Корен от репей: лечебни свойства и противопоказания

Репеят е едно от най-разпространените растения, може да се намери по пусти места, покрай пътища, а понякога и в градината, ако не се грижат добре за територията. Той се използва широко както в официалната медицина, така и в народната. Основно като лекарствена суровина се използва коренът на репея, листата – много по-рядко, тъй като в тях се съдържат по-малко полезни вещества.

Как изглежда растението

Съществуват няколко вида репей, но разликите между тях са незначителни. Най-често се среща големият репей – тревисто двугодишно растение, което може да достигне височина 0,6–1,8 м. Най-забележителната му част е доста мощната коренова система от осов тип. Коренът на това растение е едър, а също така и дебел, а на дължина може да достигне 60 см.

Стъблото на репея е право и ребристо, в горната част то се разклонява силно. През първата година по него се образуват само листа, формиращи прикоренна розетка. През втората година репеят вече трябва да има и прави стъбла, и обикновени листа – големи, с равни ръбове, тъмнозелени отгоре и сивкаво-филцови отвън.

Репеят цъфти с пурпурно-виолетови цветове, събрани в кошнички с кълбовидна форма. В диаметър те достигат 30–40 мм, не повече. Това става през юли-август. А в края на лятото и началото на есента се появяват плодове, които представляват кафяви семенца.

Мнозина знаят и втората разновидност на растението – филцовия репей. В народа често го наричат просто репей. Той също е двугодишно растение и има дълъг и месест корен. Листата му са едри, но като цяло са по-малки от тези на описания по-горе голям репей. А цветовете на репея, които имат способността с малки бодли да се закачат за дрехите, ги знаят всички.

Къде расте

Това растение е широко разпространено в цяла Евразия в зони с умерен климат. Среща се и в Скандинавия, и във Великобритания, и в Средиземноморието. Освен това в Европа то е попаднало от Русия, където е разпространено на цялата територия, чак до Сибир, Близкия и Далечния изток. Репеят се среща и в Япония, и в Китай, и дори в Индия. Относително наскоро (по биологични мерки) репеят е пренесен и на Северноамериканския континент, и в Латинска Америка.

При това в естествени условия репеят може да расте в гората и сред струпвания от храсти, но предпочита места по-близо до човешки жилища. Освен това той често расте на затрупани или изоставени участъци, където почвата е богата на азот.

Събиране и съхранение

Като лекарствена суровина могат да се използват само корените на репея от първата година на живот. При двегодишните растения коренът става дървесен и вече практически не съдържа полезни вещества. Едногодишното растение може да се различи по липсата на цветонос.

Корените трябва да се изкопават през септември-октомври, именно по това време те съдържат най-голямо количество полезни вещества. Корените се изваждат внимателно, за да не се повредят, като се изкопава розетката на достатъчно голяма дълбочина и се взема предвид значителната дължина. Първо на изкопания корен се оставя да изсъхне, след което се почистват остатъците от пръст. Някои билкари смятат, че коренът не трябва да се мие, тъй като заедно с водата от повърхността ще се отмият и полезните вещества. Но повечето съвременни фитотерапевти смятат, че коренът все пак трябва да се изплакне с течаща вода, да се подсуши, да се отреже при кореновата шийка онази част от растението, която стърчи над земята, и едва след това да се пристъпи към процеса на сушене.

Тъй като корените на растението са големи, те се нарязват на парчета с дължина 5–10 см. А дебелите корени трябва допълнително да се разделят наполовина по дължина.

Растението се суши на свеж въздух или в помещение, при условие че то се проветрява добре. При висока влажност на въздуха е по-добре корените да се сушат в сушилни, които се използват за зеленчуци и плодове, като се избере щадящ температурен режим от 45–50 градуса.

Сушените корени се съхраняват в хартиени пакети или в платнени торби на тъмно и сухо място. Срокът на съхранение е 3 години. Някои билкари препоръчват суровината да се съхранява под формата на прах, като предварително я смелят с помощта на кафемелачка.

Може ли да се замразява
Коренът от репей може да се замразява. Той не губи лечебните си свойства. Корените се измиват, преглеждат, подсушават, нарязват на парчета и се поставят във фризера в специални пакети или пластмасови контейнери.

Химичен състав

Коренът от репей се употребява като лекарствена суровина. Но той има и хранителна стойност. Съвременната промишленост разглежда възможността за прилагане на пюре от корени на репей като суровина за производство на диетични продукти, включително млечни. А в старините в храната са употребявали печени коренчета от растението.

