Медовуха: какво представлява тази напитка, полезни свойства и рецепти

В древността, дълго преди появата на водката и другите силни алкохолни напитки, в Русия са били разпространени хмелни напитки от мед. И въпреки че самата дума «медовуха» се е появила сравнително наскоро, традициите за приготвяне на тази напитка се коренят в дълбока древност.

Какво е медовуха

Тази напитка се смята за прародител на виното, но го приготвят не от грозде. В основата на медовухата, както лесно може да се досетите от името, е медът, в резултат на ферментацията на който се ражда мека слабоалкохолна напитка, притежаваща фин аромат.

Разбира се, по старинни рецепти днес го приготвят рядко. По-разпространени са тези, които са създадени във Велики Новгород преди повече от 200 години и оттогава са адаптирани към съвременните условия. Но това се отнася до домашното приготвяне на медовуха. Произвеждат я и по индустриален начин по утвърдена рецептура и ТУ. Солидни предприятия за варене на мед има не само в Новгород, Суздал или Коломна, но и в Алтай, както и в някои други региони, където има качествена суровина за тази напитка.

Видове

Съществува множество разновидности на тази напитка. Основните разлики между тях се състоят в начина на приготвяне. Например:

1. В зависимост от силата и времето на отлежаване. Това е млада медовуха (2 седмици отлежаване) и обикновена (в древността я отлежавали в продължение на три години, сега, особено в индустриални условия, за това отива много по-малко време – около месец). Също така това е силна медовуха и ставена (т.е. приготвена без варене).
2. В зависимост от допълнителното добавяне на алкохол. Различават дори безалкохолна медовуха, в която алкохол изобщо няма.
3. В зависимост от допълнителните пълнители. Медовуха може да бъде ягодова, също я приготвят с добавяне на хвойна, шипка или стандартния за такива напитки набор от подправки – канела, джинджифил, карамфил и т.н. В последния случай я наричат пикантна.

В минали времена ставеният мед се смятал за най-ценен. За неговата ферментация използвали не само хмел, но и различни кисели плодове – червена боровинка, вишна, касис. Продуктът трябвало да ферментира при температура около +5°C. Такива изисквания съществуват и днес. Но, разбира се, вече никой не прелива по няколко пъти напитката от един дъбов съд в друг и не заравя в земята за 40 години. Между другото, дори по онези времена това е бил твърде продължителен и скъп процес.

В крайна сметка се появи гореща технология на ферментация, тоест медът започна да се вари, да се добавят различни плодове, билки, подправки, а като закваска започнаха да се използват дрожди. Разбира се, познавачите уверяваха, че престоялият мед има по-изискан и наситен вкус, но пък вареният струваше по-евтино и се приготвяше много по-бързо. Що се отнася до останалите описани по-горе варианти, тук има множество рецепти, всичко зависи изключително от въображението и готовността за експерименти.

Така че всеки стопанин може да избере рецептата за медовина, която му харесва най-много, или да приготвя няколко варианта – например и класическа млада, и пикантна.

Състав и калоричност

Въпреки всичките си полезни свойства, медовината е доста калорична напитка, която трябва да се консумира с внимание. Работата е там, че енергийната стойност на напитката е почти 94 kcal на 100 ml, като при това в състава ѝ по-голямата част заемат въглехидратите (след водата, разбира се) – 13%. Тоест може да се счита, че човек пие бонбони в течна форма, макар и полезни. Така че ако нивото на кръвната захар е повишено, то от медовината ще трябва да се откажете.

Що се отнася до химичния състав, в него влизат:

1. Аскорбинова киселина – влияе положително на състоянието на кръвоносните съдове.
2. Токоферол – е антиоксидант, притежава противовъзпалителни свойства, а също така е необходим на жените за подобряване функцията на репродуктивната система.
3. Витамините от група В (тиамин, ниацин, рибофлавин и други) – осигуряват нормалната работа на нервната система, също така отговарят и за обменните процеси.
4. Биотинът, който играе важна роля в храносмилателните и обменните процеси – подобрява състоянието на косата и ноктите.
5. Бета-каротин – още един антиоксидант, който влияе положително на зрението.

