Ехинацея: лечебни свойства и противопоказания

Ехинацеята е растение, произхождащо от Северна Америка. Всички видове цъфтят красиво, затова те, както и други представители на семейство Астрови, често се отглеждат за декоративни цели. Въпреки това, ехинацеята е естествен адаптоген и притежава множество полезни свойства, които се използват както във фармацевтичната промишленост, така и в народната медицина.

Химичен състав

И надземната част на растението, и коренът на ехинацеята съдържат много полезни вещества, обуславящи нейните свойства.

Химичният състав на надземната част (стъбло, листа, цветове) и коренището трябва да се разгледа отделно. Тревата на ехинацеята пурпурна съдържа:

1. Флавоноидите са вещества, притежаващи противовъзпалителни свойства и играещи важна роля в лечението и профилактиката на различни заболявания, чак до онкологичните. В състава на ехинацеята влизат рутин и кверцетин, които са незаменими за нормализиране на сърдечната дейност и подобряване на състоянието на кръвоносните съдове.
2. Полизахариди. Те не само служат като основен източник на енергия, но и изпълняват защитна функция – предпазват стените на органите от механични повреди и пречат на проникването на вируси в клетките.
3. Сапонини. Във фармакологията те се използват като основа за производство на синтетични хормони. Също така те притежават антиоксидантни свойства и слаба фунгицидна активност.
4. Оксикорични киселини – например, кафеената, която освен всичко друго притежава и антивирусно действие.
5. Фитостерини. Това са хормоноподобни вещества, които в организма играят същата роля като половите хормони на човека.

В състава на листата влизат някои специфични антиоксиданти и гликозиди, които присъстват само в ехинацеята – например, ехинацин, ехинологн, ехинакозид (счита се, че последният притежава и антибактериална активност, но този въпрос се нуждае от допълнителни изследвания). Също така тревата и стъблата на растението съдържат различни органични киселини, необходими за обменните процеси, дъбилни вещества и смоли.

Коренът на ехинацеята също се използва като лекарствена суровина. Той съдържа:

1. Инулин. Това е вещество, което не се смила от човека, но играе много важна роля – по същество това са диетични фибри, които действат като пребиотик. Те позволяват нормализиране на чревната микрофлора. Освен това, инулинът помага за регулиране на въглехидратния и липидния обмен, именно поради това е важен за хората, страдащи от захарен диабет. В корена му се съдържа до 6%.
2. Глюкозата е въглехидрат, също необходим на организма. В корена на ехинацеята се съдържа до 7% от нея.
3. Етерични масла, които придават на растението специфичен аромат.
4. Мазни киселини, необходими за обменните процеси.
5. Фенолкарбонови киселини. По своето значение те не отстъпват на флавоноидите. По-специално, те също притежават противовъзпалителни свойства, но оказват антипиретично и дезинфекциращо действие. Някои от тях се използват като противоревматично средство, а също така могат да премахват болката при невралгия.
6. Бетаин. Той е хепатопротектор, т.е. защитава чернодробните клетки от различни агресивни въздействия. В козметиката се използват неговите овлажняващи свойства.

И в листата на ехинацеята, и в корените ѝ се съдържат много полезни ензими, както и цяла редица от макро- и микроелементи, включващи калий, цинк, калций, селен и др. Тук има много аминокиселини, сред които има незаменими.

По този начин основните действащи вещества са фенолните съединения (кофеинова и хлорогенова киселини, както и гореспоменатият ехинакозид, който според някои данни притежава антибактериална активност, макар и слаба).

Как изглежда и къде расте

Въпреки че родината на ехинацеята е Северна Америка, днес тя се отглежда на цялата територия на Евразия. Съществуват няколко нейни вида, но всеки от тях представлява тревисто многогодишно растение. Средната височина на правото стъбло е 50–100 см, въпреки че се срещат разновидности с височина до 150 см. При това коренището на растението е вретеновидно, късо, но здраво, с многобройни странични коренчета, доста месести.

