Пирей: лечебни свойства и противопоказания

Колко ли имена не е измислил народът за пирея! Едно от друго по-лошо: наричат го и „кучешка трева“, и „ръжанка“. В някои местности го наричат „понир“, в други – „дандура“, в трети – и съвсем „червей-трева“. Ако на градинаря му се присъни, че на любимите му лехи или цветни лехи е буйно израснал пирей, ще се събуди с тревожно сърцебиене. И като разбере, че е бил само сън, ще въздъхне с облекчение. Защото пиреят е главоболие за всички любители на ровенето в земята. Неговите коренища бързо се разпространяват нашир и надълбоко, и на градинаря му е трудно да се справи с него.

Химичен състав

Междувременно, в самите коренища се съдържат немалко полезни за човека вещества. Например, пиреят е богат на витамини C и E – аскорбинова киселина и токоферол, които имат способността да забавят стареенето и да укрепват имунната система. За укрепване на имунитета работи и сложният полизахарид нишесте, който освен това е необходим на мозъка и мускулите. Силата на намиращия се в коренището каротин е в умението да извежда свободните радикали от клетките и да намалява негативния ефект на неблагоприятната екология.

Сред компонентите на коренището на пирея почти 10% съставлява белтъкът, а това е един от най-важните „строителни материали“ за човешкото тяло. Ролята на трицина (въглехидрат, който съставлява почти 40% от състава на пирея) и на монозахарида фруктоза е да осигуряват бързо възстановяване на силите.

Целият набор от органични киселини спомага за поддържане на нормалния киселинно-алкален баланс на организма, участва в обменните процеси.

На минералните соли в състава на пирея човешкият организъм доверява да осигуряват функционирането на сърдечно-съдовата, ендокринната, нервната система и храносмилателния тракт, да отговарят за равновесието на водно-солевия обмен и да участват в процеса на кръвообразуване. Особено важна роля играят солите на силициевата киселина, тъй като при недостиг на силиций на организма му става трудно да усвоява повече от седемдесет химични елемента.

За състоянието на кожата, косата и ноктите отговарят маслата – мазно и етерично, също влизащи в списъка на полезните вещества в състава на пирея.

Аминокиселината аланин – постоянен активен участник във всички метаболитни процеси, осигуряващ издръжливост и положително влияещ на работата на мозъка и мускулната система.

Как изглежда и къде расте

Пирей принадлежи към житните култури. Неговият корен, дълъг, силно разклонен, с огромен брой отростъци, може да проникне дълбоко в меката рохкава земя – до 1 м и дори повече. Но обикновено всичките му отростъци се разпространяват на дълбочина не повече от 15 см. За сметка на това на ширина отростъците от корена заемат минимално „петно“ с размери 3 на 3 м, а могат да се простират на още по-голяма територия.

На височина пиреят расте от 50 до 120 см, цветът му е най-често чисто зелен, но има видове, чиято надземна част е сиво-зелена. Обикновено се среща гладко, голо растение, но има и космати екземпляри.

Листата на пирея имат плоска форма, те са силно издължени на дължина. Ботаниците отнасят тази форма към линейния тип. Те могат да достигнат 40 см на дължина и 10 см на ширина (при благоприятни условия на растеж). Тънките жилки се виждат отлично по цялото листо.

Високите стъбла на растението завършват отгоре с класчета, чиято дължина може да варира от 10 до 15 см. В тях има от 4 до 7 цветчета с люспи с издължена, ланцетна форма. Пиреят започва да цъфти още в първия летен месец и от края на юли семената започват да зреят.

Този плевел може да се размножава и чрез коренища (този начин се нарича вегетативен), и чрез семена (другото име – полов път). Растението е много приспособено и към двата начина. Коренищата могат да заемат огромни площи, а на добра почва те са способни да дадат живот на огромен брой издънки. Така, на един хектар земя, обрасла с пирей, се намира невероятен брой коренищни пъпки – около 250 милиона! И всяка от тях може да даде живот на ново растение. Дори ако коренът се нареже на множество частици, нито една няма да загине безцелно, а от нея непременно ще израсне нов плевел. При това дори ако малък отрязък остане в земята тихо една година, без да дава признаци на живот, то на следващата или дори след една-две години от него може да се развие ново кълно.

