Енчец: лечебни свойства и противопоказания

Енчец (също Галиум – от гръцката дума за мляко) е лечебно растение, което расте както в Евразия, така и в Северна Америка. В природата се срещат няколкостотин вида от това растение, но както в съвременната фитотерапия, така и в традиционната народна медицина се използват далеч не всички. Има и отровни разновидности, с които трябва да се борави особено внимателно.

Химичен състав

Най-добре проучен е химичният състав на две разновидности – жълтия енчец (енчец настоящ) и лепкавия енчец. И двете се използват активно в народната медицина, като ценните за фармакологията вещества се съдържат както в билката, така и в стъблата, в цветовете и дори в коренищата на тези растения.

Химичният състав на жълтия енчец е добре проучен и включва:

1. Стероидни сапонини. Функцията им в природата е да защитават растението от вредители и болести. Те притежават противогъбични свойства; освен това се използват за получаване на хормонални препарати.
2. Аскорбинова киселина (витамин С), която нормализира състоянието на съдовете и на кръвоносната система като цяло, а също така укрепва имунитета.
3. Каротин, полезен за зрението.
4. Флавоноиди, притежаващи противовъзпалителни и антиоксидантни свойства.
5. Различни органични киселини.
6. Дъбилни и багрилни вещества (с последните е свързано името на това растение – то отделя същия пигмент като брош).
7. Различни микроелементи – мед, желязо, цинк, дори никел и кобалт, и други.

В цветовете и листенцата на тази разновидност се съдържа сирищен фермент реннин; благодарение на него в миналото това растение е било използвано и за производство на сирене.

Химичният състав на лепкавия енчец като цяло е подобен на предходния. В него също присъстват стероидни сапонини, гликозиди, флавоноиди и кумарини. Но освен това има още салицилова киселина, която притежава антисептични и кератолитични свойства. Съдържат се също урсолова киселина и съответният алдехид, които обуславят приложението на растението за лечение на бъбречнокаменна болест. Лепкавият енчец също съдържа соли на цинка, кобалта, магнезия, никела и т.н.

Как изглежда и къде расте

Практически всички видове на това растение са широко разпространени по целия свят. Например, истинската лепка расте не само в Европа, но и в Северна Африка. В Азия се среща на територии с умерен климат почти навсякъде, включително Турция, страните от Близкия и Далечния изток. Растението може да се намери дори в Нова Зеландия (макар че там е донесено от колонисти), и в Северна Америка. Основно лепките растат на сенокосни ливади, пшенични ниви, покрай пътища и по междите, обичат плодородни почви.

Сред подмаренниците се срещат както едно- и дву-, така и многогодишни растения. Коренищата при всички разновидности са тънки и силно разклонени. При някои видове те притежават лечебни свойства.

Стъблата на това растение най-често са тънки, при някои – пълзящи. Но има разновидности и със здрави прави стъбла, например северната лепка. Листчетата на това растение са тесни, наситено зелени на цвят, при някои видове – с назъбени ръбове. Цветчетата са дребни, звездовидни, оцветяването на венчелистчетата може да бъде най-разнообразно – бяло, ярко жълто, розово. Има разновидности, например ароматната лепка, които притежават приятен аромат.

Видове

Съществуват различни видове лепка, повечето от тях се срещат на територията на Русия, Беларус и Украйна:

