Астрагал: лечебни свойства и противопоказания

В народната медицина астрагалът неслучайно е наричан билката на безсмъртието. Това растение, обвито в легенди, притежава изключителни свойства, които в продължение на хилядолетия се използват за лечение на различни заболявания. Древногръцкият лекар Диоскорид, който постави основите на съвременната фармакология, даде това необичайно име на растението заради приликата на бобовидните му семена с игралните зарове, които в древността се правеха от агнешки глезен. Това сравнение има смисъл, защото латинският термин „Astragalus“ произлиза от гръцкото название на игралните зарове.

Според ботаниците астрагалът е най-древното растение на планетата, което се потвърждава и от историците. Лечебната билка е била широко използвана от скитските племена. Но такова лекарство било достъпно само за хора от висшето съсловие, а на жените и старците под заплаха от смърт било забранено да приготвят и пият лечебни настойки от чудната билка. За сметка на това знатните особи с помощта на билката за дълголетие се излекуваха от най-тежки болести. Има сведения, че дори немощни старци, след като изпиеха настойка от астрагал, бодро се качваха на седлото.

Съществува версия, че легендарното растение е било използвано през миналия век от видни политически дейци и държавни глави. Съвременните лечители също съветват да се приготвят у дома екстракти и настойки за профилактика на настинки, сърдечни заболявания, храносмилателни и други проблеми.

Химичен състав

Веднага е добре да се обърне внимание, че астрагалът е цяла група храстови и тревисти растения, в която общо се наброяват повече от хиляда и петстотин вида. Затова химичният състав на всеки сорт има свои особености. Но тъй като официалната медицина признава само два подвида – вълнестоцветен и мембранозен астрагал, ще разгледаме по-подробно именно техния състав. Въпреки че към момента химичната формула на лечебната билка все още е слабо проучена, наличието на следните биологично активни вещества е установено със сигурност.

Витаминната група включва аскорбинова киселина, токоферол (витамин Е), фолиева киселина (В9), ретинол (А).

Минерални елементи. Учените доказаха способността на астрагала да натрупва злато и дори тежки метали като стронций. От тази група вещества в растението се съдържат барий, манган, молибден, желязо и още цяла редица елементи. От неметалните елементи трябва да се спомене селенът, който представлява най-голяма ценност, както и силиций и фосфор.

Освен тези основни групи вещества, в различните части на астрагала е установено присъствието на такива важни компоненти като:

1. Флавоноиди – притежават изразени противоракови свойства.
2. Органични киселини – участват в почти всички биохимични процеси, протичащи в организма.
3. Полизахариди – считат се за основни източници на енергия, необходима за обменните процеси.
4. Дъбилни вещества – природни високомолекулни съединения, осигуряващи пречистване на организма от токсини и патогенна микрофлора.
5. Етерични масла – премахват възпалението, омекотяват кожата, успокояват нервната система, притежават антисептични свойства.
6. Алкалоиди – отличават се със седативно и обезболяващо действие.
7. Фитостероли – тези вещества астрагалът синтезира самостоятелно, те стабилизират работата на имунната система, регулират нивото на холестерола.

Освен изброените активни компоненти, астрагалът е богат на съдържание на фибри и въглехидрати, което трябва да се вземе предвид при желание за използване на растението за лечебни цели.

Важна забележка: присъствието на природни захари в голямо количество не означава, че растението не може да се използва от хора с наднормено тегло и диабетици. Напротив, лечебните състави на основата на тази билка регулират нивото на глюкоза и подобряват метаболизма, което способства за отслабване.

Как изглежда и къде расте

Билката астрагал представлява едно от най-многобройните семейства – семейството на бобовите култури. В зависимост от подвида растението може да бъде многогодишно или едногодишно.

Видовото многообразие се отразява на външните признаци и жизнената форма на астрагала: най-често това е трева и малки храсти, по-рядко – малки полухрасти.