Опилването на пирея става кръстосано, т.е. прашецът от едно растение се пренася върху плодника на друго. Благодарение на това се образува растение с нов генотип, което запазва още по-голяма устойчивост и жизнеспособност. Семената, както и частиците на корените, са способни да преживеят неблагоприятните условия в почвата не само за един сезон, а да се покажат дори след 10–12 години. А тъй като от едно растение могат да се получат около 10 хиляди семена, лесно е да си представим каква огромна армия засажда всяко растение пирей ежегодно в просторите на полетата.

Сушата, която пиреят понася лошо, той преживява в състояние на сън, но когато започнат дъждовете, поема в бурен растеж и добавя сантиметри право пред очите.

Дом за него има практически навсякъде на нашата планета. Основните му колонии са разположени в Северното полукълбо, в европейските страни, в Азия, оцелява и в северноафриканската жега, в Южното полукълбо. В Русия се среща навсякъде.

Най-много му подхожда умереният климат. Той обича плодородни, доста рохкави, богати на азот почви, най-добре расте на пясък, но не страда много и на блатисти почви. Високите му гъсталаци се срещат не само по полетата, но и по бреговете на водоеми, горски поляни, покрай пътища, по крайщините, в степите. Като неканен гост, пъреят пробива в дачи и градини, защото особено му харесва там, където има редовно поливане. Но ако земята дълго не се обработва и стане плътна, твърда, сякаш утъпкана, той губи своята активност, която се възобновява след първото оране.

Засорените с пърей полета рязко губят добив, тъй като той вреди и на културните растения, и на почвата, която лишава от хранителни вещества и влага. В резултат земята изсъхва и рязко се обеднява.

Видове

В природата съществуват почти 30 вида пърей. Те се различават по височина и строеж на класчето, и тази разлика се обяснява с условията, в които растат.

Така, пълзящият пърей, който се чувства добре навсякъде, във всяка природна зона – било на ливада или поляна, било на бряг на водоем, било в градина или поле, било на крайщина, израства висок – от половин метър до 1 м 20 см. Съответно, и стъблата, и листните пластини са доста големи, дълги. Много е трудно да се изкорени.

А неговият роднина плевеловидният пърей е доста нискоросъл. Не израства по-висок от 30–75 см. Средата му на обитание е степта, разпространен е основно в южните области на Русия, в Украйна, обича пясъчни или варовикови почви, заселва се по силно сухи ливади. Той и на цвят се различава от пълзящия пърей: надземната му част е сивозелена на цвят.

Още един от групата на пиреите – междинният – също не е особено висок, израства от 40 до 100 см. В средната полоса на Русия не се среща, разпространен е по-южно: в степите и по сухите земи на Средиземноморието, Средна Европа. Кавказ, Азия и самият юг на Русия също са обичайни места за него.

Още един пърей-южняк – удълженият. Може да израсне до 1,5 м, макар че средностатистическият размер е от 40 до 100 см. Неговата стихия са солончаци, кредови и варовикови почви, банкети на пътища в Азия, Кавказ, Средиземноморието, юга на Русия.

Събиране и съхранение

Въпреки различията между видовете пърей, всички те са подходящи за употреба в лечебни цели. Народните лечители знаят, че най-добре е да се изкопават коренищата или през пролетта, или през есента. Най-лесно е да се използват изкопаните в градината плевели. Техните коренища трябва добре да се отърсят от почва, да се измият първо в леген или кофа, за да е удобно да се отстранят песъчинките, а след това да се изплакнат с вода направо от чешмата.

За да изсъхнат добре корените, за начало може за кратко да се разположат на слънчево място, по-добре когато навън е ветровито. След това трябва да се преместят на сенчесто място, за предпочитане на веранда или тераса. Важно е там да има течение, а вятърът да обдухва лекарствения материал. Може да се доизсуши с помощта на сушилня. Тогава предварително коренчетата трябва малко да се нарежат, за да е удобно да се подреждат в тави.

Изсушените коренища могат да се съхраняват най-много 2 години. При това трябва да се спазват правилата за съхранение – да се поставят в шперплатови сандъчета или в платнени торбички.

