Блатен белозор: лечебни свойства и противопоказания

Блатният белозор е тревисто многогодишно растение от семейство Бресклетови. Това красиво растение се използва в народната медицина като лекарствена суровина. Цветето има и друго име – Илиева трева. Белозорът започва да цъфти в края на юли или началото на август, когато според православния календар се отбелязва Илинден. Растението се използва в ландшафтни композиции, то се съчетава добре с треви и храсти, които обичат влажна почва. Блатният белозор изглежда добре на брега на изкуствени водоеми.

Химичен състав

Химичният състав на растението не е достатъчно проучен. Блатният белозор съдържа алкалоиди, които се отнасят към силните отрови. Въпреки това в малки дози тези токсини оказват терапевтично действие върху нервната и кръвоносната система. Средното съдържание на вещества от алкалоидната група е 0,03%.

В блатния белозор се съдържат също сложни органични съединения:

• флавоноиди;
• кверцетин;
• рутин;
• кемпферол;
• хиперин;
• хиперозид;
• сапонини;
• лутеолин.

В надземната част и корените има аскорбинова киселина (0,75%), кумарин (0,12%), дъбилни и горчиви вещества от пирокатехиновата група (3,6–7,2%), смолисти съединения (3,38%). В цветовете на растението има много левкоантоциан, зрелите семена съдържат мазни масла.

Как изглежда и къде расте

Блатният белозор изглежда изящно и изискано. Цветовете, които израстват на дълги голи цветоноси, са красиви и необичайни. Между белите ивичести венчелистчета и зеленикаво-жълтите тичинки са разположени няколко стаминодии. На тях „седят“ заоблени иглички с тънки, дълги дръжки и сферични главички, наподобяващи капки мед. Те привличат насекомите-опрашители.

Блатният белозор достига височина до 40 см. Ако почвата не е достатъчно влажна, цветът ще бъде нископорасъл. Кореновата система на растението е слаба и неразклонена. Цветът има едно коренище, от което се отделят дълги, тънки влакнести корени.

Сърцевидни яркозелени листа с дълги дръжки растат от приземна розетка. В средата на лятото няколко листенца се появяват и по стъблата-цветоноси.

В края на септември узряват плодовете-кутийки. Когато четириделната кутийка се разпуква, на земята падат многобройни овални семена. Те са много дребни, средната дължина на зрънцето е 0,5 мм. В 1 г от посадъчния материал се съдържат до 1500 семенца. Леките семена се пренасят от вятъра и водата, разлитат се настрани при люлеене на стъблата.

Ареалът на блатния белозор е много голям. Растението е широко разпространено в умерения пояс на Евразия и северноамериканския континент.

Цветето расте по залесени равнини, заливни ливади и влажни поляни, в заблатени низини и на торфища, среща се по бреговете на реки, язовири и езера. В Съединените щати това цвете се причислява към видовете, застрашени от изчезване. В редица региони на Русия растението е вписано в Червената книга.

Събиране и съхранение

Надземната част на блатния белозор се събира в разгара на цъфтежа, през юли-август. Стъбълцата и листата се отрязват с нож, ножица или просто се откъсват. Ако се събира коренището, растението се подкопава или просто се изтръгва от меката почва. По-добре е корените да се заготовят през есента, през септември.

Не си струва да рискувате и да работите с голи ръце. При всички етапи от заготовката на суровината кожата трябва да се предпазва с гумени ръкавици.

Веднага след събирането белозорът се измива в течаща вода и се приготвя място за сушене на билката. Зеленината заедно с цветовете се връзва на китки и се окачват „метлички“ в плевня, на веранда или под навес, във всяко проветриво помещение, където не попада слънчева светлина. Може да се сушат растенията върху решетка или сита, след като цветовете и корените се отделят от стъблата и листата.

Семената се събират само след узряване. Тук е важно да не се пропусне моментът и да не се загуби реколтата. Ако растението се култивира на участък, около него може да се разстеле бял плат или полиетиленово фолио. Кутийките се отрязват и се сушат върху равна гладка повърхност, без достъп на преки слънчеви лъчи.

Сухият белозор се съхранява в картонена кутия, марлени или платнени торбички, в сухо, проветриво помещение. В близост до това токсично растение не трябва да има запаси от други сухи билки и хранителни продукти. Върху повърхността на опаковката се препоръчва да се постави ясно четим надпис: „Отровно!“.