Също така в състава на медовината влиза голямо количество минерали, които първоначално присъстват в суровината, използвана за нейното производство. Например, това са необходимото за кръвообразуването желязо, играещите важна роля за осигуряване здравето на сърдечния мускул калий и магний. Тук се съдържат дори такива редки елементи като ванадий, рубидий и молибден.

Изброените по-горе вещества присъстват във всяка медовина независимо от рецептата. Но във всеки конкретен случай химичният състав ще бъде уникален, тъй като в напитката могат да се добавят и други съставки – например, сок от горски плодове, лимонов сок, подправки, хмелови шишарки, дрожди. А те също съдържат много етерични масла, витамини и минерали.

Полезни свойства на медовухата

Тази напитка притежава множество полезни свойства. Качествена медовина, приготвена от натурални съставки:

1. Почиства организма от токсини.
2. Спомага за укрепване на имунната система.
3. Е ефективно профилактично средство срещу сърдечно-съдови патологии.
4. Притежава противовъзпалителни и антибактериални свойства.
5. Оказва леко седативно (успокоително) действие, счита се за добро средство срещу стреса и неговите негативни последици, както и срещу невроза.
6. Подобрява обменните процеси, което спомага за освобождаване от излишните килограми.
7. Премахва отоци и подобрява кръвообращението.
8. Премахва мускулните болки.
9. Оказва температуропонижаващо действие.

Медовина в малки количества се предписва в следоперативния период, за да тонизира организма и да възстанови силите. Счита се, че редовната ѝ употреба повишава физическата издръжливост и способността на организма да понася по-добре високи умствени и психоемоционални натоварвания.

За жени

На представителките на нежния пол се препоръчва да пият медовина. Тя подобрява кръвообращението и оказва противовъзпалително действие – това позволява тя да се използва за лечение на заболявания на органите в малкия таз. Освен това медовината укрепва стените на матката, по-точно – гладката ѝ мускулатура, което впоследствие помага да се износи здраво дете.

За мъже

В древността на младоженците за сватба подарявали медовина. Има версия, че точно затова месецът се нарича меден. Младоженците консумирали хубава напитка, отлежала в продължение на няколко години, което гарантирало здраво потомство. Съвременните лекари смятат, че употребата на медовина влияе в по-голяма степен на репродуктивното здраве на мъжа. Работата е там, че за това отговаря малък мускул, намиращ се в самата основа на половия орган. Той играе ролята на клапа, която регулира притока и оттока на кръв, изпълваща кавернозните тела. Работоспособността на мускула до голяма степен зависи от онези микроелементи, които съдържа медовината. На първо място, това е цинкът, който притежава също и противовъзпалително действие.

Медовината нормализира кръвообращението, което, както и описаните по-горе свойства, позволява да се премахне еректилната дисфункция и да се придаде сила.

По време на бременност

Относно ползата от медовина по време на бременност лекарите нямат единно мнение. Единственото, в което са съгласни, е, че алкохолната версия на напитката не трябва да се консумира от бъдещите майки, тъй като това може да се отрази неблагоприятно на здравословното състояние на плода.

Що се отнася до безалкохолния вариант, той може да бъде полезен, тъй като медовината съдържа много витамини и микроелементи. Тя помага да се възстанови минерално-солевият баланс и да се нормализира храносмилането (а по време на бременност често възникват запек, включително причинени от нарушения на перисталтиката на червата). Но медът и билките могат да предизвикат алергична реакция, така че напитката трябва да се консумира с повишено внимание.

По време на кърмене

Както е известно, пчелните продукти влияят положително на лактацията. Но не си струва да се консумира дори безалкохолна медовина през този период – тя може да предизвика алергия у детето.