Лечебни свойства на пирея

Този вреден и агресивен пирей може да послужи добре на човека. Лечебните му свойства са известни на лечителите отдавна. Те се прилагат още от времето на Древна Гърция. Така още великият Авицена е знаел за ползата от прилагането на пирей върху рани и за способността на корена му да оказва заздравяващо действие.

В предреволюционна Русия пиреят се е приготвял за аптеките. Днес в европейските страни той се използва от официалната медицина – например в Германия, където с въпроса за приложението на пирея се занимават дори на ниво държавна служба по здравеопазване. Там го прилагат при възникване на възпаления на пикочните пътища и при лечение на настинки и остри респираторни заболявания.

Научната медицина посочва способността на коренищата на плевела да регулират солевия обмен. Също така го ценят заради пикочогонния, потогонния и обвиващия ефект, както и заради отхрачващото действие.

Пиреят принадлежи към средствата, които могат да възстановят силите, да повишат тонуса на организма, да подобрят апетита и да възстановят съня. Това се дължи на съдържащите се в него захари и витамини. Използва се и способността му да регулира съсирваемостта на кръвта, да я насища с кислород и да я пречиства. Благодарение на действието на растението се засилва оттокът на вода от организма, като едновременно с това се очистват капилярите и се извеждат шлаките, а това спомага за намаляване на обривите по кожата.

На пирея е присъщ и противоглистен ефект; в природата го използват котките и кучетата, като ядат тревата и по този начин се очистват от паразити.

За жени

За жените пиреят е интересен като средство, което позволява на кожата да запази красотата, здравето и младостта си и намалява броя на бръчките благодарение на контрола върху окислителните процеси в организма. Освен това съдържащият се в коренищата на растението витамин Е (токоферол) помага да се отървем от пъпки и акне и ускорява заздравяването на раздразненията.

Токоферолът също спомага за възстановяването на редовния менструален цикъл и чрез повишаване на половия нагон подобрява фертилността – способността да се раждат здрави и силни деца.

За мъже

Както на жените, така и на мъжете витамин Е помага да се възстанови репродуктивната функция и осигурява нормалния състав на семенната течност. Както казват специалистите, именно това средство е необходимо на четиридесетгодишните представители на силния пол, за да си върнат отново предишната мъжка сила и естествените плътски желания. Освен това, като облекчава меко възпалението, растението влияе благотворно на простатата и облекчава протичането на простатита.

Пирей в народната медицина

Народната медицина прилага пирея за лечение на различни системи на организма – като се започне от болести на обмяната на веществата, подагра и ревматизъм и се стигне до патологии на храносмилането, сърдечно-съдовата система, пикочо-половата сфера и онкологията.

Чаша чай от пирей ще помогне при умора и усещане за разбитост. Установено е, че пиреят е ефективен за отстраняване на последиците от радиация и дори се предписва като допълнително средство при лъчева болест.

Препарати, приготвени от коренището, заедно със сока от листата, се препоръчват за лечение на бронхити, пневмонии и остри респираторни вирусни инфекции. Пиреят също се е доказал добре в борбата с фурункулоза и акне. При тези и други кожни проблеми, включително и при диатеза при малките деца, уртикария, екзема, са показани курсове от вани с използване на средства от пирей. Обикновено се назначават от 10 до 15 такива процедури. Те помагат и при косопад и хемороиди. В последния случай може да се използва пирей и под формата на клизма.

Широко се използват средства на основата на пирей за избавяне от болести на черния дроб, включително и такива сериозни като хепатити, цироза, патологии на мастната тъкан на органа. В състава на билкови смеси това растение лекува жлъчния мехур и жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест. Противовъзпалителните му свойства народната медицина прилага за облекчаване на симптомите на гастрит, колит, ентерит. На народната медицина са известни начини за лечение с пирей на хипертония, анемия, рахит. Средства на основата на този плевел се прилагат като спомагателни в комплексната терапия на злокачествени тумори.

Видове лечебни състави

Народните лечители прилагат пирей под формата на чай, сок, отвара, запарка, тинктура и таблетки. Течностите пък се приемат както вътрешно, така и външно – под формата на вани, компреси и примочки.

