Барвинок: лечебни свойства и противопоказания

Природата е дарила барвинока с удивителна жизнеспособност. Той не се страхува от слани и жеги, расте на бедни почви, умело избягва силните ветрове, като се притиска към земята. Според поверията той притежава мистични свойства, способен е да прогони от дома нечистата сила, да неутрализира негативната енергетика. Венци с това цвете момичетата връчвали на избраника си, прикрепвали над вратата и съхранявали като амулет, като предварително изсушавали няколко сини венчета. Особено се ценят лечебните свойства на растението, затова често го засаждат в летни и крайградски парцели, като получават ярка цветна леха и лечебна суровина.

Как изглежда и къде расте

Барвинокът има още няколко имена, отразяващи неговите свойства или външен вид. Така го наричат синилник заради оцветяването на цветовете, могилник заради предпочитанието да обитава гробища, бръшлян. Латинското наименование произлиза от глагола «обвивам». Наистина, пълзящият храст охотно се изкачва на значителна височина, използвайки за опора всяка вертикална или наклонена основа. Някои тревисти видове имат изправено стъбло с цвете на върха. Листата са плътни, покрити с ципа, която ги предпазва от изсъхване. Те са способни да запазят зелен цвят дори под снега, а през пролетта започват да се разпукват сред първоцветите. Цветовете са сини, едри, при полухрастите се разполагат предимно в пазвите на листата. Основният нюанс е син, понякога се срещат разновидности с бели, лилави или розови цветове.

Интересно: жизнеспособността на растението е толкова висока, че, извадено от ваза в полуизсъхнало състояние и поставено във влажна почва, то бързо оживява и пуска корени.

Синилникът цъфти през май, формата на венчетата е фуниевидна, те се разкриват постепенно. На прецъфтелите екземпляри се образуват плодове под формата на две удължени листовки. В природата съществуват 4 основни вида, но селекционерите са създали още няколко декоративни разновидности, които, придобили по-пищен вид, не са загубили лечебните си свойства.

Растението е толкова непретенциозно, че веднъж попаднало на ново място, моментално се прихваща и е много трудно да се премахне оттам. В диво състояние расте в Европа, Африка и Азия. Среща се в по-голямата част от територията на Русия, като обитава пътни ивици и широколистни гори. Клоните на полухраста покриват земята с плътен килим, като бързо се вкореняват благодарение на стъблените възли.

Благодарение на невероятната му жизнеспособност, цветето започва да се засажда на гробища в знак на памет и вярност. То не се нуждае от специални грижи и се разраства прекрасно там, като се задоволява с дъждовете за поливане.

Видове

Общо те са около 12, но е трудно да се каже точно, тъй като постоянно се откриват нови вариации, които учените все още не са класифицирали. Добре известни и обичани от градинарите са 5 вида.

1. Голям. Наречен е така заради впечатляващите за вида размери. Вертикалните стъбла се издигат на 150 см височина, листните плочки са наситено зелени и широки. Цветовете са сини с контрастна светла среда, диаметърът на венчетата достига 5 см. Разраства се бързо, не е чувствителен към осветеност и може да расте на сенчести места. През зимата, за да се защити кореновата система, изисква допълнително покритие с клони.
2. Малък. Мразоустойчивият вид притежава невероятна способност за адаптиране на ново място. Отнася се към вечнозелената група, тъй като листата се запазват и под снега. От другите видове се отличава с по-плътно и по-често засаждане на тъмнозелени продълговати листни плочки. Цъфти през май, а при правилна грижа може да образува пъпки втори път, през есента. Цветът на цветовете в класическия вариант е син. Отгледани са декоративни сортове с бели, червени, пъстролистни, кантовани цветя от проста и махрова форма. Нюансът на листата може да бъде сребрист или пъстър. Непретенциозен е към състава на почвата, лесно се вкоренява на каменисти склонове, в борови и смесени гори.
3. Мъхест. Най-често се среща в Кавказ и Приморие. Отличава се с повишена скорост на регенерация и способност да се вкоренява за кратко време на почти всяка почва. Студ не понася, листата през зимата умират, като се разпускат под първите топли лъчи в началото на пролетта. Цъфти през май, диаметърът на цветовете е до 3,5 см. Младите стъбла се образуват през целия сезон до късна есен. За да не измръзнат, лехата се изолира за зимата.
4. Тревист. Расте в Крим, Европа и Кавказ. Разраства се добре на издигнати слънчеви хълмчета, не обича близко присъствие на подпочвени води и избягва заблатени места. Цветята са сини, петлистни, със стеснени върхове. Те се разпускат за 20–25 дни, след което се образуват семена.
5. Розов. Отличава се с изобилни вертикални стъбла, издигащи се до половин метър височина. На тъмнозелените листа се различава добре надлъжна светла ивица, вървяща от дръжката до върха. Цъфтежът е дълъг, започва от май и завършва в началото на септември. Разцъфналият зимзелен представлява нежнорозов килим върху контрастен зелен фон от кожисти листа.