Твърдите долни листа на растението се събират в розетка при корена. Те имат продълговата форма и грапава повърхност. Стъблените листа също са доста тесни и издължени, с остри връхчета, назъбен ръб, но леко опушени. Цветовете са събрани във връхни кошнички, чийто диаметър е 10–15 см. Самите цветове са дребни, дългоезичести. Техният цвят пряко зависи от конкретния сорт. Например, при ехинацеята пурпурна те са тъмночервени и лилави. Но се срещат разновидности и с розови и дори с жълти цветове (вероятно точно затова често наричат последните рудбекия).

Ехинацеята цъфти от средата на лятото до есента. След това на нея се появяват плодове (това става през август-септември), които представляват четиристенна семка със сивкаво-кафяв оттенък.

Видове

В дивата природа се срещат, според различни оценки, девет или десет вида ехинацея. В градината се отглеждат само някои от тях:

1. Ехинацея теснолистна. Това е красиво растение със стъбло високо до 100 см. При това се срещат сортове както с изправени, така и с разклонени стъбла. Доста дългите и издължени розетъчни листа се отличават с наличието на пет добре забележими релефни жилки от долната страна. Стъблевите листа са по-дълги близо до корените и стават по-къси към върха. Те също имат релефни жилки от долната страна, но само три. За медицински цели се използват корените на този вид ехинацея (изкопават се през есента), както и пъпките, които се събират в средата на лятото.
2. Ехинацея пурпурна – това е многогодишно растение, което израства до 1 м височина. Корените му са къси и по-тънки в сравнение с другите разновидности. Стъблата имат червеникав оттенък. При повечето сортове те са голи, но има и такива с твърдо окосмяване. Листата като цяло приличат на другите разновидности, но изглеждат по-твърди и грапави, освен това са по-едри – до 20 см дължина. Кошничките достигат дължина 12 см. Средините им са много тъмни, дългите езичести цветове имат пурпурен оттенък. Този вид цъфти през септември. В медицината се използват и неговите съцветия, и корените, и тревата.
3. Ехинацея бледа в дивата природа се среща само в Америка. В руски условия се отглежда и в градини, например на алпинеуми и в рокарии, тъй като обича каменисти почви. Това е по-висока разновидност, достига 120 см височина, стъблата ѝ са прави, въпреки че се срещат и слаборазклонени. Самото название подсказва, че цветовете ѝ не са толкова ярки, колкото при останалите видове. Те се отличават с красив розов оттенък, благодарение на което ехинацея бледа се отглежда не само като лечебно, но и като декоративно растение, още повече че изглежда много добре в букети и стои дълго в срязан вид.
4. Ехинацея парадоксална на външен вид много прилича на рудбекия, тъй като се различава от останалите разновидности по жълтия цвят на венчелистчетата при тъмнокафяво цветоложе. При това езичетата на цветовете са сякаш извити надолу, което прави кошничките визуално по-малки, въпреки че като цяло диаметърът им е също толкова голям, колкото при другите видове. Само при ехинацея парадоксална се наблюдава такава форма и оттенък на цветовете, което я прави уникална.
5. Ехинацея Тенесийска. Това е сравнително нискорастяща разновидност, която рядко израства над 75 см височина. Отличава се с тъмнозелени листа с ланцетна форма. Освен това, в сравнение с другите разновидности, тя има относително малък брой цветове в кошничката. При това всички те се намират почти на еднакво разстояние един от друг, поради което отдалеч цъфтящото растение напомня тъмно слънце с розови дълги лъчи.

В медицината се използват само три вида ехинацея – теснолистна, бледна и пурпурна, като последната е най-често срещана. В коренището на бледната и теснолистната ехинацея обаче се съдържа уникален компонент – фитомеланин, който е антиоксидант и притежава цитопротективни свойства (т.е. предпазва клетките на организма от агресивни въздействия). По-нататък, освен ако не е посочено друго, ще става дума за пурпурна ехинацея.