Всички полезни свойства на корена от репей се дължат на неговия химичен състав. Не всички влизащи в него вещества са изучени напълно, но още днес учените смятат, че репеят е съкровищница от полезни елементи. В състава на корена влизат:

1. Полизахарид инулин (като неговото съдържание достига до 45%). Това вещество е пребиотик (благодарение на него се възстановява полезната микрофлора и се нормализира храносмилателният процес), активно участва в обмяната на веществата. Благодарение на инулина по-добре се усвояват витамините и минералите, извеждат се токсините, нормализира се въглехидратната обмяна, поради което се понижава нивото на кръвната захар. Това вещество помага за укрепване на имунната система.
2. Етерично репейно масло.
3. Мазни киселини (например стеаринова и палмитинова).
4. Гликозиди, които са необходими за нормалното храносмилане и сърдечната дейност.
5. Дъбилни вещества.
6. Ситостерин и стигмастерин са фитостерини, тоест вещества, които притежават свойства на хормони и могат да заменят използваните днес изкуствени хормони (но при това без техните странични ефекти).
7. Органични киселини (включително кафеената, която е известна със своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства).
8. Голямо количество протеин (до 12%), което прави коренът на репея ценна хранителна суровина, още повече че по вкус наподобява пащърнак или магданоз.
9. Аскорбинова киселина, която значително подобрява състоянието на кръвоносните съдове и е антиоксидант.
10. Витамини от група В, които нормализират работата на нервната система и участват в обменните процеси.
11. Минерални соли, включително калций и калий, без които работата на сърдечния мускул е невъзможна.

С такъв състав притежава коренът на всички видове репей. Разликата се състои главно в пропорциите и конкретното масово изражение, но тя не е твърде значителна. В медицината най-голямо разпространение е получил големият репей. Това се дължи на факта, че той се среща по-често в природата, освен това коренът му е по-голям по размер.

От приведените по-горе данни се вижда, че най-важните компоненти в състава на репея са фибрите и диетичните влакна, както и протеините. Интересно е, че много от минералните вещества се съдържат не в сърцевината, а в кожената обвивка на корена. Затова при приготвяне на лекарствени средства на основата на тази суровина не се препоръчва да се бели.

Лечебни свойства на корена от репей

Коренът на репея притежава широк спектър от лечебни свойства. По-конкретно той:

1. Осигурява бърза регенерация на тъканите, което позволява да се използва като средство за зарастване на рани.
2. Притежава способност да понижава нивото на кръвната захар.
3. Премахва възпалението.
4. Спомага за нормалното производство на ензими от панкреаса.
5. Действа като леко слабително средство.
6. Оказва антисептично и бактерицидно действие.
7. Притежава жлъчегонно действие и помага да се нормализира функцията на черния дроб.
8. Нормализира храносмилателните процеси.
9. Оказва диуретично действие, което позволява да се използва при бъбречни заболявания, както и за премахване на отоци при други патологии.
10. Ускорява обменните процеси.
11. Премахва сърбежа при алергични реакции.
12. Подобрява състоянието на кожата и косата.
13. Притежава антипиретични свойства, благодарение на които се използва при лечение на простудни заболявания (още повече че коренът на репея оказва и силно изразено потогонно действие, а при вируси това е важно, тъй като позволява по-бързо извеждане на токсините).

Разбираемо е, че по своето антибактериално действие коренът на репея отстъпва на съвременните антибиотици, а неговото болкоуспокояващо действие ще бъде по-слабо от това на нестероидните противовъзпалителни препарати. Затова при сериозни бактериални инфекции той не замества антибиотиците, а се използва като средство за комплексна терапия.

За жени

За представителките на нежния пол това средство ще бъде полезно по няколко причини. Първо, противовъзпалителните му свойства помагат в борбата с различни заболявания на органите на малкия таз. Второ, високото съдържание на фитостерини лекува ПМС, мастопатия, подобрява състоянието при менопауза. И трето, антиоксидантните свойства на репея позволяват той да се използва за борба с бръчките и за подобряване на състоянието на кожата.

За мъже

За представителите на силния пол най-голямо значение имат противовъзпалителните свойства на корена на репея, тъй като именно те играят особено важна роля в лечението на простатита. Редица изследвания обаче показаха, че в това растение се съдържат компоненти, които могат да спрат разрастването на тъкани, характерно за аденома на простатата, което също е много важно. Накрая, това растение премахва запека, от който мъжете страдат по-често от жените.

