Евкалипт: лечебни свойства и противопоказания

Лечебните свойства на евкалипта се признават и от официалната, и от народната медицина. Тези вечнозелени растения принадлежат към семейство Миртови. Родът наброява повече от 700 вида, сред които има храстовидни видове и дървета.

Названието на растението произхожда от гръцкото «евкалиптос», което означава «благо», «добре». Тази дума има и друго значение — «калипт», превежда се като «скривам». Европейското название е измислено от френския биолог Ш. Брютел в края на 18 век. В Русия евкалиптът е бил наричан камедисто или дивно дърво.

Химичен състав

Най-ценният компонент на листата на растението е етеричното масло. В различните видове растителни суровини се съдържа от 0,3 до 4,5% от това ароматно вещество. 80% от маслото съставлява цинеол. Веществото има химическо название — моноцикличен терпен (оксид на ментана). В чист вид това е течност със силен, парлив вкус, чийто мирис наподобява аромата на камфор. Интересно е, че след изсушаване на пресните листа количеството на етеричното масло намалява незначително.

Освен цинеол, листата съдържат дъбилни вещества, кумарова киселина, галотанини, както и канелена киселина. Суровината е богата на полезни микроелементи, в листата има аромадендрен, фитонциди, терпентиново масло, фелландрен и витамини.

Съдържанието на етеричен компонент зависи от вида на растението. Така, от 20 кг пресни листа на евкалипт шаровиден се получава литър течен етер.

Как изглежда и къде расте

Представителите на обширния род евкалипти се различават по размер, форма на листата, растенията имат и общи черти. Храстите образуват високи гъсталаци, а дърветата израстват на височина до 100 м. Дърветата живеят дълго, известни са екземпляри на възраст 350–400 години.

Стволът на дървото бива прав или изкривен, короната на различните видове евкалипт се отличава с разнообразие. Тя може да бъде разперена, безформена, пирамидална, елипсоидна, яйцевидна или да наподобява короната на плачеща върба. Кората на евкалиптите също се различава, тя бива гладка, влакнеста, набраздена, люспеста, нагъната. Някои дървета всяка година обновяват горния слой на кората.

Листата на дървото са ориентирани вертикално, с реброто нагоре. Те имат твърда, суховата листна петура и растат на «усукан» дръжка. Затова в слънчеви дни под дървото почти няма сянка.

При повечето видове листната петура е силно удължена, но има евкалипти с кръгли листа. Всички евкалипти са вечнозелени растения и обновяват листната си маса постепенно, през цялата година. Оцветяването на листата е сивозелено, тъмнозелено със сивкав оттенък.

Евкалиптите започват да цъфтят и да дават плодове, когато дървото достигне възраст 2–10 години. Цъфтежът настъпва в края на пролетта или в началото на лятото. Цветовете наподобяват пухкави топчета, а узряването на плодовете продължава цяла година. Оцветяването на цветовете е бяло, розово, жълтеникаво, наситено червено, ярко жълто.

Кутийките имат своеобразна форма, наподобяваща разрязан наполовина жълъд, конус, стомна, ребрести сфери и елипсоиди. В кутийката се намират няколко продълговати или кръгли семена. При някои видове евкалипт семената имат подобие на крилца, което им позволява да се придвижват на известно разстояние от майчиното дърво.

Къде расте
Родина на евкалиптите се счита най-южният и изолиран континент — Австралия, както и островите, разположени на север, в екваториалния пояс. В Австралия расте по-голямата част от евкалиптовите, докато извън континента са известни само 15 вида. Само 9 от тях нямат австралийски произход.

Представители на този род растат в естествените гори на остров Тасмания, както и в Нова Зеландия. Един вид вирее на Филипините, няколко представители на рода — на островите на Нова Гвинея и в тропическите гори на Индонезия. Над екватора расте само един вид — евкалипт дъговиден.

Дърветата и храстовидните видове се отглеждат изкуствено. Дърветата растат бързо и извличат добре водата от почвата. Затова евкалиптовите горички се засаждат на блатисти места с цел осушаване на почвите. Така правят в заблатените райони на Испания, Южна Франция, Гърция, Индия, Африка, страните от Южна и Северна Америка. Евкалиптови насаждения има и по черноморското крайбрежие, в Крим и Абхазия.

Евкалиптите растат на глинести (кафяви и червени) почви, подзолисти, кестенови, песъчливи, торфени почви. Растенията могат да се срещнат на равнини, в дефилета, по планински склонове, в савани, степи и полупустиня. На екваториалните острови, където се извисяват вулкани, покрити с гори, евкалиптите се «катерят» на височина 1700–1800 м.

Дърветата и храстите предпочитат влажни, но не преовлажнени почви, като същевременно понасят добре сезонни наводнения. Но солените и варовитите почви евкалиптовите растения понасят лошо. Сред тях има както топлолюбиви видове, които не понасят отрицателни температури, така и мразоустойчиви, зимуващи при минус 10–14 градуса. В планинските райони растат евкалипти, оцеляващи при много силни студове, когато температурата спада до минус 20–24 градуса.

Събиране и съхранение

Събирането на евкалиптови листа се извършва от жителите на черноморското крайбрежие и страните от Средиземноморието. Някои цветопроизводители отглеждат това растение у дома. Храстът се чувства добре, ако в къщата има много светлина, а почвата винаги е влажна.

