Ковил: лечебни свойства и противопоказания

На мнозина е добре позната високата, блестяща, привлекателна трева с красиви космати класчета, която се люлее на вятъра като зелени вълни – ковилът. Отнася се към семейството на житните.

Химичен състав

Тъй като официалната медицина не използва ковил, учените не са навлизали особено дълбоко в неговия химичен състав. Към днешна дата е установено само, че в разгара на цъфтежа тревата се състои от повече от 35% фибри. В нея се съдържа и белтък протеин, чийто дял е около 10,8%, и малко мазнини – около 2,7%.

Ботаниците отбелязват наличието в листата на цианогени, като триглохинин. В цианогенните съединения се съдържа синилна киселина, поради което в достатъчно големи дози те са отровни, а в малки количества могат да окажат успокоителен и обезболяващ ефект върху организма.

Как изглежда и къде расте

Ковилът е многогодишна трева с много характерен вид – тесни, дълги листа, гъвкави и в същото време твърди, подобни на тел, тъй като доста често са навити на тръбичка.

Над листата се издигат съцветия под формата на пухкава метлица, събрана от няколко класчета, издигайки се на метър над земята. Ковилът започва да цъфти в края на май – началото на юни. Всяко класче в съцветието е едноцветно, с чифт покривни люспи. То държи зрънце, което стои доста здраво в своето легло до узряването благодарение на дългия красив осил, който изглежда като перест „косъм“, а след узряване на класчето пада.

Класчетата са толкова остри, че нанасят сериозни рани на езика на животните, решили да хапнат ковил. По лигавицата на устната кухина на животните се образуват гнойници и незаздравяващи фистули, това състояние дори получава названието ковилова болест, която нерядко води до смърт. Оттук и второто име на ковила – овча смърт. Затова, въпреки доста високата хранителна стойност, не се препоръчва да се хранят животни с ковил, а ако все пак се използва за фураж, то само през май, преди началото на цъфтежа.

Ковилът се отличава със слабо развитие на кореновата система. Коренището му е късо, неспособно да се задържи в плътна и мощна чимова ливадна почва. Но щом чимът по някаква причина отслабне и загуби своите плодородни свойства, например поради продължително отсъствие на дъжд, след изгаряне на сухата миналогодишна трева през пролетта, ковилът, като истински агресор, много бързо заема територията. Той расте на групи, на туфи, на цели чимове.

Ковилът е предимно степно растение, което предпочита бедни почви и се отличава с устойчивост на вятър и суша. Способен е също да се заселва по сухи хълмове и камъни в подножието на скали. Много красиви са огромните му местности, които заемат целинни земи в Казахстан. Особено богати на ковил са просторите на Донецка и Херсонска област в Украйна. В западноевропейските страни тревата заема големи сухи пространства в Испания и Унгария. В Русия основното място на растене на тревата са южните сибирски региони, Среден Урал и Забайкалие, а в Азия – полупустинни участъци на пустинята Гоби, Монголия и Китай, както и териториите на басейна на Азовско и Каспийско море. Отделни разновидности се срещат в Северна Африка – в редица марокански и алжирски региони.

Щом нощта падне над степта, където расте ковилът, въздухът става по-студен, а растенията се покриват с роса. Навитите на тръбичка листа започват да се разтварят, престават да бъдат твърди и еластични и се привеждат към земята – така че съцветието-метлица ляга на земята.

С първите слънчеви лъчи росата постепенно изсъхва, тревата се изправя. Но в почвата остават семенца-зрънца, които след дъжд дават живот на нови растения.

Благодарение на ефектността, красотата и непретенциозността си към почвата, ковилът стана любимец на цветарите и се „премести“ в градинските парцели. Някои негови разновидности започнаха активно да се използват от ландшафтни дизайнери за украсяване на територии.

Видове

Ковилът е растение, богато представено с множество разновидности. Днес биолозите наброяват около 300 негови вида, а в Русия могат да се видят 80 от тях. Руски „обитатели“ са ковилът на Залески, перестият, влакнестолистният, тънколистният, великолепният, красивейшият.

Ковилът на Залески, освен в Южен Урал, Сибир, южните райони на европейската част на Русия, се среща на степни и каменисти почви в Европа и Китай. Има гладки стъбла, които не растат по-високи от 70 см, а тръбичката от листа е широка и хлабава.