За деца

В класическия си вариант медовината е алкохолна напитка, макар и с малка крепкост от 5–7°С. Ясно е, че не трябва да се дава на деца, дори при лечение на простудни заболявания. Обаче безалкохолният вариант може да се дава на деца както с лечебна, така и с профилактична цел, но не повече от една чаша на ден и при условие, че детето няма алергия.

При подагра

От една страна, медовината при подагра може да бъде полезна с това, че бързо извежда солите от организма. От друга страна, както и другите напитки с високо съдържание на захари, тя може да се отрази негативно на състоянието на бъбреците. Така че при подагра може да се консумира само ако потенциалната полза надвишава възможните рискове.

При настинка

Този продукт ще бъде много полезен при простудни заболявания. Все пак самото заболяване е причинено от бактериална или вирусна инфекция. Медовината притежава диуретично действие и способност да усилва изпотяването, а това допринася за извеждането от организма на токсини, вируси и резултати от жизнената дейност на патогенните микроби.

Освен това медовината усилва белодробната вентилация, затова е полезно да се пие при заболявания на дихателните пътища – например ларингит, трахеит, бронхит и пневмония.

Медовината стопля, но освен това се пие, за да се дезинфекцира носоглътката при ангина или тонзилит.

Една от особеностите на тази напитка е, че може да се използва както самостоятелно, така и в комбинация с различни натурални компоненти, съдържащи полезни масла. Например, това могат да бъдат розови листенца (но трябва да се вземат сортове, които съдържат повече етерично масло), сушена трева от мащерка или дори хрян. В комбинация с такива компоненти медовината е прекрасно средство против хрема.

В мрежата могат да се намерят рецепти, в които медовината се използва за промиване на носа при простуда. Но точно това е по-добре да не се прави — така може да се изгори и лигавицата.

Медовуха в народната медицина

Медовината в народната медицина се използва и при други заболявания. Например, при патологии на сърдечно-съдовата система се препоръчва да се консумира в съчетание с червено сухо вино (70 г медовина и 30 г вино се пият веднъж на ден преди обяд).

Чаша безалкохолна медовина, към която се добавят пресни листенца мента и се затопля леко, играе роля на седативно средство. То действа успокоително и нормализира съня.

При някои заболявания на черния дроб се пие медовина, разредена с вода (70 г алкохолна напитка без добавки на 2/3 чаша вода). Това се прави веднъж на ден по време на някое от основните хранения.

Срещу пролетната авитаминоза и загубата на сили помага смес от медовина и кагор, взети в равни пропорции (по 50 г).

Освен това, чаша силна медовина, смесена в равни части с червено вино, помага за борба с чревната инфекция. Някои специалисти дори смятат това за добро средство както при запек, така и при диария, тъй като позволява да се нормализира процесът на храносмилане.

Вреди и противопоказания

Въпреки че медовината е напитка на натурална основа, тя има редица противопоказания. Не може да се консумира:

• при захарен диабет – поради високото съдържание на захари;
• при бременност и кърмене – поради въздействието върху състоянието на здравето на бебето;
• при наличие на алергични реакции към мед и други компоненти;
• при заболявания на черния дроб и бъбреците.

Не трябва също да се увличате по медената напитка, ако страдате от хроничен гастрит и панкреатит (а при остра форма на заболяването тази напитка е напълно противопоказана).

Разбира се, във всеки конкретен случай е добре да се консултирате с лекар, за да няма по-нататък неприятни изненади.

Как да съхранявате правилно медовухата

Една от особеностите на медената напитка е, че изисква специален подход по отношение на съхранението. Така например важна роля играе материалът на съда, в който ще я държите. Металът не се смята за най-добрият избор, тъй като може да влезе в химическа реакция с веществата, които се съдържат в тази напитка. Затова определено не трябва да държите медена напитка в метален бидон.