Като лечебна суровина се използват 3 вида евкалипт — пепеляв, кълбовиден и прътовиден.

Събиране

Препоръките относно сроковете за събиране се различават. Някои събирачи смятат, че листата трябва да се събират от средата на лятото до края на октомври. През тези месеци евкалиптовите насаждения, отглеждани в Северното полукълбо, съдържат максимално количество етерично масло.

Според друго мнение, младите листенца, появили се през текущата година, се събират през ноември, когато температурата падне до плюс 10 градуса и по-ниско. Презимувалите листа могат да се вземат през цялата година. Събират се здрави листенца и млади клонки с дължина до 40 см. По-добре е да се използват ножици, за да не се причини голяма вреда на растението.

Събирането на суровината се извършва в ясно, сухо време, по средата на деня. Не трябва да се прави заготовка в облачно време, рано сутрин, в дъжд и веднага след него. Суровината, преситена с влага, съхне по-дълго. При големи мащаби на заготовките може да се пропусне образуването на плесен и гниене на зелената маса.

Сушене

За сушене на открито клонките се връзват на неплътни снопчета и се окачват на тавана, в плевня, под навес или на веранда. Снопчетата се разполагат така, че да не се допират едно до друго. Важно е зеленината да не бъде изложена на пряка слънчева светлина. За идеално се счита сушене в затъмнено, добре вентилирано помещение.

Ако завали дъжд, влажността се повиши значително, по-добре е суровината да се внесе в къщата и да се изнесе обратно, когато времето се подобри. Евкалиптът трябва да се внася вкъщи дори при хубаво време, тъй като в крайморските страни през нощта влажността често се повишава.

Суровината, приготвена от отделни листенца, може да се суши във фурна. Температурата на нагряване не трябва да надвишава 100 градуса. Фурната се загрява, поставя се тава или решетка със суровината и веднага се изключва нагряването. Вратичката на пещта се отваря на няколко сантиметра. Суровината се оставя за 1,5–2 часа, след което се изважда от фурната. Процедурата се повтаря, докато листът стане сух и чуплив.

Сушенето във фурна е по-добре да се замени с естествено изсушаване или обработка в сушилня за плодове. При температура над 40 градуса етеричният компонент се изпарява силно.

Евкалиптът се суши и в електросушилка за плодове и зеленчуци. Листата се изсипват върху тавите, уредът се затваря и температурата на нагряване се настройва на 35 градуса. На всеки 15 минути долните и горните тави се разменят, за да изсъхне суровината равномерно. След края на сушенето уредът се изключва и се оставя да изстине, едва тогава се изважда изсъхналият евкалипт.

Съхранение

Сухата суровина на снопове може да се остави за съхранение в същия вид, в който е била събрана. Метелки от евкалиптови клонки се окачват на стената в сухо, проветриво килерче или в навес. Клонките и листата могат да се натрошат и да се съхраняват в малки торбички от юта или друга пореста тъкан.

По същия начин се опакова листът, изсушен във фурна или електросушилка. Вместо торбички могат да се използват картонени кутии с отвори, но не пластмасови торбички и контейнери. В метални съдове, стъклени буркани евкалиптовата суровина се съхранява за кратко време.

Заготовките не трябва да се поставят в изба, мазе, или други места с повишена влажност. В апартамента запасът се съхранява в торбичка или буркан, на затворен рафт, отделно от хранителните продукти. Срокът на съхранение на заготовките е не повече от 2 години.

Лечебни свойства на евкалипта

Препаратите, приготвени от суха листна суровина, оказват следните видове действие.

1. Антисептично и бактерицидно. Органичните въглеводороди аромадендрен и феландрен, контактувайки с молекулите на кислорода, образуват озон (О3). Той унищожава много болестотворни бактерии вътре в организма и по кожните покриви, включително мутирали форми, устойчиви на антибиотици.
2. Антипаразитно действие. Евкалиптът е способен да унищожава хелминти и се използва за изгонване на паразити, ефективен е срещу възрастни индивиди и яйца.
3. Успокоително и обезболяващо действие, включително при болки, причинени от спазми.
4. Веществата, съдържащи се в евкалипта, нормализират производството на инсулин от панкреаса, което способства за понижаване на кръвната захар.

За жени

Настои от суха суровина се прилагат успешно при лечение на ерозия на шийката на матката, ендометриоза и ендометрит. Настоите се приемат вътрешно и се използват външно като антисептично и заздравяващо средство. Тампоните се навлажняват с лечебен разтвор и се въвеждат (поставят) във влагалището.

Средства на основа на евкалипт са ефективни за лечение на цистит и пиелонефрит. А с настой се протрива кожата, за да се отървете по-бързо от пигментацията на лицето след раждане.

За мъже

Антимикробните свойства на евкалипта позволяват да се използват настои от това растение при възпалителни и хронични заболявания на мъжките полови органи. Това са остър и хроничен простатит, други патологии, причинени от болестотворни бактерии.

По време на бременност

Официалната медицина няма данни за ползата и вредата на евкалиптовото масло и лечебните напитки върху организма на бъдещата майка. На опаковките с растителна суровина производителите посочват, че на бъдещите майки употребата на препарати не се препоръчва. По този въпрос е по-добре да се консултирате с гинеколог.

По време на кърмене

Производителите на суровини не препоръчват евкалиптови състави и масла на кърмещи майки. Това се дължи на недостатъчното проучване на действието на естерите и други активни вещества върху кърмата и детето.