Не по-малко богата е колекцията от названия, в която ясно се проследява националната принадлежност на територията, където расте даден подвид. Например в Корея растението е известно под името «хванг-ги», в Япония го наричат «тайтуриоги», в районите на Тибет – «нян-ар». При нас астрагалът също е получил немалко метафорични названия: царска трева, китайски женшен, котешки грах, жълт корен.

Въпреки такова многообразие на звучни прякори, всички видове имат сходни черти, които ги обединяват в едно семейство. Нека разгледаме характерните за това растение признаци:

1. Корени – това е цяла система от централно плътно коренище и многобройни разклонения, които отиват дълбоко под земята.
2. Листата са малки, с продълговата форма, разположени по двойки или поотделно.
3. Съцветията по външен вид много наподобяват цветовете на акация. Те могат да бъдат с бял или виолетов оттенък, но най-често се среща астрагал с жълти малки цветчета, събрани в подобен на камбанка пъпка-съцветие.
4. Периодът на цъфтеж при китайския женшен започва в края на май, а през юли настъпва времето на плододаване.
5. Плодовете на астрагала имат форма на закръглена шушулка, което е характерно за всички бобови култури. При узряване на семената шушулката често се отваря спонтанно и тогава бобчетата попадат в почвата.
6. Ареал на разпространение. Представители на този род могат да бъдат срещнати почти във всички краища на земното кълбо, но за растението по-благоприятни условия има в региони с умерен климат. Но има една уникална особеност – културата обича да се заселва в места, където се намират уранови и манганови руди. Такива предпочитания се обясняват с това, че астрагалът особено тегне към благородния метал, а уранът и манганът са спътници на златото.

Общо в света има приблизително 1600 вида астрагал, като около деветстотин се срещат на територията на страните от ОНД. Основно жълтият корен е разпространен в регионите на Средна Азия. Само на територията на Казахстан виреят повече от 300 вида.

Видове

Въпреки видовото разнообразие, 11 сорта астрагал вече са в Червената книга. Както вече беше отбелязано, само два вида от това бобово растение се използват официално от фармацевтичната промишленост при производството на лекарствени препарати.

Изброяваме видовете, които се срещат на територията на Русия и съседните страни:

1. Пясъчният астрагал се среща в страни с умерен климат, в Русия вирее в средната полоса. Обича да се заселва покрай пътища, край реки. Растението е включено в регионалните Червени книги. Широко се използва в народната медицина.
2. Датският подвид е ниско многогодишно растение с ярки виолетови съцветия. Среща се в Краснодарски край, в Далечния Изток и Кавказ. Големи територии растението обхваща в Беларус и Украйна. Тази разновидност обича степи и скалисти планински склонове. Всички части на датския астрагал се използват в народната медицина.
3. Яйцевиден астрагал – това е тревисто растение, чиято височина е само 5–6 см. Името си е получил заради овалните плодове с бял цвят. За медицински цели не се използва.
4. Сладколистният подвид е много ценен в китайската и тибетската медицина. На територията на страните от ОНД се среща в Украйна и Кавказ, обича да се заселва в дъбови и борови гори. Счита се, че неговите лечебни свойства не отстъпват по сила на женшена. Това е един от най-високо растящите видове, достигащ до 90 см. Сладколистният астрагал има едри листа, а цветовете имат продълговата форма. Прибирането на лечебната суровина се извършва по време на цъфтеж и образуване на бобчетата.
5. Вълнистоцветният астрагал – това е диворастящо многогодишно растение, което е много търсено в медицината. Този вид се отличава с изобилие от съцветия, среща се предимно в степните простори на южна Русия. Днес този подвид се култивира специално за медицински нужди.
6. Ципестият астрагал в народа наричат «жълтия княз» поради способността му да оказва мощно тонизиращо въздействие върху организма. Също много търсен в медицината вид. Това е тревисто многогодишно растение, за разлика от събратята си по семейство, обича слънцето и открити участъци.
7. Блатният подвид живее предимно в Сибир и на Далечния Изток. Той представлява многогодишен тревист храст, висок до метър и повече. Съцветията изглеждат като пухкави четчици. Блатният астрагал се използва за домашно лечение на гинекологични проблеми и заболявания на стомашно-чревния тракт.
8. Пермският подвид се среща много рядко и само на Урал. Той е дълголетник, тъй като възрастта му често преодолява 30-годишната бариера. Този рядък вид не се използва в медицината.

