Иберийка: лечебни свойства и противопоказания

Иберийка е почвопокривно тревисто едногодишно растение. То принадлежи към семейството на кръстоцветните зелеви и притежава голям набор от полезни за човешкото здраве качества. Растението е отровно, но при правилна употреба може да помогне при лечението на патологии на сърдечно-съдовата система, стомаха, червата, както и на спектър от инфекциозни, простудни и възпалителни заболявания.

Медицинското наименование на билката е Iberidisherba. В народа се срещат названия: «разнолистник», «пиперник», «селска горчица», «стенник».

Химичен състав

Съставът не е напълно проучен, което ограничава приложението му до конкретни области. Въпреки това семената и стъблото на растението притежават вече известна уникална по качествата си структура. Те съдържат:

1. Кукурбитацин от групи E, I, J, K (противоракови, противомикробни и антихелминтни свойства).
2. Глюкоиберин (антиоксидант).
3. Глюкохейролин (растителни антибиотици, противовирусно средство).
4. Флавоноли (регулиране на процеса на образуване на ензими).
5. Глюкозинолати (аминокиселини).

Основните активни компоненти на разнолистника са горчиви вещества, сложен естер, гликозид на горчичното масло, кукурбитацин и други вещества. Този списък е основа за формиране на химичния състав.

Обърнете внимание: растението съдържа отровни вещества. Затова употребата без консултация с лекар и определяне на строга дозировка може да доведе до тежки необратими последици за организма.

Как изглежда и къде расте

Едногодишно растение с голо, грапаво, оребрено стъбло достига средно 35–40 cm на височина. Самият храст може да нарасне до повече от половин метър. Основата е гъсто разклонена, листата са с характерен тъмнозелен цвят, пересто-клиноподобни, удължени. Растението има дребни венчелистчета с бял цвят, с диаметър до 2 cm, събрани в големи съцветия с виолетов или розов цвят. Пиперникът винаги е четирилистен, краищата са характерно продълговати.

Периодът на цъфтеж на ибериса е ограничен до летните месеци (от юни до август), след което растението плододава. В зависимост от метеорологичните условия може да даде повторен завръз. Оптималният температурен режим е около 18–20°C. До края на септември по клоните могат да се видят двуделни шушулки с кръгла сплескана форма, вътре в които има кафяви (в някои случаи жълти или червени) семена, чрез които става размножаването.

Първоначалното място на произход се смята, че е Испания (преди наричана Иберия).

Допълнителна информация: според преданието, древноримският писател-ерудит Плиний Стари, докато бил в Иберия, излекувал с помощта на ибериса своя приятел от болки в стомашно-чревния тракт. Затова името на билката и нейният произход са свързани с това място.

Този вид е топлолюбив и устойчив на жега, затова ареалът на обитание на ибериса е Централна Европа и Средиземноморие. В Русия може да се срещне в южните територии (Крим, Кавказ, Дон), понякога в европейската част на страната.

Билката обитава предимно в планински, скалисти местности в рохкава почва с голямо съдържание на вар. За обилен растеж изисква много слънчева светлина и умерена влажност. Културата отдавна е одомашнена, затова е възможно нейното градинско отглеждане и размножаване чрез резници.

Видове

Благодарение на своята непретенциозност и външни данни, полухрастът често се използва не само за лечебни цели, но и в ландшафтния дизайн, което представлява голям интерес за градинари и селекционери. Благодарение на тях са създадени над 30 разновидности, някои от тях са многогодишни, а значит, са устойчиви на замръзване и могат без последствия да преживеят зимния период. Като цяло всички подвидове не си приличат по форма на листата, в някои случаи се различават по цвят на пъпките. С особена популярност се ползват следните разновидности:

Иберис вечнозелен
Многогодишен едър полухраст (30–40 см). Листата са продълговати, с наситен тъмен цвят, достигат 7 см на дължина. Пъпките на този подвид са сенниковидни, светли, до 5 см в диаметър. Разцъфтяването започва през лятото и продължава около 20–25 дни. Забележителното за вида е, че пъпките почти напълно покриват клоните по време на отваряне. Растението може да цъфти повторно в края на лятото, плододава.

Сортове:

1. Литъл Джем (LittleGem) – ниски буйни полета с диаметър до 50 см. Има едри вечнозелени, лъскави листа. Цъфти през април-май, по това време на растението се насчитат до 200 съцветия на една цветна леха.
2. Зимно вълшебство (Winterzauber) – разпознава се по изключително ранния цъфтеж, който започва още през март.
3. Цвергшнеефлок (Zwerge schneeflocke) – един от одомашнените сортове, непретенциозен в грижите и вирее прекрасно в каменисти лехи. Дребен тревист сорт (до 15 см). Цветът е светлосин. Отличава се с дълъг период на цъфтеж.
4. Финдел (Findel) – нисък (20 см) и широк (до 1 м) полухраст, силно разклонен настрани. Периодът на цъфтеж е кратък.
5. Дана (Dana) – разновидност на белоцветния иберис. Гъсто цветущо растение, не по-високо от 15 см.