Отварите от корен на репей и чаят на негова основа също помагат да се прочистят съдовете, което намалява риска от образуване на холестеролни плаки и развитие на ИБС – още една патология, по-характерна за мъжете.

По време на бременност

Тъй като понастоящем не са провеждани изследвания, които да докажат безопасността на употребата на корен от репей по време на бременност, много лекари съветват да се въздържате от употребата на средства на негова основа. Коренът съдържа фитостерини, които могат да повлияят на хормоналното ниво на бъдещата майка. Това обаче се отнася само до приема на препарати от репей вътрешно. Отварите му могат да се използват за изплакване на коса по време на бременност. Това се отнася и за периода на кърмене, когато приемът вътрешно е забранен, за да се избегне алергия.

За деца

На деца на възраст до две години са противопоказани препарати на основата на корен от репей. Впоследствие на децата в предучилищна възраст се дават екстракти и отвари при кашлица, настинки, алергии.

При отслабване

В диетологията коренът на репея се прилага по няколко причини. Първо, това е наличието на хранителни влакна. Те имат свойството да влияят върху процесите на обмяна на веществата, ускорявайки метаболизма и подобрявайки извеждането на токсините от организма. Интересно е, че в страните от Тихоокеанския регион, които са известни с това, че затлъстяването е рядкост сред жителите им, често добавят корен от репей към различни висококалорични ястия, съдържащи много мазнини. Много преди провеждането на научни изследвания народите на тези страни знаеха, че коренът на репея подобрява усвояването на такива компоненти. А съвременната наука знае, че това се дължи на инулина.

Той се съдържа в много растения, включително топинамбур. Но коренът от репей по този показател е рекордьор. Инулинът има приятен сладникав вкус и неутрален мирис. Самият корен от репей също няма изразен аромат, затова може да се използва в най-различни диетични ястия. Достатъчни са само 8–10 г инулин на ден, за да се нормализира нивото на кръвната захар, да се подобри обмяната на веществата и да се стимулира развитието на бифидобактериите. Това означава, че за храна трябва да се консумират 25–30 г корен от репей. Той може да се консумира в яхния или в салати, да се приготвя на негова основа мармалад по рецептата по-долу. Разбира се, ограничението на мазнините при това ще помогне значително да се увеличи ефективността на репея за отслабване.

Коренът на това растение притежава и диуретичен ефект, което позволява да се изведе излишната течност от организма. Това също помага за намаляване на теглото. За постигане на този ефект всеки ден може да се пие по една чаша чай от корен на репей. Той не повишава артериалното налягане и помага за почистване на съдовете, което също е полезно за здравето.

Коренът от репей в народната медицина

Репей се прилага в народната медицина не само в Русия, но и в много други страни – България, Китай, Япония. Счита се за добро средство срещу стоматит, подагра, бронхиална астма и дори гинекологични заболявания.

При захарен диабет

Коренът от репей съдържа вещества, които помагат за нормализиране на нивото на кръвната захар. Затова отвара от корени на репей се пие при захарен диабет тип 2. Приготвя се така – вземат се 4 супени лъжици нарязани и предварително изсушени корени и се заливат с 300 мл вряла вода, след което се оставя да престои в продължение на два часа, за предпочитане в термос (или просто като се покрие съдът с отварата с топло одеяло).

Средството се пие три пъти на ден след основните хранения по 100 мл (1/2 чаша). Преди употреба отварата задължително се прецежда.

При панкреатит

Това заболяване представлява възпаление на панкреаса. При остър панкреатит трябва незабавно да се потърси медицинска помощ, никакви отвари не трябва да се пият. Но при хронично заболяване напълно се допуска фитотерапия (обаче само след консултация с лекар).

При панкреатит се приема настой от корени на репей. Приготвя се така – взема се 1 супена лъжица сушена нарязана суровина, залива се с 2 чаши вряла вода, след което се оставя да престои в продължение на два часа. След това се довежда до кипене, държи се на слаб огън в продължение на 15 минути и се пие охладеният и прецеден настой вместо чай три пъти на ден по 100–120 мл.