В старините за това са използвали дъбови бъчви. Разбира се, точно тази дървесна порода се смята за идеален вариант за повечето слабоалкохолни напитки, тъй като съдържащите се в нея вещества участват в създаването на неповторимия им вкус и аромат. Обаче дъбовите бъчви струват скъпо, в домашното медоварене се използват рядко. Съществува техен по-евтин аналог – бъчви от липова дървесина. Смята се, че тази порода може дори да ускори процеса на ферментация.

Впрочем, ако медовината ще се съхранява в условията на обикновен градски апартамент, то трябва да изберете стъклени бутили. Това като цяло е по-практичен вариант за домашно медоварене, особено ако готовият продукт не е твърде много. Стъклото не влиза в реакция с медовината. То по принцип е инертен материал. Но е по-добре да избирате тъмно стъкло, особено ако напитката ще се съхранява в хладилника.

Важно е върху медовината да не попадат слънчеви лъчи. Първо, защото ултравиолетовите лъчи пряко влияят на състава на напитката, разрушавайки полезните вещества. Второ, при продължително въздействие слънцето загрява бутилката, а това е нежелателно.

За съхранението на медената напитка е важен температурният режим. Както и за другите слабоалкохолни напитки, оптимални условия се смятат +5…10°C. Те могат да се осигурят, ако държите медената напитка в изба или в хладилник.

За краткотрайно съхранение и транспортиране на продукцията е подходящ и пластмасовият съд. Но дълго не можете да държите напитката в него – ще се развали.

В затворен вид правилно приготвената медовина може да се съхранява с години. Нещо повече, с времето тя дори може да става по-добра.

Как да пиете правилно медовухата

Мнозина смятат, че медовината е по-добре да се пие на гладен стомах. Разбира се, такава слабоалкохолна напитка може да изиграе ролята на аперитив, тоест тя е нужна, за да подобри апетита, да стимулира храносмилането и в същото време да ускори метаболизма.

Медовината е по-добре да се пие охладена. Особено този вариант е подходящ за лятната жега, само трябва да отваряте такава бутилка внимателно, без да я разклащате. В същото време през зимата можете леко да я затопляте, но не прекалено силно, защото напитката не трябва да се вари – това ще разруши съдържащите се в нея полезни вещества.

Въпреки че медовината е слабоалкохолна напитка, по-добре е да се пие на малки глътки, без да се бърза, от малки чашки. Не е прието да се хапва с нея.

Как да направите медовуха: рецепти

Да се направи медовина у дома е доста трудно, особено ако за целта се използват старинни технологии, които предполагат наличие на изба и ледник с постоянен температурен режим, дъбови бъчви и т.н.

Какво трябва да знаете за приготвянето на медовухата

Правилно приготвената медовина трябва да бъде почти прозрачна, без утайка. Цветът ѝ зависи от оттенъка на меда, т.е. може да варира от бледожълт до кехлибарено-кафяв, наподобявайки на вид сладка газировка. Като цяло е много важно да се избере правилната суровина за такава напитка. Медът за нея непременно трябва да бъде натурален и ароматен. При това опитните медовари съветват да се купуват светли сортове на този продукт (особено високо се цени белият). Но всъщност това не влияе по никакъв начин на вкусовите качества и такъв избор до голяма степен се дължи на традициите.

При желание можете да изберете и тъмни сортове – например, елдов мед. Той притежава изразен аромат, с лека горчивинка. И при това е по-полезен от светлите сортове, тъй като съдържа повече желязо.

На качеството на меда трябва да се обърне особено внимание. Например, течният мед през есента е напълно допустим. Но през пролетта това е свидетелство за недобросъвестност на продавача. Например, някои разтапят мед на водна баня, което го прави по-привлекателен, но частично го лишава от полезни свойства. Да не говорим, че такъв продукт може да се окаже сурогат.