Не е проучено какви вещества могат да проникнат в кърмата. Затова по време на кърмене е по-добре да се откажете от препарати на основата на евкалипт.

За деца

На деца до 2 години не се предписват лечебни средства от евкалипт. Това се отнася не само за приема на препарати през устата, но и за външното приложение. За деца над 2 години приложението на препарати е възможно само при липса на алергична реакция. При приготвяне на запарки и приемане на средства през устата трябва да се ръководите от препоръките на производителите на суровини и препарати.

При отслабване

На хората, които искат да отслабнат и страдат от чувство за глад, ще помогне евкалиптовото масло. Резкият мирис на етеричното масло потиска непреодолимото желание да изядат нещо. Именно усещането за глад е причината за отказ от диета, за провали, след които излишните килограми се връщат. Ароматът на евкалиптовото масло помага да се потисне «психологическият глад», когато къркоренето в стомаха се появява при вида на красива торта, пухкави кифлички и сладолед. Ако вдишате мириса на етеричното масло преди ядене, апетитът ще намалее и човекът няма да преяде.

Евкалипт в народната медицина

Народни лечители лекуват с препарати от евкалипт най-различни болести. В състава на растението влизат вещества, унищожаващи дизентерийния и тифозния бацил, стрептококи, стафилококи, трихомонади и други болестотворни микроорганизми.

Евкалиптът е ефективен при лечение на всякакви възпалителни процеси, пиелонефрит, уретрит, други заболявания на пикочо-половата система, както и на херпес. Народните целители смятат, че растителните средства действат и върху вирусите, активират имунитета и помагат за оздравяване при грип и респираторни вирусни инфекции. При употреба на препарати от евкалиптова суровина може да се намали вероятността от вирусни заболявания.

Външните средства са ефективни при псориазис, екзема, дерматити с различен произход. С тези препарати се обработват трудно заздравяващи язви и рани от залежаване. С отварите се избърсва кожата, правят се апликации и компреси.

Запарките успокояват кожата след изгаряния от коприва, ухапвания от насекоми, включително комари, мушици, москити, бълхи и дървеници. Силна запарка от евкалиптови листа може да се препоръча за избърсване на кожата на главата при педикулоза, а евкалиптовото масло — за профилактика на заразяване с въшки. На обществени места, където съществува опасност от контакт с насекоми, ароматното масло се нанася на капки върху главата.

Компресите от запарка от евкалипт са ефективно обезболяващо и противовъзпалително средство при болки в ставите, артроза, лумбаго, артрити, ревматизъм, невралгии и остеохондроза.

Средствата на основата на това лечебно растение се прилагат външно и вътрешно. За вътрешно приложение се приготвят запарки, тинктури, отвари, масла, чай. Като външни препарати се използват запарки, масла, мехлеми, прахове от счукани листа, отвари.

При захарен диабет

Евкалиптовото масло е натурален препарат, който помага да се намали нивото на захар при диабет. Съществуват няколко рецепти за използване на този продукт от народни лечители и болни.

1. Късче черен хляб се разтрива до трохи и се оформя малка питка. Върху трохите се капват 3 капки слънчогледово масло и 1–2 капки евкалиптово. Питката се изяжда и се запива с вода, в която е добавен лимонов сок.
2. В една чашка се наливат 20–30 мл мляко, капват се по 1 капка масло от здравец и евкалипт и се изпива. Средството се употребява два пъти на ден – сутрин след ядене и вечер преди вечеря.

При панкреатит

Евкалиптът оказва положителен лечебен ефект при панкреатит. Използва се при лечение с растителни масла и мазнини.

В една чаена лъжичка растително масло се добавят по 1 капка масло от мента и евкалипт. Сутрин на гладно се взема маслото в устата, но не се преглъща, а бавно, без бързане, се разсмуква в продължение на 15–20 минути. Вместо ментово може да се вземе хвойново, лавандулово, джинджифилово, мандариново.

За нормализиране работата на панкреаса се използват сложни смеси, които могат да се приготвят самостоятелно. В тях влиза голямо количество растения. Пример за смес:

• нарязан лист от евкалипт;
• смил;
• пижма;
• мечо грозде;
• цветове от аптечна лайка;
• комунига;
• корен от аир;
• ленено семе;
• царевични власинки;
• жълт кантарион;
• златоточиво;
• цветове от липа;
• плодове от шипка;
• девесил;
• лист от червена боровинка.

Всички видове растителна суровина се вземат в равни количества. Една чаена лъжичка от сместа се залива с вряла вода (400 мл), захлупва се с капак и се оставя да престои, докато течността стане топла. Настойката се пие два пъти на ден по една пълна чаша.

За червата

Отварата от суха суровина помага при спазми и болки в червата. Тази напитка се пие и при хроничен гастрит, свързан с понижена киселинност.

На везни се отмерват 25 г нарязани листа, изсипват се в литров буркан и се заливат с вряла вода (0,5 л). След това се поставят на вряща водна баня и се държат 15 минути. После тенджерата се изважда, охлажда се 40–50 минути и се прецежда. Ако водата е извряла, се долива вода, за да се доведе обемът на отварата до 0,5 л. Средството се пие три пъти на ден по 2–3 супени лъжици.

