Кръвна трева: лечебни свойства и противопоказания

През летните месеци по полята и горските поляни може да се срещне трева с тъмночервени пухести шишарчици, която допълва добре всеки букет. Това е кръвна трева, лечебно растение, известно със своите целебни свойства. Съвременната медицина използва дебелите коренища и излизащите от тях коренчета. Лечителите от различни народи вземат за приготвяне на отвари всички части на това многогодишно растение.

Химичен състав

Коренищата на растението са богати на полезни вещества. Те съдържат около 23% дъбилни вещества, които притежават стягащи и коагулиращи свойства. В кореновата месеста част има 30% нишесте, много етерично масло, има природни оцветители, органични киселини (елагова, аскорбинова, галова), природни пигменти-оцветители. В растението има сапонини – органични гликозиди, които не съдържат азот и притежават повърхностноактивни качества, стерини. Кръвната трева съдържа десетки полезни микроелементи и макроелементи, които се усвояват от човешкия организъм (мг/г):

• алуминий (0,31);
• барий (5,70);
• бор (2,01);
• ванадий (0,12);
• желязо (0,40);
• йод (0,10);
• калций (23,20);
• кобалт (0,04);
• калий (5,80);
• магнезий (2,90);
• манган (0,47);
• мед (0,59);
• никел (1,15);
• олово (0, 06);
• селен (1,39);
• стронций (6,14);
• хром (0,03);
• цинк (1,02).

Способността да натрупва селен, стронций, никел и барий в големи концентрации прави лечебната кръвна трева уникално растение сред другите тревисти видове.

Как изглежда и къде расте

Лечебната кръвна трева се нарича още жлезиста или аптечна. На латински растението се нарича Sanguisorba officinalis, което отразява неговите целебни свойства. Sanguis се превежда като «кръв», sorbere – като «поглъщане», «сорбиране», «гълтане».

Родът на кръвната трева се отнася към семейството на Розовите. В руския език тревата има различни имена, много от които са се появили преди стотици и хиляди години. В руските области растението се нарича бедренец, ялов златник, червеноглавник, офика, черноглавка, кръвосмукачка, сабина и още две дузини думи.

Лечебното кръвоизливче има хоризонтално, дебело, вдървенело корневище с дължина около 12 см. От него излизат влакнести, тънки странични коренчета. Дължината им достига няколко сантиметра. Нагоре от корневището излиза издънка, покрита с дървесна кора. От нея израства стъблото.

Стъблото обикновено е единично, изправено, тревисто, голо, с вертикални „ребра“. Вътрешната част на стъблото е куха, тръбеста. В средната и горната част то се разклонява на няколко допълнителни стъбълца. Лечебното кръвоизливче достига височина до 35–100 см.

В областта на прикоренната розетка растат дълги листа (от 7 до 25 броя). През пролетта те са яркозелени, но през лятото избледняват и стават кафеникави. В средната и горната част на стъблото кръвоизливчето образува удължени, продълговати, закръглени (яйцевидни) листчета, по 7–11 броя на една дръжка. Те са наситено тъмнозелени от горната страна и бледосиви от долната. Назъбените краища на листчетата приличат на платно на трион.

Лечебното кръвоизливче започва да цъфти в средата на лятото и завършва през август. Сроковете и продължителността зависят от региона на разпространение: във високопланинските местности цъфтежът започва по-късно и завършва по-рано, отколкото в равнините. Цветовете на растението са необичайни; те по нищо не напомнят роза, въпреки че Sanguisorba принадлежи към съответното семейство. Това са тъмночервени, тъмнопурпурни шишарчици, разположени в краищата на дълги стъбла-цветоноси. Цветоносите най-често са удължени, а при някои видове се образуват класовидни съцветия.

Шишарчиците се състоят от множество дребни цветчета с дължина от 1 до 3 см. Цветовете са изградени от четири чашелистчета и същия брой тичинки, а венчелистчета липсват. Яйчникът се образува в долната част на плодника.

