Гравилат: лечебни свойства и противопоказания

Гравилатът се среща навсякъде по света – може би освен в Антарктида. Това растение от семейство Розови е обичано от ландшафтни дизайнери и градинари. С него се лекуват множество заболявания от различен профил. Жените с негова помощ се разкрасяват и приготвят кулинарни творения, които включват това приятно растение с карамфилов аромат. Освен това понякога коренището се използва като дъбилно вещество за кожа и като боя за тъкани, придавайки им златисти и кафяви тонове. Народът му е измислил много имена. Сред най-запомнящите се са: карамфилова отвара, карамфилов дух и карамфилов корен, жива трева, чистец-трева, любилник, любим-трева, кученца.

Химичен състав

1. Жълт оцветяващ пигмент и дъбилни вещества се съдържат в коренищата на растението, като дъбилните съставки са много – около 40% от химичния състав.
2. Освен тези компоненти, в растението се съдържат флавоноиди, известни със своето укрепващо действие върху стените на кръвоносните съдове. Те осигуряват тяхната еластичност и намаляват пропускливостта.
3. В растението се съдържа и голям набор от въглехидрати. В комбинация с други полезни вещества – минерали, витамини, флавоноиди и флавони – те са способни да потискат действието на свободните радикали, да забавят процесите на окисление на тъканите и съответно да забавят както външното, така и вътрешното стареене на организма. Всъщност тези вещества са истински природни антиоксиданти. От витамините трябва да се отбележи високото съдържание на каротин и аскорбинова киселина в листата, което обуславя имуностимулиращото действие на растението.
4. В приятелска връзка с антиоксидантите работят и горчивите вещества, както и съставките на етеричното масло – те стимулират и контролират метаболизма в организма. Между другото, етеричното масло се съдържа в коренището в количество 0,4%. Изглежда малко, но придава на растението доста устойчив приятен карамфилов аромат. Етеричното масло от гравилат се добива специално чрез парова дестилация, то е червеникаво на цвят. Дори го използват във фармацевтичната промишленост за ароматизиране на лекарствени препарати.
5. Органичните киселини на гравилата, като играят забележителна роля в поддържането на киселинно-алкалния баланс на организма, допринасят за подобряването на всички функции на храносмилателната система, извеждането на токсините и поддържането на работоспособността на човека като цяло.
6. Доста много танини има в растението, като в различните части на гравилата съдържанието им е различно. Но като цяло достига 30%. Тези вещества са известни и широко приложими в медицината и фармацията, тъй като притежават редица полезни действия – като кръвоспиращо, противовъзпалително, антимикробно, антисептично и противомаларийно.
7. Като източник на енергия за организма служат полизахаридите и нишестето, които също се съдържат в растението.
8. В гравилата има гликозид геин. Както и всички вещества от групата на гликозидите, той може да се разглежда както от отрицателната, така и от положителната страна. При предозиране те са отровни, но при разумна употреба възбуждат апетита и стимулират работата на стомашно-чревния тракт, оказват локално дразнещо действие, регулират дейността на сърдечните мускули и нормализират съдовата система, а също така активно се борят с патогенните микроорганизми.

Как изглежда и къде расте

Това многогодишно тревисто растение достига височина от 30 до 60 см. То има доста дебело коренище, от което излиза приосновна листна розетка. Тя се състои от силно назъбени листа, закрепени на дълги дръжки. Стъблото е право, ръбесто, разклонено. Листата по него са малко, те се делят на три остри сектора, с зъбчета по ръба. Прикрепват се към стъблото с толкова къси дръжки, че изглеждат седящи. Листата се различават по размер – приосновните са по-едри от стъбловите. Цялата зелена част на растението е леко покрита с меко опушване – дребни власинки.

Цветовете се разполагат на върховете на всяко разклонение на стъблото, техните цветни дръжки са къси и също са покрити с меки бели власинки. Всеки цвят е петлистен, те са широко отворени, по ръба имат малък изрез, подобен на меко изрязано сърце. Най-често срещаният естествен цвят на цветовете на гравилата е жълт, по-рядко могат да се срещнат и бели или розови. Те са събрани в съцветия от 3 до 10 броя във всяко. Съцветията биват различни – както с форма на чадър, така и подобни на метлица.