При гастрит

Противовъзпалителните свойства на репея ще помогнат и при гастрит. В народната медицина са популярни няколко рецепти. Първо, може да се пие настой от корен на репей. За приготвянето му се взема 1 чаена лъжичка счукан сух материал, залива се с 200 мл варена вода (но не гореща, а със стайна температура), настоява се средството в продължение на 8 часа – най-добре е да се остави за през нощта. Сутринта настоят се прецежда и се приема по 70 мл (това е около една трета от чаша) три пъти дневно половин час преди да се пристъпи към закуска, обяд или вечеря.

Някои билкари предлагат да се приготвя настой по различен начин. Вземат 1 чаена лъжичка счукан сух корен и го заливат с 400 мл вряла вода. Настояват средството в продължение на 12 часа. На следващия ден настоят се прецежда и се пие по 100 мл 4 пъти дневно преди хранене.

Второ, при остър гастрит се препоръчва да се консумират млади корени от репей (от растение от първата година на живот), като се ядат сурови. Някои билкари препоръчват да се изяждат по 4–5 такива корена. Те трябва да бъдат пресни. Консумират се само в рамките на денонощие след като са били изкопани, след което губят полезните си свойства. Продължителността на лечението е 2–3 седмици, след което задължително се прави почивка.

Трето, може да се вземе смлян на кафемелачка прах от сушен корен на репей, да се смеси в равни пропорции със спирт и мед и да се яде по 1 супена лъжица три пъти дневно преди основните хранения.

За червата

При лечение на язвено заболяване на червата се използват същите рецепти, които бяха посочени по-горе за гастрит.

При запек

Хранителните влакна, съдържащи се в корена на репея, го правят отлично средство срещу запек, причинен от нарушения в работата на червата. Затова за профилактика на запек се препоръчва да се добавя коренът на растението в ежедневния хранителен режим. Също така може да се пие чай, приготвен по рецептата по-долу.

При подагра

Това заболяване е причинено от нарушения в солевия обмен. Репеят не може да го нормализира, но ще свали предизвиканото от него възпаление. Така че при това заболяване той се използва в комплексната терапия.

Приготвят средството по следния начин. Вземат 1 супена лъжица изсушен материал и го заливат с 0,6 л току-що завряла вода, след което се настоява в термос (или увита с кърпа тенджера) в продължение на два часа. След това средството се прецежда през произволен филтър (може да се използва марля) и се пие по 40 мл поне три пъти дневно 10–15 минути преди основните хранения.

При колит

В листата на репея се съдържат много компоненти, които го правят ефективен срещу язвено заболяване на червата и колит. Но и в корена на репея те също присъстват, макар и в малко по-малко количество. За лечение се взема 1 чаена лъжичка сух корен, залива се с 0,4 л вряла вода, настоява се през нощта в термочаша и се пие по 100 мл настой 4 пъти на ден. Напитката трябва да бъде топла, тъй като студената вода само ще влоши симптомите.

За черния дроб

Ингредиентите, съдържащи се в корена на репея, го правят не само гастро-, но и хепатопротектор – средство, полезно за чернодробните клетки (и дори за хепатобилиарната система като цяло, тъй като притежава жлъчегонно действие). При заболявания на черния дроб се приема настой от корен на репей. За приготвянето му се вземат 4 с.л. натрошен изсушен материал на 2 чаши вряла вода. Това средство се настоява през цялата нощ в топлоизолиран съд или термочаша, след което се довежда до кипене, охлажда се до приемлива температура (за да не е прекалено горещ, а добре топъл) и се прецежда. Полученият настой се пие постепенно през деня.

При хемороиди

При това заболяване е много важно да се установи процесът на храносмилане. Това помага да се направи пребиотикът инулин, който се съдържа в корена на репея. Освен това, гликозидите оказват леко слабително действие и способстват за нормалния процес на дефекация, което е много важно при хемороиди. Това растение има и болкоуспокояващо действие – в обострящата фаза помага да се смекчат неприятните симптоми. Също така коренът на репей премахва отока, което позволява да се намали възпалението. Накрая, той е полезен за укрепване на кръвоносните съдове.

В такива случаи се приема вътрешно отвара от корен на репей, приготвена по рецептата по-долу. Също така отварата може да се използва за подмиване – съдържащата се в нея салицилова киселина помага за по-бързо заздравяване на раничките.