Плодовете на растението представляват закръглени кафяви „орехчета“ с дължина 2,5–3,5 мм. Те напълно узряват в края на август – началото на септември.

Къде расте
Ареалът на кръвоизливчето е обширен. Растението е широко разпространено на цялата територия на Европа, в умерения пояс на Азия, в горските и лесостепните райони на Северна Америка. За комфортен растеж кръвоизливчето се нуждае от горски поляни и окрайнини, гъсталаци от храсти, сухи долини и заливни ливади. Растението се развива добре по влажните брегове на реки, извори и блата. А в пустинните райони то не оцелява.

Кръвоизливчето се среща почти във всички области на европейска Русия. Растението може да се види в умерения пояс на Сибир и Приморието, в горите и по тревистите склонове на Кавказките планини.

Видове

В природата виреят 12 вида Sanguisorba. Строежът на кореновата система и надземната част при тях е приблизително еднакъв. Но силно се различават обликът и размерите на листата, както и видът, формата, дължината и оцветяването на съцветията. Най-разпространени са следните видове диворастящо кръвоизливче:

• жлезисто;
• алпийско:
• ситхинско;
• канадско;
• дребноцветно;
• тънколистно;
• хакусанско;
• великолепно;
• тъпо.

Жлезистата кръвохлебка е широко разпространена в далекоизточните региони. Тя се отличава с червеникаво, «ръждиво» окосмяване, но в останалото е напълно идентична с лечебната.

Хакусанската е разпространена на Японския архипелаг, в планинските райони и по бреговете на реките. Храстът израства до 80 см, дава много буйни, красиви съцветия. В разгара на цъфтежа метлиците се навеждат под собствената си тежест. Листата на хакусанската кръвохлебка са широки, съцветията са яркорозови, покрити с дълги, изправени пухкави тичинки.

Алпийската се среща на високопланинските ливади на Монголия, Средна Азия и Сибир (Западни, Източни Саяни). При този сорт кръвохлебка съцветията са дълги, увиснали, с цвят зеленикаво, жълтеникавозелено, понякога с червеникав оттенък на връхчетата на чашелистчетата. Храстът израства на височина до 45–80 см. Листата на алпийската кръвохлебка растат дълго, в началото на цъфтежа дължината им не надхвърля 2,5–3 см, след месец те се удължават до 7–8 см.

Сихтинската се среща на алпийските ливади на далекоизточните хребети. Тази кръвохлебка наподобява алпийската, но израства на височина до 1,5 м. Съцветията на този вид са зеленикавобели, едри, до 12 см дължина и до 2 см обем. В края на цъфтежа метлиците се удължават и се навеждат.

Канадската кръвохлебка израства до 2 м. Среща се на влажни полянки, мокри ливади на северноамериканския континент. Това е красиво растение с изправени, здрави стъбла и големи бели съцветия.

Кръвохлебката тъпа расте в планинските райони на Япония. Тя израства до 1 м и цъфти с ярки розови съцветия. Сортът на тъпата кръвохлебка – Алба, който дава дълги снежнобели съцветия.

Дребноцветната е разпространена в Япония, североизточен Китай и руския Далечен Изток, основно във влажни речни долини. Този вид има тесни, дълги листа с ширина 6–10 см. По време на цъфтежа растението е покрито с голямо количество дълги бели съцветия. Дължината на метлиците достига 7 см и повече. Височината на храста средно е 100 см.

Тънколистната представлява хибрид, който се появява при кръстосване на дребноцветния и лечебния вид. Растението достига 180 см височина. По време на цъфтежа храстът се покрива с буйни, продълговати метлици с розов цвят. Не винаги се обособява като отделен вид, но хибридът е включен в справочника «Флора на СССР» под собственото си име.

Великолепната кръвохлебка е обитателка на руския Далечен Изток. Този вид расте по скали и естествени разкрития на варовик. В сравнение с влаголюбивите «роднини», тази кръвохлебка е ниска, храстът рядко надвишава 30–50 см. Листата на растението са зеленикави, сивкави. По време на обилен цъфтеж храстът гъсто се покрива с пухкави, влакнести метлици с розов цвят.

