Портулак огороден: лечебни свойства и противопоказания
От почти 200 разновидности и сортове портулак като лекарствено средство, в кулинарията и козметологията се използва само един – градинският. На останалите можете просто да се любувате в лехата или дори да ги отглеждате в цветна саксия на домашния перваз.
- Химичен състав
- Как изглежда и къде расте
- Събиране и съхранение
- Лечебни свойства на огородния портулак
- Огородният портулак в народната медицина
- За лечение на бъбреци
- Запарка за мъже
- За лечение на венерически заболявания
- Листата на растението при ухапвания от насекоми
- При захарен диабет
- При хемороиди
- За лечение на мазоли и брадавици
- За отслабване
- Семена за стомаха
- Мехлем за псориазис
- Видове лечебни състави
- Запарка
- Настойка
- Отвара
- Приложение в козметологията
- Маска за лице
- Маска за нормална и мазна кожа
- Маска за суха кожа
- Лосион за коса
- За мазна себорея
- Крем за лице
- Приложение на портулака в кулинарията
- Портулак под сос
- Бъркани яйца с портулак
- Зеленчукова салата
- Сос песто от портулак
- Подправка за месо
- Предястие от портулак и чесън
- Салата с магданоз и портулак
- Бутерброди
- Лека супа
- Пилаф с портулак
- Противопоказания за употреба
Химичен състав
От традиционната официална медицина огородният портулак не се използва широко, но въпреки това учени-биолози добре са проучили химическия му състав. Те са установили, че в зелената, надземна част на растението се съдържат протеини, необходими на човека за развитие на мускули, подобряване на състава и външния вид на кожата и косата, ноктите и скелета.

- Съставки на растението – захари, които са за човека източник на енергия.
- Микроелементите в портулака са представени от мед, цинк, никел, манган и желязо.
- Макроелементите – калий, калций, натрий и магнезий.
Всички те в микродози се намират в организма на човека, и тяхното отсъствие или недостиг веднага се отразяват с влошаване на работата на сърдечно-съдовата, ендокринната, репродуктивната и нервната система, с намаляване на имунитета.
- Органичните киселини, съдържащи се в растението, са полезни със способността си да поддържат киселинно-алкалния баланс, а витамините – токоферол, каротин, аскорбинова (C) и никотинова киселина (PP), филохинон (K1) – задействат процеса на дейност на организма и го изпълват с енергия.
- В състава на портулака присъстват също алкалоиди – опасни вещества, но необходими при лечението на редица сърдечни и онкологични патологии, заболявания на нервната и дихателната система.
- Още една група вещества в портулака са гликозидите и сродните им сапонини, с които трябва да се внимава. Те влияят на работата на сърцето и оказват дразнещо действие.
- В зелената част се съдържат смолисти вещества и слуз, които също имат полезни свойства.
- Семената на растението се отличават с богато съдържание на масло, което от своя страна се състои от мастни киселини – като олеинова, линолова, палмитинова и други.
Как изглежда и къде расте
Портулакът градински е едногодишен сукулент. Кореновата му система е с главен корен, който прораства в земята на дълбочина най-малко 20 см. Той е коренист, сочен, като от него се отделят няколко странични корена. Въпреки външната здравина, коренът е доста чуплив и горната, надземна част лесно може да се откъсне. Тъй като растението е доста жизнелюбиво, след около ден и половина отчупената част вече се прикрепя с нови коренчета към почвата.
Стъблото на тази трева е с червеникав цвят и може да достигне дължина от 10 до 30 и дори 40 см, като е толкова гладко, че изглежда леко полирано. Стъблото се разклонява от самата основа и обикновено лежи на повърхността на почвата, поради което се нарича полегнало. Върховете му се стремат към слънцето и затова се повдигат нагоре.
Листата на растението са без дръжки, разположени са директно върху стъблото, ботаниците ги класифицират като приседнали. Както при всички сукуленти, всяко листче е сочно и месесто, по форма или просто овално, или яйцевидно, или лопатковидно. В долната част на стъблото листата са разположени последователно спираловидно, а горните – по двойки едно срещу друго.