При хемороиди

Клизми от пресен евкалипт успокояват болката и премахват възпалението при хемороиди. 300 г листа се нарязват на ситно, заливат се с 1 л вода и течността се довежда до кипене. След това тенджерата се сваля от котлона, поставя се върху дебела кърпа и се завива от всички страни.

Съдът се държи на топло 30–35 минути, след което отварата се прецежда. Правят се топли клизми с помощта на малък балон. Ако хемороидните възли не се вправят, се правят външни компреси от същата настойка.

При цистит

Циститът е за предпочитане да се лекува с антибиотици. Като допълнителна процедура се прави седяща вана с лечебни масла. В 15 л топла вода (обем на ваната) се добавят по 5–7 капки евкалиптово, сандалово и лавандулово масло. Продължителността на процедурата е 15–20 минути, ваните могат да се приемат два пъти на ден.

Народните лечители препоръчват да се приемат седящи вани с растителни отвари на основата на смес от 5 компонента. В състава на сместа се включва сушена суровина:

• лист от евкалипт — 1 лъжица;
• календула (цветове) — 6 лъжици;
• споръч, полски хвощ, аптечна лайка — по 5 лъжици.

Суровината се смесва, запарва се с произволно количество вода, довежда се до кипене и се охлажда. След това се излива в подготвена седяща вана с топла вода (38–40 градуса). Продължителността на процедурата е 15–20 минути, можете да вземате вана два пъти дневно до изчезване на симптомите на заболяването.

При простатит

При хроничен простатит се правят общи и седящи вани с настойки и масла. В голямата вана се доливат отвари от лайка, мащерка, други билки, които оказват противовъзпалително и успокояващо действие. Отварите се приготвят по инструкция на производителите на лечебни билки.

Във водата се добавят също масла от розмарин, кипарис, евкалипт (по 3–4 капки). Добър ефект оказват етеричните масла от пачули, морски зърнастец, иглолистни дървета (по 3 капки).

Добро противовъзпалително средство при остър простатит е клизмата. За приготвяне на разтвора се добавят 3 капки евкалиптово масло към 30 ml мляко. За процедурата се взема малко гумено балонче с мек накрайник.

Против кашлица

При кашлица се приготвя чай от сухи листа. 3 супени лъжици натрошен евкалипт се заливат с вряла вода (250–300 ml). Настоява се 25 минути и се прецежда през няколко слоя марля. Чаят се изпива през деня на малки глътки.
Всеки ден се приготвя нов чай. Това отхрачващо средство може да се пие при бронхит и усложнения на респираторни заболявания.

При хрема

Промиването на носа почиства синусите и унищожава болестотворните организми по лигавиците, премахва отока и възпалението. За приготвяне на разтвора в топла вода (0,5 л) се разтваря една чаена лъжичка морска сол и се добавят 4 капки евкалиптово масло. Течността се изтегля в гумена клизма и носът се промива, като главата се държи вертикално.

При хрема е полезно да се вдишва миризмата на етера. Евкалиптово масло се капва върху памучни дискове и те се слагат в спалнята. Също при хрема е полезно да се правят инхалации. В тенджера с гореща вода се добавят няколко капки евкалиптово масло. Покривайки главата с кърпа, се диша с парите на водата и етера, вдишвайки през носа.

За инхалации се използва също небулайзер — удобен уред, особено ако става въпрос за лечение на дете. В контейнера се наливат 30 ml топла преварена вода или физиологичен разтвор. Добавят се 2–3 капки евкалиптово масло и се прави инхалация за 6–10 минути. Препоръчва се очите да се затворят, за да не дразни етерът лигавиците.

От хрема помага и мехлем, който не е трудно да се направи сам. В шишенце от крем или в малък контейнер се слага лъжичка вазелин и се добавят масла — евкалипт (5 капки), чаено дърво (5 капки), мента (2–3 капки). Съставките се разбъркват добре. Намазва се кожата над носните синуси, като мехлемът се обновява 2–3 пъти дневно. Средството може да се съхранява няколко дни, като шишенцето се затваря с херметична капачка.

При температура

При висока температура се прави разтриване с водно-маслена емулсия. 4–5 капки евкалиптово масло се добавят в 50 ml вода и разтворът се втрива в гръдната клетка и гърба. След няколко минути температурата започва да спада. При необходимост процедурата се повтаря.

При бронхит

За лечение на бронхит се използват инхалации. За провеждане на гореща инхалация се добавят 10–15 капки масло в току-що завряла вода и се вдишва парата, като се навеждате над тенджерата. Главата се покрива с кърпа. Трябва да дишате през уста и нос. За по-бързо оздравяване процедурата се провежда 1–2 пъти на ден.

Вместо масло може да се използва гореща запарка. За целта 20 г натрошен евкалиптов лист се запарва и се оставя да престои 15 минути. Инхалацията се провежда по същия начин, както при използване на масло. Продължителността на процедурата е 6–10 минути. Може да се направи студена инхалация. За целта се капват няколко капки масло върху салфетка и се вдишва дълбоко етерът.

При пневмония

При лечение на пневмония е полезно да се масажира гръдният кош със смес от евкалиптово и слънчогледово масло. Може да се използва и зехтин.

3–4 капки евкалиптово масло се смесват с базово масло и съставките се разбиват добре. Средството се втрива в гърдите и гърба.

След консултация с лекар могат да се правят евкалиптови инхалации, както при бронхит.

При ангина

При зачервяване на гърлото и ангина 10–15 капки масло се разтварят в чаша преварена топла вода. С получения разтвор се гаргарира гърлото на всеки 2–3 часа.