Не е достатъчно да се избере сортът мед, трябва да се погрижите и за оборудването. Тъй като тук се предполага процес на ферментация, ще е необходим газоотвод. За целта върху стъкления буркан се поставя плътен капак, за да може да се осигури херметично затваряне. Но после в капака се пробива отвор, през който се прекарва тънък маркуч. Единият му край се оставя в съда така, че да се намира над повърхността на напитката, а другият се спуска в чаша с вода. Много стопани предпочитат по-прост вариант – използват вместо капак плътна латексова или гумена ръкавица, която приляга добре на гърлото. В тази ръкавица се пробива отвор.

В такъв случай можете да проверите процеса на ферментация по следния начин: трябва да запалите клечка кибрит и да я приближите до отвора на ръкавицата. Ако огънят не се разгори по-силно, значи процесът на ферментация като цяло е завършен, тъй като от напитката не се издигат алкохолни пари. Но това е доста опасен начин, с него трябва да се внимава.

Пикантна медовуха: два варианта на рецептата

Любителите на добавяне на подправки в алкохолните напитки могат да използват следната рецепта: на 2,5–3 л вода около 1 кг цветен мед. Тази смес се довежда до кипене, като постоянно се разбърква. След това се добавят буквално по щипка от различни подправки – бахар, смляна канела, кардамон, сух и смлян джинджифил, кора от един лимон, и се довежда до кипене. Ако успеете да намерите хмел, може да добавите 5 г от тази съставка.

При кипене на повърхността се образува пяна, която редовно се отстранява. След завиране отварата се прецежда, охлажда се, добавят се 100 г мая (по-добре да вземете бирена, но и обикновена ще свърши работа). Медовухата се поставя на топло място, за да започне процесът на ферментация.

Идеалният вариант е наличие на съд с хидрозатвор. В магазините може да се купи готов, но има и по-прост вариант – гумена ръкавица, надяната на гърлото. След няколко денонощия готовата медовуха се разлива в стъклени съдове и се оставя да узрее на хладно място още 2 седмици.

Има и друга рецепта за подправена медовуха. На същите 3 л вода се вземат 0,75 кг мед, само 10 г суха мая, няколко карамфилчета, 1 ч. л. смляно на прах индийско орехче, щипка канела, 1 яйчен белтък.

Медът заедно с белтъка се разбъркват до получаване на хомогенна маса, след което се заливат с вода, отново се разбъркват и се слагат на огън. Сместа се довежда до кипене, като редовно се разбърква, след което огънят се намалява и се вари в продължение на 10 минути. След това се добавят подправките, отново се разбърква и се оставя на огъня за един час, без да се покрива с капак. През това време сместа трябва да придобие прозрачност, хомогенност и да се увари до половината от първоначалния обем.

След това напитката се сваля от огъня, внимателно се прецежда, прелива се в стъклена бутилка и едва след това се добавят маята.

Но тук има два важни момента. При варене на меда се образува пенка. Тя непременно трябва да се отстранява. Преди да добавите маята към тази смес, напитката трябва да се охлади. Работата е там, че маята съдържа бактериални култури, които загиват при висока температура.

Всичко това отново се разбърква, покрива се за едно денонощие със сгъната марля, капак или импровизиран хидрозатвор от ръкавица и се оставя да ферментира на топло и тъмно място за 2 седмици.

Медовуха без варене

За да приготвите тази напитка, за 5 л вода ще са необходими 400 г цветен мед, 3 с. л. добър стафид, 2–3 пресни лимона, 1 ч. л. мая.

Стафидът се измива, лимоните също се измиват и се нарязват на резенчета, като не забравяте да отстраните семената. Всичко това се разбърква с меда в голяма тенджера. В отделен съд водата се кипва, след което леко се охлажда и се залива подготвената суровина. Тя постоянно се разбърква до пълното разтваряне на меда. Когато сместа по температура наподобява прясно мляко, към нея се добавя маята, разтворена във вода. Тази смес се оставя някъде на топло място без достъп на светлина за едно денонощие. Можете да разберете, че процесът на ферментация е започнал, по това, че парченцата лимон и стафидът започват да изплуват нагоре.