1. Подмаренник северен. Това е многогодишно тревисто растение, достигащо на височина не по-малко от 15 см, а понякога дорастващо почти до метър. Отличителна особеност – малки тесни листа с три жилки, съединени по няколко броя. Растението цъфти с дребни цветчета, обикновено с бял оттенък. Основно то вирее на горски ливади, обича влажни заливни места. И въпреки че обикновено подмаренникът обича плодородни почви, тази разновидност може да се чувства отлично и на каменисти почви, и в блатисти местности. Във фитотерапията се използват основно цветчетата и листата на тази разновидност.
2. Подмаренник истински. Това е многогодишно растение, притежаващо здраво право стъбло, достигащо на височина около 60–70 см. Листчетата му са островърхи, повърхността им има изразен зелен оттенък, а отдолу са покрити със сив кадифен пух. Счита се за прекрасен медонос. Неговите ярко жълти цветчета са съединени в пухкави метлици. Те наистина имат изразен меден аромат, който привлича пчелите през цялото лято. Тази разновидност най-често може да се срещне по ливадите, тя обича плодородни почви, и при добри метеорологични условия и липса на препятствия там могат да се разрастнат истински плантации.
3. Подмаренник лепкав. Това растение по същество е плевел, който е изключително устойчив на всякакви методи за борба с него. Основната му особеност е структурата на стъблата му, покрити с малки зъбчета, благодарение на които той се прикрепя много здраво към гладката повърхност на стъблата на житните класове. Листенцата му са тесни, дребните бели цветчета образуват малки съцветия от получадъчен тип. В народната медицина често се използва свежият сок от това растение; смята се за много ефективен при лечение на различни заболявания на черния дроб и дисфункция на щитовидната жлеза. А в момента във фитотерапията се изследва възможността за прилагането му срещу злокачествени тумори. Съставките, които влизат в билката и цветовете на това растение, му придават също така свойства на диуретик и антиоксидант. Мехлеми, отвари и настойки на основата на този вид притежават свойства да заздравяват рани, което позволява те да се използват при различни дерматологични нарушения.
4. Подмаренник ароматен. Този вид растение също е многогодишен. Стъблата му достигат височина до 65 см. Сред всички свои родственици подмаренникът ароматен се смята за най-красив. Съцветията представляват няколко получадъка, съставени от множество дребни цветчета с приятен аромат. Подмаренникът ароматен започва да цъфти по-рано от другите видове, още през април. И цъфтежът му продължава само до началото на лятото. Най-често се среща в Крим, в Кавказ, в Средна Азия, въпреки че може да бъде намерен и в други региони на Русия.
5. Подмаренник обикновен. Това е един от най-високите видове на това растение. На височина той може да достига най-малко 85 см. Стъблото му е здраво, с оребрена форма, слабо разклонено. Листенцата са дребни и тесни. Отгоре те са по-слабо окосмени, отдолу – по-силно. Цветовете на този вид са нежно златисти. Това растение започва да цъфти в края на първия летен месец и цъфти до началото на есента. Среща се основно на сухи ливади и малки склонове. Отличителна особеност на този вид е наличието в химичния му състав на силициева киселина и голямо количество етерични масла.
6. Подмаренник мек. Негова отличителна черта е донякъде необичайната четиристенна форма на гладкото стъбло. По него растат малки продълговати листенца с малки бодли по краищата. Цветовете са дребни, с бели венчелистчета, събрани в съцветия, които образуват доста големи метлици по краищата на стъблата. Този вид подмаренник цъфти сравнително кратко, в края на юни и първата половина на юли. Среща се покрай пътища и по ливади. В традиционните рецепти на сибирската медицина се използва основно за премахване на нарушения на сърдечния ритъм.

Лечебното действие на някои видове подмаренник се смята за слабо проучено. Въпреки това почти всички изброени видове са перспективни суровини за фармацевтичната промишленост.

Събиране и съхранение

Тъй като във фитотерапията днес се използват основно два вида подмаренник, следва да се разгледат особеностите на тяхното събиране и съхранение.

Що се отнася до истинския подмаренник, в този случай лекарствена суровина са всички части на растението – коренищата, стъблата, листата и цветовете. Най-добре е да се събира по време на цъфтеж. Събраната суровина се препоръчва да се суши по естествен начин на открито, но по-добре – на сянка. Може да се суши и на топъл таван, при условие че се проветрява добре. За изсушаване стъблата, листата и цветовете се разстилат върху памучна материя или хартия (но не трябва да се използва вестник, защото тогава суровината ще попие вредното печатарско мастило). Билката и цветовете се разстилат на тънък слой, като от време на време трябва да се разбъркват, за да изсъхнат по-добре.

Коренищата на подмаренника се препоръчва да се събират през цялото лято, независимо от периода на цъфтеж. Сушенето им става на открито. Всички видове суровина се препоръчва да се съхраняват или в платнени торбички, или в хартиени пакети, или в плътно затварящи се стъклени буркани. Но всичко това може да се държи само в затворени шкафове, за да не попада върху тях слънчева светлина. Срок на съхранение – три години.

При лепкавия подмаренник основно се събира само билката по време на цъфтеж. Коренищата се използват по-рядко, но ако все пак се събират, това става наесен. Суровината се суши на сянка или в сушилни, предназначени за зеленчуци и плодове, като корените предварително трябва да се натрошат.

Лечебни свойства на билката енчец

Не всички лечебни свойства на подмаренника, които са му приписвали в старините, са доказани днес. Въпреки това много от неговите характеристики са потвърдени от научни изследвания. Днес се смята, че истинският подмаренник притежава:

1. Противовъзпалително действие, което се осигурява от флавоноидите.
2. Естрогенно действие (благодарение на стероидни сапонини, които притежават свойства, сходни с характеристиките на женските хормони).
3. Слабо антисептично действие, благодарение на същите тези сапонини, както и на органични киселини.
4. Жлъчегонни и диуретични свойства.
5. Ранозаздравяващ ефект.
6. Общоукрепващо действие благодарение на изброените по-горе витамини и микроелементи.