Неугледните жълти дребни цветчета са събрани по две-три в малки снопчета, разположени са на незабележими места – или в точките на закрепване на листата (в пазвите), или на местата, където стъблото се разклонява. Периодът на цъфтеж на портулака е от юни до август.
След края на цъфтежа растението образува плодчета – малки кръгли или яйцевидни кутийки с диаметър не повече от сантиметър, вътре в които има много дребни лъскави черни семена. Кутийките се отварят с напречна цепнатина в различни посоки – като малки вратички. Оттам идва и името на растението, тъй като „portula“ в превод от латински означава „малки врати“. На самото плодче като цяло ботаниците дават името „криночка“. Плодовете узряват в началото на есента.
В дивата природа портулакът расте в топли региони на Северното полукълбо на Земята. Част от учените са убедени, че родината му е Индия, откъдето се е разпространил в други страни. В топлия климат портулакът може да расте от един корен в продължение на няколко години, тъй като е многогодишно растение. В умерения пояс той рязко забавя растежа си при есенното понижение на температурата на въздуха, а зимните студове категорично не може да понесе и не оцелява дори под допълнително покритие, поради което се счита за едногодишно растение, което всяка година израства от семена.
Портулакът е светлолюбив, обича слънчеви места, но в същото време влажни. Предпочита песъчлива почва. Лесно се среща по поречията на потоци и реки, около езера и кариери, градинарите със сигурност са го срещали в своите градини и дворове. А много градинари, които знаят за полезните свойства на портулака, специално го култивират в своите парцели, засаждайки го на слънчеви лехи с добре дренирана, богата на органични вещества почва. След отрязване на зелените издънки новите израстват доста бързо, така че за един сезон е напълно възможно да се получат до шест-седем реколти от зелена маса.
Събиране и съхранение
Народните лечители използват зелената, надземна част на растението. Събират я по време на цъфтежа, именно през този период портулакът е най-богат на полезни вещества.
Побегите могат да се режат близо до самата земя, но за приготвяне се взимат само млади и еластични клонки. Старите побеги започват бързо да гният по време на сушене.
Тъй като стъблата на портулака в по-голямата си част лежат на земята, те са мръсни, прашни. След рязането те трябва да се измият с течаща вода: първо с топла, след това температурата да се намали и да се доведе до хладна. След измиването зеленината се разстила върху кърпа, за да се отцеди водата, след което се връзва на малки китки и се окачва навън, на сянка – така че да не бъде намокрена от дъжд, ако внезапно завали.
След сушенето портулакът се разпределя в памучни торбички и се съхранява в сухо и хладно помещение. При такива условия той не губи полезните си свойства в продължение на година и половина.
Семената на лечебното растение се приготвят към края на септември, когато вече са узрели. Тревата се коси, вършее, а семената се сушат в домашни сушилни, като температурата се настройва не по-висока от 50 градуса. Ако есента е топла и времето е слънчево, семената могат да се изсушат и на открито – там, където няма да попадат под преките слънчеви лъчи. Семената запазват полезните си качества по-дълго от тревата – до две години.
- За да се използва портулакът за кулинарни цели, той се приготвя чрез мариноване или чрез осоляване.
- За мариноване събраната трева се измива и за 5 минути се поставя във вряща вода. След това се нарежда в стъклени буркани. За маринатата в един литър вода се изсипват 2 супени лъжици сол, една лъжица захар и подправки – пипер, магданоз, копър, дафинов лист, чесън, босилек. В кипналия разтвор се добавя една голяма лъжица оцет, веднага се излива в бурканите с портулака и се затварят херметично с капачки.
- За осоляване може да се използва както начинът с разсол, така и сухият.
- За начина с разсол измитият портулак се нарязва на части, вари се до омекване и се разпределя в буркани. Разсолът се приготвя от половин супена лъжица сол на чаша вода. Сместа се кипва, с нея се залива портулакът и се затваря с капачки.
- За сухото осоляване се нарязва 1 кг от растението и се смесва с 200 г сол, докато тя се разтвори. Зеленината се разпределя в буркани и се затваря с пластмасови капачки, съхранява се в изба. Преди употреба е добре да се измие, за да се отстрани излишната сол.
