Анабазис: лечебни свойства и противопоказания

Анабазис (ежовник) е растение от семейство Лободови (мареви). Растенията имат вид на полухраст или трева със слабо развита листна маса. В медицината е разпространен безлистният анабазис (Anabasis aphylla). Той се отличава с антисептичните си свойства и способността да намалява никотиновата зависимост. Това растение обаче е силно отровно, поради което може да се приема на собствен риск след консултация с лекар.

Химичен състав

Всяка част на растението съдържа алкалоиди. Най-много от тях са открити в едногодишните зелени филизи на растението. В цветовете и плодовете на растението те са в по-малко количество, а в корените има само следи от тях. Затова за лечебни цели се използват надземните части на растението. В растенията се съдържат следните алкалоиди:

• анабазин;
• афилин;
• афилидин;
• оксиафилин;
• оксиафилидин.

Основният алкалоид е анабазинът. Той съставлява около 55–60% от общото количество вещества. Това е безцветна течност, която лесно се разтваря във вода. При взаимодействие с органични разтворители тя дава органични и минерални киселини. В процеса на окисление на анабазина се получава никотинова киселина. По всички параметри, включително състав и въздействие върху организма, тя прилича на никотина. Но този алкалоид прави растението отровно.

Освен алкалоиди, анабазисът съдържа белтъчини, мазнини, целулоза и скорбяла. В него също така са открити пектинови вещества, пепел, натрий, калий и някои други редки вещества.

Как изглежда и къде расте

Растението изглежда като малък сферичен полухраст с височина не повече от 70–80 см, а диаметърът му може да достигне 140 см. Отличава се с мощна коренова система, дължината на главния корен може да достигне до 20 м, което му позволява да получава влага от подпочвените води. Растението има многобройни стъбла, които започват да се разклоняват в основата. Долната част на стъблата е вдървесинена. От тях израстват млади зелени филизи, които имат цилиндрична форма и са оцветени в зелено. Листата при анабазиса са слабо развити, почти не се виждат.

Цветовете на анабазиса са дребни и образуват плътни класовидни съцветия. В горната част на растението се намират плодовете. Те имат червено-оранжев цвят и закръглена форма, сплесната отстрани.

Анабазисът се размножава чрез семена, периодът на цъфтеж пада в края на лятото–началото на есента. Узряването на цветовете става в средата на есента. Обикновено изкуствено засаденият анабазис не започва да цъфти през първата година на растеж.

Този вид е широко разпространен сред равнините на Казахстан, в Източна Азия и в Азербайджан. Среща се също и в югоизточните региони на Русия. Анабазисът предпочита да расте по равнини и предпланини, най-често на глинеста почва. Също така може да се срещне по склоновете на планински върхове, на височина до 350–400 м. Самотни храсти могат да се открият в гъсталаци от плевели, докато големи групи се срещат в долините на реки и езера. В Средна Азия растението се отглежда изкуствено в промишлени мащаби.

Анабазисът е приспособен да расте в условията на пустинна зона при силна жега. Той расте добре при температура до 45 градуса и при липса на валежи в продължение на няколко месеца. Работата е в мощната коренова система, която позволява икономично разходване на влага и достигане до дълбоки подпочвени води. Да се открие анабазисът през лятото в пустинята е много лесно – той е едно от малкото растения, които остават зелени.

Видове

Съществуват няколко основни разновидности на това растение. Всички те растат предимно в Средна Азия, но някои видове са се приспособили към живот в някои региони на Сибир.

