Мариин корен: лечебни свойства и противопоказания

Мариин корен (необичаен, неправилен, отклоняващ се божур) принадлежи към тревисти многогодишни растения. Представител на семейство Лютикови, отровен, като от 1788 г. го отглеждат не само за декоративни цели, но и за лечение.

Химичен състав

Растението не е напълно проучено, но основните съставки са известни. В състава на мариин корен влизат следните вещества:

1. Мазно масло. Този компонент е необходим за кръвообразуването, укрепването на защитните сили на организма, възстановяването на нормалния хормонален фон и биохимичния състав на кръвта. Също така веществото спомага за извеждането на вредния холестерол.
2. Етерично масло. Придава на растението характерен аромат, влияе положително на червата и стомаха, като засилва тяхната моторика. Веществото не позволява на ферментационните процеси да се развиват, предотвратява гниенето в храносмилателната система. Маслото оказва седативно действие върху организма, способства за развитието на антибактериален ефект, а при използване на средства от отклоняващ се божур се стимулира секрецията на жлези.
3. Флавоноиди. Неутрализират негативното влияние на микробите, способстват за усилено образуване на жлъчка. Оказват антиоксидантно действие, предотвратяват образуването и растежа на тумори. Укрепват кръвоносните съдове, пречистват организма от токсични вещества, предпазват от алергени.
4. Дъбилни вещества (основното в състава на растението е танин). Тези вещества неутрализират вредата от патогенни микроби, оказват стягащо действие и помагат на организма да се бори с възпаления. Повреденият епител се възстановява чрез формиране на албуминатен филм. Дъбилните вещества намаляват секрецията на солна киселина при прекомерното ѝ отделяне, а също така обвиват лигавицата, която покрива стомаха отвътре.
5. Органични киселини. Тези вещества ускоряват обмяната на веществата, укрепват костната тъкан и ставите, възстановяват нормалното ниво на киселинност на средата. Киселините оказват противовъзпалително действие, като се проявява и антиоксидантна активност.
6. Минерални вещества. Поддържането на нормално ниво на минерали в организма е необходимо за пълноценната работа на ендокринната система и мозъка, за запазване на здравословното състояние на мускулната тъкан. При използване на средства на основа на корен от божур организмът се насища с желязо, хром, кобалт, алуминий, сяра, мед, калий.
7. Алкалоиди. Тези вещества притежават седативни свойства, оказват върху организма миорелаксиращо и обезболяващо действие, помагат за намаляване на стойностите на артериалното налягане. Алкалоидите могат да възстановят всякакви кръвоизливи – както външни, така и вътрешни.
8. Гликозидни съединения (основното в състава на растението е салицин). Веществата подпомагат отделянето на храчки от бронхите. Под тяхно действие се увеличава обемът на урината, отпуска се гладката мускулатура. Освен това се разширяват кръвоносните съдове, развива се седативен ефект.

Как изглежда и къде расте

Тревистото растение се среща в смесени, дребнолистни и иглолистни гори (поляни), също расте край реки на слънчеви места. Може да се намери на горската полянка или на ливада, понякога дори сред високи треви. Отглеждат растението и в частни градини. Височината е около 1 м, в горната част са разположени цветове с едри размери, в пурпурен или розов нюанс. Кореновата система е хоризонтална, състои се от дебел вретеновиден клубен и кафяв разклонен корен. В обелен вид коренът е бял с изразен аромат и сладък вкус.

Мариин корен е признат за изчезващ вид, затова го вписват в Червената книга (Република Коми в Русия, Казахстан). Най-разпространен е божурът от този вид в Сибир. Расте на територията на Казахстан, в Алтай и на запад от Якутия. Тревистото многогодишно растение се отглежда не само за приготвяне на лекарства, но и за декоративни цели за озеленяване на градове. Устойчив е на студове, расте само в наситена с полезни вещества почва, отличава се с устойчивост към вредители и заболявания.

Събиране и съхранение

Лечебната суровина се събира от храстите, които цъфтят в пурпурен цвят. От всеки храст на възраст най-малко три години се добива само 1 път на 5–6 години. За добиване е подходящ целият вегетационен период, но е желателно суровината да се събира през есента. За лечение се използват както тревата, така и коренчетата.

Храстите не се изкопават. С помощта на остър нож или сърп се отрязват частите, разположени отвън. Предварително храстът се окопава и се отмива пръстта от избраната част на коренището. Отрязва се не повече от ⅓ от корена, след което мястото на среза се обработва с дървени въглища и се засипва с почва.