Може да се направи запарка за гаргара на основа на суха аптечна суровина. 2 супени лъжици натрошен евкалипт се заливат с чаша вряла вода, настояват се 2 часа и се прецеждат. Гаргарата се прави 5–6 пъти на ден.

При синузит

При лечение на синузит 2 лъжици сухи евкалиптови листа се поставят в овлажнител за въздух. Може също да се капнат няколко капки масло върху памук и да се постави в стаята.

При лечение на синузит е полезно да се правят инхалации над пара. В току-що завряла вода се добавят по 2 капки джинджифилово и евкалиптово масло. Също така се добавят по 1–2 капки масло от мащерка и чаено дърво. Инхалацията се провежда, като навеждате главата над тенджерата и се покривате с кърпа. Продължителност на процедурата – 7–10 минути.

За имунитета

За повишаване на имунитета се препоръчва да се вдишва ароматът на евкалиптов етер. В магазините, които продават стоки за ароматерапия, се продават малки платнени торбички със сухи билки, листа, цветя, които се наричат саше. Може със собствените си ръце да направите такава лечебна торбичка, като поставите в нея евкалиптови листа.

Ароматът на етеричното масло е особено полезно да се вдишва през зимата, когато вероятността от заразяване с грип и остри респираторни заболявания е голяма, а помещенията се вентилират слабо. За повишаване на имунитета е полезно да се пие чай с евкалиптови листа и да се прави аромамасаж с етерично масло.

Видове лечебни състави

На основата на евкалипт народните лечители правят запарки, тинктури, отвари, чайове, мехлеми и масла. Използва се основно суха суровина, но има рецепти за препарати от пресни листа.

Запарка

Лечебни запарки се правят от сухи листа, суровината се приготвя самостоятелно или се купува от аптека. За приготвяне на лечебното средство суровината се поставя в емайлиран или керамичен съд, залива се с гореща вода и се поставя на гореща водна баня. Течността в голямата тенджера (баня) се загрява до кипене и се държи в този режим за определено време.

В някои рецепти е достатъчно само да се доведе банята до кипене, в други настойката се загрява в продължение на няколко минути. След това малката тенджера се изважда от банята и се охлажда, а суровината се прецежда и изцежда.

В много народни рецепти водната баня не се използва, а тенджерата със суровината и водата се загрява направо на печката, а след кипене се охлажда.

Настойка

Настойката от евкалиптова суровина се използва за вътрешен прием и външни процедури, както и за разтривки. Съставът на домашно приготвеното средство е идентичен на аналогичния препарат, произвеждан от фармакологичните предприятия.

За приготвяне на средството са необходими етилов спирт (0,5 л) и сух лист от евкалипт прутовиден (100–120 г). Суровината се поставя в стъклен буркан, залива се с медицински спирт (70%) или хубава водка. Херметично се затваря и се настоява 2–3 седмици без достъп на слънчева светлина. След това растителният остатък се отстранява, спиртът се прецежда. Настойката се съхранява в херметично затворен съд, в хладилника.

Отвара

Отварата се приготвя по същата технология като настойката, на водна баня. Но растителната суровина се вари по-дълго — от 10 до 30 минути и повече. Такъв метод за приготвяне на средства от евкалипт не се използва често, тъй като при кипене се изпарява ефирният компонент и продуктът губи лечебните си свойства.

За приготвяне на лечебни средства се използват не само листата, но и кората на евкалипта. Тази суровина съдържа много по-малко етерично масло. Но в нея има много дъбилни вещества — с 40% повече, отколкото в листата.

Кората се използва в народната медицина на много народи по света. Стягащите вещества, танините, оказват закрепващо действие върху червата при диария.

Чай

Евкалиптовият лечебен чай се приготвя, като се запарва натрошен сух лист. Това се прави в дебелостенна чаша или голяма по обем чаша. За една порция от напитката (200–250 мл) се взема 0,5–1 чаена лъжичка от сухото растение.

Чаят се настоява 3–5 минути и се пие горещ. Тази напитка се употребява като профилактично, общоукрепващо и тонизиращо средство.

Мехлем

Основа на домашно приготвен мехлем може да бъде вазелин или мазен крем, слънчогледово масло или зехтин. В основата се въвеждат лечебни вещества. Освен евкалиптово масло, могат да се добавят още няколко вида с аналогично действие — миртово, лавандулово, прасковено, облепихово, джинджифилово и други.

Аптечни средства на основа на евкалипт (преглед на препаратите)

Фармацевтичната промишленост произвежда голям асортимент от препарати, в чийто състав влизат суровина и екстракти от листа на евкалипт. Тези лекарства се продават без рецепта.

Хлорофилипт

На основа на екстракт от евкалипт шаровиден се произвеждат препарати от групата на Хлорофилипт.

Лекарствата се произвеждат в следните форми:

• маслен разтвор за локално приложение;
• таблетки за смучене;
• спиртна настойка.

Активното вещество на препаратите е екстракт от листа на евкалипт шаровиден.

Маслен разтвор на Хлорофилипт съдържа 2% евкалиптов екстракт, използва се за лечение на ерозия на шийката на матката. Препаратът се прилага, като се намокрят памучни тампони в маслото и се вкарват във влагалището. Препаратът смазва шийката на матката и ерозираните участъци.