1. Анабазис солончаков. Това е малко растение със стъбла. На височина рядко надхвърля 25–30 см. Клоните са вдървесинени, ежегодно по тях се появяват едногодишни леторасти, които умират в края на есента. Долните листа са добре развити, но размерът им не надхвърля 5 мм. Средните са развити малко по-слабо, а горните са слабо развити. Цветовете на този анабазис са с малък размер, събрани са в класовидни съцветия. В горната част на растението растат плодове, те имат закръглена, леко продълговата форма. В тях се съдържа много течност с яркочервен цвят. В по-голямата си част този вид е разпространен в Средна Азия, но може да се срещне на Кавказ, в западната част на Руската федерация и в западен Сибир.
2. Анабазис сърдарински. Многогодишно растение с дълъг корен, от който растат разклонени леторасти с дължина до 30 см. Листата са закръглени, продълговати, на дължина не надхвърлят 5 мм. Цветовете се намират в пазвите на листата. Плодове липсват. Среща се само на територията на Средна Азия.
3. Анабазис късолистен. Полухраст, не повече от 15 см на височина. Леторастите са разклонени, гъсти, имат цилиндрична форма. Самото растение е голо. Малкото на брой листа са продълговати, леко изпъкнали отдолу, месести. Дължината им не надхвърля 5 мм. Цветовете са разположени в пазвите на листата. Плодовете на растението са яйцевидни, сухи.
4. Анабазис кредов. Малко растение, не надвишаващо 15 см височина. Има многобройни стъбла, които са разположени много плътно едно до друго. Диаметърът им не надвишава 3 мм. Листата имат яйцевидна форма, в пазвите им са разположени цветовете. Плодът може да бъде пурпурен или оранжев, има яйцевидна форма. Този вид е разпространен на територията на Европа, Средна Азия и дори Сибир. Също така се среща в южната част на Русия. В някои региони растението е включено в Червената книга.

Събиране и съхранение

Суровината трябва да се събира в периода, когато в нея се съдържа най-високата концентрация на анабазис и други съставки. Обикновено този период е през лятото. Лекарствената суровина трябва да се събира в слънчево време, далеч от пътища и заводи. Преди събирането на растението е препоръчително да защитите ръцете си с ръкавици, тъй като съдържащите се вещества могат да предизвикат отравяне дори през кожата. С помощта на остър инструмент трябва да отрежете върха на растението с дължина до 25 см. За да не доведете до унищожаване на вида, е важно да се придържате към определени правила:

1. Не подрязвайте храстите напълно. Трябва да оставите поне 1/3 от издънките.
2. Правете пауза на всеки 3–4 години. Това ще даде възможност на растението да се обнови.

Първо всички отрязани издънки трябва да се подредят на куп. Можете да ги оставите направо на полето. След това подгответе растението преди окончателното изсушаване – нарежете го на малки парчета с дължина не повече от 3 см и дебелина не повече от 4–5 мм. Това може да се направи с помощта на силажорезачка. Анабазисът трябва да се суши в добре проветриво помещение. През лятото отличен вариант е таванът. При хубаво време можете да разстелете суровината на открито, в сянката на дърво. Трябва да изберете такова място, където да не попада пряка слънчева светлина. Също така за сушене на суровината можете да използвате специални сушилни.

Сухата суровина е годна за употреба като лекарствен препарат до 2 години. Също така е важно да спазвате всички правила за съхранение на отровни растения. Препоръчително е да го съхранявате отделно от други растения и хранителни продукти. Може да се съхранява както в платнена торба, така и в стъклен буркан, но е препоръчително да запишете датата на събиране, за да определите точно сроковете.

Събиране на растението в промишлен мащаб
Събирали са това растение в големи мащаби още от времето на СССР. След войната търсенето му се повиши и нуждата достигаше 16 хиляди тона. В момента за това растение също има запазено високо търсене.

В момента събирането се извършва на територията на Казахстан в няколко области. Още отдавна са проведени специални работи за откриване на находища на анабазис. Сега те са известни, но също така го отглеждат изкуствено. В равнините анабазисът се среща под формата на единични храсти. Големи находища бяха открити в речните долини, въпреки че и те са малобройни. Освен това те не са подходящи за промишлена обработка, тъй като в тях се съдържа малко от главния алкалоид – анабазин.

Също така с времето беше открито, че запасите от растението постепенно намаляват, затова бяха въведени правила за събиране. Чрез опит беше установено, че за възстановяване на анабазиса е необходимо да се направи прекъсване в събирането на суровината на всеки 3–4 години. Продължителността на прекъсването е една година. За някои участъци такова прекъсване не е достатъчно и се налага да бъде увеличено.

На второ място по събиране на анабазис се нарежда Туркменистан, по-точно северната част на страната. Според някои данни бяха открити повече от 30 хектара от това растение, но с времето площта намаля. В промишлен мащаб обаче тук не са извършвани прибирания, което позволи запасите да бъдат запазени за в бъдеще.

На територията на Азербайджан бяха открити около 3 хектара анабазис. От него също не са произвеждали суровина поради ниска рентабилност поради транспортирането.

В промишлен мащаб растението се събира с помощта на специална техника. Отрязват се горните части на леторастите, за да не се навреди на растението. При прибиране с техника се оставя малка ивица недокосната. Отрязаните леторасти се подреждат на малки купчини, след изсушаване се смилат старателно. След това суровината се пресява, за да се избегнат примеси. Пресяването също позволява да се отървем от одървенелите леторасти, които не са подходящи за употреба.