Лечебни свойства на огородния портулак
Като лечебно растение портулакът е бил използван още по времето на Хипократ. Описвали са свойствата му както древноримски, така и арабски лекари и учени. Още тогава той не само е лекувал немощните, но е бил използван за разкрасяване.
Както смятали древните лечители, с неговите семена може да се очисти организмът, а с листата да се лекуват рани и да се спасяват тези, които са били ухапани от змия или отровно насекомо. Лекували са с това лекарствено растение авитаминоза, скорбут, спирали диария при дизентерия.
И до днес народната медицина счита портулака за едно от най-ценните лечебни растения. Все още, както в древногръцки времена, го използват като противовъзпалително и заздравяващо рани средство. На него са присъщи противотоксични и кръвоспиращи способности, както и диуретични, вазодилататорни и обезболяващи ефекти. Диуретичният ефект се смята за един от най-меките, но ефективни сред лечебните растения с подобни способности, поради което е показан при заболявания на бъбреците, особено ако са свързани с нарушения на образуването на урина. Също така се използва за лечение на трудно заздравяващи, гноясали рани и язви. Освен това портулакът се слави като отлично общоукрепващо средство.
- Лечебното растение е показано на тези, които страдат от ниско кръвно налягане, тъй като дори при еднократен прием може да повиши кръвното налягане, а курсовото лечение позволява напълно да се отърват от проблема.
- Портулакът притежава и уникалната способност да понижава нивото на кръвната глюкоза чрез повишаване скоростта на нейното разграждане, което се използва за лечение на леки форми на захарен диабет. Билката е способна да подобри състоянието на пациента още след няколко дни от началото на приема на целебни състави на негова основа, особено при възрастни пациенти.
- Билкарите препоръчват портулака и на тези, при които се наблюдава недостатъчност на сърдечните съкращения. Той стимулира сърдечния мускул и способства за нормализиране и пълнота на пулса.
- На представителите на силния пол лечебното растение помага да решат няколко деликатни проблеми наведнъж. Средствата на основата на портулак възстановяват мъжката сила и избавят от импотентност, активизират производството на сперма и повишават нейното качество. В резултат на това при мъжете, които преминават курс на лечение от безплодие със средства от портулак, броят на сперматозоидите се увеличава, а тяхната активност нараства.
- В състава на комплексната терапия на венерически заболявания портулакът играе роля на стимулатор на имунните сили на организма, съкращава времето за лечение и приближава оздравяването.
- Тъй като портулакът е способен да оказва въздействие върху централната нервна система, да премахва безпричинна тревожност и да подобрява настроението, той се прилага с успех за лечение на депресия, безсъние и други нарушения на работата на нервната система. Средствата от лечебното растение подобряват настроението и качеството на живот.
Като средство за лечение на нарушения в работата на червата портулакът се справя добре не само с диария, но и избавя от вътрешни кръвоизливи. Едно от важните свойства на растението е неговото антибактериално действие върху причинителите на дизентерия – бактериите шигела и салмонела. Поради това то е способно не само да предпази от тези чревни инфекции, но и да излекува от тях.
Той се прилага и като противоглистно средство. А благодарение на наличието в състава на растението на витамин А и бета-каротин – вещества, необходими за поддържането на зрението в ред, – редовната консумация на портулак може да се превърне в средство за профилактика на катаракта.
Огородният портулак в народната медицина

За лечение на бъбреци
Пресният портулак се измива, нарязва се на парчета и се прекарва през месомелачка. След това от получената каша се изцежда сокът. Сокът се съхранява в хладилник и се пие 3 пъти на ден преди закуска, обяд и вечеря. Лечението продължава до пълно излекуване, обикновено това отнема поне две седмици.
Запарка за мъже
За приготвяне на средството против импотентност и безплодие една супена лъжица суха суровина се залива с чаша вряла вода, покрива се с капак и се оставя да престои два часа. След това средството се прецежда и се пие четири пъти на ден по 2 супени лъжици. Курсът на лечение е най-малко 21 дни.