Добиването на горната част на растението се извършва в периода на цъфтеж на божура – през юни, на долната – през втората половина на август или през есента, когато узреят семената. Събирането на венчелистчетата се извършва в периода, когато те започват да окапват. Коренчетата се промиват старателно и с помощта на нож се нарязват на ленти (с дебелина около 3 см, дължина до 15 см). Суровината се изсушава под навес, може да се разположи в хладно помещение с приглушено осветление и добра вентилация. Важно е редовно да се обръща, без да се допуска гниене.

Коренът и другите части на растението се събират, когато станат крехки и лесно се чупят. Коренчетата и надземната част се сушат отделно, не се смесват. Може да оставите суровината за 2–3 дни, за да повехне, а след това да я доизсушите в сушилня (температура – 45–60 градуса). Готовата суровина придобива кафяво-жълт или тъмнокафяв цвят.

През есента надземната част на храста изсъхва, в корена се концентрира максимално количество полезни вещества. Изсушените корени са сладникаво-парливи, съхраняват се отделно от надземните части на растението. За да не се изпари етеричното масло, за съхранение се използва херметичен съд – кутии от тъмен картон. Оптималните условия са хладно, защитено от влага място. Суровината е полезна за организма 3 години след приготвянето, след изтичането на този срок в нея се натрупват токсични вещества. За зеленината този срок се съкращава до 2 години.

Лечебни свойства на мариин корен

Растението е универсално. При неговото използване се развиват имуностимулиращ и противоопухолов ефекти, осигурява се пречистване на организма, спират се възпалителните процеси. Освен това, пионът уклоняващ се оказва болкоуспокояващо и седативно действие. Средствата, изготвени на основата на мариния корен, способстват за развитието на антибактериален и отхрачващ ефект. Тревистото многогодишно растение притежава тонизиращи и регенериращи свойства. Ползата за организма се състои в следното:

1. Храносмилателна система. Стимулира се перисталтиката, в резултат на което се подобрява функционирането на стомаха и се нормализира киселинността. Възстановява се балансът на чревната микрофлора, премахват се ферментацията и подуването. Растението се използва при хипоациден гастрит, образуване на полипи в органите на стомашно-чревния тракт и отравяния за спиране на диария, причинена от инфекция или токсични вещества.
2. Нервна система. Мариният корен е ефективен при тревожни състояния, проблеми със съня, истерия, неврози, натрапчиви страхове. При церебрална парализа и епилепсия растението се прилага като допълнително средство в комбинация с аптечни препарати (при такъв подход симптомите на болестта отслабват). Сред лечебните свойства са хипотензивни и противосудорожни. Удава се да се понижи артериалното налягане, да се осигури отпускане на мускулите (въздейства върху гладката мускулатура и напречнонабраздената), да се премахне неврогенната болка в главата и мигрената, умората, апатията. Първо пионът уклоняващ се осигурява седативно действие, а след това тонизира, помага да се възстанови нормалната работа на нервната система без слабост и сънливост.
3. Бели дробове. Мариният корен се използва в комбинация с подбел, мащерка, теменуга, сладък корен. Действието на гръдните сборове е насочено към облекчаване на кашлицата и освобождаване на дихателните пътища от слуз. Натуралните лекарства, съдържащи пион, не само подобряват самочувствието, но и предотвратяват усложнения като пневмония и бронхит.
4. Кожна покривка. Средствата за външно приложение са ефективни при увреждания на кожата от различен характер, помагат за възстановяване при измръзване и изгаряния, хематоми, натъртвания, екзема, псориазис. Извършва се обработка, когато в раната е проникнала инфекция, образувал се е гной, появили са се акне, рани от залежаване или трофични язви.

На базата на мариен корен се приготвят лекарства срещу алкохолизъм. Суровината се използва в чист вид или се смесва с други билки. По време на такова лечение махмурлукът се понася по-леко, метаболизмът се ускорява, намалява желанието за злоупотреба с алкохолни напитки.

Показания за употреба на средства от отклоняващ се божур:

• язвени увреждания на стомаха, перфорация, кръвотечения;
• намален апетит;
• ревматизъм;
• влошаване на самочувствието, свързано с климактериума;
• гинекологични заболявания (кръвотечения и тумори в матката, ерозия, безплодие, миома, кисти);
• тиреотоксикоза;
• кашлица при астма и бронхит;
• хипертония;
• кожни заболявания;
• подагра и други заболявания на ставите;
• тумори;
• епилепсия;
• вегетативно-съдова дистония;
• изтощение на нервната система;
• травматична енцефалопатия;
• нарушения на съня;
• менструални, зъбни болки и главоболия, свързани с нарушено кръвообращение в мозъка и сътресение;
• заболявания и нарушения в работата на храносмилателната система;
• патологии на сърдечно-съдовата система, възстановяване след операции;
• отравяния;
• алкохолизъм;
• заболявания на пикочо-половата система.