При холецистит

Тъй като коренът на репей притежава жлъчегонно действие, той се смята за добро средство срещу застой на жлъчка, провокиран от това заболяване. Но освен това, той премахва възпалението, което също е много важно при лечението на холецистит. Препоръчва се в такива случаи да се приема отвара от корен на репей. Приготвя се така – вземат се 2 с.л. пресен или изсушен материал, заливат се с чаша вряла вода и допълнително се нагряват не директно, а като се постави съдът в по-голяма тенджера с вода. Това се прави още 20 минути. След това средството се настоява още половин час, докато изстине, филтрира се и се изпива независимо от приема на храна по 1 с.л. сутрин, на обяд и вечер (но не преди лягане).

При цистит

Това е възпалително заболяване на пикочния мехур, причинено обикновено от бактериална инфекция. Репеят премахва възпалението и позволява да се елиминират болестотворните организми. Освен това, той притежава диуретично действие, което позволява по-бързо да се изведат токсините и облекчава състоянието. Но не се използва вместо антибиотик, а в комбинация с предписаните от лекаря препарати. Препоръчва се в такъв случай да се пие отвара, приготвена по рецептата, представена по-долу.

При простатит

Противовъзпалителните свойства на корена на репея позволяват да се използва и като средство срещу простатит. За целта се приготвя настой – 2 с.л. нарязан на малки парченца пресен корен на чаша вода със стайна температура. Средството се настоява в продължение на два часа, довежда се до кипене, охлажда се, прецежда се през фино ситце и се приема по 100 мл три пъти дневно. Тази рецепта се смята за ефективна и при аденом на простатната жлеза.

При кашлица

Запарката от корен от репей, приготвена по рецептата по-долу, се смята за ефективно средство за гаргара при ангина и други заболявания на дихателните пътища. Тази процедура може да се повтаря на всеки два часа.

При бронхит и други заболявания, придружени с кашлица, също се приема отвара – 1 ч.л. от сушения корен на чаша вряла вода. Преди употреба средството се прецежда. Пие се по 1 с.л. 3–4 пъти на ден. Отварата разрежда слузта и помага тя бързо да се изведе от дихателната система.

Срещу алергии

Както е известно, алергията е автоимунно заболяване. Излекуването ѝ е невъзможно, но рискът от поява на силна реакция може да се сведе до минимум и репейът се справя прекрасно с тази задача. За целта се препоръчва да се пие чай, приготвен по описаната по-долу рецепта. Също отвара от корен от репей помага да се премахнат проявите на кожна алергична реакция при диатеза.

За стави

При артрит, ревматизъм, възпалителни заболявания на ставите коренът от репей е полезен, тъй като намалява отоците и температурата, а също има бактерицидно действие (а причина за артрита могат да бъдат и инфекции, причинени от патогенни микроорганизми). Освен това растението има противовъзпалително действие.

При тези заболявания може да се приема вътрешно отвара, приготвена на водна баня, както е описано по-горе. Освен това се препоръчва да се направи маслен екстракт, да се напои с него марля и да се постави компрес на проблемната става.

При мастопатия

Това заболяване често се дължи на хормонални нарушения. Фитостерините, които влизат в състава на корена от репей, ще помогнат да се нормализира ситуацията. Неслучайно това растение влиза в състава на много готови препарати. Въпреки това преди употребата му все пак е необходимо да направите изследвания и да се консултирате с лекуващия лекар.

При мастопатия се приема готов аптечен екстракт от корен от репей, като се следва инструкцията на производителя. Но е по-добре запарката да се приготви самостоятелно – за целта се взема 1 с.л. изсушен корен от репей, залива се с чаша прясно кипнала вода, оставя се да изстива в продължение на половин час и след това се изпива през деня.

При онкологични заболявания

Ефективността на корена от репей срещу онкологични заболявания не е доказана, но редица изследователи го смятат за перспективно профилактично средство. В народната медицина за тези цели се предлага следната рецепта – 10 г сушен корен от репей се смила, добавя се 1 ч.л. цветен мед, залива се с чаша водка и се оставя да престои 10 дни на тъмно и сухо място, като периодично се разклаща съдът с напитката. След изтичането на този срок настойката се счита за готова за употреба. С профилактична цел се препоръчва ежедневно да се приема по 15 мл от средството, разредено в ½ чаша вода.