Таблетките се употребяват само вътрешно. Всъщност това дори не са таблетки в общоприетия смисъл. Народните лекари ги приготвят от сока на надземната част на растението, за което прекарват листата и стъблата през месомелачка или ги разбиват в блендер. От получената маса се изстисква сок, с който след това се напоява хляб и от него се оформят малки топчета.

Приемът на такива таблетки в продължение на месец възстановява имунните сили на организма, подобрява самочувствието, нормализира обмяната на веществата и дейността на храносмилателната система. Обичайната норма за такъв прием е веднъж на ден, час преди хранене.

Народната медицина предлага и оригинален начин за борба с потливостта на краката с помощта на жив, току-що откъснат пирей. Вечерта, след като краката са измити, с ечемичена слама и трева от пирей трябва да се оплетат пръстите – така, както се плетат кошници. Отгоре да се обуят чорапи и да се ляга да се спи. На сутринта тревата се изхвърля, обуват се свежи чорапи. Ако това се прави ежедневно, ще изчезнат излишната потливост, неприятната миризма и свързаните с тях претривания и нагноявания.

Запарка

1. От подагра и цистит. За да се получи лечебна отвара, трябва да се смели сухо коренище. 2 супени лъжици суровина се заливат с половин литър вряла вода. Затваря се с блюдце или капак и се оставя да престои 8 часа. Готовото средство се пие 20 минути преди закуска, обяд и вечеря, като предварително се подгрее до топло състояние. Запарката действа ефективно като диуретично, отхрачващо и потогонно средство.
2. При безплодие. Това средство ще бъде полезно както за мъже, така и за жени. Да се изкопае коренището, да се измие, да се нареже (или да се използва готово изсушено суровище), да се завари 1 супена лъжица с чаша току-що завряла вода. След като престои половин час, трябва да се прецеди и да се пие три пъти дневно по една супена лъжица, без да се обвързва с хранене.
3. При холецистит. 2 супени лъжици коренище да се изсипят в 1,5 чаши току-що завряла вода. Да се настоява около 4–6 часа. Да се употребява след прецеждане – по една чаша три пъти дневно. Да се изпие курс в продължение на един месец.

Настойка

1. От кашлица при простуда. Да се приготвят 2 супени лъжици суровище и 250 мл вода. Тя трябва да бъде преварена и охладена до стайна температура. Да се залее житнякът с вода, да се настоява 12 часа, след това да се прецеди, като се изстиска коренищната маса. Да се пие 3 пъти на ден по чаша, може да не се обвързва приемът на това средство с хранене.
2. От гастрит. Тази настойка ще помогне при колит, ентерит и нарушения на обмяната на веществата. За нея е необходимо готово смляно коренище. Да се залее с охладена преварена вода в следната пропорция: на 250 мл – 5 чаени лъжици суровина. Да се настоява 12 часа, след това да се прецеди, като се отдели пиреят от настойката, но настойката да не се излива. Пиреят да се залее с 250 мл току-що завряла вода и да се остави на топло за около 50–60 минути. След прецеждане и първата, и втората настойка трябва да се смесят и да се пият. Норма – по 1/2 чаша 4 пъти дневно преди ядене.
3. Спиртна настойка. На чаша добра водка ще трябва да се изстискат 2 супени лъжици сок: да се пуснат в блендер пресните листа и стъбла, а след това да се изстискат през 4–6 слоя марля. Ако се приготви това средство през лятото, цяла зима можете да се лекувате от простуда, тъй като в този вид пиреят се съхранява няколко месеца.