Когато процесът започне, медовината може да се разлее в бутилки, като предварително се прецеди през марля. Тези бутилки се затварят плътно и се съхраняват, както беше описано по-горе, на тъмно и хладно място. Счита се, че след 2 седмици тя ще бъде готова за консумация – това е описаната по-горе млада медовина.

Манастирска медовуха

Ако успеете да намерите някъде шишарки от сушен хмел, можете да приготвите манастирска медовина. На 3 л вода се взема 1 кг мед и се разбърква старателно. След това напитката се поставя на слаб огън и постепенно се вари в продължение на 3 часа. След това се вземат 2 ч.л. сух смлян хмел, увиват се в марля, оформяйки нещо като торбичка, и се варят още 1 час. След това медовината се сваля от огъня, прецежда се и се прелива в подготвен съд (като се пълни не напълно, а до 4/5 от обема). След това напитката се поставя на тъмно и топло място за още 1–2 дни, за да се стимулира ферментацията. Ако поставите ръкавица на съда и направите отвор, ще се чуе съскане – това е процесът на ферментация. Когато съскането спре, в напитката се изливат още 100 мл неподсладен, но силен черен чай и се прецежда през марля, сгъната на 3 слоя. Готовата медовина се разлива в бутилки и се затваря. Препоръчва се да се остави да отлежи на хладно място в продължение на 1 година.

Вишнева медовуха

Тази напитка се приготвя без мая. На 1 л вода се вземат 4–5 кг леко кисела вишна и 2 кг мед. Първо се вари меден сироп, като суровината се разрежда с вода и предварително се поставя в емайлирана тенджера. Вишната се изсипва в стъклен съд с тясно гърло (костилките предварително се отстраняват). Меденият сироп се охлажда и се залива с него вишната. Киселината, съдържаща се в плодовете, стартира процеса на ферментация – той ще продължи 3 дни, след което напитката се прецежда, прелива в бутилки, затваря се с капачки или тапи и се поставя на хладно място.

По подобен начин се прави медовина от червени боровинки, само че водата се добавя повече, а плодовете – по-малко. Ако не я оставите да кисне в продължение на 3 дни, а я пиете почти веднага след охлаждане, ферментацията няма да настъпи и ще се получи безалкохолна напитка.

Интересни факти за медовухата

1. В стари времена медовината се е пазила само за специални случаи. И това не е изненадващо, тъй като по онова време напитката се приготвяше много дълго. Така нареченият отлежал мед за пиене се оставял в дъбова бъчва, заровена в земята, за 15–40 години (а в някои източници се посочва, че и до 50). Хмелният мед се приготвяше по-бързо, тъй като в такива случаи към него се добавяше хмел, но все пак за това бяха необходими не по-малко от 3 години. Съществуваше и така нареченият варен мед – приготвяше се като бира – първо сместа се довеждаше до кипене, след което се добавяше закваска – например, можеше да бъде черен хляб.
2. Медовухата се приготвяше в бъчви. А изразът «лъжица катран в бъчва с мед» произхожда именно от онези далечни времена. За производството на дървени съдове в онази епоха се използваше черна смола. В качествените бъчви дъските са напаснати много плътно една към друга. Но в лошо изработените съдове през цепнатина между дъските вътре можеше да попадне малко смола – и дори микроскопично количество от тази течност с парлив вкус беше достатъчно, за да развали целия обем напитка. А това се установяваше едва след много години на отлежаване.
3. Скъпата медовуха, приготвяна по старинния начин, постепенно беше изместена от други напитки. Роля за това изигра и фактът, че производството беше монополизирано от държавата и църквата. Накрая се появи водката и засенчи по-слабоалкохолните напитки в суровия руски климат.

Снимка на медовуха