Събиране и съхранение

Диворастящата кръвохлебка се събира в региони, където растението е широко разпространено. Това са Татарстан, Южен и Среден Урал и някои райони на Сибир. Суровина са коренищата и отклоняващите се от тях корени.

За приготвяне се избират здрави, силни храсти на възраст пет години и повече. Едни билкари препоръчват да се изкопават корените в разгара на цъфтежа, когато съцветията стават тъмночервени, други – след завършване на периода на цъфтеж, когато започват да узряват семената.

В дивата природа не се изкопават всички корени подред, на 10 m² се оставят 1–2 растения, за да се възобнови видът. Не може да се добиват коренища на едно и също място всяка година. Биолозите препоръчват да се прави повторно събиране на конкретен участък веднъж на 10 години, иначе популацията няма да се възстанови, а коренищата на новите растения ще бъдат тънки.

Корените се изкопават с щикова лопата с остро заоблено острие. Подкопават се на разстояние 15–20 cm от стъблото, задълбочавайки инструмента на дължина на щика. Ако се копае по-близо, може да се отрежат страничните коренчета и да се повреди централният, тъй като кореновата система на растението е хоризонтална.

От разрохканата земя с ръце се избира кореновата част. След това се отрязва стъблото и внимателно се отърсват буците пръст. Корените се измиват в чиста студена вода, след това се режат на парчета с дължина 15–20 cm и се излагат за изсушаване. При контакт с въздуха срезовете бързо се окисляват и потъмняват, затова за сушене се подготвят достатъчно големи парчета. Първо суровината се проветрява (провялва) под навес, на добре проветрявано място. Върху корените не трябва да попада дъждовна вода.

След това се поставят на постоянно място за сушене. Високите температури не разрушават полезните вещества, влизащи в състава на кръвната гурла. Затова суровината може да се суши във фурна (температура 40–50 градуса), в сушилня за плодове и под слънчевите лъчи. Не може да се извършва сушене на решетка над открит огън, върху железен лист, тава. Ако корените почернеят, овъглят се, то кръвната гурла ще изгуби своите лечебни свойства.

Корените се смятат за изсъхнали, ако не се огъват, но се чупят. Суровината няма мирис и притежава специфичен стипчив вкус. Готовият продукт се съхранява в платнени торбички, хартиени пакети или кутии, при обикновена (стайна температура), без достъп на преки слънчеви лъчи. Срокът на годност на суровината е 5 години.

Лечебни свойства на кръвна трева

Лечебните свойства на кръвната гурла се осигуряват от десетки полезни вещества, влизащи в състава на корените. Лечебни свойства притежава и надземната зеленина.

1. Дъбилните вещества (танини), присъстващи в корените на растението, оказват кръвоспиращо и стипчиво действие. Те реагират с белтъците, причинявайки тяхното съсирване. Затова на повърхността на раничките, лигавиците се образува защитен, водонепроницаем филм, тоест става дублене, и съдовете се свиват.
2. Ефективното антисептично действие на растението се дължи на комплексната работа на веществата. Кръвната гурла оказва пагубно въздействие върху редица микроорганизми.
3. Веществата, влизащи в състава на корените, оказват върху организма противовъзпалително и болкоуспокояващо въздействие. Средството ефективно влияе върху лигавицата на червата, блокира спазмите, забавя перисталтиката и премахва болката.
4. Благодарение на голямото количество микро- и макроелементи, наличието на полезни органични киселини, растителната суровина се използва като общоукрепващо, оздравително и тонизиращо средство.
5. Органичните киселини активно разграждат мазнините и допринасят за поддържане на оптималния водно-солев баланс.
6. Аскорбиновата киселина (витамин С) е активен антиоксидант, участващ в много биохимични процеси на организма, синтеза на хормони, регенерацията на тъкани. Това вещество укрепва капилярите и участва в синтеза на колаген, обмяната на холестерол. Аскорбиновата киселина е противоалергично и противовъзпалително вещество, което активира производството на колаген и подобрява функционирането на черния дроб.
7. Нишестето се съдържа в коренищата в голямо количество. Това вещество оказва обвиващо въздействие върху тъканите и лигавиците. Нишестето е стимулатор за производството на инсулин, а също така намалява съдържанието на „лошия“ холестерол.
8. Стерините (производни на стероиди) намаляват проявите на алергични реакции и контролират апетита. Тези вещества са отговорни за нормалната работа на сърцето.
9. Каротините участват в процесите на обмяна на веществата, нормализирайки някои химични реакции. Тези вещества стимулират възстановяването на костната тъкан.
10. Етеричното масло на кръвното коренище действа успокояващо на нервната система и подобрява метаболизма.
11. Микро- и макроелементите участват в работата на всички системи на организма и в обменните процеси. Тези вещества са важни за правилната работа на вътрешните органи.