Гравилатът цъфти в края на пролетта и началото на лятото. След прецъфтяване се появяват плодове, наречени многоорешчета, във всеки от тях – множество семена, които имат на края закривен с кукичка опашчица. Семената узряват в самото начало на септември.

Гравилатът не е особено взискателен към почвата, не му подхождат само влажни и кисели почви. Най-често това растение се среща по горските поляни и е разпространено навсякъде – от Европа, Азия и Африка до Австралия и двете Америки. Не го плашат нито тропическата жега или полупустините, нито мразовитите руски зими. Единственият континент, на който няма гравилат, е Антарктида.

Видове

В природата съществуват около петдесет разновидности гравилат, като 20 от тях се култивират. В Русия могат да се срещнат 11 вида – както в естествена среда, така и култивирани.

1. Гравилат планински. Обичайното му място на растеж са планинските региони на Европа. Този вид е храстовиден, но нисък – не повече от 30 см, листата му са грапави на допир. Цветът не се разкрива напълно и затова има форма на чашка. Започва да цъфти през юни. Цветовете са ярко жълти, доста едри – до 4 см в диаметър. Обича слънцето, не понася сянка, понася студеното време доста устойчиво.
2. Гравилат пълзящ. Гравилатът пълзящ в много отношения прилича на своя планински роднина и расте наблизо – в Алпите, Балканите, Карпатите. Растението е ниско – само 15 см. Единичните златисти цветове започват да радват от началото на лятото. Често го използват за оформяне на цветни лехи.
3. Гравилат градски. Отличава се с много дебело коренище, заради което се цени от народните лечители. Расте във всички страни, в Русия е най-разпространен в района на Урал. Един от най-високите видове – до 70 см. Цветовете са дребни – около 1,5 см, с жълт, но доста светъл цвят, ако не кажем, че е блед. Цъфти от май и след това образува много семена, които покълват доста лесно, в резултат на което гравилатът бързо се разпространява, измествайки всички останали треви.
4. Гравилат крайводен. Типичен обитател на американския континент, но се среща и на територията на Евразия. Един от малкото видове гравилат, способен да живее на обилно влажна почва, включително по бреговете на реки и езера. Коренището е мощно, височината съответства на мощността му – до 70 см. Отличава се с кафяв цвят на стъблото. Цветовете имат интересен цвят – жълти с червена или червено-кафява ивица, с форма на чаша.
5. Гравилат алепски. Въпреки високия растеж – 70 см, има късо коренище. Има външна прилика с гравилата градски, но алепският е по-пухкав, дори може да се каже, че е мъхест. Неговата стихия са брезовите гори, техните поляни, остепнените ливади. Широко разпространен из цяла Русия – от европейската част до Далечния изток, в Средна Азия и на северноамериканския континент. Чрез самосев с помощта на вятъра лесно се разпространява на прилични разстояния и големи територии. За да се ограничи разпространението му, е необходимо своевременно окосване – преди началото на узряването на семената.
6. Гравилат чилийски. Родината му е Чили, оттам и идва името. Високо и храстовидно растение, покрито с гъст пух. Характеризира се с едри – около 4 см – махрови цветове в пурпурен цвят, цъфти доста дълго – от края на май до края на лятото.
7. Гравилат яркочервен. Родината на този вид гравилат е Кавказ и територията на Балканския полуостров. На базата на растение, произлязло от тези местности, селекционерите създадоха много красив цвят, който се цени от ландшафтните дизайнери и градинари. Високо храстовидно растение с едри яркочервени цветове, събрани в шапка по 2–4 броя. Цъфти от май до края на лятото.
8. Гравилат едролистен. От името се вижда, че характерната особеност на този вид е по-едрата в сравнение с другите видове листа. Всеки лист е широк, с форма на яйце. Но цветовете са по-дребни, по-бледи и по-невзрачни от тези на родствените растения – само 1 см в диаметър. Цъфтежът започва през май и завършва в средата на лятото. Родината на този сорт е Северна Америка.
9. Гравилат росса. Този сорт е забележителен с това, че се разпространява основно в студен климат – в арктическите региони на северноамериканския континент. Прекрасно се запазва и нормално зимува в толкова сурови условия.
10. Гравилат трифлорум. Ниско многогодишно растение, израства не по-високо от 30 см. С успех се използва за оформяне на рабатки и цветни лехи, широко се прилага не само в частния, но и в градския ландшафтен дизайн. Яркожълтите цветове доставят естетическо удоволствие със своята жизнерадостност. Сред яркожълтите цветове могат да се появяват и оранжеви.
11. Гравилат хибриден. Селекционерите създадоха много сортове от този вид гравилат. Основно те се отличават с едри съцветия в оранжеви и червени нюанси. Сред най-популярните са сортове като нежнооранжевите «Гладис Пери» и «Принцеса Юлиана» и оранжевочервеният «Файър Опал».