Гибралтарски иберис
Испански нискорастящ полухраст. Може да се срещне на юг от страната и в Мароко. През пролетта цъфти с розови гроздове, достига височина 25 см и диаметър 40 см. За отглеждане е необходимо да се подготви добър дендрариум, осигурен с много слънчева светлина. Среща се в Русия. Най-разпространени са:

1. Гибралтарският стенник (Gibralter Candytuft) – нискорастящо тревисто растение (размерът варира от 15 до 35 см). При цъфтеж се покрива с плътна шапка от съцветия от бял до дълбоко лилав нюанс. Топлолюбив е, изисква добре затоплено място и некисела почва.
2. Конфетният стенник (Candy Tuff) – един от най-едрите сортове гибралтарски разнолистници. Размерът на съцветията е близък до този на далиите. Рядък е, затова се цени от селекционерите. За отглеждане изисква дренирани почви с малко количество влага.

И двата сорта се отличават с нежно-виолетови съцветия, които с времето придобиват чисто бял цвят.

Кримски иберис
Наречен така заради мястото на произход – за пръв път е открит в Крим. Многогодишно растение се издига от 5 до 10 см. Сивкаво на цвят, неярките стъбла са спуснати надолу. Пъпките са характерно лилави, впоследствие придобиват бял цвят.

За отглеждане е желателна суха, добре наторена с калций почва и слънчево място.

Скалист иберис
Напомня купест облак или снежна шапка поради изобилието на гроздове и окраската. Това е нисък (10–15 см), вечнозелен, устойчив на температурни колебания вид. Може да се срещне в Европа от Пиренейския полуостров до Южна Русия. Най-често са разпространени:

1. Пигмея (Pygmaea) – ниско растение (максимум 10 см височина) се разстила на широк масив, с издължени, игловидни листа, главичките са дребни и светли.
2. Вайс Ризен (Weiss Riesen) – сорт на скалистия разнолистник. Едър храст (достига 30 см) с бели цветове.
3. Гиацинтенблютиге Ризен (Getitemviewtype Riesen) – около 35 см на дължина. Ярко лилави гроздове красиво се открояват на фона на тъмните издънки.

Обърнете внимание: пресаждането на скалистите стенници е нежелателно, тъй като основната коренова система лесно се уврежда.

Горчив иберис
Достига средно 30 см височина. Грапави, назъбени клони са спуснати надолу. Стъблото е широко разклонено от корена. Ароматни дребни цветчета с бял или лилав цвят, с размер от 1,5 до 3 см. Подвидове:

1. Айсберг (Eisberg) – високорастящ (40–45 см) с едри назъбени листа. Пъпките са издължени (гроздовидни) и светли.
2. Императрица (Empress) – по форма наподобява полилей, достига височина 30 см. Листата са дълги и назъбени. Външно цветето прилича на зюмбюл.

Иберис чадъровиден
Това едногодишно растение се среща в Южна Европа. Има високи (до 40 см), гладки стъбла и плътни, бели съцветия (понякога могат да бъдат лилави). Листата са големи и лъскави, с изумруден нюанс. Има плътни бели съцветия (понякога могат да бъдат лилави). Започва да цъфти след 2,5 месеца от деня на засаждане. Семената са жълти или червени. Подвидове:

1. Чудо микс (Fairy Mix) – дребен (15–20 см), получава се от смес от различни семена, поради което венчелистчетата придобиват непредвидима окраска.
2. Червена треска (Red Rush) – височина около 30 см, дълги зелени клонки. Видът се отличава с нетипичен кораловочервен цвят на пъпките.

Събиране и съхранение

Периодът на цъфтеж на стенника е време за прибиране на суровините. Билката трябва да се отреже в необходимото количество, след което да се провери за наличие на загнили листа, стъбла и ненужни отпадъци. След това да се премине към сушене на получената маса. За пълното изсъхване тя трябва да се нареже и да се постави на сухо място на пласт с дебелина до 2–3 см (за осигуряване на достатъчна вентилация). Това ще позволи да се избегне влагата и гниенето на сбора. След това задължително ежедневно да се обръщат билките и да се следи за тяхното състояние.

Сухият материал трябва да се съхранява в специални хартиени пликове или марлени торбички, това е необходимо за правилна циркулация на въздуха. Такава форма на съхранение позволява да се използва в продължение на две години. След изтичане на този срок полезните компоненти престават да оказват лечебно действие.