За жени

Мариен корен помага за лечение на безплодие в случаите, когато причината е неврогенна или хормонална. Възстановява се нормалното ниво на естрогените, което се отразява положително на женския организъм и спомага за успешна овулация, позволява да се запази хормоналното равновесие. След лечението се премахва отокът, спира процесът на образуване на сраствания.

Тъй като нивото на тестостерона намалява, а женските хормони в организма се увеличават, цикълът се нормализира, възстановяват се функциите на репродуктивната система. Освен това значително се намалява рискът от ранно настъпване на климактериум, премахва се ПМС. При жените след менопауза се подобрява психоемоционалното състояние и самочувствието.

Патологиите на млечната жлеза се лекуват с прилагане на комплекс от растения – мариен корен и сладник. Лекарствата, приготвени на тяхна основа, помагат за избавяне от мастопатия. Отклоняващият се божур може да бъде ефективен при лечение на ендометриоза, възпалителни процеси в яйчниците и матката. Той може да се прилага самостоятелно или като част от лечебен комплекс при миома, полипи и кисти.

За мъже

Мариен корен се използва при импотентност както с лечебна, така и с профилактична цел. По този начин се решават проблеми от психогенен произход, засилва се притокът на кръв към половите органи, по-активно се произвеждат необходимите хормони, спират се възпалителните процеси. Нормализира се нивото на тестостерона, мъжете стават по-уравновесени, отървават се от раздразнителност и проблеми със съня.

Мариин корен в народната медицина

Смес от простудни заболявания

Съставки:

• мариен корен (цветове), сладник (коренища), лайка – по 10 г от всяка билка;
• черен бъз (цветове), липа (цветове) – по 20 г;
• върба (кора) – 30 г;
• вряла вода – 500 мл.

Сухите съставки се заливат с вряла вода и в затворен съд се оставят да се запарят за 30 минути. Получената запарка се приема веднага, топла. Еднократната доза е 100–150 мл. Препоръчва се това лекарство да се приема няколко пъти през деня. Ефектът от приложението на запарката е понижаване на телесната температура, отделяне на храчки и облекчаване на пристъпите на кашлица.

Маз за възпаление на седалищния нерв и болки в ставите

За тази рецепта е необходима прясна суровина. Настърганият корен се смесва с мазнина от нутрия и се държи на водна баня в продължение на 20 минути. Сместа се използва за апликации в топъл вид. След намазване с мехлема засегнатите от болестта участъци се покриват с пергамент и се увиват с топла тъкан. След 4–6 часа болките значително отслабват или напълно изчезват. Ако седалищният нерв е възпален, мехлемът се нанася 3 пъти дневно с масажни движения. Такова лечение се съчетава с приема на тинктура.

Билкова смес за извеждане на соли от организма

Съставки:

• божур (цветове), крушина (кора), синя метличина (крайни венчелистчета), невен – по 10 г от всяка съставка;
• черен бъз (цветове) – 20 г;
• листа от бреза, върба (кора), полски хвощ – по 40 г.

За 250 мл течност е необходима 1 с.л. лечебна билкова смес. Билките се заливат с вряла вода и в затворен съд се оставят за 30 минути. Готовата запарка се приема през деня на интервали от 2–3 часа. Препоръчаната еднократна доза е 1 чаша.

Тинктура за лечение на миома на матката

Средството се приготвя със спирт (56%) или водка (40%). За 1 част суровина се вземат 10 части спирт (за 50 г божур – 500 мл спирт). Коренът от божур се накисва на тъмно място. Съдът се оставя за 14 дни при стайна температура. Лечението се провежда в продължение на 1 месец. Еднократната доза е 1 ч.л., честотата на приложение – 3 пъти дневно. Ако е необходимо да се удължи лечението, курсът се повтаря не по-рано от 7 дни.

Лекарство за безплодие

Смесват се смлян божур (100 г) и водка (1 л), съдът се оставя на тъмно място. Престоялото 14 дни средство се прецежда и се приема 3 пъти дневно. Еднократната доза е 10–15 мл. Желателно е тинктурата да се приема постоянно по едно и също време. Преди началото на лечението се отказват от вредни навици. Изключват се не само алкохолът и цигарите, но и лекарствените средства.