Официалната медицина признава лечебните свойства на корените на кръвното коренище. Лекарите предписват на пациентите отвари, настойки, екстракти и други препарати.

Стягащите качества позволяват успешно да се прилага кръвното коренище при чревни кръвоизливи, възникващи при отравяния и някои инфекциозни болести, хемороиди. Заедно с лекарствените препарати кръвното коренище е показано при белодробни кръвоизливи, когато периодът на обостряне е приключил.

Кръвното коренище унищожава дизентерийната амеба, салмонелата, бактериите от тифопаратифозната група, чревната палочка. То е активно срещу бактерии, причиняващи гингивит и стоматит, подходящо е за обработка на трофични язви.

Средствата от корените на растението потискат повръщателния рефлекс, оказват противосудорожно действие. Препоръчват се да се приемат вътрешно и външно при лечение на изгаряния, да се промиват рани. Разтворите и настойките се препоръчват за лечение на възпалителни болести на очите (блефарит, конюнктивит). Кръвното коренище притежава закрепващо действие, препоръчва се при лечение на диария.

Растението оказва лечебно действие при нарушения на храносмилането, причинени от различни причини, включително при нарушение на режима на хранене, лошо храносмилане, гастрит. Кръвното коренище се предписва вътрешно при колити, възпаление на пикочния мехур, лямблиоза, възпалителни заболявания на бъбреците.

За жени

Кървохлебката се е показала добре като допълнително средство за лечение на гинекологични заболявания. Стягащите и бактерицидните свойства на растението позволяват да се използват самостоятелно приготвени препарати при маточно, обилно менструално кървене, както и при болки по време на „критичните дни“. Те се приемат вътрешно под формата на настойки или отвари. Препаратите стесняват кръвоносните съдове и свиват матката.

Средства на основата на кървохлебка се прилагат при ерозия на шийката и фибромиома на матката. За лечение се прави спринцуване. Отвари и настойки също се приемат вътрешно за профилактика на миома.

С кървохлебка се лекува бактериален вагиноз. Това е невъзпалително заболяване, при което се променя съставът на микрофлората. За лечение се прилага спринцуване. По същия начин средството се използва при лечение на трихомонаден колпит (наред с медикаментите).

За мъже

В списъка на мъжките болести има немалко недъзи, които са съпроводени от възпаление. В този случай лекарят може да препоръча прием на препарати от кървохлебка. Това са, например, остър и хроничен простатит. В случай на „универсални“ заболявания мъжете и жените използват кървохлебка по един и същ начин.

По време на бременност

Бременните жени не трябва да се лекуват с кървохлебка. Настойките и отварите действат като спазмолитици, което може да усложни протичането на бременността. Кърмещите майки също трябва да премахнат кървохлебката от своята аптечка. Дъбилните вещества и естерите могат да променят вкуса на млякото и да влошат качеството му, в резултат на което бебето ще откаже от гърдата.

За деца

С кървохлебка могат да се лекуват дори кърмачета под една година. Но преди употреба на растителния препарат трябва да се консултирате с педиатър.