Тук не са изброени всички лечебни и диворастящи видове. Но от цялото това растително разнообразие голям интерес, както вече беше казано, представляват видовете ципест и вълнистоцветков астрагал.

Събиране и съхранение

За лечебни цели и в козметиката се използва както надземната част на астрагала, така и корените му. За събиране на растителен материал трябва да се подбират екземпляри, които растат на чисти от екологична гледна точка територии. Тоест трева, която е избрала за живот места близо до промишлени предприятия, покрай пътища и в близост до големи населени места, не трябва да се събира.

Ето няколко полезни съвета, които ще ви помогнат да съберете и запазите правилно ценния материал:

1. Най-благоприятното време за събиране на надземните части на растението е периодът на активно цъфтене.
2. Билкарите съветват да се коси тревата или внимателно да се реже, за да не се повреди кореновата част.
3. След това трябва да се почисти суровината от чужди примеси.
4. Ако по растението има признаци на брашнеста мана или са забелязани други вредители, такива екземпляри трябва да се бракуват.
5. Качественият материал трябва да се постави под навес за изсушаване.
6. Ако има сушилня, тогава суровината трябва да премине обработка при температура не по-висока от 55°C.

Добре изсушеният материал е най-добре да се съхранява в платнени торбички или херметически затворени съдове. Трябва да се опитвате да го предпазвате от вещества със силен аромат. Ако стриктно се спазват всички изброени правила, суровината може да се съхранява и използва в продължение на цяла година.

Корените на червения кантарион се събират през късна есен. Процесът на събиране се състои от следните действия:

• коренчетата внимателно да се извадят с помощта на обикновена лопата от почвата;
• след това материалът да се почисти от пръст;
• повредените или загнили части да се отрежат;
• след това корените да се измият с вода;
• коренищата да се изсушат на сянка или в добре проветриво помещение;
• в електрическа сушилня корените да се сушат при температура 25–28°C.

Както и изсушените надземни части на тревата, корените също при спазване на необходимия списък от условия могат да се съхраняват до една година.

Лечебни свойства на вълнестоцветния астрагал

Тъй като в медицината широко приложение е намерил именно вълнистоцветковият подвид на астрагала, полезните за човека свойства трябва да се опишат, като се вземе предвид този факт. „Царската трева“ още в древни времена е била известна със способностите си да изцелява дори най-безнадеждните болни. Наистина, в списъка на терапевтичните възможности са следните действия:

• кръвоспиращо;
• противотуморно;
• хипотензивно;
• успокояващо;
• антибактериално;
• ранозаздравяващо;
• противодиабетично;
• имуностимулиращо;
• пикочогонно;
• антиоксидантно;
• противовирусно;
• съдоразширяващо;
• противостареещо.

Също така в хода на клинични проучвания се установи, че диворастящата трева е отличен хепатопротектор. Отвари и настойки стимулират работата на сърцето и главния мозък. В някои случаи при отравяния растението действа като антидот. Като профилактично средство то напоследък се използва активно за предотвратяване на онкологични заболявания.

В енциклопедията на народната медицина има уникални рецептури за лечение на такива прости заболявания като банална простуда и сложни патологии, към които спада сърдечната недостатъчност. Но дори и за напълно здрави хора астрагалът е полезен, тъй като помага за премахване на безсънието и главоболието, премахва умората и раздразнението. Нека разгледаме каква полза носи чудодейната трева на женския и мъжкия организъм, дали могат да се дават домашни лекарства на нейна основа на деца.