Събиране и съхранение

Тъй като за гравилата практически няма почва, неподходяща за растеж, то може да се срещне както на градски естествени поляни, така и покрай пътища. Такива растения не трябва да се вземат и подготвят с лечебни цели, тъй като те попиват всички вредни вещества от промишлените емисии и автомобилните изгорели газове. По-добре е за приготвянето да се отиде извън града, в горите и поляните.

Зелената част на растението, както и цветовете, трябва да се събират, когато започва да цъфти, като се реже със сърп гравилата почти при самата основа на стъблото. Да се отиде за събиране е по-добре през първата половина на деня, но не твърде рано: трябва да е успяла да изсъхне росата.

Може да се суши зелената част цяла или да се отделят цветовете и да се направи отделна заготовка. Условията за сушене са еднакви. Първо лечебният материал трябва леко да се провее на сянка, на свеж въздух, а провееният материал да се доведе до готовност в електрическа сушилня, като се зададе температура 45–50 градуса. За да е по-удобно да се слага растението в сушилнята, по-добре е предварително да се нареже на парчета.

Готовият лечебен материал е по-добре да се прибере в хартиени торбички, картонени кутии или памучни торбички, в които се съхранява в сухо помещение не повече от година.

Коренищата трябва да се приготвят през есента, до този момент те успяват да натрупат най-голямо количество целебни вещества. За лечебни цели най-подходящи са зрелите растения. Изкопаните корени трябва да се отърсят от почвата, старателно да се измият с четка и както зелената част, първо да се подсушат на въздух и едва след това да се поставят в електросушилня или сушилен шкаф, където да се настрои температура 45 градуса. При такива условия лекарственото средство отлично запазва и полезните вещества, и характерния отличителен мирис на гравилата – мирис на карамфил.

Съхранявайте лечебните коренища в памучни торбички в сухо помещение, при такива условия те са годни за употреба в продължение на три години.

Лечебни свойства на гравилата

Гравилат – растение, познато като лечебно още в Древна Гърция. Именно гърците са го описали в медицинските трактати. А официалната медицина на нашата страна го е признала през 1818 г. и го е включила в руската фармакопея.

Благодарение на веществата, влизащи в състава на лечебното растение, приготвените от него средства притежават противовъзпалително, заздравяващо рани, антисептично, стягащо, противомаларийно, потогонно и общоукрепващо действие. Неговите състави са способни да облекчат болка в корема, възникнала от спазми, да премахнат застоя на жлъчка, да намалят умората и да добавят жизнени сили, да намалят изпотяването.

От лечебното растение се приготвят водни състави – настойки и отвари – и спиртни тинктури, използват гравилата направо – като го смилат до състояние на прах. В списъка на заболяванията, с които растението се справя, са – колити от различен произход, катари на стомаха, чревни колики и повишено газообразуване, повръщане и дизентерия. Лекува гравилатът и дихателните органи – от обикновена кашлица до магарешка кашлица, възпаление на белите дробове, бронхиална астма и дори туберкулоза. Нефрити и цистити, холецистити и проблеми с черния дроб, неврози и С-авитаминози – за лечение на всички тези болести има рецепта на основата на целебното растение.