1. Кървохлебка може да се дава на деца при чревни инфекции (дизентерия, заразяване с бактерии от тифопаратифозната група).
2. Отвари от кървохлебка се предписват за лечение на диарии (токсични, гастрогенни) и ентерит.
3. Растителните лечебни разтвори са показани при гингивит, стоматит, с тях се промива устната кухина и венците. За венците по-подходяща е настойка със силна концентрация.
4. Лекарят може да предпише кървохлебка, ако детето получава гърчове, чревни колики.
5. С отвара от корена се препоръчва да се обработват драскотини, изгаряния, язви, лошо зарастващи рани.

В миналото ароматът на цъфтящата кървохлебка се е считал за лечебен. През 17-ти век са го препоръчвали да се вдишва от деца с неврологични заболявания направо на полето.

Кръвна трева в народната медицина

Народната медицина лекува с кървохлебка множество болести. Целителите пазят и предават от поколение на поколение рецепти за отвари, настойки, мехлеми, прахове и други препарати, изготвени от това растение.

Настойка за промивка при ерозия и фибромиом

Половин чаша сушен корен се залива с вряла вода (700–800 мл). Съдът се затваря и средството се настойва не по-малко от 4 часа. След това разтворът се прецежда внимателно през плат и се извършва спринцуване. Честотата на процедурата се съгласува с лекаря.

Отвара при възпаление на очите

Възпалените клепачи и роговицата се лекуват с охладена отвара. Една супена лъжица нарязани коренища се заливат с чаша вода и се варят четвърт час на слаб огън. След това се покриват с капак, оставят се да изстинат и се прецеждат през няколко слоя плат. В разтвора не трябва да плуват частици от корена, които биха могли да наранят очите по време на процедурите. Ако е необходимо, прецеждането се повтаря няколко пъти. Очите се промиват няколко пъти на ден с парче памучна вата или памучен диск. В тази рецепта заедно с кръвоспирачката може да се запари и градински чай.

За спиране на кръвотечение при жени

Половината от литров буркан се пълни с нарязани на ситно сушени коренища. Съдът се залива догоре с водка (но е по-добре да се използва медицински спирт с концентрация 70%). Средството се оставя да престои на хладно и затъмнено място най-малко 2 месеца (но може да се изчака и три). Лечението се провежда по следния начин: 5 пъти в денонощието се пият по 30–40 капки от тинктурата (след ядене).

Средство против хемороиди (отвара)

В канче се кипва чаша вода и в него се изсипва лъжица нарязани корени на кръвоспирачка. Съставките се разбъркват и отварата се оставя да ври още половин час. Средството се покрива с капак и се оставя да къкри 3 часа, след което се прецежда през плат или няколко слоя марля. Отварата се добавя в произволно количество към топла седяща вана, а също се приема вътрешно (на гладно, по една супена лъжица дневно).

Средство против глисти

Това старинно средство е ефективно за изгонване на глисти. В половинлитрово канче с гореща вода се слага малка чашка смилани коренища (без връх). Средството се поставя на слаб огън и се вари четвърт час. След това се охлажда и се прецежда. Разтворът се пие сутрин, на четири приема (преди ядене). Историята е запазила сведения, че през 16 век тази билка е била използвана за освобождаване на коне от глисти.

Обезболяващ компрес

За приготвянето на примочка ще е необходима чаша пресни, нарязани на ситно листа от кръвоспирачка. През зимата те могат да се заменят със суха листна суровина (ще са необходими няколко чаени лъжички). Подготвената билка се изсипва върху марля и марлята се завързва на възел. Марлята се потапя за една минута в току-що кипнала вода, след което се поставя в чиста чиния и се охлажда до комфортна температура. Примочката се поставя върху болната става или болния мускул, след което се покрива с кърпа. Компресът се държи до час или повече.

Същата примочка има регенериращо действие след слънчеви изгаряния.