От декоративните сортове най-обичани от градинарите са:

• Пеперминт Кулър;
• Медитеранен;
• Каскад Апълблосъм.

Отглежда се от семена. Звъниката бързо се разраства, образувайки непрекъснат килим. В ландшафтния дизайн се съчетава чудесно с иглика, медуница, незабравки. При засаждане трябва веднага да се ограничи зоната ѝ на растеж, в противен случай полухрастът моментално се превръща във вездесъщ плевел.

Събиране и съхранение

При подготовката на лечебната суровина е много важно спазването на сроковете. Звъниката набира основната си сила по време на цъфтежа, затова се събира в началото на юни, като се отрязват стъблата на височина 4–5 см от земята. Най-често се събира звъника малка (Vinca minor), смесването с други видове е нежелателно, те се събират и сушат отделно.

Имайте предвид: Събирането на едно място се извършва 1 път на 3 години. При по-често посещение популацията на растението не успява да се възстанови и става отслабена, с намалено количество полезни вещества.

Зелената маса заедно с цветовете се суши на сенчесто, добре проветрявано място. Може да се използва електросушилня при режим не по-висок от 50 градуса.

Химичен състав

В листата и цветовете се съдържат над 20 вида алкалоиди, поради което се цени от билкарите при съставянето на смеси, насочени към облекчаване на състоянието на онкоболните. Освен това в състава на надземната част на растението има:

• аскорбинова, янтарна, ябълчена киселина;
• захари;
• фитостероиди;
• тритерпенови сапонини;
• горчивини;
• пектин;
• каротин;
• флавоноиди;
• сърдечни гликозиди.

Важно: растението е отровно, неконтролираният прием без спазване на дозировки и пропорции в рецептите е опасен за здравето.

Лечебни свойства на билката барвинок

Приложението на звъниката е много широко. Не напразно тя е взета под защита и не се препоръчва при събиране да се изтръгват растенията с корените или напълно да се унищожава разрасналата се поляна. Въпреки феноменалната ѝ способност за вкореняване и размножаване, тя просто не успява да се възстанови при неконтролирано събиране.

Растението притежава съдоразширяващо, противомикробно, успокояващо, стягащо действие. То е способно да забави развитието на раковите клетки, да облекчи хроничните болки и възпаления, да понижи артериалното налягане, да стабилизира работата на пикочно-половата и сърдечно-съдовата система.

На базата на екстракти и извлеци от растението се произвеждат лекарствени препарати. Приемът на отвари и настойки се препоръчва:

• при чести съдови спазми, главоболие, мигрена;
• авитаминоза;
• чупливи стени на съдовете;
• хипертония;
• нарушено кръвообращение;
• заболявания на дихателната система;
• стомашно разстройство;
• неврози, емоционална нестабилност, депресия;
• остеохондроза;
• атеросклероза;
• повишено вътречерепно налягане;
• атрофични изменения на очното дъно и ретината;
• фебрилни състояния;
• полова слабост;
• заболявания на мозъка.

Добър ефект дават изплакванията с отвара при зъбобол и кървене на венците. Използва се в състава на комплексната терапия при лечение на безплодие, хронични възпаления на яйчниците.