Семената също подлежат на прибиране. Това трябва да се прави в периода от август до септември. Процесът малко се различава от описаните по-горе действия: трябва да се разложат семената върху поднос на добре проветриво място до пълно изсъхване и след завършване на процедурата да се поставят в хартиени пликове. Срок на съхранение – 24 месеца.

Важно! Не трябва да се поставя платът под пряка слънчева светлина, тъй като сухият материал може да изгори. За спазване на това правило може да се използва навес или друго покрито пространство.

Лечебни свойства на иберийката

Спектърът на показанията за прилагане на препарати или самостоятелно приготвени смеси е доста широк. На негова основа се създават множество разнообразни лекарствени препарати, насочени за използване в кардиологията, гастроентерологията и хомеопатията.

Строежът на ибериса се изследва с цел откриване на допълнителни полезни свойства. През 2014 г. проучване на компанията Comcon Healthindex установи, че екстрактът, приготвен от пресни листа, е способен напълно да регулира работата на стомашно-чревния тракт, да поддържа неговата активност и здравословно състояние. Освен това, с помощта на такъв състав могат да се преодолеят често срещани проблеми: киселини, подуване на корема, остра болка в стомаха.

През 2004 г. беше установено, че горчивият иберис е способен да се нагажда към човешкия организъм. Това става чрез избирателно регулиране на работата на мускулите на червата в зависимост от заболяването: в случай на отпуснато състояние – да оказва тонизиращо действие, в случай на спазми – отпускащо.

От 1960-те години растението се използва за производство на различни фармацевтични препарати в Германия и Белгия. За развъждане са отделени цели плантации в Дормщат. То е основен компонент на препарата Иберогаст („Ibero“ – „иберийка“ и „gast“ – „стомах“) на немската компания Байер.

Допълнителна информация: според статистиката, през 2013 г. Иберогаст стана най-продаваното средство в областта на гастроентерологията в Германия. Той се изнася също в Русия и други страни, поради което по целия свят употребата на прокинетика са опитали вече над 25 милиона души.

Също така от билката се изготвят други фармакологични препарати и билкови аптечни смеси.

Както беше споменато по-рано, полезните вещества, съдържащи се в тревата, оказват положително въздействие върху организма. Нейните уникални компоненти помагат да се поддържа тонусът на сърдечно-съдовата система, притежават цитостатично и бактериостатично действие, повишават работоспособността на гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт. Освен това, те се прилагат за подпомагане на извеждането на жлъчка и урина.

Затова основният списък на патологии, при които е показана употреба, е следният:

• болести на сърцето и съдовете (стенокардия, тахикардия, кислороден глад);
• функционални диспепсии (гастрит, спазми на стомаха);
• язвени образувания в стомаха и дванадесетопръстника;
• понижен апетит, гадене, киселини, метеоризъм;
• разстройства на тънкото или дебелото черво;
• проблеми с отделянето на жлъчка.

Освен това, веществата, съдържащи се в едногодишното растение, притежават антисептично, противомикробно и противовъзпалително действие, поради което е възможно приложение за облекчаване на симптоми и лечение на:

1. Остър бронхит, пневмония, ангина, тонзилит и други бактериални простудни инфекции.
2. Цистит, уретрит, пиелонефрит и други възпалителни процеси в пикочно-половата система.
3. Увреждания на кожните покриви (обеззаразяване и зарастване на рани).

Народната медицина твърди, че средствата на основата на това растение помагат в борбата с онкологични заболявания и доброкачествени тумори, тъй като имат цитостатично действие.

Горчива иберийка в народната медицина

Фармацевтичните свойства се съсредоточават в цялата надземна част на иберийката и нейните семена, затова материал за домашна аптечка трябва да се търси именно тук. От надземната част на растението могат да се направят отвари, настойки, компреси, тинктури за домашна употреба. Кореновата система в този случай не се използва.

Сухоцветията се подготвят от юли до септември, след което могат да се използват за изготвяне на продукти за консумация. Те могат да се смесват с други компоненти. В домашни условия, като се вземат предвид особеностите на болестта, могат да се приготвят лекарства по посочените по-нататък рецепти.

При холецистит и подагра

Една чаена лъжичка сушена зеленина се залива с 400 мл преварена вода, след което се настоява не по-малко от час. Прецедената течност се приема по една супена лъжица 5 пъти на ден в продължение на 2 седмици. Този метод може да се използва за профилактика на хронични заболявания на всеки шест месеца.

При открити рани

Ако раната не заздравява добре или изобщо не се затваря, загноява, причинява дискомфорт, може да се използва настой от иберийка. В този случай предозирането е невъзможно, така че няма противопоказания за употреба.

2 чаени лъжички билка се заливат със 150 мл гореща вода и се оставят да се накисват за час. Марля се намокря в прецедения настой и се прилага върху отворената рана за 30 минути два пъти дневно. Повтаряйте ежедневно до пълно заздравяване.