За перестия ковил са характерни лека грапавост на листата и лек пух, който покрива стъблата на съцветията, имащи кафеникав цвят. Стрелките му, наподобяващи птиче перо (откъдето идва и името на вида), могат да се извисяват на височина от 30 см до 1 м, при което съцветията достигат дължина от 25 см. Тесните листа са навити на плътни тръбички. Такъв ковил все по-често става гост в градинските парцели, а градинарите го използват за украсяване на цветни лехи.

Листата на красивейшия ковил се отличават с наличието на голям брой разклонения, в основата на които ясно се вижда пух. Не напразно тази разновидност на растението е получила такова име! Той е наистина много красив: долната му листна маса е оцветена в по-тъмен цвят от горната, а метличките на съцветията са с червеникав оттенък, нешироки, сякаш свити, покрити с фини власинки. Този вид ковил предпочита да се катери по скали и планински плата, където се вкоренява добре в варовити скали. Но през последните години се среща все по-рядко.

Ковилът тънколистен се характеризира с жилави листа и здрави стъбла с височина около 70 см. Метелките с лилаво-виолетов цвят не надвишават 20 см. За разлика от роднините си, той обича плодородни черноземни почви. Произхожда от Мексико и в природата се среща рядко, но пък се отглежда доста активно в цветни лехи.

Ковилът влакнестолистен, или влакнест, както го нарича народът, е не много голямо растение, до 60 см, с листа в зелено-сиво-сив цвят. Власинки покриват както цветовете, така и осилите.

Туфите на ковил великолепен достигат височина 75 см. Ширината на листата е около 7 мм. Чрез самозасяване той е завладял планинските скалисти склонове на Уралските планини и Алтай.

Рядък вид – ковил галечников. Неговата родина са планинските местности на Тибет, Афганистан, Памир и Тяншан. Не много висок, до 40 см, листата му, образувайки туфа, стърчат от нея като четинки. Зато съцветията-метлици изненадват с красиви дълги пухкави осилести власинки. Най-близките му роднини, много подобни, също обитават планински местности – ковил кавказки и ковил на Лесинг. Първият се е установил в предпланините на Кавказ, вторият – в европейските субтропици.

Има видове, които растат в ограничени региони, и името им говори само за себе си. Например, има ковил украински, среща се в степите край Черно море, в Краснодарски и Ставрополски край. Това е най-ниският вид, не надвишава половин метър, метлицата му е дребна и незабележима. Доста рядък подвид, защитен от законодателството на Русия и Украйна.

Далекоизточният ковил расте в Китай, Япония и в крайните източни региони на Русия. Това е истински гигант! Не са редки екземпляри с височина 180 см, като метлиците им са дълги, а осилестите власинки с дължина 50 см му придават невероятно шикозен вид. В съответствие с размерите на растението са и листата – те са широки в сравнение с останалите сортове и достигат ширина до 3 см.

Въпреки огромното видово разнообразие на ковила, и този агресор губи позициите си: естествените му популации през последните години намаляват поради усвояването на залежни земи от селскостопански производители. Затова много видове от растението са вписани в Червената книга като застрашени от изчезване.

Събиране и съхранение

Народната медицина се е научила да приготвя лечебни отвари от всички части на растението – корени, листа със стъбла, семена и осили.

За лекарствени цели зелената част на ковила започва да се събира през последната седмица на май или началото на юни, по време на цъфтеж. Растението се подрязва възможно най-близо до повърхността на земята. Това се прави в сухо време, не е задължително слънчево, важното е тревата да не е мокра от роса или дъжд. Събраната суровина се суши на засенчено място, недостъпно за слънчевите лъчи, при добра вентилация. Може да се направи подобие на хамак от мрежа с не много едри клетки и да се разложи тревата върху това «ложе» – така тя ще се проветрява от всички страни.

Корените се изкопават през есента, измиват се и, подобно на тревата, се изсушават на течение, където няма достъп на слънце.

Суровините се смилат в удобно време. След изсушаване веднага се смилат в кафемелачка (но не на прах, а приблизително до размера на чай) и се опаковат в хартиени пакети или памучни торбички. Може да се приберат за съхранение цели суровини, а да се натрошат непосредствено преди варенето.

Изсушеният ковил се съхранява в тъмно и сухо помещение или в шкаф в обикновена стая. При такива условия той ще запази лечебните си свойства в течение на две години.

Лечебни свойства на ковила

Въпреки че има много видове ковил, само един от тях – перистият, притежава лечебни свойства. Народните лечители забелязали, че това растение дава добри резултати при лечението на редица заболявания, по-специално на болести на щитовидната жлеза, както и на множествена склероза и парализа, особено при едностранна парализа след инсулт. Растението е ефективно и за премахване на ревматични и радикулитни болки, облекчаване на състоянието при аденом на простатата благодарение на способността си да подобрява кръвотока и да премахва възпалението. На противовъзпалителната способност на ковила се основава и предписването му от лекарите за лечение на проблеми с лигавиците.

