Хармала: лечебни свойства и противопоказания

Лекарствено растение, което ботаниците нарекоха хармала обикновена, носи още няколко народни наименования, понякога доста непочтителни. Наричат я дива или планинска рута, пиган, кучешки изпражнения, стрелина, бибика. Но най-«изявените» имена са – гробна трева или гробница. Въпреки че хармалата е отровна, тя има толкова полезни свойства, че при грамотно приложение тя напълно разкрива своите лечебни качества.

Химичен състав

Хармалата е отровна поради съдържанието на голямо количество алкалоиди, предимно хармалин, хармин и пеганин. Това са основните действащи вещества на растението.

Значителна част от хармина (второто му име банистерин) се намира в корените, като младите растения са много по-богати на това вещество от старите. Хармалинът преобладава в семената, а пеганинът – в тревистата, зелена част на растението. При това най-голямата концентрация на алкалоиди е съсредоточена в семената, където съдържанието им може да достигне до 9%.

Благодарение на комплекса от алкалоиди, хармалата отпуска гладката и напречнонабраздената мускулатура, тоест притежава миорелаксиращо действие.

В малки дози хармалинът е способен да възбужда нервната система и да активизира работата на двигателните центрове в главния мозък. В списъка на неговите действия са – стимулация на мускулатурата на матката, разширяване на периферните кръвоносни съдове, което спомага за понижаване на налягането и нормализиране на сърдечния ритъм. Но в големи количества този алкалоид е изключително токсичен и смъртоносно опасен.

Пеганинът и харминът действат релаксиращо върху мускулатурата на редица органи – като матката, сърцето и червата. Харминът притежава по-малка токсичност от пеганина, но въпреки това и той е способен да провокира гърчове. Пеганинът може да въздейства върху бронхиалната стена, отпускайки я, което прави възможно приложението му при бронхиална астма.

Също така в състава на хармалата влиза алкалоидът пеганидин (той се съдържа в зелените части на растението), на него са присъщи бактерицидно и противостафилококово действие.

Химиците са изолирали от растението още редица алкалоиди, всички те в различна степен са родственици на хармина и пеганина и се откриват в незначително количество.

Семената съдържат също мазно масло, което лечителите специално добиват и събират. Освен това, гармалата е богата на протеин и на редица други полезни вещества. Това са каротиноиди с антиоксидантно действие, стероиди, участващи в изграждането на мускулна маса, и сапонини, които регулират нивото на холестерола и укрепват имунната система.

В зелената част на растението има значително количество микро- и макроелементи: калий, магнезий, желязо, алуминий, мед, цинк, стронций, манган, хром, никел, олово. Попадайки в човешкия организъм, тези компоненти участват в почти всички жизнени процеси.

Как изглежда и къде расте

Гармалата е много жизнелюбиво растение, за което свидетелства коренът му – силен, многоглав, който навлиза в почвата в търсене на влага на дълбочина от поне 3 м. Такъв мощен корен подхранва надземната част, която израства на височина от 30 до 80 см.

Благодарение на разклонените стъбла, които могат да се образуват от един корен в количество над 100 броя, растението има спретната сферична форма. Самите стъбла са предимно голи и безредно заплетени, а покриващите ги листа са нарязани на 3–5 тесни и заострени дяла. Те се разполагат по зеленото стъбло последователно, като се прикрепват с много къси дръжки.

Растението цъфти от май до юли с жълти или бели цветове, които могат да растат както поединично на върха на клона, така и по 3 броя едновременно. Петлистната цветна чашка би напомняла на камбанка, ако не беше разрязана до самата основа на венчелистчетата. Дължината на всяко венчелистче е до 2 см.

След като прецъфти, гармалата образува доста голям и забележим плод, чийто диаметър е от 6 до 10 мм. Поради това плодовете не могат да бъдат объркани с никое друго растение. Това е кутийка под формата на сплескана сфера, състояща се от три дяла-гнезда, между които има прегради. Във всяко гнездо почива тристранно кафяво или сиво-кафяво семе с размер от 3 до 4 мм. Семената узряват от края на юли, като всеки храст може да даде до 120 000 от тях.

Гармалата има характерна силна разпознаваема миризма, поради която е получила и названието «могилник». Тя прилича на миризмата на пелин, но не е толкова задушлива.