Барвинок в народната медицина

Растението влиза в официалния регистър на лечебните билки. Изсушената суровина се продава в аптеките, синилникът се включва в комплексни смеси за хипертония, язва на стомаха и вегето-съдова дистония. Някои лечебни средства могат да се приготвят самостоятелно, като се спазват стриктно пропорциите и технологията на изработка. Прекрасни резултати дава използването на отвари и настойки за лечение на женски болести, поради което в древни времена са му приписвали магически свойства.

Интересно: едно от имената на малкия зимзелен – вещина теменуга.

Рецептите за лечебни смеси са много, те условно могат да се разделят на отвари, водни и спиртни настойки, мехлеми.

Настойка за повишаване на потентността

За приготвяне се вземат 100 г суха суровина на 500 мл медицински спирт. Билката се залива и се настоява 14 дни на тъмно място. За по-добро разтваряне на полезните вещества съдът се разклаща ежедневно. Дозировката се води на капки, по 5 на прием. Те се разреждат в 1 супена лъжица вода. Приема се два пъти дневно. Пределната дозировка е 10 капки на ден. Курсът е 4 дни, след което е необходима почивка от 2 дни. Изискват се три подхода. Средството има натрупващ ефект, затова осезаеми резултати се появяват едва към края на курса на лечение.

Имайте предвид: за спиртните и водните настойки билката трябва да се нареже старателно, за да се усили действието ѝ.

Настой при хипертония

На чаша вряла вода се взема 1 супена лъжица изсушен зимзелен и се поставя на водна баня, изчаква се 15 минути. След като отварата се охлади до стайна температура, се прецежда, билката се изцежда. Разделя се на равни части и се приема три пъти дневно.

Смес за лечение на вегето-съдова дистония

В равни дялове се смесват:

• листа от зимзелен и калина;
• корен от валериана;
• кора от калина.

Към 6 супени лъжици от сместа се добавят 3 супени лъжици имел и 1 семена от кимион. След старателно разбъркване се отделя 1 супена лъжица от сместа. Залива се с 200 мл вряла вода и се поставя на водна баня за четвърт час. След това се изчаква 45 минути под завивка, филтрира се, изцежда се суровината и се долива до чаша. Приемът е по 100 мл 3–4 пъти дневно преди хранене. Продължителността на курса е 3–4 седмици. През това време е желателно да се преразгледа диетата, като се намали количеството консумирана сол и се замени захарта с мед.

Метеочувствителност и мигрена

С възрастта хората стават по-чувствителни към колебанията на атмосферното налягане, започват да понасят трудно резките промени на времето. Някои го отдават на възрастта, без да искат да се трудят да търсят лекарствено средство. А то се намира буквално под краката.

1 чаена лъжица изсушена вещина теменуга се запарва с чаша вряла вода и се оставя под кърпа за 20 минути. Приема се по 1 супена лъжица половин час преди хранене, продължителността на лечението е 30 дни.

Важно: срокът на съхранение на отварата не надвишава 48 часа.

Атеросклероза

При това заболяване се нарушава интензитетът на кръвоснабдяването на главния мозък. Ефективността на зимзелена се обяснява с присъствието на специални алкалоиди, стимулиращи кръвотока. На водна баня се приготвя отвара от 1 с.л. зимзелен и чаша вода. След това обемът на течността се довежда до 200 мл и се приема на равни части през деня преди хранене. След 10-дневна пауза курсът се повтаря до стабилизиране на показателите на артериалното налягане. По същата схема се провежда профилактика на хипертоничните кризи.

Диария, дизентерия

Отварата се приготвя в пропорция 1 с.л. суровина на 300 мл вода. След това се държи 20 минути на слаб огън, охлажда се и се приема по 100 мл 3 пъти на ден до нормализиране на работата на червата. Средството е ефективно и като гаргара при ангина, стоматит, кървене на венците.