Цианогените, които влизат в състава на ковила, придават на средствата на негова основа успокоително и болкоуспокояващо действие, поради което те се препоръчват в случаите, когато трябва да се облекчи болка, напрежение или умора, да се успокоят нервите и да се премахне стресът.

Ковил в народната медицина

В народната медицина от векове се използва цялото растение – както листата, така и корените със семената. От тях се правят тинктури, настойки и отвари, които след това се приемат вътрешно и се използват за припарки, компреси и примочки. Но особено ценни се считат съставите от остите. При това ковилът може да се прилага както самостоятелно, така и в състава на билкови смеси.

За лечение на гуша

Гушата се появява в резултат на увеличаване на щитовидната жлеза. За да се приготви средство за избавяне от този проблем, трябва да се направи млечен отвар: да се варят 5 минути в 250 мл прясно мляко 2 чаени лъжички изсушена натрошена билка ковил, и сместа да се остави да престои 30 минути. След прецеждане отварът се изпива на малки глътки, като се разпредели получената порция за целия ден. Може да се напои марля с него, да се постави върху областта на щитовидната жлеза като примочка, да се покрие с найлоново фолио и да се полежи спокойно 30–40 минути.

При парализа

За да се намалят проявите на парализа, трябва да се направи билков сбор, в който да се смесят по равно семена от билката мордовник и сухо нарязана суровина от ковил. Да се изсипе в термос 2 чаени лъжички от сместа от лечебни растения, да се добави чаша вряла вода и да се остави за една нощ. Ако няма термос, може да се покрие съдът със сместа с капак и да се увие с вълнен шал. Също да се остави да престои цяла нощ. На сутринта настойката се прецежда – полученият обем е дозата на лекарството за целия ден. Да се пие на малки глътки. В тази рецепта ковилът действа като усилвател на действието на мордовника – признато средство, което помага за бързо възстановяване от инсулт. Мордовник може да се купи в аптеката.

Млечен отвар при парализа

В чаша с прясно сварено мляко изсипете супена лъжица изсушена суровина от ковил. На слаб огън варете сместа 15 минути, след това оставете да престои още час под затворен капак. Прецедете и пийте по супена лъжица преди да седнете на масата за закуска, обяд или вечеря. Редувайте през ден тази млечна отвара с отвара, приготвена на вода.

При радикулит

За лечение на радикулит, ревматизъм, възпалителни процеси в ставите се използват средства на спирт. Една чаена лъжица от лекарствената смес, приготвена от суха суровина от ковил със семена от мордовник, взети в равни части, залейте със 100 мл спирт и оставете да престои 20–25 дни при температура 22–25 градуса на тъмно място – например в шкаф. Разтривайте с този състав болните стави.

При ставна болка

Сварете 2–3 шепи нарязан ковил в 200 мл вода за 5–10 минути и оставете, за да се запари лекарствената суровина. Когато сместа стане топла, отцедете тревата и я наложете като апликация върху засегнатата става. Покрийте с полиетиленово фолио и увийте с топъл вълнен шал за половин час.

При аденом на простатата

Смесете в равни части трева от ковил и хвощ. Вземете 150 грама от сместа (това са около 3 шепи) и ги доведете до кипене в 3 литра вода. След това оставете да престои един час. След прецеждане използвайте течността за приготвяне на вана: излейте я в леген, долейте още 3–4 литра вода и седнете в нея. Продължителността на процедурата е 30 минути, по-добре е да се провежда вечер, преди да си легнете, в продължение на 7–10 дни. За да подейства лечението по-бързо, можете да съчетаете приемането на такава вана с клизма от лайка, която се прави час-час и половина преди ваната. След процедурата не се разхождайте из къщата и не охлаждайте тялото, а по-скоро се завийте с одеяло за топлина.

При нарушения на съня

Ако поради някакви стресови ситуации на работа, преживявания и превъзбуда на нервната система сънят е нарушен, препоръчва се вечер да се приема настой от трева ковил в смес с мента. Една чаена лъжица мента и половин чаена лъжица ковил залейте с 300 мл вряла вода и оставете за 15–20 минути. Когато се запари, изпийте с лъжичка мед и си легнете. Може преди запарването да добавите в съда с билките половинка резен лимон или капка лимонова кора. Насладата от удивителния вкус и аромат, както и спокойният сън са гарантирани!