Освен това, той притежава успокоителни и кръвоспиращи свойства. Също така може да се използва като натурално слабително средство.

Що се отнася до лепката, тя притежава:

1. Противотуморно действие. Има изследвания, които доказват, че неговият екстракт разрушава клетките на злокачествените образувания на млечната жлеза, но при това не засяга здравите тъкани. Това действие се осигурява от диосметин – вещество, което се съдържа в билката на лепкавия подмаренник.
2. Антипролиферативни свойства, което също позволява да се бори с тумори.
3. Противогъбична активност – благодарение на съдържанието на сапонини, които в естествени условия са необходими, за да защитават растението от подобни микроорганизми.

В народната медицина са известни също противотрескавите свойства на лепкавия подмаренник. В Източен Сибир отвари от неговата билка са използвали в старините като противоепилептично средство. Въпреки това понастоящем тези свойства на растението все още не са достатъчно изследвани.

Приложение в народната медицина

В традиционната и съвременната фитотерапия средствата на основа на подмаренник истински или лепкав се прилагат при следните заболявания:

1. Ангина, бронхит, различни заболявания на дихателните пътища, включително пневмония. В такива случаи се използва настой от трева на подмаренник – 2 чаени лъжици изсушени и смлени листа и трева се заливат с чаша вряла вода, след което се оставя да престои 50–60 минути и се прецежда. Полученото количество се разделя на три равни порции и се пие три пъти дневно независимо от хранене.
2. Заболявания на черния дроб, включително такива с възпалителен характер. Те се лекуват с отвар – 1 супена лъжица суха суровина се залива с чаша вряла вода и се загрява на слаб огън за 5 минути. След това средството се охлажда до приемлива температура, прецежда се и се приема на равни порции три пъти дневно.
3. Еректилна дисфункция. Препоръчва се да се приема свеж сок от надземната част на растението – по 2 супени лъжици не по-малко от три пъти дневно, продължителност на курса – поне месец.
4. Стенокардия. Необходимо е да се приготви слаб настой от коренище на подмаренник лепкав – 20 г суха растителна суровина на 0,5 л вряла вода.
5. Патологии на женската репродуктивна система, включително фибромиома, ендометрит, аменорея (болезнени менструации). За целта се приготвя настой по описания по-горе начин и се приема три пъти дневно. Но може да се лекуват с тази трева и възпалителни заболявания на органите на малкия таз. В такъв случай 4 супени лъжици суха растителна суровина се заливат с 0,4 л вряла вода, оставят се в термос за 4 часа, след което се прецеждат и се добавят във водата за вана.
6. Ерозия на шийката на матката. Отвар от трева, листа и цветове на подмаренник се препоръчва за вагинално промиване.
7. Заболявания на млечната жлеза. Може да се приема настой от трева (2 чаени лъжици суровина на чаша вряла вода) или да се налага върху проблемната област натрошена до кашаво състояние маса от пресни листа на растението.
8. Кожни заболявания като екзема, някои видове дерматит, фурункули, абсцеси и дори карцинома. В такива случаи засегнатите участъци от кожата трябва да се намазват със свежо изцеден сок от тревата. Но някои съвременни билкари съветват да се използва за тази цел прах от сушени цветове на подмаренник жълт. От него трябва да се направи мехлем (като се добави вазелин или несолено краве масло) за възпалени и покрити с обрив участъци.
9. Захарен диабет. Препоръчва се да се пие свежо изцеден сок от надземната част на растението – по 2 супени лъжици след основните хранения, като в никакъв случай не трябва да се добавя мед, тъй като той ще намали ефективността на средството.

Освен това, препарати от различен тип от тази трева могат да се прилагат при други заболявания. Например, прах от сушена трева на подмаренник се смята за ефективно средство срещу дизентерия, тъй като притежава антисептични свойства.

Отвари и настойки от трева с различна концентрация се назначават при лечение на порязвания и нагноявания, както и на сериозни изгаряния. Тъй като притежават леки болкоуспокояващи свойства в съчетание с противовъзпалително действие, те се прилагат под формата на компреси при лечение на подагра.

Наличието на урсолова киселина в състава на лепкавия подмаренник позволява да се използва неговата настойка при лечение на нефрит, заболявания на пикочно-половата система и жлъчните пътища.

Билкови смеси, съдържащи енчец

Това растение се използва не само като самостоятелно лекарство. То влиза в състава на различни лечебни сбирки. Всички те се приготвят по един и същи начин – 1 супена лъжица от сместа от сухи смлени билки на 370 мл вряла вода. Всичко това се настоява в продължение на три часа, прецежда се и се приема на различни порции три пъти дневно.