Събиране и съхранение

В Русия и Украйна пурпурната ехинацея не е фармакопейно растение. Поради това няма строги стандарти за качество на лекарствената суровина, освен нейната екологична чистота. Може да я съберете и сами, ако отглеждате ехинацея в собствената си градина.

Събирането на цветните кошнички за фармацевтични цели се извършва в периода на цъфтеж, т.е. от средата на юли. Коренищата могат да се изкопават не по-рано от октомври.

Стъблата трябва да се отрежат на височина 25–35 см. Листата, стъблата и цветовете се препоръчва да се събират рано сутрин. След това суровината се сортира, нарязва и изсушава – най-добре в проветриво тъмно помещение, но може и под навес. Важно е да не попада пряка слънчева светлина, тъй като тя разрушава полезните вещества. Коренищата се измиват, подсушават, отново се сортират, след което се нарязват и изсушават на слънце. Може да използвате и сушилни за зеленчуци, но само в щадящ режим, при температура 40–60 градуса.

Както и друга растителна суровина, тревата, цветовете и корените трябва да се съхраняват в ленени торбички или хартиени пакети, само на сухо и добре защитено от слънчева светлина място.

Понякога от прясна трева и цветове се приготвя сок, като се смесва със спиртна основа и се съхранява в хладилник за не повече от два месеца. Този сок има висока концентрация на активни вещества и се използва главно за ускорено зарастване на рани.

Лечебни свойства на ехинацеята

В момента учените продължават да изследват свойствата на ехинацеята, тъй като тя се смята за много обещаващо растение. По-конкретно, тя притежава следните свойства:

1. Спомага за повишаване на естествения имунитет, тъй като активира фагоцитите (така се наричат защитните клетки на самата имунна система).
2. Оказва противовъзпалително и антиоксидантно действие.
3. Спомага за бързото зарастване на изгаряния, язви и различни рани.
4. Оказва слабо противовирусно и антибактериално действие, което позволява да се използва в комплексната терапия на инфекциозни заболявания, при фурункулоза, за лечение на карбункул, абсцеси и др.
5. Притежава мембраностабилизиращо действие.
6. Ефективна е при лечение на автоимунни заболявания (например ревматоиден артрит, някои видове хепатит).

Освен това в състава на ехинацеята влиза компонент като цис-1,8-пентадекадиен. Смята се, че той притежава противоракови свойства, но те все още не са напълно проучени. В бъдеще ехинацеята може да се използва и за лечение на онкологични заболявания.

За жени

Надземната част на ехинацеята съдържа фитостероли, което позволява да се нормализира хормоналният баланс, да се възстанови менструалният цикъл, да се отървете от болезнения ПМС, значително да се облекчи състоянието по време на менопауза. При това фитостеролите действат точно както природните хормони, без странични ефекти, присъщи на синтетичните препарати от тази категория.

Освен това, препаратите с ехинацея добре са се доказали при лечение на гинекологични заболявания с възпалителен характер.

За мъже

За представителите на силния пол препаратите с ехинацея са интересни поради две причини. Първо, това е благотворното действие на активните вещества на растението върху сърдечно-съдовата система. Всъщност именно мъжете най-често страдат от нарушения на кръвообращението и патологии на сърдечната дейност. Второ, това са противовъзпалителните свойства, които позволяват да се използва ехинацея за лечение на простатит.

По време на бременност

Изброените по-горе компоненти правят ехинацеята тонизиращо средство. Затова на бъдещите майки са противопоказани препарати на основата на това растение, за да не се провокира спонтанен аборт или преждевременно раждане.

По време на кърмене

В периода на кърмене през първите два месеца младите майки не трябва да приемат никакви растителни препарати, за да не се провокира алергия. По-нататък ехинацеята може да се приема само по предписание на лекар, тъй като върху детето тя ще оказва възбуждащо действие.