Таблетки за смучене съдържат 0,25 ml евкалиптов екстракт. Предписват се като антибактериален препарат при заболявания, причинени от стафилококи, както и като обеззаразяващо средство при носителство на стафилокок, инфекциозно поражение от бактерии, устойчиви на антибиотици, лечение на трудно зарастващи рани.

Някои видове на таблетирания препарат съдържат добавки — аскорбинова киселина и екстракт от ехинацея.

Спиртова настойка на Хлорофилипт съдържа 1% евкалиптов екстракт. Препаратът е предназначен за перорален прием, предписва се също като средство срещу стафилокок и микроорганизми, устойчиви на антибиотици. Средството оказва противовъзпалително действие. Препаратът не се предписва на пациенти под 18 години.

Евкалипт М, пастилки и таблетки за смучене

За производството на лекарството се използва масло от евкалипт прутовиден и левоментол. Ментолът оказва „охлаждащо“, антисептично действие, екстрактът от евкалипт унищожава болестотворните микроорганизми в устната кухина и в гърлото, а също така оказва противовъзпалителен ефект. Средството намалява кашлицата и болката в гърлото. Препаратът е ефективен при фарингит и трахеит. Пастилките могат да се използват за омекотяване на гласните струни преди дълги изказвания пред аудитория.

Пектусин, таблетки

Активните вещества на лекарствения препарат са масло от листа на евкалипт прутовиден и левоментол (рацементол). Препаратът действа също като Евкалипт М, оказвайки противомикробно, антисептично и противовъзпалително действие. Пектусин се предписва перорално при фарингит, бронхит, ангина, ларингит. Таблетките се поставят на езика и се държат до разтваряне.

Спиртна тинктура от евкалипт

Настойката представлява зеленикаво-кафява течност с мирис на спирт и етер от евкалипт. Екстрагентът на препарата е етилов спирт (70%). Разтворът е приготвен чрез накисване на 200 г сухи листа от евкалипт прутовиден в 1 л етанол.

За да не се разлага етерният компонент от слънчевата светлина, настойката се произвежда в бутилки от тъмно стъкло, опаковани в картонена опаковка. Препаратът се използва за парни инхалации, бани, приготвяне на мехлеми и козметични средства. Инхалации не се правят на деца под 3 години.

Масло от евкалипт: свойства и приложение

Маслото от листата на евкалипт притежава същите полезни свойства като другите средства — настои, настойки и отвари. Предимство на продукта е високата концентрация на етерични масла, органични киселини, други вещества и елементи.

Свойствата на маслото от евкалипт са свързани с голям набор от полезни вещества и тяхното съчетание. Продуктът:

1. Оказва бактерицидно, антисептично действие, унищожавайки болестотворните микроорганизми.
2. Действа като болкоуспокояващо, включително при спазми с различен произход.
3. Оказва успокоително действие.
4. Убива хелминти (глисти и острици) в червата.

Благодарение на многобройните си лечебни свойства етеричното масло се прилага успешно при лечение на гинекологични заболявания, изгаряния, акне, ревматизъм, артрит и други патологии, съпроводени с болки в ставите, и се използва като средство за понижаване на температурата. Настоите и отварите са ефективни препарати за инхалации при бронхит и кашлица от настинка. Парите унищожават бактериите в помещението. Затова вдишването на аромата на етеричното масло се препоръчва на онези, които са болни и не искат да заразят другите.

Приложение в козметологията

Домашните и аптечните препарати на базата на евкалиптова суровина се използват активно в домашната козметика. Те се прилагат за грижа за проблемна кожа и коса.

Лосион за лечение на акне

Този лосион подсушава добре мазната кожа и акнето. За приготвянето на средството е необходимо евкалиптово масло. Ще са необходими също масло от чаено дърво, прясно изцеден лимонов сок (2 супени лъжици) и масло от гроздови семки.

В малка чаша се изстисква лимоновият сок и се прецежда през няколко слоя марля (или през плат). Процедурата се повтаря, докато в сока не останат люспи и частици от ципата, покриваща резенчетата. С помощта на пипета се добавят по 2 капки от всеки вид масло.

Лосионът се използва два пъти дневно. Първият път кожата се избърсва сутрин, след измиване. След 10–15 минути, ако се усеща стягане на кожата, съставът се отмива с хладка вода. Процедурата се повтаря вечер, преди лягане.

Припържване на пъпки

Евкалиптовото масло се използва за точкова обработка на пъпки. Памучната клечка се потапя в маслото и с нея се нанася върху пъпката. Не е необходимо да се намазва цялата кожа със средството; маслото се нанася точково, само върху главичката на пъпката. Под действието на етеричното масло пъпките бързо засъхват и изчезват.

Подмладяваща маска за увяхваща кожа

В малка чаша се разбива кокоше яйце, отстранява се белтъкът и се оставя жълтъкът. Добавят се половин чаена лъжичка евкалиптово масло и същото количество рициново масло. Сместа се разбива старателно и се нанася на лицето на равномерен слой. Маската се задържа 6–8 минути, след което се отмива с вода със стайна температура.

Жълтъкът прекрасно тонизира застаряващата кожа, а маслата добре я омекотяват. Евкалиптовият екстракт подхранва кожата с органични киселини и микроелементи.