Разтривка

Този домашен препарат е добър за намаляване на болките в ставите и мускулите, а също и като временно средство срещу зъбобол. Разтривката се приготвя с водка или със спирт със сила 40 градуса. Вземат се сухи суровини от кръвоспирачка, дурнишник, кукувиче грозде, синеглавче (по една лъжица) и се смилат. Добавят се по 2 същите мерки цветове от люляк и дъбова кора. Билките се изсипват в буркан и се заливат с чаша водка, след което бурканът се затваря херметично. Разтривката се оставя да престои на стайна температура, без достъп на слънчеви лъчи, две седмици, след което се поставя в хладилник и се прилага при необходимост. Кръвоспирачката се настойва дълго – 2–3 месеца.

Пресен лист срещу киселини

Народните лекари препоръчват кръвопийката като средство, което намалява киселините. Пресните листенца се откъсват от растението и се дъвчат, след което се преглъщат. Няколко листа помагат да се отървете от усещането за парене в хранопровода.

Линимент от кръвна трева срещу изгаряния

За приготвяне ще са необходими натрошени корени и 80 мл спирт (или готов спиртен екстракт от кръвопийка от аптеката), 45–50 мл течно масло (зехтин, вазелиново или слънчогледово). Съставките се смесват в чист съд до пълно разтваряне, в получената емулсия се добавят няколко капки камфор и 10 г берберин. Линиментът може да се нанася върху изгаряния, ако няма увреждане на кожата.

Билков компрес

Компрес може да се направи, като се вземат пресни или сухи листа, стъбла, цветове. Суровината се нарязва на ситно и се залива с вряла вода. След това се оставя да изстине и се поставя върху марля на равен слой. Отгоре се покрива с плат или с още едно парче марля. Компресът се прилага върху рани, язви, драскотини, може да се използва при изгаряния от първа степен.

Настойка от сухи листа и стъбла

Препоръчва се да се използва, ако няма налични коренища от растението. Чаша суха билка се изсипва в половинлитров съд и се залива с хладка, предварително преварена вода. Средството се настоява от 8 до 10 часа. Настойката се използва като противовъзпалително средство, пие се до четири пъти на ден (преди всяко хранене).

Маз (рецепта от корейската народна медицина)

Средството е предназначено за лечение на екзема. Коренищата се нагряват до начални признаци на овъгляване и се стриват в хаванче до прахообразно състояние. След това се отмерват 3 части прах и 7 части вазелин и се разбъркват старателно. Получената маса се нанася върху засегнатата кожа сутрин и вечер в продължение на седмица. През това време трябва да се прояви оздравителен ефект.

Видове лечебни състави

Отварите, чайовете и настойките за лечение на различни заболявания се различават по концентрация на суровината, количество вода, продължителност на топлинна обработка и настойване. От концентрацията зависи честотата на приложение и ефективността на средството. Най-добре е да се приготвят домашни препарати в строго съответствие с рецептата, посочена на аптечната опаковка на кръвопийката.

Съществуват общи правила за приготвяне на настойки, чаеве и отвари, които са еднакви за всички видове растителна суровина. Официалната медицина препоръчва да се придържате към препоръките на надеждни доставчици на растения.

Запарка

Настойките се приготвят, като сушената суровина (по-рядко прясна) се залива с гореща вода и се оставя за няколко часа. Съществуват два начина за приготвяне на такива лекарствени средства.

В първия случай суровината просто се залива и се настоява, във втория – залива се с гореща вода (препоръчва се да се използва метален емайлиран съд) и се поставя на «водна баня». Водата в банята се нагрява до кипене и се вари толкова време, колкото е посочил производителят на растителната суровина. След това съдът с настойката се изважда и се охлажда.

Коренищата на кръвохлебката не трябва да се нагряват на водна баня. Суровината се отмерва с лъжица, изсипва се в съд, залива се с вряла вода и просто се оставя за определено време (не по-малко от четвърт час). По същия начин се приготвят настойки, ако кръвохлебката е опакована в пакетчета.

Ако разтворът стане гъст (например за промиване на очи или изгорена кожа), се добавя вряла вода.

Настойка

За приготвянето на тинктура са необходими медицински спирт или обикновена водка. Може да се използва всяка от тези съставки. Технологията на приготвяне на средството е лесна. Сухата суровина (коренища) се отмерва с лъжица и се изсипва в стъклен буркан. Концентрацията зависи от рецептата на конкретния автор. След това се залива с алкохолна напитка и се затваря с херметичен капак.