За лечение на венерически заболявания
Това средство може да се включи в състава на комплексното лечение на венерическо заболяване. Вземат се 50 г суха трева от портулак и се заливат с 250 мл преварена вода, която трябва да е топла. След 2 часа средството се прецежда, кашата се изстисква. В течността се добавят 2 яйчни белтъка и се разбърква добре. Изпива се през деня, разделено на равни части на няколко порции. Лечението продължава 10 дни.
Листата на растението при ухапвания от насекоми
За да се отстранят отокът и болката, особено след ухапвания от оси и пчели, се използват пресни листа от портулак. Няколко листа от растението се измиват с чиста вода, леко се смачкват в ръце и се поставят върху засегнатото място. Обикновено за премахване на неприятните симптоми е достатъчна една процедура. При необходимост листата се налагат до 5 пъти на ден.
При захарен диабет
За 400 мл вряла вода са необходими 2 супени лъжици натрошена трева. Суровината се залива с вода и се оставя за през нощта. Прецеденото средство се пие три пъти на ден след хранене, единичната доза е 3–4 супени лъжици.
При хемороиди
Клизмите от портулак се препоръчват като допълнително средство към терапията, предписана от лекаря. За приготвяне на клизма са необходими по 2 супени лъжици топла вода и прясно изцеден сок от лечебното растение. Такава клизма се прави сутрин и вечер. За качествен резултат лечението продължава две седмици.
За лечение на мазоли и брадавици
Зеленината на портулака се прекарва през месомелачка, получената каша се нанася върху мазола или брадавицата, като се закрепва с лейкопласт. Това е вариант без бинт. А може да се нанесе кашата върху бинт и да се приложи върху проблемното място.
За отслабване
В чаша с вряла вода се хвърля една супена лъжица ситно нарязана трева и се вари на слаб огън още 5 минути. Сваля се от огъня, излива се в термос, затваря се плътно и се оставя за около час и половина до два. След това отварата се прецежда и се пие четвърт час преди хранене 3 пъти на ден. Дозата е една супена лъжица на прием. Този състав е полезен и като средство, облекчаващо състоянието при болни стави.
Семена за стомаха
Това средство помага не само при проблеми със стомаха, но и като средство за понижаване на температурата, както и при гнойничкови заболявания на кожата. За приготвянето му в чаша вряла вода се изсипва една чаена лъжица семена от растението и се вари около 2–3 минути. Получената отвара се разделя на 3 части и се изпива през целия ден на 3 приема.
Мехлем за псориазис
Семената на портулака (чаена лъжичка) се стриват в хаванче на прах, смесват се с вазелин или всяка мазнина (супена лъжица). Втриват лечебния състав в кожата при псориаз, използва се също за лечение на тумори по кожата. Същевременно се приема вътрешно отвара от семената на растението.
Видове лечебни състави

Запарка
За външно приложение настойът от портулак се препоръчва за приготвяне на компрес или лосион при лишей, псориаз или различни язви по кожата. Вътрешно се употребява при проблеми със стомашно-чревния тракт – например, за лечение на язви, различни храносмилателни разстройства.
За да се приготви настой, нарязаната билка (супена лъжица) се залива с чаша вряла вода. Сместа се настоява в продължение на 1,5 часа. Вътрешно се приема по 2 супени лъжици от 4 до 5 пъти на ден.
Настойка
Настойката от портулак е универсално средство. Тя може да се използва както при безсъние, така и при заболявания на черния дроб или бъбреците, както и при други неразположения. Стандартната доза е 30 капки настойка 3 пъти на ден.
На 200 мл спирт се взема супена лъжица нарязана суровина от портулак, всичко се поставя в бутилка от тъмно стъкло, плътно се затваря с капак и се оставя да престои в продължение на 3 седмици на място, недостъпно за дневна светлина и слънчеви лъчи. През това време съдържанието на бутилката се разклаща ежедневно. След 21 дни настойката се прецежда и се съхранява на тъмно и хладно място.