Маска от извара и мед за нормална кожа

Този вид маска успокоява и подхранва кожа с нормална мазнина. В малък съд се смесват мед, прясна извара, размачкана до еднородна паста, и настой от евкалипт. Съставките се вземат в равни количества и се разбъркват добре. Маската се нанася на лицето и се оставя да действа 20 минути. След това сместа с извара и мед се отмива с вода със стайна температура.

Маска с хлебна мая за мазна кожа

Пакетче мая се разрежда с топла отвара от евкалипт (до консистенция на сметана) и към пастата се добавя лъжица обезмаслен кефир. Маската се нанася на дебел слой и се оставя до засъхване, когато кожата започне да усеща стягане. Пастата се отмива с хладка или топла вода.

Вместо мая може да се използва ръжен хляб, накиснат в отвара от евкалипт. Тази маска не създава силен стягащ ефект.

Евкалиптово масло за коса

Това растително средство се използва за възстановяване на коса, увредена от ежедневната „грижа“ – сушене със сешоар, навиване на маши, боядисване и други фризьорски процедури. Маслото ефективно премахва пърхота, намалява омазняването на скалпа, основната причина за мазна коса, подхранва разцепените краища, но не утежнява косата. Средството връща на косата блясък, гъвкавост и здрав вид.

Този препарат е полезен и при косопад. Органичните киселини, алдехидите, флавоноидите и етерът подхранват космените фоликули, в резултат на което загубата на коса спира, а космените фоликули започват да се съживяват.

Може да се купи масло в аптека или да се приготви самостоятелно от отделни съставки. Лечебната процедура се провежда в следния ред.

1. Косата се измива с шампоан, изсушава се и се разресва с масажна четка.
2. На гребен с фини зъбци се капват няколко капки масло и средството се нанася върху косата, като се прокарва гребенът от корените до краищата. След това отново се нанася масло върху гребена и се разресват всички кичури по цялата дължина.
3. Косата се подвива и се увива с кърпа на главата под формата на чалма.
4. Маслената маска се задържа за 30 минути и се измива с шампоан. Препоръчва се косата да се суши по естествен начин.

Лесен начин за укрепване на косата

В малка чашка се поставя малко количество шампоан, необходимо за измиване на главата. След това в съда се добавят 4–5 капки евкалиптово масло и се смесват с шампоана. След това се измива главата. Шампоанът с евкалипт е ефективно средство за подхранване на косата и оздравяване на корените.

Изплакване с отвара и настойка

Изплакванията с евкалипт се правят след измиване с шампоан, веднъж седмично. Ако процедурата се провежда редовно, косата става копринена, послушна и гъвкава. Отварите трябва да се приготвят непосредствено преди банните процедури.

Тинктура за укрепване на косата и премахване на мастните секрети

Това средство се приготвя на алкохолна основа. В литров буркан се поставя суха суровина от евкалипт (2–3 супени лъжици) и лъжица захар. Бурканът се затваря и течността се настоява пет дни, без достъп на слънчева светлина. След това настойката се прецежда, прелива се в бутилка, съдът се затваря херметично и се поставя в хладилник.

Веднъж седмично се обработва скалпът, като памучен тампон се потапя в настойката. След половин час средството се измива.

Как се използва евкалипт в кулинарията

Острият, горчивият вкус на евкалиптовите листа и силният аромат на етеричното масло позволяват това растение да се използва като екзотична подправка.

Рецепта за кулинарен настой

Може самостоятелно да се приготви настойка и да се добавя в малко количество в най-различни ястия. 2 супени лъжици сушени нарязани листенца се заливат с чаша вряла вода, оставят се да изстинат и се прецеждат. Подправката е готова.

С малко количество настойка се поръсва месото и рибата по време на пържене, добавя се лъжица течност в задушените ястия. За да не се изпари напълно етеричното масло, подправката се добавя към продуктите няколко минути преди края на топлинната обработка.

Екзотичен чай

За приготвянето на напитката е необходим голям чайник за запарване. В съда се поставят няколко парченца лайм, 1–2 сухи листа от евкалипт, клонче ройбуш (ройбос). Заливат се с вряла вода и се затварят с капак. Напитката не се съхранява, приготвя се непосредствено преди употреба, според броя на участниците в пиенето на чай.

«Ловджийска марината»

С термина «ловджийски маринад» се означават клоните на ароматни растения, които се поставят върху жарта или скарата на грила при печене на месо и едра речна риба. Това са преди всичко растения, които съдържат етери и смолисти вещества — евкалипт, хвойна, лавър, розмарин, черен и бахар (на зърна). Количеството на евкалипта е по-добре да се ограничи до няколко листа, тъй като етеричните масла се изпаряват интензивно върху горещите въглища, а храната ще придобие прекомерен аромат и горчивина.

Евкалиптово масло като подправка

1–2 капки евкалиптово масло могат да се добавят в сос, приготвен за печено агнешко, дивеч и други меса. Ароматът на етера се съчетава добре с аромата и вкуса на чесън, кориандър и мед.

Същото количество евкалиптово масло се добавя в кафява захар, сладки десерти на основата на мед, в плодови сосове, оцет, мармалад и сладко.

Марината за свинско

2 нарязани листа от евкалипт се заливат с 1 л вряла вода. Докато отварата изстива, в керамична, пластмасова или емайлирана тенджера се нареждат парченца месо. В евкалиптовия разтвор се поставят една глава лук, нарязана на кръгчета, парченца морков, сол и черен пипер (на зърна). След това се налива половин чаша винен оцет. С маринатата се залива свинското месо и се поставя в хладилника за 5–7 часа.