Лечебни свойства на блатния белозор

Растението не намира приложение в официалната медицина. Въпреки това отделни изследвания показват, че билката белозор оказва върху човешкия организъм следните видове действие:

• пикочогонно;
• кръвоспиращо;
• жлъчогонно
• ранозаздравяващо;
• стягащо;
• успокояващо.

Опитите, проведени върху животни, потвърдиха жлъчегонния ефект от приема на екстракт от блатен белозор. Лабораторният препарат забавяше честотата на сърдечните съкращения, повишаваше тонуса на матката, усилваше моториката на чревните стени и оказваше слабително действие. Спиртният разтвор на растението оказваше бактерицидно действие върху златист стафилокок. Токсични свойства на Илинската трева изследователите не отбелязаха. В момента фармацевтичната индустрия не произвежда препарати, съдържащи екстракт или извлечения от блатен белозор.

Блатният белозор в народната медицина

Растението векове наред е било използвано в традиционната медицина на различни народи по света. Според записки на изследователи, пътешественици и лекари, в европейска Русия от XIX век Илинската трева я запарвали на деца и възрастни. С отвари и настойки лекували затруднено уриниране, болки в корема, налягане в подребрието и диария. Същите средства предписвали да се пият за спиране на кръвохрачене и вътрешни кръвоизливи, прочистване на черния дроб. За спиране на повръщане запарвали семена от белозор, а за лечение на очни инфекции използвали каша от стрити листа.

Народни лечители от Източен Сибир използвали белозор за лечение на простуда и детски болести. Народите от далекоизточните територии смятали, че Илинската трева ще спре белодробното и маточното кръвотечение, ще излекува падавицата – епилепсия. Народните лекари от Коми запарвали белозор на току-що родили жени за бързо отделяне на плацентата. Същите средства предписвали при бъбречни болки, безсъние, подуване на стомаха, с тях снемаха симптомите на високо кръвно налягане.

Целители от народите на Алтай използвали белозор при диария, възпаление на пикочния мехур и уретрата. При ревматизъм правели компреси от листа и гъсти отвари, настойка давали на деца за укрепване на червата, за да предотвратят изпадане на правото черво при запек. Растителни чайове използвали и при лечение на простудни заболявания.

На Урал Илинската трева запарвали на жени, за да укрепят организма след раждане, на Кавказ използвали белозор за лечение на вагинални инфекции, придружени с отделяне на бели. В Латвия това лечебно растение прилагали за лечение на болки в стомаха, прилагали каша от пресни листа върху рани.

В тибетската медицина растението се използва за отгонване на жлъчка и намаляване на температурата, укрепване на кръвоносните съдове и сърцето. Украински и беларуски лекари препоръчват да се приемат настойки и отвари от Илинска трева за профилактика и лечение на истерични припадъци, тахикардия и като противосудорожно средство. В Германия всички части на растението са използвани за лечение на рак на стомаха.

До първата половина на 20 век, докато не се появиха ефективни медицински препарати, блатен белозор прилагали във ветеринарната медицина за лечение на едър рогат добитък. С отвара измивали раните на животните, за да не снасят мухите ларви в тях.

Съвременната народна медицина не се отказа от блатен белозор. Народните препарати са ефективни за лечение на:

• невроза на сърцето;
• тахикардия и всички видове аритмия;
• епилептични припадъци;
• главоболия;
• безсъница;
• туберкулоза;
• пневмония;
• бронхит;
• ревматизъм;
• жлъчнокаменна болест;
• болки в гръбначния стълб и ставите;
• цистит;
• уретрит;
• от бъбречнокаменна болест;
• пневмония;
• бронхит;
• остри респираторни заболявания;
• заболявания на черния дроб;
• възпалителни заболявания на бъбреците;
• колит;
• повишена нервност и истерия.

Народните лекари използват белозора и като външно средство. Зеленината на растението се прилага при лечение на блефарит и конюнктивит. Счуканите семена и пресният лист помагат бързо да заздравеят драскотините и малките ранички.

Блатният белозор може да се използва като единствен лечебен компонент на средството. Той също се включва в състава на сложни смеси, където лечебните растения действат комплексно и допълват полезните свойства едно на друго.

Тинктура за лечение на тахикардия, аритмия и неврози

В тинктурата влизат 2 компонента – суровина от белозор и водка. Средството се приготвя от изсушени листа. Може да се вземат корен и суха зеленина в равни количества.