Гравилат се използва също за решаване на мъжки и женски деликатни проблеми: освобождава от импотентност, приема се като средство за стимулиране на маточни съкращения и спиране на кървене – при това не само маточно, но и хемороидално.

Антисептичните и противовъзпалителните способности на лечебното растение са търсени и за външна употреба при лечение на ангини, пародонтоза, гингивити и стоматити – при това за много сложни и напреднали случаи, когато вече дори се наблюдават некротични изменения на тъканите, за ускоряване на заздравяването на рани. Гравилатът прогонва глисти и се бори с рахит, действен е като антивирусно, потогонно, противомаларийно и тонизиращо средство.

Гравилат в народната медицина

По вековна традиция народната медицина прилага лечебното растение за освобождаване от широк кръг проблеми – започвайки от обикновено изпотяване и завършвайки със сериозни – например, такива като тумори.

От мазоли

За да се отървете от сухите мазоли, ще ви трябва прясно, току-що изкопано коренище от гравилат. Трябва да го разрежете наполовина по дължина и да го превържете с разреза към мазола за през нощта. Повтаряйте процедурата ежедневно, докато мазолът изчезне.

При настинка

За приготвяне на напитка, която облекчава състоянието при настинка, трябва да вземете 15–20 грама прах, приготвен от каквито и да е надземни части на растението – листа, стъбла, цветове, – да го залеете с вряла вода и да изчакате 3 часа, докато се настои. След прецеждане пийте по 2 глътки сутрин и вечер. Напитката не само ще ви помогне да се излекувате по-бързо от настинка, бронхит или ангина, но и ще укрепи имунитета и ще се превърне в отлично профилактично средство срещу последващи заболявания.

Пречистващо средство

Такъв състав се приготвя само от изсушени листа на растението. Стрийте ги с пръсти до прахообразно състояние и вземете 2 чаени лъжички от лекарствения материал. Залейте с 2,5 чаши вряла вода и затопляйте 20 минути на водна баня. Ако изпивате по една супена лъжица от този състав на ден, ще се възстанови балансът на микроелементите в организма – като желязо, натрий и магнезий. Това средство също така почиства съдовете и подпомага заздравяването на сложни рани.

За деца при рахит

Вани с такъв състав се предписват на бебета над шест месеца.

Гравилат се използва като компонент на билков сбор, в който това растение се смесва в равни части с лайка, коприва и низ. Трябва да вземете 4 супени лъжици от състава и да ги варите 15 минути във вода (3 литра). След прецеждане добавете към водата за вана (20 литра). Времетраене на водната процедура – 10 минути.

При болести на храносмилането

Заболявания на черния дроб, холецистит и гастрит могат да се лекуват със състав, приготвен от корен и билка на гравилат, 10 грама от които да се счукат и варят 10 минути в 250 мл вода, след което сместа се излива в термос за 2 часа. След това се прецежда и течността се пие през деня, разделена на 4 приема.

При заболявания на бъбреците

На 250 мл вода вземете 20 грама суха билка и варете състава половин час. След като изстине, прецедете и приемайте по 1 супена лъжица от отварата 3 пъти дневно преди хранене. С нея можете да гаргарирате гърлото при ангина и устата при стоматит.

При бронхит

За облекчаване на кашлица при бронхиална астма и бронхит се препоръчва преди хранене да се приема прах от изсушен корен на гравилат. Вземете от средството на върха на чаена лъжичка, изяжте го с мед и го запейте с вода.

Кръвоспиращо средство

1. При маточно или хемороидално кървене варете 2 супени лъжици настърган корен от лечебното растение в половин литър вода в продължение на 30 минути. След като изстине, прецедете и изпийте получената течност през целия ден на малки дози.
2. В сериозни случаи е необходима по-наситена отвара, която се приготвя от 30–40 грама корен и една и половина чаши вода. Трябва да се изпари на слаб огън наполовина, да се прецеди и да се приема по една супена лъжица на всеки час.