Тинктура за борба с онкологични заболявания по методика на Голюк М.В.

Според методиката на известния лечител може да се постигне подобрение при злокачествени и доброкачествени тумори. Лечението се провежда при хронично протичащ аднексит, кисти в яйчниците, фиброзно-кистозна мастопатия.

Същност на методиката:

• комплекс от тинктури, разчетен за 10 дни;
• 3 дни се използва средство на основата на дебелолистен бадан;
• на 4-ия ден се приема тинктура от жълтурче;
• на 5-ия и 6-ия ден – лекарство на основата на японска софора;
• на 8-ия, 9-ия, 10-ия ден – елеутерокок под формата на тинктура;
• тинктура от корен на божур представлява основата на комплекса, затова се приема ежедневно.

Рецепти за тинктури за провеждане на курса:

1. Божур. Смляната суровина (корен, 50 г) се залива със спирт (40%, 0,5 л). Съдът се оставя на тъмно място за 10 дни. Дневната норма е 30–40 капки, време на приема – преди хранене.
2. Бадан. Суровината (50 г) се смесва с вода, загрята до 60°C (350 мл). За запарване на бадан в термос са необходими 8 часа. Дозировка – 2–3 ч.л., време на приема – преди хранене. Лекарството се съхранява на хладно място.
3. Жълтурче. Тревата (12 г) се залива със спирт (40%, 0,5 л) и се оставя да се запарва за 5 дни. Първо се приема лекарството, а след 40 минути се приема храна. Дозировка – 1 с.л.
4. Софора. Аптечният вариант на тинктурата за лечение на онкология не се използва. За получаване на лекарството към нарязаните зърна (200 г) се добавя спирт (56%, 0,5 л). По време на настояването на средството, което продължава 10 дни, съдът се разклаща всеки ден. Дозировка – 35–40 капки. Храната се приема 40 минути след приема на тинктурата. Възможен е друг вариант на приемане на лекарството чрез разделяне на дневната доза тинктура (по 10 капки 3 пъти на ден, последният прием се извършва преди нощната почивка).
5. Елеутерокок. Допуска се употребата на аптечно средство, но тинктурата е по-добре да се приготви самостоятелно на основата на коренището на растението (100 г). Основният компонент на лекарството се залива със спирт (40%, 500 мл) и се оставя за 10 дни в затворен съд за запарване. Време на приема – преди хранене (40 минути), дозировка – 1 ч.л.

Особености на методиката:

1. Продължителността на курса е 3 месеца. Преминават 3 десетдневки (един месец се лекуват по предложената схема), след това 10 дни използват само мариин корен (правят почивка в приема на останалите средства през всеки 30 дни).
2. През първите 10 дни посочените дозировки се намаляват 2 пъти.
3. Методиката не се прилага при инфаркт и хипертония (I, II ст.).
4. Ако е открит рак на матката, бадан под формата на запарка се прилага допълнително за промивки.
5. При външни туморни образувания всяка сутрин се извършва обработка със софора под формата на тинктура. За външно приложение чрез втриване с последващо поставяне на компреси (поставят се 30 минути след първия етап) ще подхожда и аптечно средство.
6. Елеутерокок, жълтурче, мариин корен (тинктури) се приемат в разреден вид, като се спазва пропорцията на лекарството и преварената вода 1:3.

Квас за общо укрепване на организма и лечение на сериозни заболявания

Лечебното средство се приготвя в съответствие с методиката, разработена от академик Болотов. Препаратът, получен чрез ферментация, е ефективен при нарушения в работата на нервната система, тумори от злокачествен характер, остеохондроза. Освен това се отбелязват положителни промени при подагра и ревматизъм. Точна дозировка не е предвидена, средството се употребява като лечебно-профилактична напитка.

Съставки:

• божур – 1 ч.;
• закваска (може да се замени със сметана) – 1 с.л.;
• пречистена питейна вода – 3 л;
• захар – 1 ч.

Посочените съставки се смесват, разбъркват се и се оставят в затворен буркан за ферментация в продължение на 14–21 дни. Прецедената напитка се приема ежедневно по 1 чаша.

Отвара за храносмилателната система

Съставки:

• смлян корен – 10 г;
• вряла вода – 0,8 л.