За жени

Астрагалът още в древни времена е заслужил славата на мощно средство срещу безплодие. Затова съвременните жени, които имат проблеми със зачеването, също се лекуват у дома с настойки от тази билка. Отварата се приготвя по следната рецепта:

1. Шепа изсушена билка или нарязани коренчета се заливат с чаша вода.
2. Сместа се поставя на огън и се вари, докато от първоначалния обем на течната част остане половината.
3. Филтрираната топла отвара се изпива преди полов контакт. Препоръчва се да се пие такава отвара, докато настъпи желаната бременност.

Има и друг вариант за приготвяне на напитката: 1 с.л. суха билка се залива с чаша вряла вода. Напитката се оставя да престои като чай за около 10 минути. На ден могат да се изпиват до 5 чаши от такава настойка.

Несъмнената полза от астрагала за жените се крие и в козметологичните свойства на билката. Домашните маски и лосиони ще помогнат за изглаждане на дребните дефекти по лицето и бръчките, ще върнат на възрастната дерма младата еластичност. Разбира се, всички тези ефекти ще повишат външната привлекателност на жената.

За мъже

Представителите на силния пол също трябва да се възползват от възможностите на скромното растение, особено тези, които имат сексуални проблеми.

За целта трябва да се приготви напитка от 1 с.л. изсушени коренчета или надземна част на астрагала. След двучасово накисване разтворът се филтрира. Пие се по 1/4 чаша до 4 пъти на ден. За устойчив ефект такова лекарство трябва да се приема поне един месец.

Тъй като астрагалът разширява кръвоносните съдове, той ще помогне на мъжете, страдащи от хипертония и сърдечни проблеми. Напитките с билката почистват добре организма, а като се има предвид, че в състава на астрагала има още селен, с помощта на растението може да се нормализира обмяната на веществата.

За деца

Поради недостатъчно проучените свойства на растението, на децата трябва да се дават лекарства на основа на астрагал много внимателно. Най-добре е по този въпрос да се консултирате с педиатър, за да прецени специалистът рисковете от този вид терапия. Въпреки високата безопасност, астрагалът съдържа в състава си компоненти, които могат да предизвикат алергична реакция. На деца в кърмаческа възраст подобни препарати е забранено да се дават.

При отслабване

От описаните по-горе свойства на астрагала се вижда, че растението стимулира протичането на основните процеси в организма, включително ускорява обмяната на веществата. Всички тези действия ще допринесат само за продуктивно отслабване. А наличието на витамини и минерални елементи в този труден период ще осигури на организма хранителни вещества.

Астрагал в народната медицина

Въпреки че в аптечната мрежа днес могат да се закупят без рецепта препарати, в чийто състав има астрагал, много привърженици на природните методи на лечение предпочитат да приемат народни средства. От надземните части на растението и коренчетата, събрани самостоятелно, могат да се приготвят прости, но много ефективни домашни лекарства. Предлагаме няколко действени рецепти за лечение на най-разпространените заболявания.

При захарен диабет

За нормализиране на нивото на захарта трябва да се приготви целебна настойка по следната схема:

1. Вземете 1 с.л. коренчета (нарязани), залейте ги с чаша вряла вода.
2. За да се активират полезните компоненти, оставете разтвора да престои 3–4 часа.
3. След прецеждане приемайте на гладно по 40–50 мл три пъти дневно. Курсът на лечение е 3 месеца.

Обикновено терапевтичният ефект се наблюдава още след първите седмици на редовен прием на настойката.

При хипертония

Неприятната клинична картина на хипертоничната болест може да се облекчи с настойка от астрагал, приготвена по класическа рецепта:

1. Залейте 20 г суха трева с 0,2 л вряла вода.
2. Оставете да престои 2 часа.
3. Приемайте настойката по 1 с.л. преди ядене до 5 пъти на ден. Курсът на лечение е 3 седмици. След кратка почивка лечението може да се поднови, ако състоянието не се е подобрило.