От гастрит

Приготвя се лечебен билков сбор от гравилат, живовляк, кървавка и мащерка, взети по една супена лъжица. Към тях се добавят по 3 супени лъжици лабазник, лайка, ленка, подбел, иван-чай, маточина и по 2 лъжици хмелови шишарки и пирен. Това количество стига за цял курс на лечение, тъй като за дневна доза се приготвя състав от само 1 супена лъжица от сместа, залята в термос с 300 мл току-що завряла вода. Употребява се след 6-часово изстояване и прецеждане. Течността се разделя на три порции и всяка се изпива половин час преди хранене.

Видове лечебни състави

Основните лекарствени форми, в които народната медицина използва лечебното растение, са настой, тинктура и отвара.

Запарка

1. Настой от билката. Това лечебно растение добре успокоява нервите. За приготвяне на настой се залива една супена лъжица нарязани листа с чаша завряла вода и се настоява поне два часа, прецежда се и получената течност се изпива през деня, разделена на два приема.
2. Настой от корени – 1 вариант. На народните лечители помага настой от корени на гравилат за лекуване на болен черен дроб, за премахване на спазми на жлъчката и чревни колики. Нарязаните корени (една супена лъжица) се попарват с чаша завряла вода и се държат под плътно затворен капак и топла кърпа поне два часа, още по-добре три. Тричасовото настояване може да се замени с пропарване на водна баня за половин час. След охлаждане сместа се прецежда и се приема до 4 пъти на ден – преди ядене, като наведнъж се изпиват 2–3 супени лъжици.
3. Настой от корени – 2 вариант. При метеоризъм, диария, повръщане, чревни колики и дори дизентерия е показан настой от 2 чаени лъжици ситно нарязан, току-що изкопан корен от лечебното растение, залят с 250 мл вода, доведена до кипене. След двучасово настояване в плътно затворен съд средството се прецежда, разделя се на две равни порции и се изпива сутрин и вечер половин час преди ядене.

Настойка

1. Тонизираща тинктура. В 100 мл водка се изсипва една супена лъжица ситно нарязан пресен корен от растението и се настоява един месец на тъмно място. Прецежда се и се пие по 10–15 капки, разредени в 100 мл вода, преди закуска, обяд и вечеря. Оказва успокояващо действие и се препоръчва за лечение на нервни разстройства, а също така придава жизнени сили.
2. Тинктура при рак на стомаха. В половин литър водка се накисват 5 големи лъжици корен от лечебното растение, предварително нарязан. Настоява се 2 седмици до готовност. Лечението с тази тинктура е показано като част от комплексната терапия на пациенти, страдащи от рак на стомаха. Норма на прием – от 20 до 30 капки три пъти на ден един час след ядене. В отделни случаи лечителите предписват една чаена лъжица от средството за еднократен прием.
3. Тинктура на вино. За половин литър вино са необходими 5 чаени лъжички натрошени корени от лечебното растение. Времето за накисване е една седмица. Прецеденият състав може да се използва за подобряване на храносмилателния процес, намаляване на газове и спиране на повръщане. Да се пие по 50–60 минути след хранене (3–4 пъти дневно) по една супена лъжица.

Отвара

1. В продължение на половин час се вари в 200 мл вода 15 грама пресни корени. След охлаждане се прецежда. С тази отвара се гаргаризира гърлото при ангина, а също така се поставят компреси за облекчаване на ставни болки при изкълчвания и ревматизъм.
2. При слабо кипене се държи на огъня 10 минути чаша вода с една чаена лъжичка настъргано прясно коренище от гравилат. След това се оставя да престои още един час, след което се прецежда и се изпива през целия ден, като от време на време се поема по една малка глътка. Отварата се препоръчва за спиране на маточно кървене.
3. На слаб огън в продължение на 10–15 минути се вари 250 мл вода с 2 чаени лъжички пресен нарязан корен от лечебното растение, след което се оставя за 2 часа да престои. Тази отвара е подходяща за гаргаризиране на гърлото при ларингит или ангина. Също така съставът помага за лечение на устната кухина при гингивит, стоматит и други проблеми на лигавиците. Да се правят гаргари по 4–5 пъти дневно до пълното изчезване на симптомите.
4. В чаша гореща вода се разбърква една супена лъжица пресен, нарязан на малки парченца корен от растението и се поставя на тих огън за 20 минути, след което се сваля и се оставя да престои още 50–60 минути. Прецежда се и се пие по една супена лъжица 20 минути преди хранене, от 3 до 4 пъти дневно. Препоръчва се за лечение на суха кашлица при бронхит.