Събиране на растението се извършва през лятото и есента, до настъпване на мразовете. От един храст може да се получат до 2,4 кг леторасти. В най-лошия случай – 600–800 г. В Казахстан от един хектар може да се съберат около 1000 кг леторасти. В по-редките гъсталаци понякога не може да се събере дори 50 кг.

През целия период на цъфтеж количеството на анабазин в анабазиса се променя. Например, през лятото се наблюдава най-висока концентрация, а към есента съдържанието му намалява. Но едновременно с това зелената маса се увеличава, затова по всяко време на годината се събира приблизително еднакво количество суровина.

Лечебни свойства на анабазиса

Анабазисът намери широко приложение както в традиционната, така и в народната медицина. Самото растение не е компонент на лекарства, но от неговите алкалоиди (най-често анабазин) се синтезират много лекарствени вещества.

Основното действащо вещество е алкалоидът анабазин. Той оказва стимулиращо действие върху нервната система, но в големи количества може да доведе до нейния паралич. Афилинът, който влиза в състава, се отличава с анестезиращия си ефект.

От съставките на растението се приготвя препарат, който позволява успешно да се бори с вредителите в градината. Той има свойство на отрова и се използва за пръскане на насажденията с цел обеззаразяване.

В народната медицина се прилага външно. Вътрешният прием може да бъде опасен. Лекарствените средства на основата на анабазис се използват за обработка на рани при някои заболявания. Растението притежава антикърлежов, противомикробен и бактерициден ефект. Всичко се дължи на способността му да прониква в кожата. То може да достигне дори до паразитите, които са се заселили дълбоко в кожата, а други препарати не могат да им повлияят. Но дори и при външно приложение трябва да се работи внимателно с това растение.

Освен това анабазисът може да премахва симптомите, причинени от заразяване с кърлежи. В състава му влизат антиоксиданти и противогъбични компоненти. Това обаче не е чудодейно средство и може да служи само като допълнение към основната терапия, а не да я замества напълно.

Анабазисът може също да помогне на хора, които се отказват от пушенето. От това растение се синтезира анабазинов хидрохлорид, който се продава под формата на таблетки или дъвка. Той е способен да намали желанието за тютюнопушене, както и да облекчи състоянието след отказа от този вреден навик.

Анабазис в народната медицина

Поради високата токсичност на растението приложението му в народната медицина е силно ограничено. При здравословни проблеми се използва само тинктура или отвара. От него се прави и прах за рани, но не може да се приготви самостоятелно. Освен това се използва за борба с вредители в градините.

Разтвор против вредители

Ще са необходими 800 г издънки, събрани преди началото на цъфтежа, 41 л вода и 50 г сапун за пране. Издънките на анабазиса трябва да са пресни. Те трябва леко да се изсушат, нарязват се, след което се заливат с вода и се оставят да се накисват за едно денонощие, като постепенно се разбъркват. След това се разреждат с допълнително 10 л вода и се настъргва сапунът. След това се разбърква добре и средството е готово за употреба. С него могат да се обработват зеленчукови култури. Това средство се справя отлично с листоядни гъсеници, различни бълхи и някои цветояди.

Отвара против демодекоза

За приготвянето на лекарството са необходими листа от анабазис. При събирането им трябва да се има предвид, че през лятото концентрацията на анабазин в тях е най-висока. През есента тя леко намалява, но все още остава в опасни количества. За да се приготви отвара, листата на анабазиса се заливат с топла вода, след което се довеждат до кипене и се оставят на котлона за 10-15 минути. Засегнатата кожа се изтрива не повече от 3 пъти дневно. Препоръчва се средството да се държи не повече от 2 часа, след което кожата старателно се измива. Отварата може да се използва и за измиване, в такъв случай курсът на лечение може да продължи до пълното оздравяване.

Спиртна настойка за кожа

Спиртната тинктура е не по-малко ефективна при демодекоза, отколкото отвара. За разлика от тинктурите на други билки, тя се приготвя само за 4–6 дни. Водката обаче не става за приготвяне, необходим е разтвор на спирт 70%. Смесете смлян анабазис със спирт в пропорция 1:2. След това внимателно разбъркайте, затворете с капак и поставете на тъмно място. След 5 дни извадете тинктурата и я прецедете. Не трябва да се съхранява в същия съд, в който се е настоявала, затова трябва да се намери нов съд, да се надпише съдът с тинктурата и да се съхранява на недостъпно за деца място. Приемането на тинктурата вътрешно е строго забранено.