При онкологични заболявания

Особено активно се използва астрагалът в гинекологията при доброкачествени миоми. За целта се приготвя концентриран разтвор за промивки по следната схема:

1. Нарязаните коренчета (6 с.л.) се заливат с един литър вода.
2. Поставете сместа на огъня и я варете в продължение на 10 минути.
3. Когато отварата изстине, я прецедете.
4. За една процедура са достатъчни 200 мл разтвор.
5. Препоръчително е да се правят 4–5 процедури на ден. Курсът на лечение е 1,5 месеца.

Освен в гинекологичната област, астрагалът се прилага широко в онкологията в периода на рехабилитация на пациенти след лъче- и химиотерапия, както и след хирургично отстраняване на тумора. В такива случаи настойката се приготвя от билка или корени (като обикновен чай). Но такова лекарство трябва да се приема по 1 с.л. на гладно до 5 пъти.

Срещу алергии

При алергични прояви по кожата средствата с астрагал се приемат вътрешно, а също се правят вани или се приготвят мехлеми за външна употреба, ако реакцията е силна. За вътрешно приложение е по-добре да се приготви спиртна настойка. Това лекарство трябва да се приема по 15–20 капки до 4 пъти дневно, докато изчезнат признаците на алергията.

Разтвор за лечебна вана се приготвя по следната сметка: на всеки 10 л вода – 5 с.л. суха растителна суровина. Но първо цялото необходимо количество билка се кипва в 2 л вода за 10 минути. След половин час настояване отварата се прецежда и се излива в напълнената вана с температура на водата 36–38°C. Продължителността на процедурата е 10 минути. Ваните трябва да се приемат през ден.

Срещу простатит

При всякаква форма на простатит може да се справите с неприятните симптоми с отвара от 2 с.л. билка астрагал, залята с 1 л вода. Сместа се препоръчва да се вари в емайлиран съд на слаб огън и при затворен капак. Отварата трябва добре да настоява, затова е по-добре да се излее в термос и да се остави до сутринта. Наведнъж трябва да се изпива половин чаша. Времето на приема на лекарството не зависи от графика на хранене. Курсът на лечение е 2–3 седмици или 2 месеца. Отварата може също да се използва за микроклизми, ако се разреди с вода в съотношение 1:2. Такава процедура ще премахне спазма, ще подобри кръвообращението в малкия таз.

Забележка: всички предложени тук рецептури се препоръчва да се прилагат след консултация с лекар. Астрагалът притежава много свойства, но съставите на негова основа не са лекарства в буквалния смисъл на думата.

Видове лечебни състави

Течните лекарствени форми на основата на билката и корените на астрагала най-често се използват в народната медицина. Популярността им се обяснява не само със силния терапевтичен ефект, но и с леснотата на приготвяне.

Запарка

В зависимост от заболяването настойката се приготвя по различни схеми. Традиционен вариант: на 2 с.л. суровина – 200 мл вода. Растителната част се залива с вряла вода в посочения обем. След това съставът се оставя да достигне готовност на водна баня за четвърт час. Когато настойката малко изстине, се прецежда и обемът се довежда до първоначалните 200 мл. Това е добро общоукрепващо и профилактично средство. Такава настойка се пие на курсове по 1,5 месеца. Еднократна доза – 2 с.л.

Настойка

Настоената на водка билка астрагал или коренището се смята за универсално средство, което може да се приема вътрешно или да се използва за външна употреба. Рецепта:

1. 40 г коренчета се заливат с 0,5 л водка.
2. Бутилката се затваря с тапа и се оставя за 10 дни на тъмно място.
3. Ежедневно съдът се разклаща.
4. Когато настойката е готова, се прецежда.
5. Приема се преди хранене по 20–30 капки.