За деца

Счита се, че на децата на възраст до две години ехинацеята като цяло е противопоказана, тъй като рискът от развитие на алергични реакции е много висок. Въпреки това по-късно на децата в предучилищна и начална училищна възраст дават ехинацея като адаптоген заедно с елеутерокок. Но първо трябва да се уверите, че детето няма алергична реакция към нея, затова за начало дайте ѝ малко количество и проследете дали няма обрив.

Чай с ехинацея или малко количество настой ще помогнат на учениците да се концентрират по-добре. Също така това допринася за укрепване на имунитета, дава енергия и дори подобрява паметта.

При отслабване

Веществата, които влизат в състава на ехинацеята, стимулират подобряването на въглехидратния и липидния обмен – това са инулин, кафеена киселина и някои други компоненти. Сама по себе си ехинацеята няма да помогне да се свалят излишните килограми, но ще усили ефективността на други мерки – основната диета и спортуването. Чаят на основата на ехинацея ще подобри обмяната на веществата и ще изведе вредните вещества. Освен това, свежата билка и листата на ехинацеята могат да се използват като биологично активна хранителна добавка. Например, с тях се правят зеленчукови салати, като се смесват с други полезни компоненти като цикория.

Ехинацея в народната медицина

В народната медицина широко се използват както водна, така и спиртна настойка от това растение, а също така маслена настойка, мехлем, чай, разнообразни билкови смеси и т.н. Всяко от тези средства има своя област на приложение, но най-често се лекуват именно със спиртната настойка. Тя притежава най-широк спектър на действие, включително при гастрит и други възпалителни патологии на стомашно-чревния тракт, запек, възпаления на тазовите органи. Тя е ефективна също при бронхит, ангина, херпес, използва се дори в комплексното лечение на пневмония (но само заедно с антибиотици и други средства на официалната медицина, включително и с предписаните препарати за разширяване на бронхите).

Водната или маслената настойка се считат за добри средства при автоимунни заболявания, ревматизъм, артрит, патологии на ставите. Те действат по-добре при настинки, независимо дали са били провокирани от бактериални или вирусни инфекции. Водната настойка може да се използва и за дълъг период от време за укрепване на имунитета.

Готовата спиртна настойка от корена се употребява за лечение на заболявания на бъбреците, включително за извеждане на камъни. Също така тя помага при спазъм на кръвоносните съдове. А някои специалисти я смятат за добро средство при астма.

В суров вид растението се използва за лечение на изгаряния и рани. Също така в тези случаи са ефективни отвари, с които се правят лапи и компреси.

При захарен диабет

Относно употребата на ехинацея при лечението на захарен диабет няма единодушно мнение. Някои билкари смятат, че средствата на основата на това растение са изобщо противопоказани при диабет. Други смятат, че настойката от ехинацея при това заболяване ще бъде от полза, но трябва да се употребява с внимание. Най-добре за това да се взема настойка от корена на спирт – по 60 капки на ден, разделени на 3 приема. Мед с ехинацея при това заболяване не се употребява.

При панкреатит

При остър панкреатит не може да се лекува с домашни средства, трябва незабавно да се потърси квалифицирана медицинска помощ. Но при хронична форма на заболяването спиртната настойка от ехинацея ще помогне да се свали възпалението на панкреаса. За целта в първия ден се изпиват наведнъж 40 капки настойка, разредена с малко количество вода, след което дозата се намалява до 20 капки – три пъти дневно половин час преди хранене. Курсът на лечение е не повече от 10 дни, тъй като в противен случай може силно да се повиши артериалното налягане.

При гастрит

Това заболяване означава наличие на възпалителен процес върху лигавицата на стомаха. В период на обостряне ехинацея не се използва. В период на ремисия на пациентите се дава спиртна настойка от цветовете и листата на растението, приготвена по рецептата по-долу. Обаче някои билкари смятат, че масленият екстракт в такива случаи ще бъде дори по-ефективен.