Растението е родом от азиатски страни, то е плевел, който понася добре сушата, поради което се чувства отлично на бедни на влага почви в Йордания, Пакистан, Индия. Неговата стихия са пустеещите места край населени пунктове, изоставените гробища и старите напуснати пасища, където гармалата може да образува гъсти гъсталаци. Оазиси в пустини, степи, каменисти предпланини – тя се приспособява навсякъде.

В Русия може да се срещне в южните региони на европейската част на страната, както и в степните територии на Западен Сибир. В съседните страни гармалата е обитава редица области в Украйна, както и всички територии на Средна Азия.

Събиране и съхранение

За лечебни цели се използват всички части на растението – корен, стъбла с листа и цветове, и семена. При това източните лечители са убедени, че е по-добре да се отиде за гармала в пустинята, а не в предпланините, тъй като там тя натрупва повече лечебни вещества.

Корените се събират най-добре от май до средата на юли. Предпочитат се по-младите екземпляри, тъй като съдържат повече алкалоиди. Изкопават се, измиват се добре и се изсушават на слънце. Съхраняват се по-удобно нарязани. Следващият път на тази територия корените се изкопават едва след три години. В противен случай популацията няма да се възстанови.

Семената се приготвят, когато започнат да узряват, а шушулките са на път да се отворят, тоест от края на юли и през август. Тревата се събира на снопи, изсушава се и след това се вършее, за да се отделят семената. След изсушаване на течение те се съхраняват в памучни торбички или хартиени пакети.

А надземната част – зеленината – се събира два пъти, в различни срокове. Започва се от април, когато в хармала има най-много алкалоид пеганин. С развитието на растението количеството пеганин намалява, но концентрацията на хармин се увеличава. И билкарите отиват за прибиране на суровината втори път, вече през май. Априлската и майската хармина се изсушават и съхраняват отделно една от друга, за да се използват полезните свойства максимално. Но трябва да се успее да се събере тревата по време на цъфтежа, преди образуването на плодове.

За прибиране на тревата се използва остър сърп. Зелената част на растението се отрязва на 15 см от повърхността на почвата, изсушава се, като се разстила върху чиста хартия на пласт не по-дебел от 8–10 см при добро проветряване под навес или на таван. Изсушената трева се нарязва на парчета от 6–8 см и се прибира за съхранение в сухо помещение, опакована в хартиени пакети. Растението не губи полезните си свойства в продължение на 2 години.

Рязането на тревата на един и същ участък може да се извършва с интервал от 2 години, за този срок хармалата ще успее да възстанови своите насаждения.

При прибиране на растението трябва да се действа бързо, точно и внимателно, за да се намали времето за контакт с него, за да се избегнат главоболие и гадене.