Отвара

За да приготвите лечебна отвара от корените на астрагал, първо ги смилете, а още по-добре ги превърнете в прах. След това вземете една лъжица от такава растителна заготовка, залейте я с чаша вряла вода и веднага я поставете да къкри на слаб огън, но е по-добре да го направите на водна баня. В такова състояние разтворът трябва да достигне готовност за половин час. Когато изстине, го филтрирайте. Доза за прием – 2 с.л.

Чай

Полезен чай с трева на дълголетието за хора с отслабен имунитет. Напитокът се приготвя като обикновен чай, с тази разлика, че вместо чаени листа се използват сухи коренчета. Съотношенията на съставките са: на 0,5 л вода – 1 с.л. суровина.

Важно: Такъв чай не трябва да се пие при висока температура.

Сироп

В домашни условия сироп от астрагал е невъзможно да се приготви, освен това е и небезопасно, дори и да съществуваше такъв начин. Това се обяснява с факта, че растенията, които се използват за приготвянето на сиропа, се отглеждат на специално определени участъци по технология, при която в почвата се внасят торове със селен. Когато вегетацията приключи, се извършва събиране на стъблата на астрагала и коренчетата. От тях впоследствие се получава сиропът. Но в аптеката може свободно да се купи сладко лекарство. Сиропът от астрагал се използва за лечебни и профилактични цели. Дозировката за възрастни – 10–15 капки на прием, а за деца – една капка сироп на година живот. Тоест на тригодишно дете могат да се дадат 3 капки сироп.

Приложение в козметологията

Много козметолози не без основания наричат тревата астрагал източник на младост и красота. Всъщност това уникално растение е способно не само да лекува, но и да направи жена от всяка възраст привлекателна. Комплексът от действия, които се базират на богатия състав на тревата, създава най-розовите перспективи за нейното използване в домашната козметология.

Ще приведем само няколко прости рецепти, които всяка жена трябва да вземе под внимание.

Подмладяваща маска

Смесва се 1 с.л. настойка от трева или корени на астрагал, приготвен по класическа рецепта, с мед и извара (по 1 ч.л.). Всичко се разбърква добре, а получената маса се нанася на равномерен слой върху лицето. След 15 минути маската се измива.

Компрес

Тази универсална процедура ще помогне да подобри състоянието на проблемната дерма и да изглади фините бръчки. С топла настойка от трева астрагал се накисва марлена салфетка, след което се поставя върху лицето. На всеки 5 минути салфетката трябва да се накисва отново. Цялата процедура в идеалния случай трябва да продължи 20 минути.

Средство срещу целулит

За основа също се взема настойка от астрагал и мед. Двата компонента в равни пропорции трябва да се смесят, след което полученият състав се нанася върху проблемните зони, всичко се увива с полиетилен. След половин час се измива.

Противопоказания за употреба

Близкото запознанство с уникалното растение дава пълна представа за неговите полезни качества, които на всеки човек могат да окажат безценна помощ. Но, както е известно, дори Луната има обратна, тъмна страна. Въпреки че астрагалът не е достатъчно изучен, противопоказанията за неговото приложение са установени. Препарати на негова основа не трябва да се приемат:

1. На бременни и кърмещи жени.
2. На лица с индивидуална непоносимост към който и да е компонент, който влиза в състава на растението.
3. На деца в кърмаческа и ранна възраст (освен аптечния сироп).

Много внимателно трябва да приемат отвари и настойки пациенти с хипертония от втора степен на тежест. В останалите случаи може да се лекувате, като се придържате към препоръчителните дози и правила за прием на лекарства с астрагал.

Многообразието от форми и видове на астрагала поразява въображението, но в същото време кара човек да се замисли колко щедро природата дарява хората със своите богатства. Ценността на лечебната билка не може да бъде изразена в паричен еквивалент, тъй като истинската стойност на здравето още никой не е успял да определи.

Снимка на астрагала