Приемайте не повече от 20 капки 3 пъти дневно. В същата дозировка средството се използва при такива заболявания като язва на стомаха и червата, колит и др. В рамките на една година курсът може да се повтаря няколко пъти, но само след консултация с лекар и при липса на заболявания като хипертония.

За черния дроб

Като цяло за подобряване на здравето на черния дроб или пийте чай (1 чаша на ден, разделена на три приема), или приемайте тинктура от ехинацея, приготвена не на спирт, а на растително масло. Приготвя се в пропорция 1 част растителна суровина на 5 части нерафинирано слънчогледово масло или зехтин. Тинктурата се приема по 10 ml три пъти дневно, 2 часа след основните хранения.

При цистит

Този възпалителен процес обикновено е причинен от бактериална инфекция. За нейното премахване се използват антибиотици. Ехинацеята се прилага като помощно средство благодарение на нейните противовъзпалителни свойства. За целта се приготвя воден настой от цветовете ѝ. Прави се по следния начин – взема се шепа изсушена суровина и се залива с 1 л вряла вода. Най-добре е средството да се настоява в термос – той ще поддържа температурата в продължение на 8 часа. Преди употреба средството се прецежда. Приема се в рамките на деня на малки порции, максимум по 100 ml. Курсът на лечение е 4–5 дни, след което възпалението обикновено преминава, но при необходимост след време може да се повтори.

При простатит

При това заболяване се прилага спиртна тинктура от корена на ехинацеята, най-често готова – 20–30 капки три пъти дневно преди хранене. Курсът на лечение продължава 10 дни, след което се прави почивка. Също така някои лекари предписват готови таблетки, съдържащи ехинацея.

Против кашлица

В народната медицина при лечение на кашлица за добро средство се смята разтриване със спиртна тинктура в областта на белите дробове.

При настинка

При простуда и ОРВИ за ефективно средство се смята запарката от ехинацея. Приема се по половин чаша три пъти дневно, половин час преди основните хранения. Средството се приема на курс с минимална продължителност 10 дни.

При температура

Сама по себе си ехинацеята не притежава силно жаропонижаващо действие. Тя се използва в комплексната терапия на инфекциозни заболявания, придружени с висока температура. За целта се приема запарка така, както е описано по-горе за простуда.

При бронхит

Приложението ще бъде същото, както и за всякакви заболявания, придружени с кашлица – разтриване със спиртна тинктура.

За имунитета

За тези цели се приема или чай, приготвен по описаната по-долу рецепта (1 чаша на ден), или спиртна тинктура (по 20 капки три пъти дневно).

При онкологични заболявания

Ефективността на ехинацеята при онкологични заболявания не е доказана. Но някои билкари препоръчват да се приема спиртна тинктура от корена ѝ – по 20 капки три пъти дневно, разредена с малко количество вода.

От папиломи

Ехинацеята няма да помогне да премахнете папилома – това може да се направи само със сок от жълтурче (още по-добре е да се обърнете към дерматолог и да премахнете израстъка в клинични условия). Но ехинацеята помага да се борите с причината за появата на папиломите, тоест с вируса HPV. Работата е там, че той често в продължение на много години живее в организма, без да се проявява, но се активира при намаляване на имунитета, докато ехинацеята позволява да се укрепи имунната система.

За целта приемайте по 15–20 капки тинктура от ехинацея три пъти дневно. Курсът на лечение е 10 дни, след това се прави почивка от 5 дни и отново се повтаря приемът.

От херпес

Това заболяване е с вирусен произход, затова при лечението му ехинацеята се използва главно като помощно средство, което спомага за зарастване на рани и пукнатини. В такива случаи оптималният вариант се счита за спиртна тинктура от корен на ехинацея. Тя дезинфекцира раните и пукнатините, облекчава болката и премахва симптомите на възпаление.