Лечебни свойства на хармалата

1. Химичният състав на хармалата определя нейното приложение като средство, способно да възбужда нервната система и едновременно да успокоява, да се бори с инфекциите и да обезболява, да премахва възпалението и да стимулира изпотяването, да увеличава обема на отделяната от организма течност и да унищожава хелминти. Въпреки това в Русия официалната медицина не използва препарати от хармала, тя все още се изучава от биолози и лекари, и затова в руската фармакопея няма такова лекарствено средство.
2. На територията на африкански и азиатски държави и в редица европейски страни това растение се използва в държавни клиники. В съседните на Русия страни от Централна Азия пресована хармала дори се продава в аптеките, прилича на моливи. А в Йемен нейните препарати се препоръчват на страдащи от депресия. С настойки от листата се лекуват неврастении, освобождават от бъбречни заболявания и пародонтоза.
3. В Афганистан окадяват парализирани болни с дим от това растение и поставят компреси от зелените части на растението върху туморите. В Индия окадяването също е често срещана процедура. Но там запалват семена и с дима им лекуват открити, трудно зарастващи рани. Още една страна, където прилагат окадяване, е Узбекистан. По време на грипна епидемия с дим от гармала обработват помещенията, по този начин ги дезинфекцират. Най-често за окадяване вземат сухата горна част на храста със семенните кутийки. Сухите листа също се използват, но много по-рядко. При запалване сухата суровина мирише като добър тютюн, но не дразни очите, за разлика от дима на други лечебни растения.
4. Състави с гармала се предписват също при възпалителни заболявания на периферната нервна система – неврити, като както при мононеврити, засягащи единични нерви, така и при полиневрити, които имат по-широко разпространение. Лечебното растение стимулира работата на мускулната система и подобрява проводимостта на нервите.
5. Чуждестранните лекари използват също способността на компонентите на това лечебно растение – алкалоидите хармин и пеганин – за лечение на патологии на централната нервна система – например, болестта на Паркинсон или треморния паралич.
6. В редица източни клиники се използва способността на алкалоидите, съдържащи се в гармалата, да се справят с тежката зависимост от кокаин и хероин.
7. Използването на лечебното растение се основава на неговите целебни свойства. Така, освен че харминът е добър антидепресант, той също така може да понижава кръвното налягане и да се бори с бацила на Кох – причинителя на туберкулоза. Пеганидинът не само се бори със стафилококова инфекция, но и стимулира сърдечния мускул и активира образуването на жлъчка. Алкалоидът вазицин е меко слабително вещество, а също така премахва бронхоспазъм, което прави възможно приложението му за лечение на астма.
8. Гармалата е дарила отварите, настойките и другите състави със способността да обезболяват и успокояват.
9. Проблеми на храносмилателната система, изгонване на глисти, облекчаване на състоянието на болни от морбили, варицела и малария – тези проблеми също се решават с помощта на гармала в редица страни по света. В Индия чрез настойка от гармала стимулират маточните контракции за аборт.
10. Антисептичните свойства на лечебното растение се прилагат при треска, настинки, а също и за гаргара на гърлото при ангина и на устната кухина при заболявания на венците.
11. Пресният сок от растението се капва в очите, лекувайки катаракта в началните стадии. Кавказките лекари вярват, че по този начин катарактата се разсейва. А за подобряване на зрението лечебната суровина се смесва с други съставки – например мед или вино.
12. Широко се използват вани с отвара от гармала. Те са способни да успокоят болката и да намалят възпалението при ревматизъм. Ваните се препоръчват също за лечение на краста, дерматити и други кожни заболявания.
13. Народните лечители в Русия използват билката, за да освободят болните от хроничен запек, да нормализират работата на червата и да премахнат атонията им. В гинекологията хармалата се прилага за лечение на мастопатия и нарушения на менструалния цикъл.

Хармала обикновена в народната медицина

Лечителите не рядко могат да препоръчат за лечение на един недъг различни лекарствени форми, приготвени от лечебното растение. Но все пак има редица традиционни предписания. Така, за да се успокои болката и да се премахне подуването в болните стави, се прилагат попарени листа от хармала. Отварите се използват като изплаквания при ангина, стоматит или възпалени венци, а също и ако се разболее зъб.

Депресиите се облекчават с чай, тикът на лицевия нерв се разгрява с гореща отвара или се намазва с пресен сок. Със същия сок се капе в очите при катаракта, а семената се предписват като глистогонно средство. Семената, стрити на прах с добавка на мед, се препоръчват на онези, които често страдат от главоболие и на които пада косата.

Дори козметични проблеми се решават с помощта на хармала. Така, със семена, предварително накиснати в топла вода, се освобождават от сивината при първите ѝ прояви, като за целта ги смесват с шампоан и след това с тази смес мият косата. Освен това семената могат да образуват пяна, затова с тях се измиват, за да предотвратят появата на пъпки и акне. А за да се излекува вече появил се акне обрив, се приготвя тинктура от семена на водка и след това с нея се изтрива лицето вечер.

Срещу настинка и ревматизъм

Настойката, приготвена по тази рецепта, може да се използва за лечение на различни заболявания. В зависимост от целта се използва различна дозировка. Приготвя се настойка на основата на чаша вряла вода и супена лъжица суха хармала. Оставя се да се настои един час, след което се прецежда.

За облекчаване на симптомите на настинка се предписва супена лъжица от средството 20 минути преди закуска, обяд и вечеря.

Ревматизъм, миопатия и миастения се лекуват с трикратен прием на настойката дневно – по 20–50 мл на един прием, като започват лечението с малка доза, като постепенно я увеличават до максималната.

При сифилис лечението също започва с малка доза – 2 супени лъжици, като постепенно се увеличава до 5 лъжици от 2 до 3 пъти на ден.

Срещу болести на храносмилателната система

Като жлъчегонно средство, за оздравяване на храносмилателната система и освобождаване от хелминти се показва прием на семена. Нормата – 10 плода на ден – да се раздели на 2 приема. Да се запиват с преварена вода. Още след 3–4 денонощия ще се забележи ефект.

Успокоителна отвара

Тази отвара се нарича успокоителна, но всъщност тя успокоява не само нервната система, но и ревматичните болки, задуха, премахва астматичния синдром, а също проявява потогонен, жлъчегонен и диуретичен ефект.