Отвара
Отварата от портулак е добра като диуретично и жлъчегонно средство. С нея се чисти черният дроб, мъжете лекуват импотентност, а жените се освобождават от хормонални смущения. Като външно средство отварата се препоръчва за обработка на сложни, трудно зарастващи гнойни рани и други кожни проблеми.
За да се приготви отвара, се налива в черпак чаша вряла вода и се изсипва в него супена лъжица нарязано лекарствено растение. Черпакът се поставя на слаб огън и сместа се загрява в продължение на 10 минути. Сваля се от котлона, увива се в одеяло и се оставя да престои още няколко часа. Прецежда се и се приема вътрешно по 2 супени лъжици 5 пъти на ден.
Приложение в козметологията
В козметични цели се използват противовъзпалителните, успокоителните, антимикробните, противогъбичните и противосърбежните свойства на портулака, както и способността му да премахва проявите на алергия, поради което неговите средства се прилагат с лечебни цели.
Освен това, козметолозите отбелязват, че портулакът допринася за овлажняване и омекотяване на изсушената кожа, а също така благодарение на антиоксидантната активност, основана на наличието в растението на естествения антиоксидант глутатион и витамин С, я подмладява, изглажда бръчките и предотвратява появата на нови, което позволява растението да бъде включено в комплексни подмладяващи програми.
Средствата от портулак могат да се използват също за премахване на кожни раздразнения, зачервявания, сърбеж и за лечение на възпаления на кожата – като розацея и акне.
Също така билката се използва като средство за грижа за косата, след няколко процедури те престават да се чупят и падат, започват да изглеждат значително по-здрави, пърхотът изчезва.
Маска за лице
Препоръчва се, ако кожата е суха, чувствителна или раздразнена.
За да приготвите такъв състав, смесвате 2–3 супени лъжици натрошена с помощта на блендер билка с извара или сметана, взети в същото количество. Нанасяте дебел слой маска върху лицето и шията и оставяте за 15–20 минути. През това време е добре да полежите спокойно, за да може сместа да попие добре. След това изплаквате с вода или отвара от лайка, затоплени до 38–40 градуса, и нанасяте всеки хранителен крем.
Систематичната употреба на маската (приблизително веднъж на 7–10 дни) изглажда бръчките, премахва лющенето на кожата, елиминира различни обриви и възпаления.
Маска за нормална и мазна кожа
С месомелачка или блендер превръщате зеленината на портулака в каша. Вземате 2 супени лъжици от масата и я смесвате с чаена лъжица останала след закуска овесена каша, сварена на вода или мляко. Нанасяте маската върху кожата на лицето за четвърт час, след което изплаквате с хладна вода.
Маска за суха кожа
С блендер или месомелачка смилате зеленината на портулака до състояние на каша. Вземате 2 супени лъжици от получената маса, добавяте към нея чаена лъжица мед и внимателно, капка по капка, растително масло – до такова състояние, че готовото средство да не се разтича. Нанасяте го върху кожата на лицето за 15–20 минути. Отстранявате състава с памучен диск, напоен с топла запарка от зелен чай, след което изплаквате лицето с хладна вода.
Лосион за коса
За да приготвите лечебния състав, заливате 2 супени лъжици нарязана билка с чаша вряла вода. Настоявате средството за 50–60 минути, след което го използвате за изплакване на корените на косата и втриване в скалпа. Съставът не се измива.
Благодарение на редовната употреба на лосиона космените фоликули се укрепват, пърхотът изчезва, структурата на косата се подобрява, тя става блестяща.
За мазна себорея
За борба с пърхота и мазната себорея заливате една супена лъжица нарязан портулак с малка чаша (200 мл) вода и варите в продължение на 10 минути. Оставяте да настоява три часа, след което разреждате с обикновена вода до обем, необходим за изплакване.
Крем за лице
Капвате 1–2 капки сок, изцеден от портулак, в порция крем, който обикновено се използва за сутрешна или нощна грижа. Това ще позволи допълнително да се подхрани кожата с полезни вещества и ще подобри действието на обичайния крем.