От паразити

Коренът от репей позволява да се отървете и от глисти. Взема се 1 с.л. натрошени корени от репей и се изсипват в тенджера (емайлирана, за да не реагира металът с растителната суровина), след което се заливат с чаша вряла вода и сместа се загрява за 10 минути, но не се довежда до кипене. След това тенджерата се сваля от огъня и се увива с хавлиена кърпа или одеяло, за да не се губи топлината. При тези условия средството се настоява в продължение на половин час, след което се прецежда. Отварата се пие по 50 ml три пъти дневно, независимо от храненето. Максимална ефективност се постига, ако едновременно с това всеки ден се измивате с тази отвара.

За сърцето

Веществата, съдържащи се в корена на репея, помагат за нормализиране на сърдечния ритъм и подобряване на работата на сърцето. За целта изсушен млад корен от репей се смила в мелница за кафе до прахообразно състояние. След това се взема 1 ч.л. от тази суровина и се залива с чаша вряла вода или горещо мляко. Средството се охлажда, не е необходимо да се прецежда. Приема се по 1 ч.л. три пъти дневно преди ядене. Такава настойка се прилага на курс, в продължение на 10–14 дни, след което се прави почивка за една седмица. За постигане на желания ефект курсът се повтаря 2–3 пъти. Освен всичко друго, коренът от репей помага за намаляване на нивото на „лошия“ холестерол, който често е причина за сърдечно-съдови заболявания.

При дисбактериоза

Хранителните влакна, които влизат в състава на корена от репей, са пребиотици. Тоест те създават благоприятни условия за развитие на полезна микрофлора, чието отсъствие провокира дисбактериоза. Затова е много полезно да включвате в менюто си млади корени от репей, особено в суров или сварен вид.

Но да се приготвят от тях е възможно само през есента, а в изсушен вид като хранителна добавка те вече не са толкова полезни. Затова през останалото време за лечение на дисбактериоза се използва отвара от корени на репей и глухарче. Вземат се тези съставки в равни пропорции, смесват се, стриват се на прах, взема се 1 с.л. суровина, залива се с чаша вряла вода, отново се довежда до кипене и се вари 5 минути. Това средство се пие вместо чай сутрин или вечер (само трябва да се има предвид, че има диуретично действие).

При съдови заболявания

Коренът от репей се счита за отлично средство за профилактика и лечение на тромбофлебит. Но в такива случаи се използва неговият маслен екстракт. Приготвя се по следния начин. Вземат се 40 г прясно изкопани корени и се настояват в продължение на денонощие в ½ чаша растително масло (слънчогледово или зехтин). След това полученото средство се загрява на слаб огън за 15 минути, прецежда се и проблемният участък се намазва с готовия екстракт. Също се правят компреси – взема се марля, напоява се с екстракта и се поставя за през нощта на болното място, като се фиксира с бинт.

Видове лечебни състави

От корена на репей се правят спиртна тинктура, маслен и воден екстракт, отвара. Съществуват множество подобни рецепти, по-долу ще бъдат представени най-ефективните от тях.

Запарка

Водната настойка се приготвя много просто – вземат се 10–25 g смлени сушени корени (в зависимост от желаната концентрация), заливат се с 2 чаши вряла вода и се оставят да киснат за един час в термос. Това средство помага при гастрит, нефрит, някои други бъбречни заболявания, холецистит и дори язва на стомаха и червата. В тези случаи се пие по 100 ml не повече от 3–4 пъти дневно след основните хранения. Продължителността на лечението е от 20 до 50 дни.

Освен това настойката се използва и като външно средство. Тя облекчава кожните възпаления при ексудативен диатез, зараства рани и дезинфекцира проблемните участъци при фурункулоза. В този случай с нея се намазва увредената кожа или се напояват компреси.

Настойка

В аптеките може да се намери готов спиртен екстракт от това растение, а в домашни условия се приготвя настойка. За целта се използва или прясно изцеден сок от прясно изкопан корен, или прясна или суха суровина, която предварително се смила. Вторият вариант се смята за по-удобен. Коренът от репей и спиртният разтвор се вземат в пропорция 1:5. При това смляният пресен корен се залива с водка или 40% спиртен разтвор и се поставя съдът с това средство на тъмно и хладно място. Там се държи две седмици, като периодично се разклаща, след което се прецежда.

Ако се вземе сух корен, то в него концентрацията на лекарствените вещества е по-висока. Тук пропорцията ще бъде следната – 20 g суровина на чаша водка или спиртен разтвор. Алгоритъмът на приготвяне е същият. За подобряване на вкусовите качества в настойката се добавя мед.