Тинктурата трябва да се нанася върху лицето с памуче не повече от 2 пъти на ден. Подобрения могат да се видят още след седмица-две. Също така е важно да се нанася тинктура в малки количества, за да се избегнат изгаряния от спирта, и да се отмива от лицето след 60 минути.

Отвара против паразити

Ще са необходими 800 г изсушена трева и 5 л вода. Тревата се залива с 5 л вода, след което се оставя на тъмно място да се настои, покрита с капак. На следващия ден се довежда до кипене и се вари в продължение на 30 минути. След това се прецежда и се охлажда. Пръскайте растенията с отвара срещу паяжинния акар, ябълковия плодов червей или дългоносиците.

Прах против кърлежи

Приготвя се от стъблата на изсушеното растение. За приготвяне на лекарството суровините трябва да се смилат до прахообразно състояние и да се нанасят в малки количества върху увредените участъци на кожата. Също така прахът облекчава симптомите на демодекоза. Това обаче е много опасно, тъй като анабазинът може да се абсорбира през кръвта, затова преди употреба на такова средство е по-добре да се консултирате с лекар, за да определите дозировката.

Видове лечебни състави

За разлика от други отровни лечебни растения, употребата на анабазис е ограничена. От момина сълза, например, дори правят чай. Работата е там, че анабазинът, който влиза в състава на това растение, е изключително отровен, за летална доза се смятат 2 или 3 капки. Затова вътрешно се прилагат само вещества, синтезирани от този елемент. Настой от анабазис също не се приготвя поради ниската му ефективност при външно приложение. В това отношение тинктурата се оказва по-ефективна.

Настойка

Тинктурата се приготвя на спирт. Разрешава се само външното ѝ приложение. За приготвяне на тинктура може да се използва всяка част от растението, но по-добре е да се използват листа или цветове. Първо суровините се смилат внимателно, след което се заливат със силен спирт и се поставят за 5–7 дни на тъмно място. Желателно е лекарството да се настои в стъклен буркан. След това се прецежда през плътна кърпа, може да се използва сгъната на няколко пъти марля (след това се препоръчва да се изхвърли).

Тинктурата трябва да се прилага в малки количества, тя ефективно се справя с демодекоза, която се причинява от акари. Болните места могат да се изтриват сутрин и вечер в малки количества.

Отвара

В Средна Азия са използвали отвара от корени на анабазис за лечение на туберкулоза. Работата е там, че в корените се съдържа минимално количество алкалоиди. Първо те трябва да се измият от пръстта, да се натрошат и да се залеят с вряла вода, след което да се сложат на огъня и да се варят още 30 минути. Обаче това средство се е използвало много отдавна и няма споменавания за съвременно приложение на това лекарство за лечение на туберкулоза.

Противопоказания за употреба

Поради високата си отровност растението има редица противопоказания. Анабазинът е много силна отрова за организма. Той може да причини отравяне, прониквайки през кожата, затова дори при външно приложение на растението трябва да се помни за дозировката. За смъртоносна доза за човек се смятат 3 капки чист анабазин. Симптомите на лека форма на отравяне са обичайни: гадене, повръщане, усилено слюноотделяне, учестено дишане и ускорен сърдечен ритъм. В случай на тежко отравяне могат да се наблюдават конвулсии, студена пот и дихателна недостатъчност, както и делириум. Важно е своевременно да се окаже помощ. Препоръчва се незабавно да се направи промивка на стомаха. Също така е желателно да се запасите с препарати, предизвикващи повръщане, и в случай на отравяне незабавно да ги приемете. След това е необходимо да се приеме активен въглен. Освен това ще са необходими редица допълнителни лечебни процедури, сред които различни клизми (солеви, слабителни и очистителни).

Също така е забранено да се приема в каквато и да е форма от бременни жени, кърмачки, при повишено артериално налягане, лоша кръвосъсирваемост и атеросклероза.

Анабазисът е отлично средство срещу някои кожни заболявания и градински вредители. Обаче не бива да се забравя за високата опасност на растението. Това е случаят, когато самолечението може да бъде смъртоносно опасно.

Снимка на анабазис