В домашни условия тинктурата се приготвя по следния начин – вземат се пресни корени от растението (200 г) и се заливат с 1 л водка или 40-процентов спиртен разтвор. Това средство се оставя да престои 14 дни, като се държи на тъмно и сухо място. Периодично съдът с него се разклаща. Преди употреба тинктурата се прецежда и за лечение на херпес се разрежда в съотношение 1:3. Прилага се като външно средство – от нея се правят компреси върху засегнатите участъци от кожата.

При ангина

При лечение на ангина се използват противовъзпалителните свойства на ехинацеята. В този случай се използва както отвара от ехинацея, така и нейната тинктура. Тинктурата се пие по същия начин, както при всяко друго възпалително заболяване – 40 капки при първия прием, след това дозировката се намалява до 20–25 капки (в период на обострение се пие на всеки два часа, след това броят на приемите намалява).

Що се отнася до отварата, за прием през устата тя се приготвя по следния начин – 1 с.л. суха нарязана билка на 0,5 л вряла вода. Средството се поставя на водна баня за 20–30 минути. След това отварата се охлажда, прецежда се и се пие малко по малко през целия ден.

Може да се използва и за гаргара на възпалено гърло. Процедурата се повтаря на всеки два часа. Отварата се приготвя по описания по-горе начин, взема се 1 с.л., разрежда се със същото количество топла вода и се прави гаргара. В аптеката може да се купи пакетирана суха ехинацея. В такъв случай за гаргара се запарва като чай – едно пакетче на чаша вряла вода.

При хипертония

Ехинацеята пурпурна най-често се прилага при понижено артериално налягане, тъй като помага да се нормализира. Затова при хипертония средствата на основата на корени, листа и стебла на това растение са противопоказани.

В народната медицина обаче цветовете на ехинацеята се прилагат и при повишено артериално налягане. За целта се вземат 100 г сухи цветове, смилат се на прах и се смесват с 300 г мед. Това средство се използва при хипертония буквално по 1 ч.л. на ден, като се добавя към билков чай.

При млечница

Това заболяване е с гъбичен характер. Причина за развитието му е намаляване на имунитета, поради което условно-патогенната микрофлора (гъбички кандида) започва активно да се размножава. Тинктурата от ехинацея, разбира се, не притежава противогъбични свойства, а се използва като спомагателно средство в комплексната терапия.

Преди всичко, тя помага за премахване на възпалителните процеси. За целта при първия прием се пият 40 капки спиртна тинктура (готова или домашна, направена по дадената по-долу рецепта), след това по 20 капки три пъти дневно. Курсът на лечение е 10 дни. След това се прави почивка от една седмица. При необходимост курсът може да се повтори. Тинктурата се разрежда с малко количество вода.

Още един начин на приложение – в разтвор, с който се напояват тампони за вагината (не повече от 20 капки). Водният разтвор на тинктурата се използва и за гинекологични вани.

Тинктурата от ехинацея също помага за повишаване на имунитета, като премахва самата причина за млечницата. За профилактика на кандидоза се приема по 15 капки два пъти дневно, като се добавя към зелен или билков чай. Курсът – както и при лечението на острото заболяване, 10 дни, след това почивка. Също така за профилактика може да се пие чай от ехинацея.

Видове лечебни състави

На базата на ехинацея се правят настой, отвара, спиртна тинктура, чай, различни средства за външно приложение. И всяко от тях има свои особености на приготвяне и използване.

Запарка

Счита се, че водният настой от ехинацея допринася за подобряване на състава на кръвта, ускорява регенеративните процеси – например заздравяване на рани, възстановяване на тъкани след натъртвания и фрактури. Настойката може да се използва и като външно средство – прилага се под формата на компреси или лосиони срещу екзема, псориазис и дори циреи. Той спомага за възстановяване на тъканите и след изгаряния.

Приготвя се така. Вземат се 1 с.л. суха нарязана билка ехинацея (като суровина могат да се използват, освен листа и стъбла, и цветовете на растението) и се заливат с 2 чаши вряла вода, след което се оставят за една нощ в термос или в емайлиран съд, увит отгоре с кърпа, за да изстива по-бавно. Преди употреба се прецежда.