Отвара

Отвара от корен на репей може да се приготви по два начина. В първия вариант се вземат 15–20 g сушен корен, смила се, залива се с чаша вода, кипва се и след това се вари на слаб огън още 20 минути. След това средството се охлажда за половин час, прецежда се и се приема по 1 с.л. три пъти дневно след хранене. Това е прекрасно средство не само за холецистит, но и за подагра, заболявания на опорно-двигателния апарат (като остеохондроза) и цистит.

Във втория вариант се вземат 100 g смляна прясна суровина, залива се с 1 l студена вода, довежда се до кипене и се държи на огъня, докато се изпари около половината от първоначалния обем. Това средство се прецежда, добавя се мед на вкус и се употребява при заболявания като ревматизъм и подагра. Някои билкари го препоръчват и при ексудативен диатез. Но тогава мед не трябва да се добавя, тъй като той спомага за сенсибилизация на организма и влошава ситуацията.

Чай

По същество това е разновидност на билков чай. За приготвянето му се взема 1 ч.л. изсушен корен, залива се с чаша вряла вода и се оставя да кисне 15 минути. Концентрацията на лекарствените съставки в тази напитка е ниска. Но тя се смята за добро профилактично средство срещу простудни заболявания.

Мехлем

Това средство се приготвя по следния начин – вземат се 25 г корени от репей и същото количество негови листа, смилат се, заливат се с чаша вода, довеждат се до кипене, след което се държат на слаб огън още 20 минути. След това както самата растителна суровина, така и течността се разтриват със 100 г несолено краве масло или друга мазна основа. Това средство заздравява добре рани, с него се лекуват язви, изгаряния и дори измръзнала кожа.

Масло

Въпреки самото название, става въпрос съвсем не за етерични и мастни масла, получени от корена, а за неговия маслен екстракт. За целта се вземат 75 г пресни суровини, заливат се с чаша от всякакво рафинирано растително масло и се оставят за едно денонощие. След това средството се вари в продължение на 15 минути и се прецежда. Използва се предимно като средство за външна употреба, включително и в козметологията.

Приложение в козметологията

Полезните вещества, съдържащи се в корена от репей, позволяват той да се използва и в козметологията, като е полезен както за кожата, така и за косата.

Корен от репей за кожа

Съществуват множество ефективни рецепти за домашна козметология. Например:

1. Тоник за мазна кожа с разширени пори. За приготвянето му се вземат 10–20 г пресен корен от репей, заливат се с чаша вряла вода, оставят се да престоят 20 минути, след което се прецеждат. С този тоник се избърсва кожата след измиване. Също така се използва за компреси – с него се напоява марлена салфетка, която се прилага върху кожата на лицето за 10–15 минути – получава се ефективен аналог на популярните днес тъканни маски.
2. Лосион за мазна кожа. За приготвянето му се вземат 2 с.л. смляна сушена суровина, заливат се с чаша вряла вода и се оставят на слаб огън за 10 минути. Средството се охлажда до стайна температура и се прецежда. След това се взема 1 с.л. от получения настой на 100 мл водка или спиртен лосион. С това средство се избърсва кожата на лицето два пъти дневно вместо измиване с обичайните гелове. Продължителността на курса е 2 седмици, иначе има риск кожата да се пресуши.
3. Маска за проблемна кожа, склонна към възпаления и акне. По правило за това се използват листа от репей, които просто се прилагат върху възпалените участъци. Но може да се приготви кашица от запарен прах, получен от корена на репей, и да се използва като маска.

Също така може да се приготви мехлем срещу акне. Той е ефективен, когато се образуват отделни гнойни пъпчици. Приготвя се така – взема се 1 с.л. сух корен на чаша вода, довежда се до кипене и след това просто се държи на слаб огън, докато от нея не се изпари половината течност. След това към нея се добавя несолено пречистено краве масло (4 части на 1 част течност) и се разбърква старателно. Полученият мехлем се нанася върху проблемните участъци на кожата.

Корен от репей за здраве на косата

В миналото отварата от корен на репей се е смятала за най-доброто средство срещу косопад. Това негово свойство е доказано и от съвременната козметология – неслучайно екстрактът от корен на репей се добавя към много шампоани, балсами и маски. Това растение също помага да се бори с такива проблеми като чупливост и сухота на косата.