Отвара

1. От хемороиди. Показанията за тази отвара са по-широки – включително се препоръчва при възпалителни процеси в дебелите отдели на червата, както и при обостряне на възпаление на пикочния мехур. За приготвяне на лекарственото средство 2 супени лъжици сухо лекарствено суровище трябва да се залеят с 1 чаша току-що завряла вода и да се поставят на котлона за допълнително кипене. Да се кипне 5–10 минути. След охлаждане да се прецеди и внимателно да се изстиска. Отварата може да се приема вътрешно по 1/3 чаша преди хранене три пъти дневно. Може да се прилага като микроклизма, за което се вземат 2–3 супени лъжици от средството. Ако се предвижда да се пие отварата, може в процеса на варене да се добави лист от черен касис за аромат.
2. От захарен диабет. Средството, приготвено по тази рецепта, привежда в ред обмяната на веществата. С вода в количество 1,2 литра да се залее шепа корен от житняк. Да се доведе до кипене, след което пламъкът да се намали и да се къкри на огъня, докато обемът не намалее приблизително с 25%. След прецеждане да се пие по 1 супена лъжица от 4 до 5 пъти на ден, независимо от храненията.
3. При онкология. Когато вземате решение да използвате народни средства, не забравяйте, че основното лечение се предписва от лекаря, а билките могат да бъдат само допълнение към основния курс. Трябва да вземете 2 супени лъжици изсушено лекарствено средство, да ги залеете с две чаши току-що завряла вода и да варите на слаб огън. Средството трябва да ври около 15 минути, не повече. След това покрийте съда, в който се е варила билката, и оставете да престои около 3 часа. След прецеждане приемайте половин час преди ядене. Дневната норма е 3-4 пъти на ден по 1/3 чаша. Курсът продължава един месец.
4. Отвара на мляко. За една чаша мляко трябва да вземете 1 супена лъжица коренище. Доведете млякото до кипене, с врящото мляко залейте лекарствената суровина и отново я сложете на котлона. Необходимо е млякото с пирея да ври 10 минути на слаб огън. Охладете до топло състояние, прецедете и изпийте. Приготвяйте отварата два пъти на ден. Помага на жени при възпалителен процес в яйчниците и безплодие, което е следствие от това възпаление.

Чай

При юношески пъпки
При този проблем трябва да запарвате чай от четири билки. Първо пригответе билкова смес: две части коренище от пирей и по една част теменуга трицветна, хвощ, коприва – смесете в сух съд, например стъклен буркан. Запарете чай от 2 пълни чаени лъжици билкова смес и четвърт литър вряща вода. След 10 минути прецедете като обикновен чай през цедка и пийте. Нормата е 3 пъти на ден. Ако направите това пиене на чай ежедневен, традиционен ритуал, кожата ще се изчисти много бързо.

Сок

Прясно изцеден сок от пирей облекчава симптомите на хемороиди. За да го получите, надземната част на плевела – и стъблата, и листата – трябва да измиете и да попарите с вряща вода. След това смелете в месомелачка и добавете толкова вода, колкото се е получило зелена билкова каша. Разбъркайте, изстискайте през 4-6 слоя марля и кипнете за 3 минути. Пийте по 1/3 чаша преди всяко ядене. Повече от две денонощия не може да се съхранява сокът, дори в хладилник.

Приложение в кулинарията

Хората са се приспособили да използват пирей и в кулинарията. За приготвянето на различни ястия използват и коренищата, и надземната част. Коренищата са за предпочитане: те са по-богати на полезни компоненти и освен това са сочни.

От растението могат да се приготвят пълноценни гарнитури, те прекрасно допълват както месни, така и рибни продукти, подхождат и за ястия с гъби, и за зеленчукови ястия. Особено ще харесат рецептите с пирей тези, които обичат пикантна и оригинална храна.

Салата с пирей

През пролетта такава салата ще се превърне в истинска витаминна бомба, способна да събуди организма от зимния сън и хандрите. За да я приготвите, освен 100 г коренище от пирей, ще ви трябват листа от глухарче (около 40 г), коприва (около 50 г), както и живовляк и снежник (по 30 г). Допълнете билковата смес с копър, магданоз и зелени пера от лук. Коренищата трябва предварително леко да се сварят (10-15 минути). Цялата зеленина нарежете, посолете и овкусете със сметана или майонеза.

Пюре от пирей с лук

За това ястие, което с пълно право може да се смята за диетично, са необходими 300 г коренище от пирей. Измийте го, сварете го до омекване, извадете го от тенджерата с решетъчна лъжица и го смелете през месомелачка заедно с 50 г лук. Овкусете със сол и черен пипер и залейте със сметана.

Пирожки с пирей

За пирожките трябва да приготвите обикновено тесто с мая, но заменете част от пшеничното брашно с брашно от коренище на пирей, за което смелете сухия корен в кафемелачка. Брашното се прави само от млади коренища, старите не са подходящи за това.