Тинктурата не обича слънчевите лъчи, затова трябва да се прибере далеч, на затъмнен рафт или в ъгъл, най-добре – на хладно място. След това бурканът се поставя в хладилник. Честотата на употреба на средството, както и дозировката, е добре да се съгласуват с лекар.

Отвара

Медицинските източници не препоръчват да се приготвят отвари чрез кипене на суровината в тенджера. Те се приготвят по същия начин като настойките. Билката се изсипва в емайлирана тенджерка, залива се с гореща вода и се поставя на водна баня.

С какво се различава приготвеното средство от настойката? Отговорът е прост: с времето на престой на водна баня. В някои случаи то е час и повече. В резултат на това екстракцията (извличане) на полезните вещества протича по-интензивно, а средството става по-концентрирано.

Това трябва да се има предвид при приготвянето на настойки от сложни растителни смеси. Не трябва да се включват в състава на отварата билки, които не се препоръчва да се подлагат на продължителна топлинна обработка (като коренищата на кръвохлебката).

Чай

За приготвяне на чай растителната суровина се залива с вряла вода и се оставя за няколко минути. Горещата напитка е готова за консумация веднага. Като запарка се използват билки, листа, натрошени корени, плодове.

При приготвяне на чай от кръвохлебка се използват както сухи коренища, така и листа, или тяхна смес. За голяма чаена чаша с обем 250–300 мл са достатъчни 1–2 чаени лъжички растителна суровина. Те се заливат с вряла вода. Чаят е готов след пет минути. При лечение може да се пият по две чаши на ден.

Противопоказания за употреба

Лекарствените средства на основата на кръвохлебка не се предписват при запек, високо артериално налягане, спазми на мозъчните съдове. Те не трябва да се приемат при тромбофлебит и повишена съсирваемост на кръвта.

Лечението с това растително средство е противопоказано, ако човекът има индивидуална непоносимост към веществата, които влизат в състава на растението. Алергичните реакции се проявяват с обрив, зачервяване на кожата, гадене, в тежки случаи – с отоци.

Интересни факти

1. Кръвохлебката е удивителна билка, съдържаща десетки полезни вещества и елементи. Тя не само лекува болести, но и изглежда красиво и се използва активно от флористи. Изящното, красиво растение се включва в изискани букети и цветни композиции.
2. Популярните селекционни сортове кръвник са Шоколадов накрайник, Ред Зандер, Пинк Брашес, Менсиса, Резус, Танна, Пинк Танна. Интересно е, че диворастящите представители на този род живеят до 40 години, а селекционните градински – до 8 години. Всички видове диворастящ кръвник са устойчиви на гъбични поражения и вирусни заболявания. Това са зимоустойчиви многогодишни растения, които виреят добре на полусянка и на открити площи.
3. Кръвникът е сред ядливите билки. Почти всички части на растението се използват за храна. Коренищата, богати на нишесте, могат да се варят във вода или в мляко. Листата са подходящи за салата. Зеленината има приятен краставичен вкус и своеобразен аромат на орех. Особено вкусни са сочните пролетни листенца. Те са достатъчно меки и небодливи. Листата могат да се добавят и в окрошка и топли супи, но само като прясна подправка. Загряването влошава вкусовите качества на зеленината и унищожава аромата.
4. В домашните лимонади може да се добави не само джинджифил, но и листенца от кръвник. Те придават на напитката нова вкусова нотка. В лимонадите зеленината на кръвника се съчетава добре с мента. В месните ястия се добавя заедно с естрагон, магданоз и розмарин.
5. В източната кухня намират приложение не само листенцата, но и цветовете на това растение. Те подобряват вкуса на печеното и първите ястия.
6. Зеленината от кръвник се добавя в сирена, това растение разнообразява сосове и месни подливки. От зелените листа дори се прави оригинален оцет с особен свеж аромат.

Снимка на кръвник