Приложение на портулака в кулинарията
Градинският портулак започна да се използва за храна в просветена Европа през XVII век. Първи го „откриха“ французите, а след тях и във всички останали държави започнаха да приготвят изискани ястия от модерното растение.

Благодарение на наличието на захари и белтъци в състава си градинският портулак става особено хранителен, като тези полезни за организма вещества се съдържат под формата на лесно усвояеми съединения. И това не е откритие за руската кулинария, рецептата за приготвяне на консервиран портулак е записана още дори в знаменитата и легендарна „Книга за вкусната и здравословна храна“.
Младата зеленина се използва в кулинарията в суров и сварен вид. Младите листа и нежните сочни стъбла са приятни, възбуждат апетита, способни са да утолят жаждата, дори се използват за приготвяне на витаминна напитка чрез запарване във вино. За жителите на Средна Азия, Закавказието и средиземноморските страни портулакът не само е популярен, но и обичан. От растението се получават вкусни супи, салати, от него се приготвя пюре, слага се в месни ястия като подправка, и получените ястия придобиват приятен, леко пикантен вкус с лека киселинка. С осолен или маринован за зимата портулак дори се заместват каперсите. Растението се съчетава добре с месо, риба, яйца, извара и зеленчуци, с изключение на картофи.
Преди започване на приготвянето, портулакът трябва да се измие добре, за да се премахнат пясъкът и насекомите от пазвите на листата.
Портулак под сос
За приготвянето на това ястие пригответе 250 г портулак, обелете 1–2 моркова със средна големина, една средна глава лук, чаша доматен сок, по една връзка магданоз и копър. Добавете сол и захар по ваш вкус.
Измийте добре портулака, нарежете го на средно големи парчета и го варете 2–3 минути в подсолена вода. В тиган запържете в любимото си растително масло настъргания морков и ситно нарязания лук, добавете доматения сок и нарязаните копър и магданоз. Задушавайте 5 минути. С получения сос залейте сварените портулак. Поднесете горещо.
Бъркани яйца с портулак
Нарежете връзка портулак на парчета не по-големи от 2 см, домат със среден размер – на колелца. Запържете портулака в слънчогледово олио, докато придобие златист цвят, след това добавете доматите. Разбийте в купа 4 яйца с 2 супени лъжици майонеза или заквасена сметана, посолете, поръсете с черен пипер, изсипете сместа в тигана с портулака и доматите, покрийте с капак и задушавайте на слаб огън 10 минути. При сервиране сложете в чинията с яйцата рукола, нарежете пресни краставица и домати, поръсете ястието с нарязани зелени подправки – можете да използвате копър, босилек, магданоз, кориандър.
Зеленчукова салата
Наберете 2 чаши листа портулак, измийте ги и оставете водата да се отцеди. Ако листата са едри, можете да ги нарежете, дребните оставете цели. Нарежете на колелца един едър домат и една червена глава лук, и нарежете на кубчета 2 твърдо сварени яйца. Поставете подготвените продукти в купа за салата, добавете половината чаша консервирана царевица, посолете (за предпочитане с морска сол), поръсете с черен пипер и полейте с растително масло – такова, което обикновено се използва за салати – слънчогледово, зехтин, горчично или орехово. Поднесете веднага след приготвянето.
Сос песто от портулак
Вземете 450–500 г прясна млада зеленина от тученица (листа и стръкове) и я пасирайте в купата на кухненския робот заедно с две скилидки чесън, непълна чаша настъргано твърдо сирене – за предпочитане пармезан, и четвърт чаша печени бадеми. Накрая налейте на тънка струя половин чаша зехтин (нерафиниран) и след 15–20 секунди изключете робота. Прехвърлете соса в стъклен или порцеланов съд и го приберете в хладилника, където може да се съхранява до две седмици.
Подправка за месо
Измийте добре и сварете 100 г тученица. Смелете я в блендер, като по време на смилането добавите чесън (от 4 до 6 скилидки), смлян пипер и една голяма лъжица оцет. Посолете. Съхранявайте готовата подправка в хладилник за не повече от половин месец, поднасяйте към топли и студени месни продукти.