За разрушаване на оксалатни и фосфатни камъни в пикочния мехур се приготвя сбирка на основата на коренища от подмаренник, взети в равни пропорции с боядисващото рубия, семена от копър, листа от мента и жълт кантарион, плодове от берберис. Това средство се приема на курс в продължение на четири месеца, след което се прави почивка, преминава се повторен преглед. При необходимост курсът може да се повтори, но само след консултация с лекар.

За разрушаване на камъни в жлъчния мехур се приготвя сбирка на основата на билката подмаренник, която в равни пропорции се смесва с билката бодил, хвощ, овчарска торбичка, с цветове от аптечна лайка, царевични близалца и корен от праз. Тази настойка също се приема в продължение на четири месеца след консултация с лекар.

Сбирките на основата на подмаренник могат да се борят дори с такива сериозни съдови заболявания като хеморагични васкулити. Също така те могат да бъдат ефективни при холецистите извън стадий на обострение, гломерулонефрит и други заболявания.

Въпреки че самият подмаренник притежава слабителни свойства, в комбинация с други билки той може, напротив, да се използва като средство против диария. В такъв случай се приготвя сбирка от билката подмаренник, овчарска торбичка, мащерка, коренище от пирей. Но дълго приемането на такова средство не е позволено, особено ако не е установена причината за диарията. Ако става въпрос за бактериална инфекция, то антисептичната и противогъбичната активност на подмаренника не замества приема на антибиотици!

Видове лечебни състави

На основата на билката подмаренник се правят различни видове лечебни средства. За външно приложение се използват три варианта:

1. Прах. Той представлява изсушена и смляна суровина, получена от надземната част, тоест билката, цветовете и листата. Използва се за лечение на заболявания като дерматити.
2. Каша за лапи и компреси, която се прави от смляна прясна билка и цветове. Тя се прилага като лапа при всякакви кожни заболявания, но е най-ефективна при циреи и нагноявания.
3. Мехлем. Той се приготвя на основата на стрита в каша прясна билка или изсушена суровина. В първия случай се стрива в хаванче с прясно краве масло. Във втория – може да се използва вазелин или друга неутрална мастна основа. Такива средства са ефективни при всякакви дерматологични проблеми.

За вътрешно приложение се вземат настойки, отвари, сок и спиртна тинктура. По-рядко се прилага чай от билката подмаренник.

Настойка

Тинктурата от лепка може да бъде водна или спиртна. В първия случай 1 с.л. суровина се залива с чаша вряла вода и се настоява в термос за няколко часа, след което се прецежда. Концентрацията на полезните вещества може да се регулира чрез добавяне на повече или по-малко количество растителна суровина.

За спиртна тинктура се взема етилов спирт или водка. На 2 с.л. растителна суровина се използват 0,4–0,5 л алкохолна основа. Средството се настоява в продължение на поне 4 седмици, през цялото време съдът трябва да стои на тъмно място, като периодично трябва да се изважда и разклаща.

Чай

Може да се запарва това средство както от билка и листа, така и от цветовете на лепката. На 1 ч.л. се взема чаша вряла вода – концентрацията е по-ниска от тази на настойката. За подобряване на вкуса може да се добавя малко мед в напитката.

Противопоказания за употреба

Тази билка няма много противопоказания, основното от тях е индивидуалната непоносимост и алергични реакции. Трябва обаче да се помни, че истинската лепка е слабо отровно растение. Нейните отвари, настойки и още повече концентрираният сок не трябва да се дават на деца, противопоказни са при бременност и кърмене. Всъщност младите майки не трябва да го приемат още и защото съдържа хормоноподобни вещества, които могат да повлияят на хода на бременността.

Поради силния диуретичен ефект средствата на основата на това растение трябва да се приемат с повишено внимание при захарен диабет.

Интересни факти

1. Лепката е растение, широко известно от древни времена. Още в античността е било известно, че притежава боядисващи свойства, както и способността да съсирва сирене. В Англия обаче лепката се използвала и защото миризмата ѝ отблъсквала бълхите. По онова време матраците се пълнели с билки и това растение задължително влизало в състава им. Затова старото британско име на лепката звучи като Our Lady’s Bedstraw (което може да се преведе като «сламена постеля на нашата лейди»).
2. Лепката притежава боядисващи свойства. Използвана е, за да придаде на тъканите жълт оттенък. И тя влизала в състава на боя за коса – евтина и достъпна. Затова още едно английско име на тази билка е Maid’s Hair (това се превежда като «коса на прислужница»).
3. В старите билкарници също се пише, че лепката придава сили на уморените пътници, а свежият ѝ сок може да се използва срещу всякакви кожни обриви.

Снимка на ентура