На един килограм и половина пшенично брашно вземете половин килограм пирей. А след това направете всичко както обикновено: разтворете в чаша прясно мляко 1 чаена лъжичка сол, 1 супена лъжица захар, добавете пакетче суха мая. Замесете тестото до състояние, в което спре да лепне по ръцете и започне да се отделя от стените на съда. Оставете го да втаса.

Пълнежът за такива пирожки може да бъде твърдо сварени и нарязани яйца, смесени с ориз, картофено пюре с пържен лук, месен фарш. Можете да изпечете пирожките във фурна или да ги изпържите в тиган в голямо количество растително масло.

Каша с пирей

За да приготвите такава каша, трябва да натрошите младо коренище от пирей и да го превърнете в крупа. При варене смесвайте тази крупа по равно с всяка друга, например елдова или перлова. Най-добре се вари на водна баня, накрая се овкусява със сол. Поднесете с прясно мляко или краве масло.

Как да се отървем от пирея в градината

Отърваването от пирея е възможно, макар и не лесно. Опитните градинари знаят, че няма нищо по-сигурно от старата добра лопата или вила. Просто трябва да прекопавате и ръчно да избирате коренищата, като се стараете да не пропуснете нито едно парче. Това е дълго, сложно и тежко, но по този начин можете да се отървете от пирея завинаги.

Пирейът се потиска чрез постоянно окосване и мулчиране на почвата. Мулчирането може да се извършва както с черен полиетиленов лист или покривен материал от същия цвят, така и с окосения пирей. Плътният слой мулч не позволява на плевелите да пробият. Но ако през следващата година не мулчирате това място, той все пак ще се появи отново.

Ако след прекопаване или оране засадите сидерати или така наречените зелени торове (например горчица), те също могат да отблъснат пирея от участъка и постепенно да го "изтласкат" от градината. Но това няма да стане бързо, сидератите трябва да се сеят редовно в продължение на няколко години.

Има народни тайни, с помощта на които също се борят с пирея. Например, често поливат територията на разпространението му с концентриран разтвор от обикновена сода за хляб, като разтварят една опаковка от нея в петлитрова кофа вода. Но, разбира се, невъзможно е да се обработват големи площи по този начин. Поливат също и с наситен разтвор на сол, като разтварят 3 кг в една кофа вода.

Помага и 60% медицински спирт, с който се полива земята рано напролет, когато пирейът тъкмо започва да пробива от земята. Но този начин е скъп, затова не е подходящ за всеки.

Градинарите експериментират и с прах от лимонена киселина. Ако се приготви силен разтвор от 3 супени лъжици киселина, разтворени в литър вода, и се напръска пиреят в хубаво слънчево време, то много скоро той ще загине.

Приблизително по същия начин действат и химикалите, а именно – хербицидите. Тези смеси са много ефективни: те проникват вътре в плевела и доста бързо го убиват. Но коренищата и след лимонената киселина, и след хербицидите все пак ще трябва да се премахват ръчно чрез прекопаване.

И все пак опитните градинари са убедени: пиреят може да се победи и чрез окосване, и чрез химически обработки, и чрез ръчно изваждане на коренищата. Основното е да се използва комплексен подход.

Противопоказания за употреба

Пиреят е доста безобидно растение и няма особени забрани за употребата му. Но все пак не трябва да се прекалява нито с консумацията му в храната, нито с използването на препарати на негова основа. Трябва да се помни основното правило – „Не навреди“, а то предполага стриктно спазване на предписаните дози или курсове и спазване на препоръчаните срокове на лечение.

Особено не трябва да се злоупотребява със състави на основата на растението от жени по време на бременност и кърмене. Не бива да се бърза да се дават отвари и настойки от пирей на малки деца под две години. Но в същото време лечебните вани при диатеза са показани дори за бебета до една година.

На тези, при които са диагностицирани тежки патологии на бъбреците, язвена болест на стомаха, също не се препоръчва пирей. Той може да провокира обостряне.

Възможна е също индивидуална непоносимост към средства и препарати, в чийто състав има пирей. В такива случаи е по-добре да се откажете напълно от тях.

Снимка на пирей