Предястие от портулак и чесън
Трябва да вземете по равно – по 500 г – тученица и чеснови стрелки. Още ще ви трябва по един голям морков и една глава лук, а за пържене – растително масло.
Нарежете лука на полумесеци и го сложете да се запържи в горещ тиган. Моркова, настърган на дълги ивици с ренде за моркови по корейски, сложете при запържения лук.
Нарежете тученицата и чесновите стрелки на парчета от 3-4 см и ги добавете в същия тиган. Посолете, поръсете с пипер и изпържете зеленчуците до златисто. За да е по-засищащо предястието, добавете кайма. С кайма ястието се сервира само топло, без кайма – може и студено, това не влошава вкусовите качества. Ако го консумирате в такъв вид, можете да добавите майонеза.
Салата с магданоз и портулак
За 400 г листа от тученица вземете 2 връзки магданоз и толкова домати чери. Ако доматите са едри, ги разрежете наполовина. Нарежете тученицата на парчета от 3-4 см, магданоза – на ситно, добавете една глава лук със среден размер, нарязана на полумесеци. Сложете зеленчуците в дълбока купа за салата, разбъркайте, поръсете с пипер, посолете, залейте с една супена лъжица прясно изцеден лимонов сок и 3 супени лъжици растително масло (за предпочитане зехтин).
Бутерброди
Потопете стръковете тученица за няколко минути във вряща вода. Извадете ги, изцедете ги с хартиена салфетка и ги нарежете на ситно. Можете да поръсите с тученица всякакви сандвичи – със сирене, риба, масло, да добавите нарязани магданоз, чесън, копър, целина.
Лека супа
Прекарайте 2 скилидки чесън през преса за чесън и нарежете една средна глава лук. Запържете ги в тиган с произволно растително масло, след това добавете към тях 2 малки домата, нарязани на кубчета. Задушете всичко заедно. Измийте и нарежете една връзка тученица, добавете я в тигана и сложете там една чаша леща. Долейте вода, така че да покрива съдържанието с не по-малко от два пръста. Ако по време на готвене водата намалее, можете да доливате преварена вода. Посолете ястието на вкус и варете до готовност на лещата.
Пилаф с портулак
Налейте половин чаша ориз с една чаша вода и варете на слаб огън. Едновременно нарежете на ситно лука и го запържете в тиган с растително масло до златисто. Добавете в тигана една супена лъжица доматено пюре и 150–200 г портулак, нарязан на парчета от 1 до 1,5 см.
Когато оризът се свари, сложете в него запържената в тигана смес, посолете и добавете 2–3 лъжици или заквасена сметана, или неподсладено кисело мляко.
Противопоказания за употреба
Въпреки че градинският портулак е полезен за здравето, както и всеки продукт, не трябва да се прекалява с него. Допустимата дневна норма на растението е 200 г, повече не трябва да се яде.

Кърмещите майки трябва да изчакат с употребата на растението. Когато бебето се роди и порасне, може да се яде без притеснение! Бременните жени също трябва да отложат употребата на портулак. Работата е там, че той може да повиши тонуса на матката, а последствията от това могат да бъдат доста тежки.
Растението е противопоказано на хора, страдащи от хипертония и пристъпи на брадикардия. Трябва да се внимава с него в състояние на силно нервно напрежение. Не трябва да ядат портулак и да се лекуват с него тези, които са склонни към гърчове.
Тъй като в надземната част на портулака се намира норадреналин – вещество, подобно на хормоните, образувани в надбъбречните жлези на човека, неговото действие стимулира работата на нервната система и повишава общия тонус, добавя енергия. И това се отнася не само за болните хора, но и за здравите. Но при повишена възбудимост портулакът ще изиграе лоша услуга. Възможни са свръхвъзбудимост и нервно изтощение, поради което употребата му е нежелателна.
Освен това всеки, дори и най-здравият човек, може да има алергична реакция към компонентите на растението.
«Важно: цялата информация на сайта е предоставена единствено с информационна цел. Преди да приложите някои от препоръките, се консултирайте с профилен специалист. Нито редакцията, нито авторите носят отговорност за каквато и да е вреда, причинена от материалите.»