Срещу стоматит

Можете да успокоите болката в лигавиците и да премахнете зачервявания и възпаления с помощта на млечен отвар от ковил. Една чаена лъжица суха лекарствена суровина залейте с половин чаша прясно сварено мляко и оставете сместа да престои около час-час и половина. С памучен тампон внимателно, като се стараете да не нараните, мажете в устата местата на зачервявания и язвички до оздравяване.

Видове лечебни състави

Запарка

Вариант с вода
За облекчаване на симптомите на парализа можете да приготвите водна инфузия от ковил и да я използвате вместо обичайното пиене на чай. Трябва да я запарите от корените на лечебното растение – подходящи са всякакви: както пресни, така и изсушени. За един литър вряла вода вземете 4 супени лъжици лечебна суровина. Залейте корените с течността, покрийте с капак и оставете да престои около 2 часа. Преди употреба разредете охладената смес с гореща вода.

Може да изядете с отварата една лъжица мед или сладко, позволено е да сложите захар в чаша.

Вариант с мляко
Вечерта запарете в термос с горещо мляко 2 супени лъжици смлени сухи листа от ковил. Оставете да престои цяла нощ; на сутринта ще бъде готова дневната доза от лечебната смес, с която можете да лекувате щитовидната жлеза и гуша. Прецедете средството, течността пийте на малки глътки. Запарената билка е чудесна за компреси, които се поставят на шията в областта на щитовидната жлеза.

Настойка

За лечение на радикулит и ревматизъм вземете по половин чаена лъжичка суха суровина от ковил и семена от мордовник, изсипете ги в съд от тъмно стъкло и залейте със 100 мл спирт. Оставете сместа да престои 3 седмици на място, недостъпно за слънце. След изтичане на този срок прецедете настойката и с нея разтривайте болящите стави и схванатите от спазъм мускули. Допълнително, за по-бързо облекчаване на страданията, можете да капете 20 капки от настойката в чаша, да я разредите с 50–70 мл вода и да пиете сутрин и вечер след ядене.

Ако за същия обем спирт вземете не по половин, а по цяла чаена лъжичка лечебни билки, настойката ще се получи по-наситена. С нея можете да разтривате не само при ревматизъм, но и при множествена склероза. Но не бива да приемате вътрешно смес с такава концентрация.

Отвара

С мляко
За да ускорите оздравяването и съкратите времето за рехабилитация след инсулт, народните лечители препоръчват отвара с мляко. Същото средство ще помогне при лечение на парализи.

Сварете 2 чаши прясно мляко и добавете към него 2 супени лъжици изсушени листа от ковил. На слаб огън варете сместа около 15–20 минути, след което оставете да престои още един час. Прецедете сместа, разделете течността поравно за 2 дни и я пийте на малки глътки.

Останалата утайка може да се използва за компреси и примочки.

С вода
Такава смес също можете да използвате за облекчаване на състоянието при парализа или след инсулт. Вземете чаша вода, в която сварете голяма лъжица с връх лечебно растение. Кипете 15 минути и оставете да престои един час. След прецеждане можете да пиете получената течност. Ако я смекчите, като добавите малко мляко, както в обикновен чай, и вкусът ще бъде по-приятен, и лечебният ефект по-забележим. Приемайте такава отвара два пъти на ден – преди закуска и вечеря.

Противопоказания за употреба

Трябва да бъдете много внимателни с ковила, ако страдате от алергии. Не само лечебните състави на основата на това растение, но дори и красивият букет от метличести съцветия, използван за украса на интериора, могат да предизвикат астматичен пристъп. При използване на компреси, примочки и разтривки алергията може да се прояви със зачервяване на кожата и обрив.

На бременните жени и майките, които кърмят бебето, не се препоръчва да използват средства от ковил, тъй като не може да се предвиди какво влияние ще окажат върху детето.

Дори ако пациентът не е сред алергичните, при приготвянето и вътрешната употреба на състави от ковил трябва да бъдете нащрек, да спазвате стриктно препоръчваните пропорции и в никакъв случай да не превишавате концентрацията. В противен случай е възможно отравяне. Симптомите му са: замаяност, гадене, остра болка в корема, силна слабост.

Преди да вземете самостоятелно решение за започване на лечение със състави на основата на ковил, е необходимо да поговорите с лекар и да изслушате неговите препоръки по този въпрос.

Снимка на тревата ковил