Трябва да се смесят в един съд семена от хармала и лен в пропорция 1:3. Да се вземе чаена лъжичка от получената смес, да се залее с 250 мл вряла вода и под затворен капак половин час да се държи на водна баня. Да се прецеди след охлаждане и да се пие по супена лъжица 3 пъти на ден – половин час преди хранене.

Ако вдишате парите от тази отвара, докато е на водна баня, можете да излекувате невропатия (невралгия на лицевия нерв).

Чай при бъбречни заболявания

Препоръчва се да се пие такъв чай при нефрит, пиелонефрит, възпаления на пикочния мехур и бъбречнокаменна болест.

В емайлиран или порцеланов съд се поставят 2 чаени лъжички от лечебното растение. Запарете като обикновен чай, като добавите 2 чаши вряла вода към сухия материал. Покрийте с капак, отгоре за топлина с кърпа и изчакайте 2–3 часа, докато напитката се настои. След това прецедете и пийте по 2 супени лъжици сутрин, на обяд и вечер. Не е задължително да приемате лекарството с храна. Продължителността на лечението е шест месеца.

Състав за вана

Приемането на вани с гармала се препоръчва за облекчаване на ревматични болки, както и за премахване на кожни прояви на нарушен метаболизъм и лечение на краста.

Доведете до кипене 5 литра вода и залейте 100 грама сухо лечебно растение. Варете сместа 15–20 минути на слаб огън под затворен капак, след което я оставете да се настои за 2 часа.

Прецедете отвара и го изсипете в подготвената вана с вода с комфортна за пациента температура. Продължителността на банята е 15–20 минути. Целият курс е разчетен за 10 процедури, като за най-добър ефект се препоръчва да се повтаря през ден.

Срещу задух и астма

Семена от гармала и лен се вземат по равно, смесват се и една чаена лъжичка от сместа се поставя в малък термос. Залейте с една чаша вряла вода и оставете в термоса за 4 до 5 часа.

Пийте по 1 супена лъжица 4 пъти на ден, без да го приемате с храната. Курсът на лечение е от 1 до 3 месеца. След това е необходима почивка от 3 месеца, след което подновете приема.

Афродизиак от хармала

Запържете семената от гармала, охладете ги и ги смелете в кафемелачка. Смесете праха с мед в съотношение 1:3. Всеки ден приемайте по 1 супена лъжица от тази смес. Повишава се сексуалното желание и способността за зачеване.

Срещу възпаление на седалищния нерв

За да се отървете от страданията, причинени от старо възпаление на седалищния нерв, е необходимо да смелите семена от гармала в кафемелачка и да ги приемате ежедневно в продължение на 2 седмици. Ежедневната доза е 3 грама прах. Можете просто да го запиете с преварена вода или да го приемете с мед или сладко.

При болки в ставите

Пригответе смес от равни части сок от гармала и копър, пилешка жлъчка, мед и червено вино. Получава се мехлем, с който се лекуват ставите при обостряне на болестите, а също така се намазва областта на седалищния нерв, за да се облекчи измъчващата болка. Народни лечители в Кавказ с това средство лекуват и отслабено зрение, като капват по капка във всяко око всеки ден.

Опушеване с дим

Настинката може да се лекува с дим от лечебното растение. Освен това, лечителите смятат, че димът е добро приспивателно и противопаразитно средство.

Една чаена лъжичка суха гармала се загрява и запържва в сух тиган. Веднага щом започне да се появява дим, наведете се над него и вдишвайте в продължение на няколко минути. Но не го правете повече от 2 пъти седмично.

При ухапване от змия

Вземете в пропорция 1:4 семена от гармала и червено вино. Сварете семената във виното, докато омекнат. Прецедете и добавете към получената отвара същото количество сок от праз. Пийте по 2 пъти на ден по една чаша от отварата, интервалът между приемите е 2 часа. Върху раната от ухапване поставяйте компреси, напоени с тази отвара.

Видове лечебни състави

Когато пристъпвате към приготвянето на лечебни състави от гармала, трябва да помните, че лекарите причисляват това растение към психоделиците или психоактивните вещества. Те коренно изкривяват оценката на заобикалящата среда и светоусещането на човека, както и въздействат върху емоционалното му състояние, нарушават редица психологически процеси и могат да доведат до халюцинации или промяна на съзнанието. Затова в никакъв случай не трябва да превишавате препоръчваните дози и схемата на прием на съставите.

