждате средството. Максималната концентрация на настоя може да бъде 1:10, не повече, иначе ще настъпи предозиране.

Настойът може да се използва както за вътрешно, така и за външно приложение. Например, можете да го добавяте във вечерна вана с топла вода. Да засилите ефекта му ще ви помогнат няколко капки лавандулово масло. Такава успокояваща процедура се препоръчва да се провежда редовно, не по-малко от 5 пъти седмично, за постигане на стабилен резултат.

Настойка

Това средство се приготвя с водка или спиртен разтвор. Вземат се 1 с.л. стрити сухи шишарки и се заливат с чаша водка или 40%-ен спиртен разтвор. Съдът се оставя на тъмно място за 10 дни. Периодично съдържанието му се разклаща. След изтичане на този срок съдържанието се филтрира и се прелива в бутилка от тъмно стъкло. Тази тинктура се приема само по 10–15 капки на ден, като се запива с малко вода. В стари времена тя се е смятала за отлично противоглистно средство. Помага и при различни гинекологични нарушения.

Отвара

Съществуват множество рецепти. Най-ефективно като седативно средство е отвара, приготвена без нагряване на водна баня. За целта се взема 1 ч.л. сушени шишарки на 100 мл вряла вода. Това средство се налива в буркан и се поставя за 15 минути в тенджера с гореща вода, след което се филтрира и се приема през нощта, един час преди лягане. Една чаша ще бъде достатъчна; ако се изпие повече, диуретичният ефект ще попречи на съня.

Чай

Това средство се различава от обикновения настой по по-ниската си концентрация. Взема се 1 ч.л. без връх от растителния материал на чаша вряла вода и се оставя да кисне за 15 минути. За подобряване на вкуса към напитката се добавя мед, тъй като без него вкусът ще бъде твърде горчив. Ако не сте сигурни, че хмелът няма да предизвика алергия, можете да започнете с по-слаба концентрация – 1 шишарка хмел на чаша вряла вода.

Мехлем

За приготвяне на мехлем се вземат 2 с.л. шишарки на 100 г безсолено краве масло. Шишарките хмел предварително се смилат, след което се смесват много старателно с мазнината. Такова средство се съхранява само в хладилник. Счита се за ефективно при различни кожни заболявания.

Масло

Етерично масло от хмел може да се намери в аптеките и в магазините, които продават органични продукти. Но в народната медицина е разпространена рецепта за масло от шишарки хмел, което всъщност представлява неговия маслен екстракт, тоест извлек, съдържащ максимална концентрация на полезни вещества.

За приготвяне на това средство се взема стъклен буркан (достатъчно е половинлитров). Този съд се напълва със стрити или още по-добре – смлени шишарки хмел, които след това се заливат с растително масло. Най-добре е да се вземе рафиниран зехтин, но ще стане и сусамово, дори и слънчогледово. Маслото след това се оставя да престои. Държи се на тъмно място, тъй като под действие на слънчевите лъчи може да настъпи окисление. Когато хмелът се утаи на дъното, в съда ще се появи малко свободно пространство, долива се още масло. Веднъж дневно съдържанието на буркана се разклаща. Продуктът се оставя да кисне за 2 дни. След това се прецежда и се оставя още 3 дни. А след изтичане на този срок маслото се счита за готово.

Такова средство най-често се използва за уголемяване на гърдите. Нанася се върху кожата на бюста и деколтето с леки масажни движения. Самото масло не трябва да се затопля, но е по-добре да се нанася върху предварително разпарено тяло. Тъй като, както всяко друго растително средство, то може да предизвика алергия, предварително трябва да се тества върху малък участък от кожата. Ако след нанасяне на маслото се появи дискомфорт, сърбеж или парене, употребата му не трябва да продължава.

Маслото може да се използва и за грижа за кожата. Също като мехлема, то притежава ранозаздравяващ ефект, може да се използва за регенерация на тъканите, за подхранване на кожата (тъй като съдържа много витамини и аминокиселини).

Приложение в козметологията

Уникалният химичен състав на шишарките от хмел ги прави прекрасно козметично средство, което може значително да подобри състоянието на кожата и косата. Може да се намери готов екстракт от шишарки хмел или да се приготви самостоятелно (например, да се приготви настойка). Добавянето на малко количество настойка към обикновен шампоан за коса ще помогне да се отстрани себореята и ще направи къдриците по-блестящи и копринени. Спиртната настойка може да се добави към тоник за лице, предназначен за лечение на акне.

И, разбира се, настойките и отварите от шишарки хмел могат да се използват като самостоятелно средство. Например, те ще помогнат за лечение на акне и успокояване на раздразнената кожа. За целта се взема 1 супена лъжица шишарки, заливат се с чаша вряла вода и се оставят да престоят 60 минути. Готовото средство се прецежда през марля и се използва за ежедневно измиване. Тази настойка се използва и вместо тоник – тя премахва мазния блясък от кожата и спомага за свиване на порите.

Може да се приготви козметичен лед от него и да се изтрива кожата с кубчетата. Флавоноидите, съдържащи се в тази отвара, ще премахнат възпалението и ще върнат на кожата свежест и младост. Ледът не просто предизвиква свиване на порите, той подобрява микроциркулацията на кръвта, а витамините, минералите и полезните вещества, съдържащи се в шишарките от хмел, правят процедурата особено ефективна.

На основата на изсушени шишарки от хмел могат да се приготвят и козметични маски, като се смесва тази суровина, например, с кефир или заквасена сметана. Такава маска избелва кожата, премахва възпалението, способства за производството на колаген и дори се бори с бръчките.

Освен това шишарките от хмел могат добре да се съчетават и с други природни съставки, широко използвани в домашната козметика – например, с етерично масло от лавандула, маслина и бадем.

Настойката от шишарки хмел, приготвена по класическа рецепта (20 г шишарки на 0,4 л вряла вода), може да се използва за изплакване на косата след измиване на главата. Съдържащият се в нея лупулин успокоява раздразнението по кожата на главата, премахва неприятния сърбеж, премахва пърхота, благотворно влияе на косата след боядисване, като възстановява и укрепва естествената им структура.

За пърхот и косопад понякога се приготвя по-силен разтвор в съотношение 1:3 (например 100 г растителен материал на 300 мл вряла вода). Това средство се настоява за един час, филтрира се, а след това преди измиване се втрива в скалпа с масажни движения – това ще осигури приток на кръв и полезните вещества ще се усвоят по-добре.

Противопоказания за употреба

Шишарките от хмел могат да предизвикат алергия, затова те са противопоказани на хора с повишена чувствителност към това растение.

Употребата на шишарки от хмел е противопоказана при гастрит с повишена киселинност, язвена болест на стомаха, рефлукс-езофагит. Въпреки че сами по себе си те не предизвикват повишаване на нивата на киселинност, при тези заболявания засиленото производство на стомашен сок само по себе си може да доведе до неприятни последствия.

Много е важно да се спазва правилната дозировка на шишарките от хмел. Работата е там, че в големи количества те могат да предизвикат отравяне, което е съпроводено не само от общо неразположение, но и от силно повръщане и главоболие.

Освен това шишарките от хмел съдържат фитоестрогени. А в прекалено големи количества това може да доведе до затлъстяване и други неприятни последствия като ендометриална хиперплазия, понякога дори с вагинално кървене.

Към страничните ефекти на шишарките от хмел спадат не само хормонални смущения, но и сънливост, повишен апетит, поява на вагинални секрети. При поява на някое от изброените явления трябва да се прекрати приемът на средството и да се потърси лекар за консултация.

Снимка на шишарки от хмел