При исхемична болест на сърцето

За приготвяне ще са необходими 20 грама семена. Заливат се с водка в съотношение 150 мл течност на всеки 20 грама. Сместа се оставя да престои 20 денонощия. Полученият разтвор се приема под формата на капки (10 капки на чаша) 3 пъти дневно един час след хранене.

При ишиас и възпаление на седалищния нерв

Една чаена лъжичка сухоцвет се смесва с една лъжичка семена, след което се залива с 300 мл вода със стайна температура за 2 часа. След това средството се довежда до кипене (но не се вари) и се оставя да престои още 2 часа. Отварата се приема по една супена лъжица три пъти дневно до изчезване на симптомите.

При хроничен хепатит

В продължение на 30 денонощия сместа от сушена билка и водка в съотношение 1:10 се оставя да престои на тъмно. Пие се с вода, като се добавят по 5 капки на чаша, до облекчаване на симптоматиката. Същият метод е приемлив при патологии на нервната система, нарушения на работата на жлъчния мехур, липса на апетит.

При продължителна холестаза (застой на жлъчка в черния дроб)

За продуктивно лечение се използват билкови смеси, в чийто състав влиза иберийка (2 части). Освен това в такива смеси могат да присъстват цветове от лайка (1 част), корен от сладник, чистотел, мелиса или мента. Лечебната смес се залива с чаша вряща вода и се оставя да престои поне 4 часа. Приема се по 2 супени лъжици три пъти дневно (14 дни). Подобни аптечни смеси могат да се закупят готови във форма на чай.

При хронични възпаления на гърлото

Фарингит и хроничен ларингит могат да бъдат излекувани с помощта на семената на растението. Една чаена лъжичка семена се варят в 250 мл вода на водна баня в продължение на 5 минути. Охладената отвара се приема по 20 мл два пъти дневно (20 денонощия).

При синдром на раздразненото черво

Отстраняване на раздразнението на червата може да се постигне с помощта на смес, в която влизат екстракт от горчива сена, корен от дягил, цветове от лайка, кимион, плодове от магарешки бодил и мента. 50 грама от сместа се заливат с 1 литър водка и се оставят да престоят един месец. Разтворът се приема по 20 капки три пъти дневно до премахване на симптомите на раздразнението на стомашно-чревния тракт и спастичен колит.

Видове лечебни състави

Въпреки цялата полза, която носи културата, дори и най-опитните билкари настоятелно препоръчват да се използва иберийка с повишено внимание и само след препоръка от специалист. Билката е много токсична, което не може да не представлява опасност. Най-разпространените рецепти включват приготвяне на запарки, тинктури, отвари и компреси.

Запарка

Настоите, като правило, се използват за лечение и премахване на последствията от болести на дихателните пътища, хепатит от различни групи, подагра, холецистит, колпит и други инфекции.

Течността със сухоцвет в необходимите пропорции (в зависимост от проявите на заболяването) трябва да се остави да престои във вряла вода, да се прецеди и да се приема в определените дневни норми.

Настойка

За приготвяне на тинктура трябва да се използва суха смес от билки и водка. След престояване в продължение на 3 седмици течността се приема под формата на капки. Този начин помага при лечение и профилактика на патологии на съдовете, сърцето, нервни разстройства и хепатит. Броят капки на чаша течност зависи от конкретното заболяване и е посочен по-горе.

Отвара

Отварите в малки дози са полезни при различни заболявания. Приемат се при случаи на нарушено отделяне на жлъчка, нарушения на апетита и работата на стомашно-чревния тракт. Освен това иберийката често се използва в хомеопатията заедно с друга зеленина.

Компрес

Компресът оказва положително влияние върху регенерацията на тъканите и зарастването на открити незарастващи рани, гнойници и изгаряния, притежава антисептично действие. Те се прилагат чрез накисване на чиста марля и периодично полагане върху засегнатия участък.

Противопоказания за употреба

Поради своята токсичност екстрактите и препаратите, съдържащи иберийка, влизат в редицата на опасните. Предозирането при неправилна употреба може да нанесе непоправима вреда на здравето, както и да доведе до асистолия (спиране на сърцето) и летален изход. Поради това безконтролното лечение с препарати и самостоятелно приготвени препарати е строго забранено.

Освен това са установени редица конкретни противопоказания за вътрешен прием:

• бременност и период на кърмене;
• детска възраст до 16 години (поради недостатъчно клинични данни);
• остър панкреатит;
• патологии на пикочно-отделителната система;
• големи камъни в бъбреците и жлъчните пътища;
• индивидуална непоносимост към компонентите;
• алергични реакции на организма (включително повишена чувствителност).

За анализ на клиничната картина и назначаване на конкретна лекарствена терапия е необходимо да се обърнете към лекар.

Снимка на иберийка