Как се запарва метла от евкалипт за баня

Любителите на горещата пара ценят аромата на етеричното масло, който изпълва парната. Сухите листа на евкалипта не са толкова твърди и чупливи, колкото при другите видове. Затова метлата се запарва по особен начин.

В дървена каца се налива вряла вода и там се потапя метлата за 15–20 минути. Още след 5 минути листът променя цвета си и става наситено зелен. Когато листата леко омекнат, метлите се изваждат и се потапят с дръжката във водата, за да навлезе горещата влага във вътрешността на клоните. Така се прави, ако кацата е тясна. Ако съдът е широк, метлите се потапят изцяло.

След 20 минути метлата става мека, а всички листа и клони — гъвкави и еластични. Клонките и листата се огъват добре и не се чупят. Водата, останала след запарването, се насища с етерично масло. Ако се плисне върху каменката, ароматът на евкалипта ще се усеща в цялата парна. Запарената метла се поставя върху лицето и се вдишва ароматът, като по този начин се прави инхалация с пара.

Като недостатък на запарената евкалиптова метла се посочва прекомерната гъвкавост. Трябва да свикнете, за да се парите с гъвкави клонки с дълги листа.

Някои любители на банята правят метли от различни видове дървесина, като се ориентират по това какъв аромат ще издава запареният «букет». Евкалиптът се съчетава с бреза, дъб и хвойна.

Противопоказания за употреба

Препаратите на основата на евкалиптова суровина не трябва да се използват при алергия към този продукт. Забраната се отнася не само за лечебните средства, но и за козметиката и кулинарията. Алергичните реакции при външно приложение се проявяват под формата на обрив, зачервяване, сърбеж, общо неразположение. При вътрешен прием може да се появи гадене, повръщане, замайване, обрив и зачервяване по кожата, отоци.

Евкалиптовият лист и маслото са противопоказани за инхалации при коклюш, бронхоспазми и бронхиална астма. Тези средства не са предназначени за лечение на деца под 24 месеца.

Лечението с евкалипт не трябва да се провежда при хора, които преминават химиотерапия, при тези, при които е диагностицирана епилепсия, тежки заболявания на бъбреците, черния дроб, често се повишава артериалното налягане.

Въпреки че лекарствените средства на основата на евкалипт се отнасят към хомеопатичните препарати, те не трябва да се комбинират с други лекарства. Няма проверени данни за тяхното взаимодействие с етеричното масло и други активни вещества.

Интересни факти за евкалипта

1. По листата на евкалипта могат да се определят посоките на света. В Австралия равнината на дългия лист се простира успоредно на меридиана, а равнините на листната петура „гледат“ на изток и запад.
2. Биолозите твърдят, че възрастта на някои австралийски евкалипти може да достигне 8–9 хиляди години.
3. Кората на евкалипта съдържа два пъти повече дъбилни съединения от кората на дъба.
4. В Австралия, в региона Гипсленд (Gippslend), на планината Бау-Бау, расте един от най-високите евкалипти в света. Височината му е 99,4 м.
5. Друг гигантски евкалипт е израснал на остров Тасмания, близо до коритото на река Стикс. Височината на дървото е 98,1 м. Възрастта на гигантите се оценява на 350–400 години.
6. Семената на евкалипта са приспособени за оцеляване в суровите австралийски условия. Те запазват покълняемост до 9–10 години, но са известни случаи, когато семената остават покълваеми и след 40–50 години.
7. Много видове евкалипт при увреждане на ствола отделят червена камед, която се използва в медицината, кулинарията и промишлеността. За добиване на това вещество по ствола на дървото се правят прорези, както при събирането на брезов сок. Камедта се нарича kino (с ударение на първата сричка). Тази дума е с индийски произход. Отделящата се камед наподобява желе от червено френско грозде, но след няколко часа изсъхва и става подобна на червен кехлибар. Основната активна съставка на камедта са стягащи танинови съединения, кинотанова киселина. Камедта има парлив вкус и се продава под общото наименование „австралийско кино“.
8. Кино се използвало като препарат, спиращ диарията. Това вещество не се разтваря и не се абсорбира в стомаха, взаимодейства само в долната част на червата.
9. Стритата камед се добавяла към смес от глицерин, алкохол и вода и се използвала за гаргара при ангина. Аборигените в Австралия добавят прах от кино в чая при лечение на простуда. Такива евкалиптови гори, в които стволовете на дърветата отделят камед, в Австралия наричат „кървави гори“.
10. В Индия с това вещество оцветявали памучни тъкани в жълтеникаво-кафяв цвят.
11. По листата на прутовидния евкалипт през зимния период се появява отделяне, наподобяващо слуз. Това вещество има вкус на глюкоза или фруктоза. Австралийските аборигени и маорите го събират и го използват за храна като сладко лакомство. Това вещество е известно като новозеландска или австралийска мана.
12. По листата на маноносния евкалипт, както и на видовете dumosa и resinifera, които растат в Тасмания и в южна Австралия, се появява друг вид мана — перп. Този вид отделяния се появява в резултат на пробиви на листната пластинка от насекоми.
13. В Италия произвеждат ликьор от евкалиптови листа. Напитката се счита за лечебна, пие се за профилактика и лечение на трескаво състояние (интермитентна треска).

Снимка на евкалипт