Водката се налива в чиста стъклена бутилка. Добавя се растителната суровина и съдът се затваря с херметична капачка. Средството се настоява 2 седмици на тъмно място, при стайна температура. Бутилката се разклаща всеки ден. След изтичане на 14 дни течността се прецежда през плат или хартиен филтър и отново се прелива в бутилката. Листата се изцеждат в разтвора, за да се увеличи концентрацията на полезните вещества.

Тинктурата се приема при необходимост, но не повече от 3–4 пъти на ден, през равни интервали от време. В чаша се налива хладна преварена вода и се добавят 30 капки от средството.

Отвара от семена за лечение на бъбречнокаменна болест (уролитиаза)

За приготвянето на средството са необходими семена от блатния белозор (10 г) и чаша вряла вода. На аптекарски или кухненски везни се отмерва нужното количество семе, изсипва се в емайлирана чаша и се залива с току-що кипнала вода.

Съдът се затваря с капак и се държи половин час в кипяща водна баня. След това чашата се изважда и напитката се настоява не по-малко от 10 минути (под капак). Течността се прецежда през платнена салфетка, изцеждат се набъбналите семена и се долива вряла вода в съда, като обемът на отварата се довежда до 250 мл. Средството се пие три пъти на ден, след хранене, по една супена лъжица. Лечението продължава не по-малко от седмица.

Отварата, приготвена по дадената рецепта, може да се използва за лечение на нервни болести, патологии на сърдечно-съдовата система, бронхити, ангина и настинка.

Инфузия за понижаване на кръвното налягане

Една супена лъжица суха трева от белозор се залива с чаша вряла вода и се настоява 1,5–2 часа. Запарената трева се изцежда в разтвора и течността се прецежда през платнена салфетка. Средството се приема три пъти на ден, по половин чаша, след хранене. Настойката добре отпуска и успокоява, способства за понижаване на високото кръвно налягане.

Компрес от свежи листа

Това средство притежава противовъзпалително и антимикробно действие. Компресът (лапичка) се приготвя от прясно набрани листа от илиинска трева. Зеленината се стрива в чугунен хаван, за да омекне и отдели сок.

Пациентът затваря очи и поставя върху тях слой натрошен белозор, отгоре покриват компреса с платнена салфетка. Компресът се държи 15–20 минути.

По същия начин може да се намали възпалението на клепачите при блефарит. С помощта на компреса се лекуват не само очите. Натрошената зеленина и цели листа се налагат върху драскотини, обриви и малки ранички.

Диуретична смес в термос

В този сложен състав влиза суровина от 6 лечебни растения с подобни свойства. За приготвяне на средството ще са необходими:

1. Билка от блатен белозор, бъбречен чай (ортосифон тичинков), листа от мече ухо, билка пол-пала – по 1 чаена лъжица.
2. Билка от спориш и курилски чай – по 2 чаени лъжици.

Билките се отмерват и се изсипват в чаша, внимателно се разбъркват и се прехвърлят в хартиена торбичка. За приготвяне на порция билков чай се вземат 2 супени лъжици от сместа и се изсипват в термос с обем 0,35–0,5 л. Залива се с чаша вряла вода (250 ml), затваря се капакът на термоса и чаят се настоява 30–35 минути. След това средството се прелива в стъклен буркан и се затваря. Диуретичният чай се приема три пъти дневно по 80 ml (една трета от чаша) преди ядене.

Инфузия за лечение на рак на стомаха

Народните лечители приготвят настой от белозор като допълнително средство за лечение на рак на стомаха. Билковият състав по никакъв начин не замества основната терапия, а само я придружава, облекчавайки състоянието на пациента.

За приготвяне на средството се вземат 40 г сушени корени и листа от илинска билка. Съставките се смесват в съотношение 1:1. Суровината се поставя в половинлитров стъклен буркан и се залива с вряла вода (до гърлото). Съдът се затваря с херметичен пластмасов капак. След като бурканът се охлади до стайна температура, настой се поставя в хладилник за 2 седмици.

Средството се приема 3–4 пъти на ден, по 20–25 мл, на гладен стомах. Ако лечението се понася добре, единичната доза може да се увеличи до 40 мл. Средството може да се приема постоянно или на курсове. За продължителността на лечението трябва да се консултирате с лекар.

Настой, приготвен по тази рецепта, понижава кръвното налягане, действа като успокоително и противовъзпалително средство. Може да се използва за влажни компреси и да се налага върху кожата за намаляване на възпалителните процеси.