Приложение в козметологията

Етеричното масло, получавано от гравилат, се използва активно от компаниите за производство на парфюмни и козметични продукти. То придава на продуктите приятен аромат на карамфил, а благодарение на антисептичните свойства на растението от него се приготвят средства, които оказват върху кожата почистващо, обезболяващо и леко подсушаващо действие.

В домашната козметология гравилатът се използва основно за мазна кожа. С помощта на лечебното растение може да се намали количеството на кожния себум, да се подреди дермата и да се регулира изпотяването.

Маска за мазна кожа

Една чаена лъжичка зеленина от гравилат се вари половин час в половин литър вода. Свалете състава от котлона, прецедете го горещ и внимателно, на тънка струя, при постоянно разбъркване, добавете към течността 2 супени лъжици нишесте. Получената маса се охлажда за четвърт час и се нанася върху лицето за 30 минути. През този половин час не се занимавайте с никакви дела, починете си и гледайте любимото си добро телевизионно предаване.

Вана за тяло

За да подобрите състоянието на мазната кожа, да почистите порите или да намалите проявата на акне, което често се появява по гърба при мазна кожа, трябва да приготвите отвара от 8 супени лъжици от растението (подходящи са всякакви части на гравилата) и един литър вода. Варете сместа четвърт час, прелейте я в термос и я оставете в него още няколко часа, след което прецедете отварата и я изсипете във ваната – и можете да се потопите във водата, да се наслаждавате и едновременно да се лекувате.

От кожни обриви

Сушеното коренище на лечебното растение се смила в кафемелачка до прахообразно състояние. Вземете 2 големи лъжици от праха и го смесете със супена лъжица свинска мазнина, която е желателно леко да загреете. Намазвайте зачервените места и акнеподобните обриви сутрин и вечер.

От екзема и кожни раздразнения

Върху кожата на ръцете, засегната от екзема, поставете листата на растението; за по-голям ефект предварително ги намачкайте, за да се появи сок. Закрепете лечебната билка със сух чист бинт. Повтаряйте процедурата веднъж дневно, докато кожата се оправи. Това средство ще помогне и за избавяне от други кожни заболявания.

От отоци по лицето и съдови звездички

Смесете обичайното количество от обикновения дневен крем с кашица, получена с помощта на блендер от свежи листа на гравилат. Нанесете кремово-билковия състав върху лицето и легнете за 20–25 минути, след което измийте остатъците от билката с топла вода. Лечебният ефект се постига чрез укрепващото действие на растението върху стените на съдовете и повишаването на тяхната еластичност. Ако провеждате тази процедура редовно, отоците няма да се появят, а съдовите звездички с времето ще изчезнат.

Противопоказания за употреба

Особеността на гравилата е, че той предразполага към съсирваемост на кръвта, затова не се препоръчва на пациенти, предразположени към образуване на тромби и страдащи от тромбофлебит. Хората с понижено кръвно налягане също трябва да се откажат от опити да се лекуват с помощта на това лечебно растение.

Поради наличието на стягащи и дъбилни съставки в състава си гравилатът е забранен за хора, които страдат от хроничен запек. На бременни жени, кърмачки и деца гравилатът също е противопоказан.

И както при всяко лечебно растение, гравилатът със сигурност има компоненти, към които някой може да има индивидуална непоносимост. Такива хора не трябва да го прилагат.

Снимка на гравилата