Отварата основно се използва за изплакване след измиване. За суха и нормална коса няма никакви ограничения за тази процедура; тя може да се прилага дори ежедневно, въпреки че за постигане на желания ефект е напълно достатъчно да се прави два пъти седмично. Важно е само процедурата да се провежда в курс от поне месец, след което да се направи почивка.
За мазна коса има ограничения – отварата може да се използва не повече от веднъж седмично.

Коренът от репей се запарва по следния начин – взема се сушена суровина, натрошава се (но не до прахообразно състояние), вземат се 2 с.л. от такива парченца корен и се заливат с 0,5 л гореща вода. Средството се довежда до кипене, след което се оставя на слаб огън още 15 минути. След това се сваля от котлона, охлажда се и се прецежда.

Приготвената по тази рецепта отвара може да се използва и по друг начин – вместо еликсир или тоник. За целта средството ежедневно се втрива в кожата на главата с масажни движения. Най-добре е да се прави вечер, за да не се измива после. Тук схемата на лечение ще бъде различна – една седмица масажът се прави ежедневно, на следващата седмица се прави почивка. Лечението продължава, докато се забележи подобрение.

Маслен екстракт ще помогне да се излекува себореята. Освен това, той е известен като репейно масло, което позволява да се подобри състоянието на косата. За приготвянето му се вземат 100 г натрошен пресен корен и се заливат с чаша рафинирано зехтин или слънчогледово олио. Средството се настоява в продължение на денонощие, след което се кипва, а след охлаждане се втрива в кожата на главата 2–3 пъти седмично. Средството се оставя за половин час, след което се измива обилно. За да се събудят космените фоликули, към него се добавя малко лют червен пипер (смлян).

Приложение на корена от репей в кулинарията

В кулинарията се използват също и корените от репей от първата година. В някои страни (например в Япония) репей дори се култивира специално за кулинарни цели. Така корените, смлени до прахообразно състояние, се добавят в брашното, от което се пече хляб.

Корените от репей могат да се варят, пекат, пържат. В салати те се добавят в свеж вид. Също така от тях се приготвят пюре и сладко с кисело-сладък вкус. В много ястия корените от репей могат да заменят картофите. От тях дори се правят питки и кюфтета. А изпечените корени заменят цикория и служат за заместител на кафе.

Някои ястия ще помогнат да разнообразят есенното меню (нали корените се изкопават през септември):

1. Зеленчукова яхния. Взема се 1 голям корен от репей, вари се в продължение на 10 минути. Почистват се морков и глава лук, нарязват се и се запържват в растително олио до полуготовност, а след това се добавя нарязан на лентички сладък пипер. Коренът от репей също се нарязва на лентички, смесва се с другите зеленчуци, добавят се сол, пипер и подправки по вкус и се довежда до кипене в тенджера с дебело дъно. Яхнията се сервира като гарнитура към месни и рибни ястия.
2. Сладко. За 1 кг корени от репей се вземат 1 л вода и 50 мл оцетна есенция. Захар не се добавя – в това се състои неговото предимство. Оцетната есенция се разрежда с вода според инструкцията на производителя, след което се довежда до кипене, добавят се нарязаните в блендер корени от репей и се варят на слаб огън в продължение на 2 часа. Готовото сладко се намазва върху тост, а също така от него се приготвят мармалад и други полезни сладкиши.

Що се отнася до заместителя на кафето, той се приготвя по следния начин. Вземат се млади корени, измиват се, но не се сушат, а се пекат във фурна, докато придобият кафяв оттенък. След това се смилат в кафемелачка до състояние на прах. За да се приготви напитка от тях, се вземат 1–2 ч.л. от този прах на чаша вряла вода. На вкус той повече наподобява напитка от цикория, отколкото натурално кафе, но също ободрява, и то без онези странични ефекти, които причинява кофеинът.

Противопоказания за употреба

Едно от предимствата на корена от репей като лекарствено средство е, че той практически няма противопоказания за употреба. Едно от тях е свръхчувствителността към веществата, влизащи в състава му. Затова в първите няколко пъти трябва да се прилага с повишено внимание.

Коренът от репей е противопоказан по време на бременност, тъй като съдържа фитостероли, а влиянието им върху майчиния организъм през този период не е проучено. По време на кърмене не трябва да се използва, за да не се предизвика алергия при бебето. На деца на възраст две години също не се дават препарати на основата на корен от репей, за да се избегнат алергични реакции.

Снимка на корен от репей