Суровината се залива с вряла вода, тенджерата се поставя на среден огън. Когато средството заври леко (около 7 минути), то се сваля от котлона и се оставя да изстине под затворен капак. Прецедената течност се приема 3 пъти дневно. Дозировка – 0,5 чаша, време на приема – преди хранене.

Лекарство за аднексит в хронична форма

При възпалителен процес, протичащ в придатъците, се препоръчва да се приготви настойка от корените на такива тревисти растения като лабазник, пион, родиола, кермек на Гмелин, девесил, карамфилче. Суровината се взема в еднакви пропорции, като се измерва с фасетирана чаша. Първо се смесват лабазник, кермек и девесил. Сместа от билки се разделя на 3 равни части. В отделен съд се смесват останалите съставки и се разделят на същия брой части.

От всяка смес се взема по 1 част, разбърква се и суровината се залива със спирт (50%, 1 л). В продължение на 8 дни съдържанието на буркана се оставя да престои на защитено от светлина място при стайна температура. Лекарството се приема сутрин и вечер, като след 20 минути се преминава към закуска и вечеря. Дозировка – 1 с.л.

Съдържанието на буркана не се изхвърля, а отново се залива със спирт. Допълнително се добавя по 1 част от приготвените по-рано билкови смеси. Същите действия се извършват и за трети път, като така се използва остатъкът от суровината. Курсът се провежда с прекъсвания за престояване на следващата порция лекарство. По време на приема на средството се въвеждат ограничения: временно се преустановява половият живот, избягват се алкохолни напитки, пушени храни и храни с подправки, голямо количество сол, пипер и други люти добавки.

Средства за кожата и нервната система

Ако се смесят вода и мариин корен, взети в съотношение 10:1 (400 и 40 г съответно), и съдът се остави на тъмно място за 14 дни, ще се получи лечебна течност за укрепване на нервната система. Продължителност на курса – 30 дни, честота на приложение – 3 пъти дневно, еднократна дозировка – 30 капки.

За обработка на кожата се прилагат компреси с лечебно средство на основата на пион. Суровината (20 г) се смесва с вряла вода (40 мл) и на водна баня се вари 15 минути. Изстиналата течност се прецежда с помощта на марля.

Видове лечебни състави

Полезни вещества се съдържат във всички части на уклоняващия се пион. На основата на това растение се приготвят настои, настойки, козметичен концентрат и мехлеми. Суровината се използва в изсушен вид.

Запарка

Смленият на прах корен (1 ч.л.) се смесва с вряла вода (2–3 чаши) и се оставя за една нощ в тенджера, затворена с капак, или за 30 минути в термос. Лечебната течност се съхранява на хладно място, като предварително се прецежда. Дозировка – 1 с.л., честота на приема – 3–4 пъти дневно, време на приложение – четвърт час преди хранене.

Такова лекарство се приготвя за подобряване на състоянието при патологични процеси в стомаха, при кашлица, проблеми с потентността и след настъпване на климакса. С настойки се лекува алкохолизъм.

Настойка

Лекарствената суровина (използват се и коренът, и тревата) и водката се вземат в пропорция 1:10 (съответно 10 и 100 г). Бурканът се оставя на тъмно място за 14 дни, като не се забравя да се разклаща съдържанието му. Средството се приготвя при стайна температура, за съхранение се премества в хладилник. Дозировка – 20 капки, честота на приема – 3 пъти дневно, време на приложение – преди хранене.

Лечението продължава 30 дни, като се удължава след десетдневно прекъсване. Средството помага да се бори с катаракта, кръвотечения при жените, артрит, подагра. Отчита се неговата ефективност и при мигрена, ревматизъм. Забранено е да се използват настойки при лечение на алкохолизъм.

Противопоказания за употреба

Коренът на уклоняващия се пион съдържа отровни вещества, поради което повишаването на дозировката е недопустимо. Също така трябва да се вземат предвид съществуващите ограничения. Списъкът на противопоказанията е представен от следните състояния и болести:

• артериалното налягане под нормата;
• гастрит с повишено ниво на киселинност на стомашния сок;
• непоносимост към съставките на корена;
• бременност и кърмене;
• алкохолизъм (за съдържащи алкохол средства);
• възраст под 12 години.

Като се вземат предвид особеностите на мариин корен, лечението с приготвени на негова основа средства се препоръчва да се провежда под наблюдение на лекар. Ако правилно се използват отварите, може до известна степен да се подобри състоянието на организма. Все пак не трябва да се разчита само на народната медицина. Предложените рецепти са предназначени за приложение като допълнителни средства, а не основни.

Снимка на мариин корен