Настойка

Спиртната тинктура от ехинацея се приема като средство срещу стрес. Също така тя допринася за подобряване на когнитивната функция. Ехинацеята помага да се концентрираме по-добре, а също така повишава работоспособността.

Тинктурите биват два вида – на базата на надземната част на растението или на корена. Както беше показано по-горе, такава суровина се различава по химичен състав. В домашни условия по-често се прави тинктура от листа и билка. Вземат се или 200 г нарязана прясна суровина, или 50 г суха на 1 л водка. Средството се настоява на тъмно място, като от време на време се разклаща, в продължение на три седмици. Преди употреба се прецежда. Тинктурата на основата на корен по-често се прави в производствени условия.

Отвара

Тази лекарствена форма най-често се използва за повишаване на имунитета. Също така се приема като тонизиращо средство. Тя облекчава стреса и спомага за концентрацията на вниманието. Приготвя се по следния начин – смилат се сушени листа, билка и цветове от ехинацея, взема се 1 ч. л. от суровината, залива се с чаша вряла вода и след това се загрява още на слаб огън на водна баня в продължение на 15–20 минути. След това средството се оставя да престои още половин час. Пие се не повече от 1/3 чаша 3 пъти на ден, преди основните хранения.

Чай

Смята се, че това средство помага да се избегне настинка, а също може да се прилага при комплексна терапия на екзема. Приготвя се така – вземат се 2 ч. л. сушен смлян корен или същото количество билка от ехинацея и се заливат с 2 чаши вряла вода, след което се запарват в продължение на 40 минути. Преди употреба трябва да се прецеди.

Някои фитотерапевти използват за тези цели цветове – 3 сушени цветя на същото количество вряла вода.

С профилактична цел се пие по една чаша от такъв чай на ден. За подобряване на вкуса се добавя мед в напитката. Продължителността на лечебния курс е не по-малко от месец. Ако пък човек усети, че се разболява, може да приема по 3 чаши чай на ден в началото на настинката, за да протече тя в по-лека форма.

Мехлем

За заздравяване на изгаряния и рани се приготвя домашен мехлем, като се използва всякаква мазна основа, смесена със свежи цветове и листа от ехинацея, смлени до еднородно състояние. Може също в малко количество да се добавя готова настойка от растението към закупени лечебни кремове и мехлеми.

Масло

Това средство се използва основно в козметологията, но понякога и при лечение на язвена болест. По същество това е маслена настойка от ехинацея. За приготвянето ѝ се вземат 2 части свежи цветове и се поставят в стъклен съд, след което се заливат с нерафинирано растително масло (5 части). Средството се държи в продължение на 3 седмици на тъмно място. Готовата настойка се филтрира.

Приложение в козметологията

Пурпурната ехинацея се прилага широко в козметологията за грижа за кожата на ръцете и лицето. Съществуват няколко популярни рецепти.

Лосион на основа на ехинацея

Той премахва раздразнението, има успокояващо действие, освен това ускорява процесите на метаболизма. Приготвя се така – 25 г суха суровина (корени и листа от ехинацея) се смилат и се смесват със суха череда и цветове от аптечна лайка – от тези компоненти се вземат по 20 г от всеки. Всичко това се залива с 250 мл спиртен разтвор или водка. Лосионът се държи на тъмно и сухо място в продължение на две седмици, след което се прецежда. С това средство се препоръчва да се избърсва лицето след измиване. Спиртът леко подсушава, затова средството е отлично подходящо за мазна кожа.

Маска за проблемна кожа

1 ч. л. цветен мед се смесва със същото количество спиртна настойка от корен на ехинацея и се добавя 1 с. л. ръжено брашно. Получената маса се нанася върху почистена кожа на лицето за 10 минути, след което се измива с хладка вода и се избърсва с лосион.