Запарка

При настинка, миастения, ревматизъм и гинекологични заболявания е показана запарка от лечебното растение. За да я получите, залейте с вряла вода (1–1,5 чаши) 1–2 супени лъжици изсушена гармала. Съставът трябва да престои 50–60 минути, след което го прецедете, разделете тази дневна доза на 3 порции и приемайте 20 минути преди закуска, обяд и вечеря.

Настойка

На водка
За приготвяне на спиртна настойка вземете 100 грама изсушена смляна гармала и я изсипете в стъклена бутилка. Добавете и половин литър хубава водка и оставете на тъмно място да се настойва 3 седмици при стайна температура. От време на време разклащайте бутилката.

Готовата настойка прецедете и приемайте сутрин и вечер след хранене. Еднократната доза е една чаена лъжичка, не повече! Лечителите препоръчват това средство на пациенти, на които е поставена диагноза хипертония, неврастения, инсулт, енцефалит, както и на страдащи от епилептични пристъпи и шизофрения. В спектъра на болестите, при които е показана настойката, влизат още венозен застой, бронхиална астма, заболявания на далака, миастения и възпаления на седалищния нерв.

На вино
100 грама смлени семена изсипете в двулитрова бутилка, напълнена с червено сухо вино. Разклатете и оставете в тъмно помещение за един месец. Не забравяйте да я разклащате ежедневно.

След 30 дни прецедете и приемайте съвсем малко: не трябва да прекалявате и да забравяте, че сега това не е вино, а сериозно, опасно лекарство, и предозирането му е недопустимо. Нормата на прием е 25 капки преди хранене – от 2 до 3 пъти на ден. Приложение – при същите проблеми като настойката на водка.

Отвара

Отварата, приготвена от гармала, притежава мощно противомикробно действие, дава добри резултати при гаргара на болно гърло или изплакване на устната кухина при стоматит, гингивит или пародонтоза.

С вряла вода (1 чаша) залейте една чаена лъжичка изсушена билка гармала, плътно затворете с капак и дръжте половин час на водна баня. След охлаждане до топло състояние прецедете и използвайте за нужните процедури.

Масло

Маслото на растението се добива по доста любопитен начин. В първите дни на пролетта малкият храст трябва да се покрие със стар пробит казан, с пробита метална кофа или с повреден, ненужен в домакинството дълбок леген. Още след месец целият съд отвътре се оказва покрит с мазен лепкав слой. Остава той да се изстърже, да се сложи в буркан, който да се затвори с капак. Народните лечители смятат, че растението, оцеляло в толкова непроста атмосфера и запазило стремежа си към живот, е способно да предаде тази сила на хората.

Още средновековният персийски лекар Ибн Сина лекувал с този състав болни стави и възпаления на седалищния нерв у своите пациенти, като смазвал болните места с масло. А при проблеми с менструацията, задържане на урина и различни колити не само използвал маслото като мехлем, но и правел на негова основа лечебни напитки.

Противопоказания за употреба

1. Гармалата е забранена за хора, при които се наблюдават различни видове тикове, тремор и други хиперкинези.
2. Не може да се прилагат състави на основата на това растение при бременни жени и майки, които кърмят бебето си.
3. Индивидуалната непоносимост и повишената чувствителност към компонентите на билката също са противопоказание за приложението ѝ.

Приемът на състави от гармала не е забранен за останалите хора. Но не бива да се забравя, че това растение е отровно, затова препарати, приготвени на негова основа, могат да се приемат само при най-точно спазване на препоръчаната дозировка. Ако тя бъде превишена, възможни са поява на сънливост и понижаване на температурата, както и по-сериозни проблеми – депресия, тахикардия, слюноотделяне, гърчове, конвулсии, халюцинации, треперене, парализа – дори до спиране на дишането. При появата дори на минимални подобни симптоми задължително трябва да се извика спешна помощ, а до пристигането ѝ да се промие стомахът на пострадалия.

Ако безоснователно се използват средства на основата на лечебното растение за продължително време, е напълно вероятно да се появят проблеми с дишането, повишено уриниране и нарушение на работата на храносмилателния тракт.

Лечението с гармала и едновременната употреба на алкохолни напитки са недопустими. А ако човек постоянно приема някакви други лекарства, задължително трябва да обсъди с лекуващия лекар доколко те са съвместими с гармала.

Снимка на гармала