Отвара за лечение на чернодробни заболявания

Блатният белозор спомага за обновяване на чернодробните клетки, отварата оказва лечебно действие върху стомашно-чревния тракт. За приготвяне на средството ще са необходими 1,5 супени лъжици блатен белозор (суха суровина) и 250 ml преварена вода. Отварата се приготвя без използване на водна баня.

В голяма емайлирана чаша се изсипва билковата суровина и се залива с гореща вода. Съдът се поставя на котлон, течността се загрява и средството се вари не по-малко от 5 минути. След това чашата се сваля от котлона, покрива се с плътен капак и се настоява 2–3 часа.

Когато разтворът изстине, течността се прецежда, изстисква се сварената билка, отварата се прелива в стъклен буркан, съдът се затваря плътно и се поставя в хладилник. Средството се приема ежедневно по една супена лъжица, независимо от времето на деня и приема на храна.

Тинктура за мигрена, тахикардия и кръвотечения

Това средство може да се приготви от суха зеленина на блатен белозор. Вземат се:

• 40–45 г суровина;
• бутилка водка.

Растителната суровина се поставя във водката и бутилката се затваря с херметичен капак. Средството се настоява вкъщи, на тъмно място, най-малко 14–15 дни. Настойката се разклаща ежедневно, за да могат полезните вещества активно да преминат в течността. След като средството се е настояло, течността се прецежда през марлен филтър. Настойката се приема 1 път на ден. В чаша се налива вода, с помощта на пипета се отмерват 20–30 капки от средството. Лечението продължава, докато състоянието не се подобри.

Бъбречна смес за отоци

За приготвяне на настойка, която има противовъзпалително и диуретично действие, трябва да се купи суха аптечна суровина от няколко растения. Сборът включва:

• белозор блатен;
• ветреница;
• грижник гладък;
• бясна краставица;
• ластовен лекарствен;
• ленка;
• сапунка лекарствена;
• бриония бяла;
• коноп посевен;
• балсамин лекарствен (недотрога обикновена);
• дряква (цикламен);
• евкомия брястолистна.

Преди приготвяне на настойката се прави смес от лечебните растения. В чашка се поставя по 1 чаена лъжичка от всеки вид суровина и съставките на сместа се разбъркват.

За приготвяне на една порция от лекарственото средство се взема една супена лъжица от билките и се поставя в стъклен или керамичен съд. Суровината се залива с вряла вода, захлупва се и средството се настоява за 2,5–3 часа. Опарелите растения се изцеждат, охлажда се лекарственият разтвор и се съхранява в хладилник за 2–3 дни. Средството се приема 3 пъти на ден, преди закуска, обяд и вечеря. Обемът на една порция е 20–30 мл.

Инфузия от цветове за лечение на бели и гонорея

За приготвяне на отвара са подходящи изсушени цветове от белозор блатен. Средството се приема вътрешно, относно спринцовката трябва да се консултирате с гинеколог. Заболяванията, съпроводени от сърбеж и неприятни секрети, се причиняват от гъбички и бактерии, а белозорът е способен да унищожи патогенната микрофлора и да намали възпалението. Народните лечители дават поне два рецепта за лечение на гонорея и бели.

1. Една супена лъжица изсушени цветове се поставя в емайлирана тенджерка и се налива една чаша гореща вода (200–250 мл). Съдът се поставя в кипяща водна баня и се държи там 10 минути. След това тенджерката се изважда, течността се прецежда през плат и се долива вряла вода, за да се замести изврялата течност. Средството се приема 4 пъти на ден по една супена лъжица след хранене.
2. Сухите цветове се поставят в половинлитров буркан и се наливат 400–450 мл вряла вода. Течността се настоява 1 час. Съдът трябва да бъде затворен с капак. След изтичане на определеното време настойката се прецежда. Лечебното средство се пие до 6 пъти на ден по 1 чаена лъжичка, по време на хранене или след хранене.

Сложна инфузия за лечение на вегетативно-съдова дистония

В състава на сбора влизат 12 лечебни растения, които нормализират работата на сърцето, понижават кръвното налягане, оказват успокоителен и релаксиращ ефект. Сборът може да се направи самостоятелно, като се купят в аптека всички необходими съставки. За приготвяне на средството са необходими:

1. Билка от блатна парнасия, риган, камбанка сборна, панцерия вълнеста, трицветна теменуга, жълтурче, аптечна лайка, гъше пръстенче (по 2 части).
2. Семена от копър (2 части).
3. Плодове от шипка (4 части).
4. Шишарки от хмел (2 части).
5. Корен от патриния скална (сибирска) (1 част).