Вана

Това средство помага да се подобри състоянието на кожата на тялото, притежава антибактериално действие, премахва раздразнението и т.н. Приготвяте така – 5–6 ч. лъжички натрошени сухи цветове и листа заливате с 1 л вряла вода и настоявате в продължение на час. След това прецеждате и добавяте във ваната. Продължителността на процедурата – не повече от 15 минути.

Ваничка за кожата на ръцете

Вземате 2 с.л. листа от ехинацея, заливате с 1 л вряла вода и настоявате в продължение на 1 час. След това разреждате получения продукт с вода до 2,5 л, добавяте към настойката 100 г морска сол и потапяте ръцете в получената ваничка за 20 минути.

За суха кожа

Описаното по-горе масло на основа на ехинацея се използва за грижа за суха кожа. Вземате получената тинктура и нанасяте малко количество върху лицето с леки кръгови движения. Оставяте маслото за 3 минути, след което отстранявате невпитите остатъци със салфетка.

За коса

Ехинацеята се използва и за грижа за косата. Например, настойка от тази билка, смесена с лимонов сок, се използва за изплакване. Тя прави косата по-гладка и блестяща.

От пърхот

За борба със себорея използвайте следното средство – смелете пресни листа и цветове до еднородна маса, смесете със суров яйчен жълтък, разбъркайте старателно и нанесете върху кожата на главата. Дръжте маската половин час, след което измийте.

С какво е полезен медът от ехинацея

Да се намери на пазара мед от ехинацея е много трудно. Работата е там, че тя се отглежда в относително малки количества. Но растението цъфти в края на лятото, когато пчелите изпитват недостиг на храна, така че много учени и практикуващи пчелари смятат, че то трябва да се култивира целенасочено. Медът от ехинацея притежава всички полезни свойства на това растение:

• допринася за подобряване на състава на кръвта;
• нормализира работата на черния дроб;
• бори се със заболявания на органите на дихателната система;
• помага за извеждане на токсините от организма.

В началото на 2000-те години бяха проведени проучвания, които показаха, че консумацията на такъв мед се отразява положително на здравето на ликвидаторите на чернобилската авария.

При недостиг на истински мед от ехинацея може да се използва неговият естествен заместител. Приготвя се в домашни условия по следния начин – смесвате натурален цветен мед със смилени на кафемелачка до състояние на брашно сухи листа и цветове от ехинацея (в пропорция 1 ч.л. растителна суровина на 3 ч.л. мед). Това средство също притежава всички полезни свойства на меда и ехинацеята. Приема се по 1 ч.л. 2–3 пъти на ден, най-добре – със зелен чай. То помага за облекчаване на главоболие, нормализиране на съня, понижаване на кръвното налягане. Освен това такъв мед е прекрасно средство срещу авитаминоза.

Противопоказания за употреба

Противопоказание за употреба на ехинацея е наличието на белодробни заболявания като саркоидоза и туберкулоза. Нейните препарати не трябва да се приемат при множествена склероза и левкемия. Абсолютни противопоказания са също бременността и наличието на алергична реакция към това растение. По време на кърмене употребата на продукти на основата на ехинацея е възможна само след консултация с лекар.

На деца на възраст до две години не се предписва ехинацея поради високия риск от развитие на алергична реакция. В допълнение, спиртната тинктура не трябва да се дава до тригодишна възраст.

Следва също да се отбележи, че ехинацеята се съчетава далеч не с всички лекарствени средства. Тя се използва широко във фитотерапията в смеси с шипка, глог, бял равнец, жълт кантарион и някои други билки. Но в комбинация с кардиопрепарати ехинацеята не трябва да се приема, тъй като това може да доведе до нарушения на сърдечния ритъм.

Освен това, ехинацеята не трябва да се приема повече от 10 дни без прекъсване, за да се избегне развитието на нежелан страничен ефект като повишаване на артериалното налягане.

Снимка на ехинацея