Безплодие

Проблемът е много сериозен и не бива да се разчита изцяло на аптечни препарати. По-висок резултат дава комплексната терапия с прилагане на билкови инфузии, нормализиращи тонуса на матката. 1 ч.л. зимзелен се смила на прах и се залива с чаша вряла вода. Разбърква се, без да се прецежда. Приема се 6 пъти на ден по една глътка в продължение на 14 дни.

Кожни заболявания, рани, ухапвания от насекоми

Външно отварите се прилагат за измиване на порязвания и драскотини. Компресите се поставят за 15 минути при мокрещи дерматити, екземи, язви, изгаряния, псориазис, дерматити.

При ухапвания от комари и мушици е достатъчно да избършете участъка от кожата с памучен тампон или парцалче, напоено с отвара от малък зимзелен. След няколко минути сърбежът утихва и отокът спада.

Диатеза

Зимзеленът се използва за приготвяне на мехлем за външно приложение. Необходими са именно свежи листа, които не са загубили сока си. Те се смилат, смесват се с 20 г краве масло и се разтопяват. След това се оставят леко да изстинат, прецеждат се през марля и се преливат в бурканче. Съхранява се в хладилник. На децата се намазват болните места 1 път на ден, на възрастните е допустимо да удвоят дозата. По-често средството не се прилага, тъй като растението е отровно и вместо полза може да си навредите.

Приложение в козметологията

Алкалоидите в състава на зимзелена стимулират регенерацията на клетките, подобряват тена на лицето и поддържат тургора на кожата. Отварата от 1 ч.л. на чаша вряла вода се нарича подмладяваща заради мощното си въздействие върху епидермиса. С нея просто се мием или правим топли компреси, като поставяме напоена с течността памучна салфетка на лицето и зоната на деколтето. Кубче лед от отвара от зимзелен освежава и намалява бръчките.

Зимзеленът не дразни нежната кожа на клепачите и около очите. Това свойство се използва успешно за грижа за нея, за снемане на умората и напрежението след работния ден.

Препарати на основа на барвинок

Основната стойност за фармакологията представлява алкалоидът винкамин, извлечен от екстракта на зимзелена. Той благотворно въздейства върху кръвоносните съдове на главния мозък, като възстановява интензивността на кръвоснабдяването, предотвратява появата на исхемия и атеросклероза. Нормализира обмяната на веществата, стимулира активността на невронните връзки, спомага за повишаване на концентрацията на вниманието, увеличаване на работоспособността и премахване на стреса без ефект на забавяне. Въз основа на уникалния алкалоид се произвеждат лекарства, насочени към нормализиране на мозъчните функции, повишаване на капилярната проницаемост, подобряване на паметта и вниманието, премахване на симптомите на забавяне на речта и постоянни главоболия, провокирани от емоционално претоварване. Към такива лекарства спадат:

• Винпоцетин;
• Кавинтон;
• Оксибрал;
• Винкапан;
• Винебрал.

Противопоказания за употреба

Преди употребата на средства на основа на зимзелен е необходимо да се премине преглед при кардиолог. Работата е там, че някои вещества, влизащи в състава на зелената маса на растението, действат потискащо върху сърдечния мускул и трябва предварително да се изключи възможността за усложнения. Контролен показател ще бъде намаляването на честотата на пулса. В този случай курсът на лечение с отвари или препарати на основа на зимзелен се прекратява.

Не трябва да се използват билкови смеси на основа на зимзелен при брадикардия, хроничен запек, хипотония, тумори на главния мозък и алергия. При бременност и кърмене също трябва да се замени зимзелен с други средства.

Трябва да се знае: препаратите и народните средства на основа на зимзелен активно извеждат течност от организма. Това премахва проблема с отоците, но може да провокира прекомерно обезводняване.

Лечението се прекратява, ако започнат устойчиво гадене, световъртеж, загуба на апетит, мускулна слабост и невралгия. Такива явления сигнализират за сериозно предозиране или индивидуална непоносимост към веществата.

Струва си да засадите зимзелен в градината или на вилата, да се възхищавате на ярките му венчета от цветя и да помните, че под ръка има мощно средство за поддържане на красотата и здравето.

Снимка на зимзелен