Отмерва се необходимото количество от всеки вид суха растителна суровина, компонентите се смесват в голяма купа и се пресипват в хартиен пакет или картонена кутия. За приготвянето на запарка се вземат 2 супени лъжици от сместа и се поставят в термос. Наливат се половин литър току-що кипнала вода и капакът се завинтва.

Средството престоява 7–8 часа, след което термосът се отваря и течността се излива в буркан (като едновременно се прецежда запарената растителна суровина). За лечение на вегетосъдова дистония запарката се приема три пъти дневно по половин чаша, 25–30 минути преди ядене. Средството може да се пие на курсове от 1,5–2 месеца, с почивки до 2–3 седмици.

Видове лечебни състави

При приготвянето на лечебните средства трябва да се спазва традиционната рецептура, за да не се допусне предозиране не само на полезните, но и на вредните вещества, съдържащи се в растенията. Запарките, отварите и тинктурите се различават една от друга по начините си на приготвяне.

Запарка

За запарки се използват листата, стъблата, корените и цветовете на блатната парнасия. В класическите рецепти се вземат 1–2 супени лъжици суха суровина и се заливат с току-що кипнала вода. Съдът се поставя на вряща водна баня и се държи 3–10 минути.

В рецептите на народните лечители термичната обработка на водна баня често се изключва и се ограничава само с престояване на течността под капак. Такива препарати се препоръчва да се приготвят в съдове с дебели стени, които задържат добре топлината. Това може да бъде стъкло и керамика. Съдът се затваря с капак и средството престоява 1,5–2 часа. Когато течността стане топла, запарката се прецежда и растителната маса се изстисква.

Настойка

Тинктурите се приготвят със спирт или водка, а дозировката на средството се измерва в капки. Медицинският спирт е с крепост 70 градуса. Той може да се разреди с преварена вода и концентрацията на етиловия спирт да се намали до 40 обемни процента.

За приготвянето на 500 мл тинктура се вземат 3–4 лъжици суха суровина (корен, листа и стъбла) и половин литър спиртна основа. Съдът се затваря херметично и се поставя в кухненски шкаф със затварящи се вратички или на друго тъмно място (но не в хладилника). След 2–3 седмици тинктурата ще бъде готова за употреба по предназначение. Средството се съхранява в хладилник до половин година и повече.

Отвара

Отварата се приготвя по същия начин като запарката, но времето за термична обработка се увеличава. За приготвянето на средството ще са необходими 1–2 лъжици изсушени коренчета или листа от блатна парнасия. Понякога се използват и цветове.

В класическите рецепти суровината се изсипва в емайлиран метален съд, растенията се заливат с гореща вода и съдът се поставя на водна баня. Отварата се загрява от 10 до 30 минути. След това съдът се изважда, растителната основа се изстисква в течността, отварата се прецежда и се охлажда.

Поради достатъчно дългата термична обработка в отвара концентрацията на полезни вещества е по-висока, отколкото в настоя. В рецептите на народните лечители водната баня често се заменя с просто кипене на котлона.

Противопоказания за употреба

Блатният белозор не може да се използва от хора, страдащи от тромбофилия. Растението е противопоказано при ниско кръвно налягане и брахикардия. Блатният белозор е отровен, веществата, влизащи в състава му, могат да предизвикат отравяне. Затова, преди да приготвяте домашни препарати за лечение, е добре да се консултирате с опитен билкар-лечител или лекар.

Средства, приготвени от белозор, не могат да се използват за лечение на деца и бременни жени, тъй като пълни изследвания на действието на растението върху човешкия организъм още не са провеждани. По същата причина блатният белозор е противопоказан на кърмещи жени.

Средства на базата на илинска трева не могат да се приемат от хора, при които се е проявила каквато и да е алергична реакция към растителни препарати от домашно приготвяне. В този случай ще трябва да се откажете от лечение с народни средства.

В дивата природа са известни 55 вида блатен белозор. Растенията се различават по размери, външен вид и строеж на цветовете, листата, кореновата система. Всички представители на семейството съдържат алкалоиди и принадлежат към отровните растения. Не бива да се позволява на деца да късат цветове от белозор, да играят с тях, да ги събират в букети, още по-малко да ги опитват на вкус. При отравяне е необходимо да се промие стомахът с голямо количество топла вода и да се повика бърза помощ.

Снимка на блатния белозор